Защо Централна Европа излезе на улиците
Близо 100 000 души излязоха в края на седмицата да стачкуват по улиците на Будапеща против ръководещата партия " Фидес ", която завоюва огромна победа на парламентарните избори седмица по-рано. Те желаеха наново броене на гласовете, свободни медии и по-честен изборен закон, който не фаворизира държавното управление на премиера Виктор Орбан.
Десетки хиляди стачкуваха в Братислава в неделя с гледище да бъде отхвърлен началникът на полицията Тибор Гашпар, който е закрилян и от новото държавно управление на премиера Петер Пелегрини (бел.ред. - във вторник министър председателят разгласи, че Гашпар напуща поста на 31 май). Това е резултат от изливащото се на улиците неодобрение след убийството на журналиста Ян Куцияк и приятелката му Мартина Кушнирова.
В Прага през последните няколко седмици хиляди хора също стачкуват против партията ANO на премиера Андрей Бабиш и натиска над самостоятелните и публичните медии. В Полша постоянно има демонстрации против консервативното държавно управление.
Но Централна Европа не е обхваната от нова тресчица. Просто гневните жители желаят да накарат политиците, държавното управление и опозицията да почувстват, че въобще не са удовлетворени от тях. " Не си правят работата " е един от всеобщо срещаните лозунги, изключително в Словакия, където още повече публицисти се заеха да разкриват случаи оттатък скандалното двойно ликвидиране.
Не е изненадващо, че уредници на митингите са недоволни жители. Някои към този момент обмислят какви да са идващите стъпки, само че в това време има и известно отчаяние в Словакия, да вземем за пример, от нереалистичните упования от протестното придвижване да се роди нова политическа мощ.
" Искаме да мотивираме хората да се включат в публичния живот ", споделя пред всекидневника " Сме " Юрай Шелиг, един от уредниците на " Протест за почтена Словакия ". Под сходно ангажиране нормално се схваща съобщаване на случаи на корупция или кандидатиране на локални избори.
Хората към този момент не имат вяра на политиците и политиката. След съвсем 30 години на преход от властническа страна към демократична народна власт това е едно съдбовно обръщение. Протестите са все по-отчаяни. И не на вятъра водачът на полските ръководещи Ярослав Качински се опасява най-вече от уличните демонстрации. Те могат да бъдат употребявани за всичко и могат да бъдат продължителни.
Властта към момента не принадлежи на улицата, само че улицата се снабдява с от ден на ден власт.
Десетки хиляди стачкуваха в Братислава в неделя с гледище да бъде отхвърлен началникът на полицията Тибор Гашпар, който е закрилян и от новото държавно управление на премиера Петер Пелегрини (бел.ред. - във вторник министър председателят разгласи, че Гашпар напуща поста на 31 май). Това е резултат от изливащото се на улиците неодобрение след убийството на журналиста Ян Куцияк и приятелката му Мартина Кушнирова.
В Прага през последните няколко седмици хиляди хора също стачкуват против партията ANO на премиера Андрей Бабиш и натиска над самостоятелните и публичните медии. В Полша постоянно има демонстрации против консервативното държавно управление.
Но Централна Европа не е обхваната от нова тресчица. Просто гневните жители желаят да накарат политиците, държавното управление и опозицията да почувстват, че въобще не са удовлетворени от тях. " Не си правят работата " е един от всеобщо срещаните лозунги, изключително в Словакия, където още повече публицисти се заеха да разкриват случаи оттатък скандалното двойно ликвидиране.
Не е изненадващо, че уредници на митингите са недоволни жители. Някои към този момент обмислят какви да са идващите стъпки, само че в това време има и известно отчаяние в Словакия, да вземем за пример, от нереалистичните упования от протестното придвижване да се роди нова политическа мощ.
" Искаме да мотивираме хората да се включат в публичния живот ", споделя пред всекидневника " Сме " Юрай Шелиг, един от уредниците на " Протест за почтена Словакия ". Под сходно ангажиране нормално се схваща съобщаване на случаи на корупция или кандидатиране на локални избори.
Хората към този момент не имат вяра на политиците и политиката. След съвсем 30 години на преход от властническа страна към демократична народна власт това е едно съдбовно обръщение. Протестите са все по-отчаяни. И не на вятъра водачът на полските ръководещи Ярослав Качински се опасява най-вече от уличните демонстрации. Те могат да бъдат употребявани за всичко и могат да бъдат продължителни.
Властта към момента не принадлежи на улицата, само че улицата се снабдява с от ден на ден власт.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ