Близкият изток е обречен
Близкият изток е в пламъци. Стълбове черен пушек се издигат над Газа. Израел нападна Ливан. Извършено беше ликвидиране в столицата на Иран. Червеното знаме на отмъщението е вдигнато. Една огромна война наподобява по-близо от всеки път - и съвсем неизбежна. Но не сме ли очевидци на тази драма към този момент няколко пъти?
Поредица от злокобни събития се случиха в района през последните дни. На 30 юли израелски изтребители удариха ливанската столица Бейрут, убивайки старшия пълководец на „ Хизбулла “ Фуад Шукр. По време на тази офанзива беше погубен и иранският боен консултант Милад Бейди. Представители на израелската войска споделиха, че ударът по Бейрут е в отговор на обстрела на Голанските възвишения от ливанските сили, който докара до гибелта на 12 деца друзи (етно-религиозно малцинство в Израел).
В същия ден Масуд Пезешкиан встъпи в служба като президент на Иран, откакто завоюва предварителните избори, които се организираха заради трагичната гибел на Ибрахим Раиси, предходния президент. И още на идващия ден, 31 юли, в Техеран Исмаил Хания, началник на политическото бюро на „ Хамас “, който дойде на встъпването в служба на Пезешкиан, беше погубен при въздушен удар.
Убийството беше толкоз смело, че нямаше подготвени да поемат отговорност за него. Говорител на „ Хамас “ упрекна Израел за случая - само че, за разлика от Бейрут, пресслужбата на „ Цахал “ отхвърли да поеме отговорност за удара. Държавният секретар Антъни Блинкен също сподели, че Съединени американски щати " не са знаели или са взели участие " в офанзивата против Хания. Въпреки това Али Хаменей - висшият водач на Иран - към този момент излезе с изказване, че " незаконният терористичен израелски режим умъртви нашия безценен посетител в нашия дом и ни накара да скърбим, само че също по този начин проправи пътя за суровото си наказване ". Иранското Министерство на външните работи също акцентира отговорността на Съединени американски щати " като покровител и съизвършител на израелския режим в продължаването на окупацията и геноцида на палестинците при осъществяването на този непоносим акт на тероризъм ".
Последните два дни бяха белязани от толкоз доста политически убийства (и това не включва информацията за ударите по Багдад и несполучливия опит за ликвидиране на главнокомандващия на суданската войска Абдел Фатах ал Бурхан), че е невероятно е да не се стигне до заключението, че скоро ще стартира пълномащабна война в Близкия изток, способна да погълне целия район. Това чувство се ускорява и от бурната дипломатическа реакция на страните от района, които остро осъждат протичащото се (особено внезапен е ръководителят на Турция Реджеп Ердоган).
Твърде постоянно обаче се приказва за неизбежността на сходна война и тънкият мир в района към момента продължава. Наглите дейности на израелските сили няма да изненадат наблюдаващите, наблюдаващи деликатно района, тъкмо както сдържаният отговор на Иран (и още по-сдържаният, съвсем неосезаем отговор на арабския свят, без хусите) ще наподобява прочут. Можем да кажем, че Иран изхожда от разбирането за своето стратегическо преимущество във връзка с Израел, с други думи, той не бърза, последователно усилва своя боен и стопански капацитет. Израел, имайки доста по-малко население, индустриална и икономическа мощност, се стреми бързо да употребява преимуществата, които има сега - разчитане на военната мощност на Съединени американски щати и техните съдружници, както и скоростта на взимане на решения. В резултат на това стратегическата предвидливост на Иран (както, евентуално, страната вижда своите стъпки на интернационалната арена) във връзка с светкавичните и дръзки дейности на Израел наподобява нерешителна - и, назад, насилственото държание на Израел го води до стратегическа задънена улица (спомнете си тези, които в действителност изгубиха властта заради твърдата реакция в Газа на „ Аврамови съглашения “).
В последна сметка единствените печеливши от директния спор сред Израел и Иран ще бъдат Англия и Съединени американски щати. Въпреки че Съединени американски щати взеха решение да се дистанцират от убийството на Хания, министърът на защитата Лойд Остин към този момент даде обещание отбрана на Израел, в случай че бъде атакуван. Това, несъмнено, ускори решимостта на управлението на страната и персонално на Бенямин Нетаняху. Сегашният министър-председател на Израел демонстрира неуморна воля, постоянно намирайки във външната политика причина (т.е. враг) да резервира властта си над страната. Със сигурност му е преференциално да поддържа напрежение в района, само че единствено до известна степен.
В подтекста на политическата неустановеност в Съединени американски щати, където към момента не може да се подсигурява победа нито на Тръмп, нито на Харис (както неотдавна видяхме, опитите за ликвидиране на политици не се лимитират до Близкия изток), да се направи финален залог би било безразсъдно. И защото толкоз доста към момента зависи от притежателя на Белия дом (например концентриране на силите върху спора в Украйна или Газа), всички играчи в района ще се опитат да поддържат нежен мир, макар понесените загуби и войнствената изразителност.
Така можем да кажем, че страните от Близкия изток са се доближили доста до линията, оттатък която стартира огромна война - само че към момента не са подготвени да я пресекат. Както и основните страни в назряващия спор – Израел и Иран.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15963Кольо Колев: Очаквам да има две ДПС-та, само че е допустимо да няма нито едно Движение за права и свободи на изборитеАлтернативен Поглед8175Кольо Колев: Правителство или нови избори!?Алтернативен Поглед17986Доц. Георги Димов: Защо България умира, откакто е в два съюза, които към момента се назовават " клубове на богатите "?Алтернативен Поглед10986Доц. Георги Димов: Ролята на българите за разцвета на Византия през 11-12 векАлтернативен Поглед8222Борислав Гуцанов за процесите вляво: Трябва да се учим от историята и да не повтаряме грешките!Алтернативен Поглед103691Проф. Дарина Григорова: В Украйна се с
Поредица от злокобни събития се случиха в района през последните дни. На 30 юли израелски изтребители удариха ливанската столица Бейрут, убивайки старшия пълководец на „ Хизбулла “ Фуад Шукр. По време на тази офанзива беше погубен и иранският боен консултант Милад Бейди. Представители на израелската войска споделиха, че ударът по Бейрут е в отговор на обстрела на Голанските възвишения от ливанските сили, който докара до гибелта на 12 деца друзи (етно-религиозно малцинство в Израел).
В същия ден Масуд Пезешкиан встъпи в служба като президент на Иран, откакто завоюва предварителните избори, които се организираха заради трагичната гибел на Ибрахим Раиси, предходния президент. И още на идващия ден, 31 юли, в Техеран Исмаил Хания, началник на политическото бюро на „ Хамас “, който дойде на встъпването в служба на Пезешкиан, беше погубен при въздушен удар.
Убийството беше толкоз смело, че нямаше подготвени да поемат отговорност за него. Говорител на „ Хамас “ упрекна Израел за случая - само че, за разлика от Бейрут, пресслужбата на „ Цахал “ отхвърли да поеме отговорност за удара. Държавният секретар Антъни Блинкен също сподели, че Съединени американски щати " не са знаели или са взели участие " в офанзивата против Хания. Въпреки това Али Хаменей - висшият водач на Иран - към този момент излезе с изказване, че " незаконният терористичен израелски режим умъртви нашия безценен посетител в нашия дом и ни накара да скърбим, само че също по този начин проправи пътя за суровото си наказване ". Иранското Министерство на външните работи също акцентира отговорността на Съединени американски щати " като покровител и съизвършител на израелския режим в продължаването на окупацията и геноцида на палестинците при осъществяването на този непоносим акт на тероризъм ".
Последните два дни бяха белязани от толкоз доста политически убийства (и това не включва информацията за ударите по Багдад и несполучливия опит за ликвидиране на главнокомандващия на суданската войска Абдел Фатах ал Бурхан), че е невероятно е да не се стигне до заключението, че скоро ще стартира пълномащабна война в Близкия изток, способна да погълне целия район. Това чувство се ускорява и от бурната дипломатическа реакция на страните от района, които остро осъждат протичащото се (особено внезапен е ръководителят на Турция Реджеп Ердоган).
Твърде постоянно обаче се приказва за неизбежността на сходна война и тънкият мир в района към момента продължава. Наглите дейности на израелските сили няма да изненадат наблюдаващите, наблюдаващи деликатно района, тъкмо както сдържаният отговор на Иран (и още по-сдържаният, съвсем неосезаем отговор на арабския свят, без хусите) ще наподобява прочут. Можем да кажем, че Иран изхожда от разбирането за своето стратегическо преимущество във връзка с Израел, с други думи, той не бърза, последователно усилва своя боен и стопански капацитет. Израел, имайки доста по-малко население, индустриална и икономическа мощност, се стреми бързо да употребява преимуществата, които има сега - разчитане на военната мощност на Съединени американски щати и техните съдружници, както и скоростта на взимане на решения. В резултат на това стратегическата предвидливост на Иран (както, евентуално, страната вижда своите стъпки на интернационалната арена) във връзка с светкавичните и дръзки дейности на Израел наподобява нерешителна - и, назад, насилственото държание на Израел го води до стратегическа задънена улица (спомнете си тези, които в действителност изгубиха властта заради твърдата реакция в Газа на „ Аврамови съглашения “).
В последна сметка единствените печеливши от директния спор сред Израел и Иран ще бъдат Англия и Съединени американски щати. Въпреки че Съединени американски щати взеха решение да се дистанцират от убийството на Хания, министърът на защитата Лойд Остин към този момент даде обещание отбрана на Израел, в случай че бъде атакуван. Това, несъмнено, ускори решимостта на управлението на страната и персонално на Бенямин Нетаняху. Сегашният министър-председател на Израел демонстрира неуморна воля, постоянно намирайки във външната политика причина (т.е. враг) да резервира властта си над страната. Със сигурност му е преференциално да поддържа напрежение в района, само че единствено до известна степен.
В подтекста на политическата неустановеност в Съединени американски щати, където към момента не може да се подсигурява победа нито на Тръмп, нито на Харис (както неотдавна видяхме, опитите за ликвидиране на политици не се лимитират до Близкия изток), да се направи финален залог би било безразсъдно. И защото толкоз доста към момента зависи от притежателя на Белия дом (например концентриране на силите върху спора в Украйна или Газа), всички играчи в района ще се опитат да поддържат нежен мир, макар понесените загуби и войнствената изразителност.
Така можем да кажем, че страните от Близкия изток са се доближили доста до линията, оттатък която стартира огромна война - само че към момента не са подготвени да я пресекат. Както и основните страни в назряващия спор – Израел и Иран.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15963Кольо Колев: Очаквам да има две ДПС-та, само че е допустимо да няма нито едно Движение за права и свободи на изборитеАлтернативен Поглед8175Кольо Колев: Правителство или нови избори!?Алтернативен Поглед17986Доц. Георги Димов: Защо България умира, откакто е в два съюза, които към момента се назовават " клубове на богатите "?Алтернативен Поглед10986Доц. Георги Димов: Ролята на българите за разцвета на Византия през 11-12 векАлтернативен Поглед8222Борислав Гуцанов за процесите вляво: Трябва да се учим от историята и да не повтаряме грешките!Алтернативен Поглед103691Проф. Дарина Григорова: В Украйна се с
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ