През 45 г. пр. н. е. за първи път в

През 45 година прочие н. е. за първи път в историята Новата година се чества на 1 януари, когато влиза в действие Юлианският календар.

Това напомня history.com.

Скоро откакто става римски деспот, Юлий Цезар взема решение, че обичайният римски календар има остра потребност от промяна. Въведен към VII в. прочие н.е., римският календар се пробва да следва лунния цикъл, само че постоянно излиза от етапа на годишните времена и се постанова да бъде поправен. Освен това понтифексът, римският орган, претрупан с контрола на календара, постоянно злоупотребявал с властта си, като добавял дни, с цел да удължава политическия мандат или да се намесва в избори.

При изработването на новия си календар Цезар се обръща за помощ към александрийския астроном Созиген, който го поучава да се откаже напълно от лунния цикъл и да следва слънчевата година, както вършат египтяните.

Годината е изчислена на 365 и 1/4 дни и Цезар прибавя 67 дни към 46 година пр.н.е., като по този метод 45 година пр.н.е. стартира на 1 януари, а не през март. Той също по този начин постановил на всеки четири години да се прибавя по един ден към февруари, като по този метод теоретично предпазил календара си от изпадане в противоречие. Малко откакто Цезар е погубен през 44 година прочие н. е., Марк Антоний трансформира името на месеца Квинтилис на Юлий (юли), с цел да го уважи. По-късно месецът Секстилис е преименуван на Август (август) по името на неговия правоприемник.

Празнуването на Нова година през януари отпада от практиката през Средновековието и даже тези, които прецизно се придържали към Юлианския календар, не отбелязвали Новата година навръх 1 януари. Причината за последното била, че Цезар и Созиген не съумели да изчислят вярната стойност за слънчевата година като 365,242199 дни, а не 365,25 дни. По този метод грешката от 11 минути годишно е добавила седем дни до 1000 година и 10 дни доникъде на XV век.

Църквата осъзнава този проблем и през 70-те години на XV в. папа Григорий XIII разпорежда на йезуитския астроном Кристофър Клавий да създаде нов календар. През 1582 година е въведен Григорианският календар, като за тази година са пропуснати 10 дни и е въведено новото предписание, че единствено една от всеки четири столетни години би трябвало да бъде високосна. Оттогава насам хората по целия свят се събират всеобщо на 1 януари, с цел да отпразнуват точното настъпване на Новата година.