Империя и автокрация – думите на 2025 година
Думите на 2025 година – империя и автокрация – са в действителност двете оси, които структурират политическите процеси в света. 2025 година очерта тези оси доста ясно и сътвори изискванията за в действителност екзистенциален избор. В идващите години всички страни, в това число и Европа, от която сме част, ще би трябвало да се дефинират по тях. Не единствено страните, само че и политическите партии вътре в тях ще би трябвало да изяснят своите позиции, което може да докара до пренареждане на политическите системи.
Империя
През 2025 година администрацията на президента Доналд Тръмп на процедура постави завършек на демократичния ред в интернационалните връзки, основан на правила. Първо, Тръмп наруши дълголетните правила на безмитна и свободна търговия. Второ, в тактика си за сигурност Тръмп дефинира света като разграничен на сфери на въздействие, като заплю за себе си извънредно Америките, а очевидно и Гренландия. Нещо повече, в тази тактика Европа е оставена да се оправя сама, като се признават световните имперски ползи на Русия и Китай. Най-шокиращо, обединена Европа е показана като заплаха за ползите на Американската империя, а фондацията „ Херитидж “ – мозъчен концерн, непосредствен до Тръмп и придвижването към него – се разгласи за разграждането на Европейски Съюз.
Империята и имперското мислене в този смисъл станаха преобладаващата парадигма в интернационалните връзки. Дали концепцията за интернационален ред, основан на правила, а не на имперски ползи може да бъде възобновен? В обозримо бъдеще ще е съвсем невероятно, тъй като Съединени американски щати, Китай, Русия и доста други към този момент са ясно в имперския лагер и преглеждат света като „ зони на въздействие “.
Изборът пред Европа
Изборът, пред който Европа и европейските страни са изправени, е следният: От една страна, те могат да решат да се развиват дружно като план, който да може да се опълчи на другите империи. Това е пътят на задълбочаване на интеграцията в Европейски Съюз, на федерализиране на защитата, външната политика и част от фискалната политика. Европейски Съюз не е империя, доколкото е построен напълно на непринуден принцип и не претендира за лични зони на въздействие. Но също по този начин Европейски Съюз е повсеместен план по сходство на империята и е единствен вероятен неин съперник. Това е по този начин, тъй като той е построен на универсални правила: който ги съблюдава, ще може да се причисли, в случай че желае. Съюз на суверенни страни със споделен суверенитет може дейно да се опълчи на имперски упоритости. Все отново Европейски Съюз е втората или третата стопанска система в света с голямо благосъстояние и капацитет.
Другият път пред Европейски Съюз е разпад на обособени народи, които ще се ориентират към избрани зони на имперско въздействие или опортюнистично ще пробват да построяват национални (мини) империи. Някои ще се стремят да останат в възможна немска империя, други – в съветската, трети – в турската. А и изборът на страните (особено на по-малките) в този случай няма да е значим – имперските центрове ще си ги поделят. А тези имперски центрове ще са отвън Европа като цяло.
Автокрация
Втората ос на политическо разделяне е свободна народна власт против робия и автокрация. Тиранията напредна през 2025 година, доколкото водачът на свободния свят Доналд Тръмп одобри (не единствено в Аляска) задушевно и като еднакъв Владимир Путин – един от водачите на лагера на автократите. Нещо повече, в тактиката за сигурност на Съединени американски щати опълчването на автокрациите и отбрана на демокрацията от ден на ден отстъпват.
В развитите демокрации също се виждат автократични трендове, най-напреднали в страни като Унгария, въпреки че ерозията на свободната народна власт не е съществено напреднала в Европейски Съюз. Опитите за автократизация в България да вземем за пример приключиха с най-мащабните митинги в отбрана на демокрацията и свободата от десетилетия – стотици хиляди излязоха по площадите и смъкнаха държавното управление. Сърбия и Турция са образци на доста напреднала автократизация в Европа, а в Русия процесът е изцяло приключен и тя се върна към имперското самодържавие.
Новите политически „ кливиджи “
На повърхността може да наподобява, че политическите „ кливиджи “ („ разломи “) в България, а и по света, са сред либерали и консерватори, „ соросоиди “ и „ копейки “ и така нататък Но това е единствено непряк звук и агитационен резултат. На базата на двете съществени оси – империя и автокрация – политическите обединения, които се получават у нас, а и в Европа са следните четири:
Евродемократи
Това са партии, които виждат бъдещето на демократична България в мощна и обединена Европа. За да отстоява Европейски Съюз своята автономност в имперския свят, той би трябвало да се мощен военно, външно-политически и фискално. Украйна е първия защитителен рубеж на обединена Европа, която може да спре експанзията на съветското самодържавие към границите на Европейски Съюз: това изяснява и солидарността, която Европейски Съюз групово оказва на нападнатата страна.
В тази категория партии у нас попадат ПП-ДБ и що се отнася до публично позициониране – ГЕРБ и Движение за права и свободи. Проблемът с последните две е, че има значително разминаване сред формалната им позиция и държанието им във връзка с демократичната ос, което прави допустима и класификацията им в идната категория.
Евроавтократи
Това са проевропейски партии, които обаче имат автократични трендове. В България тук попадат и ГЕРБ, и Движение за права и свободи не като искрено декларирани позиции, а като политическа процедура.
Завладяването на държавни институции, вкарването на политически съперници в пандиза, доминирането на главните медии с непрозрачни форми на напън, структурната корупция са все практики, които са от репертоара на автокрациите. Все отново прикритата автокрация е по-добрата алтернатива, в сравнение с откритите автократични поръчки на Виктор Орбан да вземем за пример. Византийската, балканската политика е по-задкулисна, само че и тя може да докара до сходни равнища на централизация на власт.
Импероавтократи
Това са партии, които обслужват непознат имперски план – да речем съветски или турски – или пък опортюнистично се надяват на някаква лична национална миниимперия. Често те вършат и двете дружно. Примерът за импероавтократ в европейски проект е упоменатият Виктор Орбан, който към този момент като че ли приказва от името на някаква мислена Централно-европейска империя, правоприемник на Австро-Унгарската. В актуалният свят сходни бутикови планове са, несъмнено, невъзможни, и самата полза на Орбан е по-скоро като троянски кон я на Русия, я на Съединени американски щати в Европейски Съюз. По подобен фасон у нас могат да бъдат обсъждани партии като „ Възраждане “ и „ Величие “. Корнелия Нинова се стремеше да трансформира Българска социалистическа партия в Орбанова групировка с обичаен съветски уклон. Макар и да не съумя изцяло, нейната диря върху социалистите остава и те сега са в сериозна рецесия на идентичността си.
Имперодемократи
Това са партии, които сами по себе си са за демократична и свободна вътрешна политика, само че в интернационален проект са срещу Европейски Съюз и даже лелеят лични имперски упоритости. Найджъл Фараж в Обединеното кралство, Герт Вилдерс в Нидерлания са парадигматични образци за сходни партии.
Имперският уклон на Фараж е очевиден и той резонира с имперското завещание на Британия, само че в същото време демонстрира, че даже тя не може да претендира за същински имперски статус в актуалния свят на суперсили като Съединени американски щати и Китай. Не инцидентно (поне засега) Англия просто губи от Брекзит, каквото е разбирането на голямото болшинство от британци. Това не пречи обаче на новият план на Найджъл Фараж да набира скорост, което е проява на капацитета на имперодемократите. В България ненапълно Има Такъв Народ може да бъде комплициран в тази категория. Нероденият план на Румен Радев несъмнено също би се разположил тук или в горната категория (импероавтократи).
Новите кливиджи изместват остарялото разделяне „ ляво-дясно “ и по-новата му разновидност – либерали и консерватори. Със сигурност етикетите на четирите категории партии могат да се трансформират, само че описаната същина ще остава. Също по този начин нови партии могат да целят по тактически аргументи да остават амбивалентни сред другите категории, с цел да привлекат повече гласоподаватели. Но в един миг те ще би трябвало да се дефинират по осите империя и автокрация, които ще са основни в политиката.
Комбинацията сред империя и автокрация нормално води до война. Това е историческият опит на човечеството. Войната в Украйна се случи преди да разберем същинската причина за нея. А тя е завръщането на империите и несвободата в Европа. Има време за опълчване на тези процеси, само че казусът е, че мнозина ще предпочетат да ги подкрепят за партийна и електорална полза.
Даниел Смилов/DW
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News