Благовест Кирилов пред novini.bg: Кой ще определя стандарта за истина? E-министърът ли, който е политическо лице!
Благовест Кирилов е някогашен заместник-министър на електронно ръководство в кабинета на Гълъб Донев, консултант на служебния вицепремиер Иван Демерджиев по изборния развой, бил е депутат на 45-о, 46-о, 47-о Народно заседание. Само на 37 години, Благовест е бизнесмен в областта на осведомителните технологии и изнесените услуги. Председател на управителния съвет на Българската асоциация на секторите програмен продукт и изнесени услуги. През годините натрупа опит в ръководството в някои от най-големи компании в бранша на осведомителните технологии. През 2017 година напуща света на огромните корпорации и се отдава на лични планове. През свободното си време се занимава и със обществени планове. Един от основателите на гражданската самодейност „ Бъди човек - Подари Коледна вечеря на пенсионер в потребност “ и „ Бъди човек - Подари Великденска вечеря на пенсионер в потребност “.
- Г-н Кирилов, В последните дни необятна полемика провокира законопроект, импортиран от ПП-ДБ, който съгласно тях цели да ограничи дезинформацията. Съюзът на българските публицисти обаче сигнализира за цензура. Какво е вашето мнение?
- В общи линии обстановката може да се заключи по този начин – положителни планове, които за жалост се прави опит да се осъществят по Гьобелс. Министерство на електронното ръководство /МЕУ/ и Комисията за контролиране на известията /КРС/ се трансформират в самобитно Министерство на истината, тъй като ще имат опция да стопират наличие, в случай че го дефинират като дезинформация.
Много елементарно ще може да се злоупотреби с този закон – на никое място в него няма формулировка за дезинформация
и по какъв начин се дефинира какво е това. Министърът на електронното ръководство ли ще взема решение кое е истина? Той ли ще дефинира стандарта за истина? Министърът е политическо лице, по какъв начин ще преценя дали главните му политически съперници дезинформират да вземем за пример по отношение на рецензиите към него. Друг стеснителен аспект е намесването на изборите в законопроекта. Напомням, че там има различен правилник, който касае рекламата по време на изборите.
Трябва да се има поради, че сега на европейско равнище тече полемика за това по какъв начин да се бори дезинформацията по време на избори. В самото разискване един от главните въпроси е по какъв начин да не се стига до злоупотреби. И се постанова изрично мнението, че контролът би трябвало да бъде на платформите. Защо? Защото един министър е политическа фигура.
Борбата с дезинформацията безспорно е извънредно значима. Аз съм с две ръце с цел да спрем хора, които се пробват да печелят от страховете и болките на хората. Самият аз като заместник-министър имах извънредно ползотворна връзка на МЕТА, с цел да намерим метод да спрем неща като подправените реклами за сякаш чудодейни медикаменти, дийпфейк видеа и така нататък. Важно е да кажем, че на равнище европейски съюз към този момент е въведен правилник, а законопроект на Министерския съвет предлага този европейски правилник да се вкара и в българското законодателство. И тук изниква въпросът – за какво създателите на обсъжданите от нас текстове дописват европейска инструкция?
- Като специалист, Вие имате ли визия по какъв начин са станали шашмите с изчезналите флашки от машинното гласоподаване на локалния избор в столицата и за какво и този метод на гласуване беше по този начин тежко компроментиран, при все, че персонално министър Йоловски разгласи, че е следил процеса?
- Какво се е случило с изборните материали е доста значим въпрос и в случай че има изчезнали такива, би трябвало да се види къде е казусът. В случая с флашките доколкото разбирам ЦИК не могат да ги дават. Въпросът е дали след обработката си в „ Информационно обслужване “ АД те са предадени към Централната изборна комисия и в случай че не са – за какво? Ако да – къде ги съхранява ЦИК? И тук се отваря един доста значим въпрос. Министърът на електронното ръководство, който очевидно е подготвен да работи и при идващите избори, не осъзнава отговорността си. Според министър Йоловски МЕУ няма огромна роля за вота. Това просто не е правилно.
Сн.булфото
Министерството на електронното ръководство освен дава отговор за удостоверяването на машините за гласоподаване, само че и за цялостната обработка на резултатите от всички типове избори, без значение дали са с машини или не, посредством „ Информационно обслужване “ АД. Ако това не е съществена роля, не знам кое е.
Чух го да споделя, че машините са отпаднали от изборния развой, тъй като е нямало „ 20 дни по закон, в които да се удостоверят “. Искам да напомня, че на всички предишни избори е потвърдено, че е изцяло допустимо това да се случи в доста по-кратък период.
Нещо повече, това е било допустимо и на локалния избор през есента. Докладът на екипите е бил подготвен на 26.10, а Решението е било подписано от другите законово способени институции ден преди МЕУ да благоволи да го направи. Изборният кодекс споделя, че удостоверяването се случва „ в период до 20 работни дни “, а не за най-малко 20 дни. На втория тур на изборите, когато по думите на министъра той „ персонално “ е управлявал процеса, резултатите са забележими – оборване на резултатите пред съда. И тук идва една доста значима констатация – некомпетентността ражда чудовища. В случая тези чудовища изядоха доверието в изборите. Това е един от най-тежките удари против демокрацията.
- Защо не се чува гласа на е-министъра напоследък, какво се случва с него – имате ли информация?
- Министърът на електронното ръководство изчезва постоянно, когато към него има в действителност значими въпроси и се появява, когато би трябвало да размъти водата. Александър Йоловски изчезна по време на провеждането на локалните избори – развой, в който МЕУ има основна задача, и се появи четири месеца по-късно – тъкмо преди ротацията. С дейностите или бездействията си министър Йоловски – министърът, предназначен да пази престижа и интегрира технологиите, унищожи доверието в машинното гласоподаване.
Машините не са казусът, казусът са хората и техните пълномощия. И явно компетенциите на министъра.
В рамките на последното си изявление министърът влезе в спор с обединението мандатоносител – ПП-ДБ, както и оспори решения на премиера. Дали някой ще реагира? Вече седмица никой не го прави. Защо? Чия свещена крава е Александър Йоловски?
- Без отговор сякаш остана и абсурдът за напън за възлагане на публични поръчки?
- Да, министърът отхвърля да приказва по тематиката. Около изборите министър председателят акад. Николай Денков съобщи, че ще обясни случая незабавно след вота. Аз не разбрах нещо да е изяснено. Преди седмица Александър Йоловски сподели, че в Министерството на електронното ръководство се извършват планове за повече от 1 милиарда лева Чу се и съответната сума от 640 млн. лева за дадени планове. Според министъра има и „ проблематични “ поръчки, които би трябвало да се пренапишат с „ вярна “ техническа спецификация. Кой написа тези поръчки и за какво са проблематични не стана ясно. Липсва и доклад на активността на министерството за последните месеци.
Не стана ясно и какви ограничения е взел Йоловски, с цел да спре тези проблематични поръчки. Но отново отхвърли да отговори на всевъзможни въпроси по отношение на изказванията за напън върху него. Говорим за прекомерно сериозна сума, с цел да останат толкоз въпроси без отговори. Вече призовавах Министерство на електронното ръководство, както и ръководителя на комисията по електронно ръководство в Народно заседание, Божидар Божанов, да внесат изясненост по отношение на проблема и подхванатите ограничения, с цел да изчезне всяко подозрение дали едни пари още веднъж ще потънат. За в този момент не го вършат.
- Не са ли прекомерно огромни опциите за имитация на вота, в случай че някой ден тук се вкара напълно електронното гласоподаване, поради ширещата се податливост към измами?
- Пак опираме до хората и техните благоприятни условия. Електронизацията ни дава доста такива, въпросът е дали ръководещите процесите имат капацитет и предпочитание да ги употребяват. След компрометирането на машинното гласоподаване доста мъчно можем да убедим обществото да пристъпим към напълно електронно гласоподаване. По-скоро би трябвало да работим да върнем доверието в процеса. Преди време заедно с група специалисти предложихме като първа стъпка да се вкара електронно броене на гласовете посредством специфични машини-скенери. Преброяването с електронни устройства ще редуцира времето и човешкия запас неведнъж. Огромният % невалидни бюлетини, изключително при локални избори, се дължи, както на механически неточности на гласоподавателите, по този начин и на основателните подозрения за погрешно отчитане на бюлетини с „ погрешен “ избор. При устройства за броене тези подозрения ще отпаднат и всеки гласоподавател при стартирането на бюлетината – от машина или хартиена, ще вижда по какъв начин се регистрира гласа му.
- Нормално ли е частните компании „ Сиела норма ” и „ Информационно обслужване ” да провеждат целия избирателен развой, вместо държавни организации?
- Тук още веднъж стигаме по-скоро до опциите на ръководещите. Не е проблем частни компании да подкрепят изборния развой. По закон той се провежда от Централната изборна комисия и Министерския съвет, дефинира се и отраслов министър или вицепремиер, който да следи всички процеси. Ако това се направи вярно, няма проблем. По време на двата служебни кабинета, в които аз участвах първо като заместник-министър на електронното ръководство и след това като консултант на вицепремиера Демерджиев, който отговаряше за изборите, ние бяхме в непрекъсната връзка с ЦИК и с всички участници в изборния развой. За това и два вота, извършени в границите на 6 месеца минаха безусловно безпрепятствено. Държавата има опция да следи процеса, в случай че несъмнено, ръководещите имат предпочитание да го вършат. Давам образец – машините са благосъстоятелност на страната, „ Сиела норма “ дава поддръжка и програмен продукт. Този програмен продукт предстои на инспекция, към този момент говорихме и за процеса на засвидетелствуване на машините. Не по този начин обаче стоят нещата при „ Информационно обслужване “. Това е частно сдружение, което има най-много държавен капитал – чудноват хибрид. Софтуерът на „ Информационно обслужване “, с който се регистрира резултатът и се броят гласовете, в никакъв случай не е одитиран. Защо? Законодателят не е сметнал за нужно да го запише в Изобрния кодекс. Аз персонално, в случай че имах тази опция, бих направил стъпки в тази посока.
сн. pixabay
- Не мога да не ви попитам - опасност ли е за естествения изкуственият разсъдък?
- Сегашната полемика към изкуствения разсъдък мощно припомня онази от началото на новото хилядолетие – може ли мишката да изяде книжката.
Изкуственият разсъдък не може да заплаши естествения.
Правилно употребен той може да улесни доста ежедневната ни работа, както и да усили продуктивността. Изкуственият разсъдък е развой на развиване – като технологизирането на земеделието, индустриализацията, развиването на индустриалния развой.
Важно е обаче да въведем нужните регулации, с цел да не предизвикаме разтърсвания. За страдание, ето тук страната ни закъснява. Не виждам никакви стъпки за нормативна активност в тази посока, а в Европа това към този момент се случва. Това носи риск за стопанската система ни. Обяснявам за какво - да, в случай че ние останем остров, в който регулации няма, това може да провокира временен взрив на вложения, само че ще става дума най-вече за нискоквалифициран труд в компании, които местят седалището си, с цел да избегнат рестрикциите. Второ – сходно деяние безспорно ще докара до отговор от останалите страни, в случай че не и до наказания на равнище Европейски Съюз. Трето – стопанската система ни още веднъж ще тръгне в неверна посока – вместо да се развива като дестинация за артикули с висока добавена стойност, ще станем някаква самобитна офшорна зона. Държавата би трябвало да търси отговор на модерните провокации. Вместо това основава анкетни комисии.
- В кои специалности, съгласно Вас, изкуственият разсъдък няма да може да замести напълно или изобщо индивида?
- Изкуственият разсъдък е опасност главно за нискоквалифицирания труд и това важи за всяка сфера.
Ефектът ще е, че започващите работа ще получават по-ниски хонорари, тъй като не работят с изкуствен интелект, доколкото опитните фрагменти, ползващи го, ще получават още повече. За да избегнем това разделяне моят съвет е хората да не се тормозят от него, а да помислят за повишение на квалификацията. Можем да дадем доста образци, даже от моя бранш. Изкуственият разсъдък няма по какъв начин да размени един добър програмист, може обаче да го направи по-ефективен. Може да размени част от хората в кол-центровете и то тези без положителни механически знания. Същото е и във вашата специалност. Изкуственият разсъдък не може да размени един добър анализатор или един добър повествовател на истории. Може да размени човек, който просто основава съдържание-пълнеж.
- Вярна ли е информацията, че в IT-индустрията смъкват заплатите и редуцират хора и на какво се дължи този поврат?
- Това е последица от рецесията. Макар и не толкоз забележима за хората, финансовата рецесия е налице, междуфирмената задлъжнялост се повишава във всеки един бранш, не са единствено в ИТ-индустрията. На това се дължи огромна част от свиването на пазара.
Другата причина е, че към този момент има много квалифицирани фрагменти. Няма по какъв начин да се върнем в обстановката от преди години, когато с един изкаран курс човек на 23-24 години можеше да си откри работа в областта на много добра заплата, просто тъй като няма кой различен да бъде нает. Информационните технологии и изнесените услуги не престават да са една от най-добре платените сфери и ще останат такава, само че в случай че хората желаят да са конкурентни и да запазят местата си, би трябвало да надграждат знанията и уменията си. Конкуренцията на пазара към този момент е реалност и в действителност това е добра вест.
Последвайте канала на
- Г-н Кирилов, В последните дни необятна полемика провокира законопроект, импортиран от ПП-ДБ, който съгласно тях цели да ограничи дезинформацията. Съюзът на българските публицисти обаче сигнализира за цензура. Какво е вашето мнение?
- В общи линии обстановката може да се заключи по този начин – положителни планове, които за жалост се прави опит да се осъществят по Гьобелс. Министерство на електронното ръководство /МЕУ/ и Комисията за контролиране на известията /КРС/ се трансформират в самобитно Министерство на истината, тъй като ще имат опция да стопират наличие, в случай че го дефинират като дезинформация.
Много елементарно ще може да се злоупотреби с този закон – на никое място в него няма формулировка за дезинформация
и по какъв начин се дефинира какво е това. Министърът на електронното ръководство ли ще взема решение кое е истина? Той ли ще дефинира стандарта за истина? Министърът е политическо лице, по какъв начин ще преценя дали главните му политически съперници дезинформират да вземем за пример по отношение на рецензиите към него. Друг стеснителен аспект е намесването на изборите в законопроекта. Напомням, че там има различен правилник, който касае рекламата по време на изборите.
Трябва да се има поради, че сега на европейско равнище тече полемика за това по какъв начин да се бори дезинформацията по време на избори. В самото разискване един от главните въпроси е по какъв начин да не се стига до злоупотреби. И се постанова изрично мнението, че контролът би трябвало да бъде на платформите. Защо? Защото един министър е политическа фигура.
Борбата с дезинформацията безспорно е извънредно значима. Аз съм с две ръце с цел да спрем хора, които се пробват да печелят от страховете и болките на хората. Самият аз като заместник-министър имах извънредно ползотворна връзка на МЕТА, с цел да намерим метод да спрем неща като подправените реклами за сякаш чудодейни медикаменти, дийпфейк видеа и така нататък. Важно е да кажем, че на равнище европейски съюз към този момент е въведен правилник, а законопроект на Министерския съвет предлага този европейски правилник да се вкара и в българското законодателство. И тук изниква въпросът – за какво създателите на обсъжданите от нас текстове дописват европейска инструкция?
- Като специалист, Вие имате ли визия по какъв начин са станали шашмите с изчезналите флашки от машинното гласоподаване на локалния избор в столицата и за какво и този метод на гласуване беше по този начин тежко компроментиран, при все, че персонално министър Йоловски разгласи, че е следил процеса?
- Какво се е случило с изборните материали е доста значим въпрос и в случай че има изчезнали такива, би трябвало да се види къде е казусът. В случая с флашките доколкото разбирам ЦИК не могат да ги дават. Въпросът е дали след обработката си в „ Информационно обслужване “ АД те са предадени към Централната изборна комисия и в случай че не са – за какво? Ако да – къде ги съхранява ЦИК? И тук се отваря един доста значим въпрос. Министърът на електронното ръководство, който очевидно е подготвен да работи и при идващите избори, не осъзнава отговорността си. Според министър Йоловски МЕУ няма огромна роля за вота. Това просто не е правилно.
Сн.булфото
Министерството на електронното ръководство освен дава отговор за удостоверяването на машините за гласоподаване, само че и за цялостната обработка на резултатите от всички типове избори, без значение дали са с машини или не, посредством „ Информационно обслужване “ АД. Ако това не е съществена роля, не знам кое е.
Чух го да споделя, че машините са отпаднали от изборния развой, тъй като е нямало „ 20 дни по закон, в които да се удостоверят “. Искам да напомня, че на всички предишни избори е потвърдено, че е изцяло допустимо това да се случи в доста по-кратък период.
Нещо повече, това е било допустимо и на локалния избор през есента. Докладът на екипите е бил подготвен на 26.10, а Решението е било подписано от другите законово способени институции ден преди МЕУ да благоволи да го направи. Изборният кодекс споделя, че удостоверяването се случва „ в период до 20 работни дни “, а не за най-малко 20 дни. На втория тур на изборите, когато по думите на министъра той „ персонално “ е управлявал процеса, резултатите са забележими – оборване на резултатите пред съда. И тук идва една доста значима констатация – некомпетентността ражда чудовища. В случая тези чудовища изядоха доверието в изборите. Това е един от най-тежките удари против демокрацията.
- Защо не се чува гласа на е-министъра напоследък, какво се случва с него – имате ли информация?
- Министърът на електронното ръководство изчезва постоянно, когато към него има в действителност значими въпроси и се появява, когато би трябвало да размъти водата. Александър Йоловски изчезна по време на провеждането на локалните избори – развой, в който МЕУ има основна задача, и се появи четири месеца по-късно – тъкмо преди ротацията. С дейностите или бездействията си министър Йоловски – министърът, предназначен да пази престижа и интегрира технологиите, унищожи доверието в машинното гласоподаване.
Машините не са казусът, казусът са хората и техните пълномощия. И явно компетенциите на министъра.
В рамките на последното си изявление министърът влезе в спор с обединението мандатоносител – ПП-ДБ, както и оспори решения на премиера. Дали някой ще реагира? Вече седмица никой не го прави. Защо? Чия свещена крава е Александър Йоловски?
- Без отговор сякаш остана и абсурдът за напън за възлагане на публични поръчки?
- Да, министърът отхвърля да приказва по тематиката. Около изборите министър председателят акад. Николай Денков съобщи, че ще обясни случая незабавно след вота. Аз не разбрах нещо да е изяснено. Преди седмица Александър Йоловски сподели, че в Министерството на електронното ръководство се извършват планове за повече от 1 милиарда лева Чу се и съответната сума от 640 млн. лева за дадени планове. Според министъра има и „ проблематични “ поръчки, които би трябвало да се пренапишат с „ вярна “ техническа спецификация. Кой написа тези поръчки и за какво са проблематични не стана ясно. Липсва и доклад на активността на министерството за последните месеци.
Не стана ясно и какви ограничения е взел Йоловски, с цел да спре тези проблематични поръчки. Но отново отхвърли да отговори на всевъзможни въпроси по отношение на изказванията за напън върху него. Говорим за прекомерно сериозна сума, с цел да останат толкоз въпроси без отговори. Вече призовавах Министерство на електронното ръководство, както и ръководителя на комисията по електронно ръководство в Народно заседание, Божидар Божанов, да внесат изясненост по отношение на проблема и подхванатите ограничения, с цел да изчезне всяко подозрение дали едни пари още веднъж ще потънат. За в този момент не го вършат.
- Не са ли прекомерно огромни опциите за имитация на вота, в случай че някой ден тук се вкара напълно електронното гласоподаване, поради ширещата се податливост към измами?
- Пак опираме до хората и техните благоприятни условия. Електронизацията ни дава доста такива, въпросът е дали ръководещите процесите имат капацитет и предпочитание да ги употребяват. След компрометирането на машинното гласоподаване доста мъчно можем да убедим обществото да пристъпим към напълно електронно гласоподаване. По-скоро би трябвало да работим да върнем доверието в процеса. Преди време заедно с група специалисти предложихме като първа стъпка да се вкара електронно броене на гласовете посредством специфични машини-скенери. Преброяването с електронни устройства ще редуцира времето и човешкия запас неведнъж. Огромният % невалидни бюлетини, изключително при локални избори, се дължи, както на механически неточности на гласоподавателите, по този начин и на основателните подозрения за погрешно отчитане на бюлетини с „ погрешен “ избор. При устройства за броене тези подозрения ще отпаднат и всеки гласоподавател при стартирането на бюлетината – от машина или хартиена, ще вижда по какъв начин се регистрира гласа му.
- Нормално ли е частните компании „ Сиела норма ” и „ Информационно обслужване ” да провеждат целия избирателен развой, вместо държавни организации?
- Тук още веднъж стигаме по-скоро до опциите на ръководещите. Не е проблем частни компании да подкрепят изборния развой. По закон той се провежда от Централната изборна комисия и Министерския съвет, дефинира се и отраслов министър или вицепремиер, който да следи всички процеси. Ако това се направи вярно, няма проблем. По време на двата служебни кабинета, в които аз участвах първо като заместник-министър на електронното ръководство и след това като консултант на вицепремиера Демерджиев, който отговаряше за изборите, ние бяхме в непрекъсната връзка с ЦИК и с всички участници в изборния развой. За това и два вота, извършени в границите на 6 месеца минаха безусловно безпрепятствено. Държавата има опция да следи процеса, в случай че несъмнено, ръководещите имат предпочитание да го вършат. Давам образец – машините са благосъстоятелност на страната, „ Сиела норма “ дава поддръжка и програмен продукт. Този програмен продукт предстои на инспекция, към този момент говорихме и за процеса на засвидетелствуване на машините. Не по този начин обаче стоят нещата при „ Информационно обслужване “. Това е частно сдружение, което има най-много държавен капитал – чудноват хибрид. Софтуерът на „ Информационно обслужване “, с който се регистрира резултатът и се броят гласовете, в никакъв случай не е одитиран. Защо? Законодателят не е сметнал за нужно да го запише в Изобрния кодекс. Аз персонално, в случай че имах тази опция, бих направил стъпки в тази посока.
сн. pixabay
- Не мога да не ви попитам - опасност ли е за естествения изкуственият разсъдък?
- Сегашната полемика към изкуствения разсъдък мощно припомня онази от началото на новото хилядолетие – може ли мишката да изяде книжката.
Изкуственият разсъдък не може да заплаши естествения.
Правилно употребен той може да улесни доста ежедневната ни работа, както и да усили продуктивността. Изкуственият разсъдък е развой на развиване – като технологизирането на земеделието, индустриализацията, развиването на индустриалния развой.
Важно е обаче да въведем нужните регулации, с цел да не предизвикаме разтърсвания. За страдание, ето тук страната ни закъснява. Не виждам никакви стъпки за нормативна активност в тази посока, а в Европа това към този момент се случва. Това носи риск за стопанската система ни. Обяснявам за какво - да, в случай че ние останем остров, в който регулации няма, това може да провокира временен взрив на вложения, само че ще става дума най-вече за нискоквалифициран труд в компании, които местят седалището си, с цел да избегнат рестрикциите. Второ – сходно деяние безспорно ще докара до отговор от останалите страни, в случай че не и до наказания на равнище Европейски Съюз. Трето – стопанската система ни още веднъж ще тръгне в неверна посока – вместо да се развива като дестинация за артикули с висока добавена стойност, ще станем някаква самобитна офшорна зона. Държавата би трябвало да търси отговор на модерните провокации. Вместо това основава анкетни комисии.
- В кои специалности, съгласно Вас, изкуственият разсъдък няма да може да замести напълно или изобщо индивида?
- Изкуственият разсъдък е опасност главно за нискоквалифицирания труд и това важи за всяка сфера.
Ефектът ще е, че започващите работа ще получават по-ниски хонорари, тъй като не работят с изкуствен интелект, доколкото опитните фрагменти, ползващи го, ще получават още повече. За да избегнем това разделяне моят съвет е хората да не се тормозят от него, а да помислят за повишение на квалификацията. Можем да дадем доста образци, даже от моя бранш. Изкуственият разсъдък няма по какъв начин да размени един добър програмист, може обаче да го направи по-ефективен. Може да размени част от хората в кол-центровете и то тези без положителни механически знания. Същото е и във вашата специалност. Изкуственият разсъдък не може да размени един добър анализатор или един добър повествовател на истории. Може да размени човек, който просто основава съдържание-пълнеж.
- Вярна ли е информацията, че в IT-индустрията смъкват заплатите и редуцират хора и на какво се дължи този поврат?
- Това е последица от рецесията. Макар и не толкоз забележима за хората, финансовата рецесия е налице, междуфирмената задлъжнялост се повишава във всеки един бранш, не са единствено в ИТ-индустрията. На това се дължи огромна част от свиването на пазара.
Другата причина е, че към този момент има много квалифицирани фрагменти. Няма по какъв начин да се върнем в обстановката от преди години, когато с един изкаран курс човек на 23-24 години можеше да си откри работа в областта на много добра заплата, просто тъй като няма кой различен да бъде нает. Информационните технологии и изнесените услуги не престават да са една от най-добре платените сфери и ще останат такава, само че в случай че хората желаят да са конкурентни и да запазят местата си, би трябвало да надграждат знанията и уменията си. Конкуренцията на пазара към този момент е реалност и в действителност това е добра вест.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ