Уникална древна базилика във Варна се превърна в джунгла и сметище
Blagoevgrad24.bg виж галерията Докато в Гърция всеки камък се трансформира в атракция и води туристи, то във Варна неповторима базилика от римско време се трансформира в джунгла и бунище, видя кореспондент на Varna24.bg .
Според историците, намиращите се на ул. " Хан Крум “ във Варна руини са богато завещание от най-големият и внушителен раннохристянски храм в региона на Варна с впечатляващи и през днешния ден размери.
Сгушена сред жилищни здания, базиликата е оградена с ръждясали ламарини и е потънала в саморасла зеленина, цветя, смокини и шубраци. Върху терена са разпръснати изхвърлени мебели и други боклуци.
Ето какво споделя историята за обекта: На територията на Одесос, днешна Варна, са открити към 10 римо-византийски базилики. Особено огромен интерес съставлява комплексът от три базилики открит на ул. " Хан Крум ", строени поредно една над друга през интервала IV-VI век.
Археологическите изследвания на този значим раннохристиянски център не престават над 30 години и са свързани с работата на изтъкнатите български археолози ст.н.с., доктор Димитър Димитров, проф.Михаил Лазаров и н.с. Александър Минчев. Базиликата е най-просторната в района на Варна, като размерите й са 40 на 16 метра.
Най-ранната базилика е издигната при започване на V век и е била със мощно скъсени пропорции (т.е по- необятна от колкото дълга) и с една абсида. Просъществува единствено няколко деситилетия, евентуално е разрушена от заметресение. Притежавала е богата вътрешна декорация от подови и стенни мозайки, фрески и вътрешна архитектура от шарен мрамор. Богатството на украсата й подсказва, че това е била може би епископска черква на Одесос.
За издигнатата на нейно място базилика това е несъмнено. Построена е в първата половина на V век и е просъществувала 50-60 години. Тя е по-голяма, трикорабна, с два притвора. Изобразените върху мозайките й знаци на ранното християнство са незабравими - пауни, цветя, птици.
След няколко деситилетия върху руините й е издигната нова базилика, като колонадата от втория интервал е заместена от солидни стени, издигнати с преизползвани квадри от градската защитна стена на Варна. Тя е била със същия проект като на втората базилика, само че с мраморен под и евентуално е разрушена при завладяването на града от славяните в 614 година.
Мозайките са изпълнени с разноцветни мраморни, глинени и стъклени кубчета, те са два типа с геометрични претекстове и с фигурални пана, представляващи разнообразни християнски знаци. По време на разкопките с изключение на мозайките са открити и крипта под равнището на мозайките, в която има реликварий с капаче, направен от цялостен пай алабастър, в който са се съдържали елементи от костици на незнайна млада светица. Намерени са и медни монети от IV и V век, като най-късната е от 455г. и е на Петроний Максимус. Тези мозайки и находки открити на ул. " Хан Крум " демонстрират, че за два века това място е било най-важният християнски център на Одесос
Находките са пренесени в Археологическия музей, там се намират и част от мозайките. Към днешна дата пространството, където е ситуирана базиликата е заключено сред жилищни кооперации със свободен достъп.
Във времето са предприемани частични акции на възпитаници и археолози от непознати страни по разчистването на базиликата, само че от години тя стои занемарена в центъра на града. За нея даже варненци знаят малко, а какво остава за задграничните посетители, които посещават морската столица?
Според историците, намиращите се на ул. " Хан Крум “ във Варна руини са богато завещание от най-големият и внушителен раннохристянски храм в региона на Варна с впечатляващи и през днешния ден размери.
Сгушена сред жилищни здания, базиликата е оградена с ръждясали ламарини и е потънала в саморасла зеленина, цветя, смокини и шубраци. Върху терена са разпръснати изхвърлени мебели и други боклуци.
Ето какво споделя историята за обекта: На територията на Одесос, днешна Варна, са открити към 10 римо-византийски базилики. Особено огромен интерес съставлява комплексът от три базилики открит на ул. " Хан Крум ", строени поредно една над друга през интервала IV-VI век.
Археологическите изследвания на този значим раннохристиянски център не престават над 30 години и са свързани с работата на изтъкнатите български археолози ст.н.с., доктор Димитър Димитров, проф.Михаил Лазаров и н.с. Александър Минчев. Базиликата е най-просторната в района на Варна, като размерите й са 40 на 16 метра.
Най-ранната базилика е издигната при започване на V век и е била със мощно скъсени пропорции (т.е по- необятна от колкото дълга) и с една абсида. Просъществува единствено няколко деситилетия, евентуално е разрушена от заметресение. Притежавала е богата вътрешна декорация от подови и стенни мозайки, фрески и вътрешна архитектура от шарен мрамор. Богатството на украсата й подсказва, че това е била може би епископска черква на Одесос.
За издигнатата на нейно място базилика това е несъмнено. Построена е в първата половина на V век и е просъществувала 50-60 години. Тя е по-голяма, трикорабна, с два притвора. Изобразените върху мозайките й знаци на ранното християнство са незабравими - пауни, цветя, птици.
След няколко деситилетия върху руините й е издигната нова базилика, като колонадата от втория интервал е заместена от солидни стени, издигнати с преизползвани квадри от градската защитна стена на Варна. Тя е била със същия проект като на втората базилика, само че с мраморен под и евентуално е разрушена при завладяването на града от славяните в 614 година.
Мозайките са изпълнени с разноцветни мраморни, глинени и стъклени кубчета, те са два типа с геометрични претекстове и с фигурални пана, представляващи разнообразни християнски знаци. По време на разкопките с изключение на мозайките са открити и крипта под равнището на мозайките, в която има реликварий с капаче, направен от цялостен пай алабастър, в който са се съдържали елементи от костици на незнайна млада светица. Намерени са и медни монети от IV и V век, като най-късната е от 455г. и е на Петроний Максимус. Тези мозайки и находки открити на ул. " Хан Крум " демонстрират, че за два века това място е било най-важният християнски център на Одесос
Находките са пренесени в Археологическия музей, там се намират и част от мозайките. Към днешна дата пространството, където е ситуирана базиликата е заключено сред жилищни кооперации със свободен достъп.
Във времето са предприемани частични акции на възпитаници и археолози от непознати страни по разчистването на базиликата, само че от години тя стои занемарена в центъра на града. За нея даже варненци знаят малко, а какво остава за задграничните посетители, които посещават морската столица?
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ