Благодаря на колегите от Центъра по тракология в Института по

Безсмъртната енергия на интелекта

Благодаря на сътрудниците от Центъра по тракология в Института по балканистика на Българска академия на науките, които не не помнят името на проф. Александър Фол и всичко, което той е направил за тях, за нас, за академията, с цел да остане у по-младото потомство концепцията, че една просвета - науката тракология, се е родила с мисловните и административните старания на един човек, който беше наш преподавател. С тези думи зам.-председателят на Българска академия на науките чл.-кор. Васил Николов откри през вчерашния ден документалната галерия "Пътешественик във времето ", отдадена на 85-годишнината от рождението на огромния историк, траколог, лингвист проф. Александър Фол. Едно е обаче да си спомня човек за него, друго е тези мемоари да бъдат визуализирани и аз се веселя на концепцията това да стане на толкоз уместно място, в академията, за която той направи доста, с цел да можем да си го спомняме по-често и да черпим от неговите хрумвания, които са постоянно ексцентрични и будят размисъл, сподели още Васил Николов.
Проф. Йоана Спасова-Дикова, теоретичен секретар на направлението "Културно-историческо завещание и национална еднаквост ", описа нещо, което даже в научните среди не е доста известно - по какъв начин се е появила семейството Фол. Родителите на Александър Фол за известни дейци на изкуството, бащата Николай Фол е един от първите наши режисьори, приключили в чужбина, режисьор в Народния спектакъл, сценичен възпитател, създател на книги и пиеси за деца. Майката Вера Бояджиева е писателка. Именно бащата - Николай Тодоров Георгиев, избира семейството на фамилията, като го кръщава на... кентавъра Фол. Това е положителният умен кентавър, който е преподавател по музика и преподавател по изкуства, описа проф. Спасова.
Документалната галерия във фоайето на Българска академия на науките, която е основана в съдействие с Нов български университет, се състои от 15 постера, които описват за фамилията, за житейския път, творчеството и концепциите на Александър Фол. Ако би трябвало за неизкушените в науката да се опише какъв е неговият принос в знанието, може би накратко той може да бъде систематизиран по този начин: Александър Фол разви науката тракология, като утвърди в международната просвета тезата, че културата и вярванията на античните траки са разнообразни от тези на елините и стоят като самостойна част в зората на европейската просвета. И още - сакралното поверие на траките, че силата на интелекта е безсмъртна, част от силата на Космоса... Проф. Фол е създател на Института по тракология при Българска академия на науките (1972 г.), през днешния ден Център по тракология "Проф. Александър Фол ", в Института за балканистика. Изложбата показва най-забележителните моменти от живота, неизчерпаемото голям брой аспекти на активността и делото на учения, общественика, учителя, създателя, визионера Александър Фол - измежду възпитаници в разнообразни градове, измежду учители и сътрудници от музеите и археологическите експедиции; на визита при папа Йоан Павел II; в Културния дом "Витгенщайн " във Виена; на съвещание на ЮНЕСКО в Париж и така нататък
Трудно е да бъдат събрани в няколко постера всички хоризонти, които проф. Ал. Фол очерта в научните дирения на учредената от него нова научна и университетска дисциплинираност тракология. Автор е на над 400 научни монографии, студии и публикации, оповестени в български и задгранични издания; инициира редица огромни издателски планове, които и до през днешния ден оформят профила и тактиката на Центъра по тракология в Българска академия на науките. Сред акцентите са и напъните на проф. Фол за институционализиране на науката тракология, за провеждането на международните конгреси по тракология, за въвеждането на такава дисциплинираност в университетските стратегии по история, както и за основаването на Националната гимназия за антични езици и култури "Константин Кирил Философ ".
С едно от своите инициативи проф. Фол повдигна Желязната завеса надалеч преди края на ХХ в. С инициирането и организирането на поредност изложения, начевайки с изложбата "Тракийските съкровища ", която посети едни от най-големите и забележителни музеи в света - Париж (1974), Виена (1975), Лондон (1976); "Рогозенското богатство " - Британския музей (1986), Бон (2004-2005) и други, последната от които "Златото на траките " - Париж (2006), съпроводени с лекции и симпозиуми, страната ни разпространява културно-историческото завещание на българските земи от древността и интернационализира тракологията на международната научна сцена.
Александър Фол бе чест посетител на страниците на в. ДУМА. Изявите му могат да се нарекат с една дума - Интелект. Признавам си, беше ми извънредно мъчно, когато имах достойнството след неговата кончина да стана съставител на сборника с негови публикации и изявленията "Самотният пешеходец ". "Човекът е разум, страсти, воля и добродетелност ", сподели Александър Фол в едно свое изявление за вестника ни. Ако се замислим даже единствено над това едно изречение - какъв брой доста пластове смисъл има в него!