Георги Христов - най-лиричният глас в българската естрада: И...
Благодаря на Господ, че имам малко, само че същински приятели Човек би трябвало да прости, само че не до безспир, тъй като ще го вземат за глупак Има потребност от фантазии и илюзии, без тях се живее сиво Аз също съм неверен, само че имам достолепието да се извинявам
Снимки: Личен списък
Той е най-чувственият и изискан артист в родната сцена. Гласът му носи неподражаеми страсти и мощ. Днес Георги Христов е същинска икона в българската музика. Освен реализатор, той е композитор и текстописец, създател е на 90% от своите песни. Всяка негова ария има мощно обръщение и е изпипана до най-малкия подробност.
Пловдив е единственият град, в който на лятна сцена обичаният на генерации българи артист ще показа продължението на своя превъзходен формат „ Господи, какъв брой си хубава ". Това ще се случи на 18 септември 2025 година от 19.30 ч. под звездното небе на Летния спектакъл „ Бунарджика ".
Броени дни преди този трогателен концерт с Георги Христов импровизираме по тематики, свързани със заглавията на най-красивите му песни.
- „ Господи, какъв брой си хубава ”! Това ли са най-красивите думи, които ще кажете на българката - майка, жена и обичана. Вдъхновява ли Ви женската хубост?
- Тези три думи не стигат, с цел да обрисуваме българската жена. Тя заслужава доста повече. Освен своята хубост и отдаденост, българката е един доста мощен темперамент, който през годините е потвърдил, че се движи свръхвсичко и намира време за себе си. Да бъде все такава красива и прелестна! Тя работи, възпитава деца и все пак, макар компликациите, е прелестна, което е феноменално.
- „ Черно и бяло “! Черно-бял ли е животът или по-скоро сив? И по какъв начин да го създадем по-цветен?
- Животът в България и на всеки обособен човек е друг. Има хора, които живеят единствено в черното и други, които живеят в бялото. Има хора, които живеят сиво. Но има и хора, които минават през палитрата на всички цветове - и те са най-щастливи. Да бъдем почтени, не всеки ден е цветя и рози, не всеки ден е прелестен, само че човек би трябвало да има силата да усети многоцветието, тъй като другояче животът ще бъде монотонен. А и води до клинични проблеми - изключително в случай че задълбаеш в едната или другата прекаленост.
- „ Нямам потребност от доста другари “! От какви другари има потребност Георги Христов?
- От тези, които имам. Те са фактически малко, само че са извънредно правилни, извънредно отдадени на връзките ни. Аз също се стремя да давам всичко от себе си и съм подготвен да бъда разполагаем за тях 24/7. Знам, че и те ще го създадат за мен, а това е най-важното в едни връзки. Защото за хубавото, за приятните моменти всички са подготвени. Но когато човек има потребност, когато не се усеща добре и има проблем, той би трябвало да знае, че когато се обади на собствен другар, той незабавно ще откликне. Дори и единствено с добра дума!
За мен другарството е нещо доста особено. В живота си имам доста познати, положителни познати, само че приятелите, същинските, те са малко. И благодаря на Господ, че ги имам!
- Умеете ли да простите грешките на другите?
- Прощавам веднъж, два пъти, само че трети път - не. Няма безгрешни хора! Аз също съм неверен, само че имам достолепието да се оправдавам, когато съм сбъркал. Не пострадвам от ненужно самочувствие, че съм непогрешим. Човек би трябвало да прости, само че не до безспир, тъй като ще го вземат за простак.
- „ Не съжалявайте “! За какво не би трябвало да съжаляваме в този живот?
- Знаете ли, аз не скърбя за нищо хубаво, което ми се е случило. Не скърбя и за нищо неприятно, което ми се е случило. Разбира се, неприятното ме натъжава, само че човек би трябвало да живее по този начин, че да може да се разсъни заран и да си каже: Днес ще бъде един прекрасен ден, а на следващия ден ще бъде още по-хубав! Не скърбя за грешките си, не скърбя за другарствата, не скърбя за разделите. Може би скърбя само за загубата на околните хора към себе си, само че подобен е кръговратът на живота.
Човек не би трябвало да съжалява, тъй като нищо не може да се върне, то към този момент е станало. Нека живеем с една позитивна мисъл за живота напред.
- „ Илюзия “! С коя своя заблуда не успяхте да се разделите през всичките тези години?
- С доста мои илюзии не съм се разделил и това ненапълно е хубаво, тъй като човек без фантазии и без илюзии ще живее сиво. Може би се пробвам малко повече да имам вяра на хората, само че това също е доста огромна заблуда.
- „ Нещо необикновено “! Кое е най-невероятното нещо, което се е случило в живота Ви?
- О, доста невероятни неща ми се случиха! И най-красивото, невероятното и същинското измежду тях е моята кариера. Също невероятната обич на моята аудитория към всичко, което върша. Просто е необикновено - всичко това продължава повече от 40 години.
Красивите дами са неизменима част от живота му.
С актрисата Таня Димитрова го свързва близко другарство, а с Росица Кирилова изпяха доста лирични шлагери
- „ Любовта е подарък “! Но умеем ли да я разпознаем, когато я срещаме, и да я ценим?
- Любовта е нещо извънредно, нещо всеобхватно! Можеш да бъдеш влюбен в доста и разнообразни неща - в хората, в градината, в цветята, в свободата. Много значимо е обаче, когато разберем, че сме влюбени, да можем да запазим тази обич. Освен това да не се влюбваме сляпо - любовта би трябвало да е взаимна. Ако е единствено от едната страна, тогава след края ѝ ти ще страдаш доста.
- „ Пей, сърце “! А коя е мелодията на Вашето сърце?
- Всяка хубава музика, която допира сърцето ми, е негова мелодия! Обикновено пея единствено песните, които обичам, тъй като самоцелната ария - тя не доближава до хората и те нямат потребност от нея. За да изпея една ария, би трябвало да знам, че тя ще стигне до сърцата на хората. Ще ги допре. На моите концерти хората плачат, смеят се, приветстват, скандират и пеят с мен. Какво по-голямо благосъстояние да желая!? Хубавата ария постоянно ще се пее от моето сърце!
- „ Не споделих нищо “! А какво ни нашепва тишината?
- Аз съм човек, който доста постоянно е самичък, само че съм от хората, които доста рядко се усещат самотни. Защото съзнанието ми постоянно е заето с нещата, които желая да свърша в моята специалност. Когато съм самичък, се зареждам и тогава пиша най-хубавите си песни.
Много неща не съм споделил. Много неща съм премълчал съзнателно и ще продължа да го върша, тъй като, в случай че се разкриеш доста, ставаш уязвим, а доста от хората единствено това чакат.
- „ Чудак “! Чудак е друго от пътешественик. А кой от двамата - чудакът или странникът, Ви е по-близък и виждате себе си в него?
- И двете думи безусловно ме покриват - в необятния набор. И съм чудноват, и съм чешит, само че не скърбя за това. Напротив, желая да съм подобен, стремял съм се да бъда друг. Обикновеността ме убива!
- „ Какъвто съм, подобен съм “! За доста хора сте знак на гений, усърдие и непреклонен дух! Но кои са трите думи, с които може да се опишете Вие самият?
- А други хора, които четат вестници (Смее се.), ще кажат, че съм неприятен темперамент, скандалджия и какво ли не. Аз не мога да трансформира отношението на хората. Медиите, за жал, целеустремено през годините се пробват по някакъв метод да ме уязвят. Публиката има вяра в някакви безсмислени трудове, в които единствено името ми е правилно.
Кой съм аз ли? Аз съм един почтен, целенасочен и набожен човек!
- „ Как си отивате, другари... “! Да, хората си отиват от нас, само че кои остават?
- Остават единствено правилните и същинските другари. Подготвям новия си албум и имам една ария в него. В нея се споделя:
„ В живота ми минаха безчет предатели,
предатели, играещи другари.
Оставил всички вас зад своя тил ще продължа напред.
Предатели, играещи другари “.
Този мой стих споделя всичко!
Човек би трябвало да разбере кои са неговите приятели-предатели и да се пази от тях. Опитвам се да се вардя! Затова постоянно си оставям една ръка разстояние от другите, само че не всеки път съумявам да се предпазя!
Винаги се моли на Бог и на майка си преди концерт
Неподражаемият жанр на Георги Христов е плод на доста дисциплинираност, воля и възприятие за хармония. Въпреки това, най-малко що се отнася до гласа си, той признава, че не робува на строги режими. Твърди, че гласът е „ най-дресираният “ инструмент, който има. С него, макар многото провокации на сцената, артистът постоянно е подготвен да покори своята аудитория. Зад кулисите той има своите ритуали за физически и нравствен баланс - стартира деня си с чаша кафе, извършения и релаксация в сауната. Това му оказва помощ да поддържа тонус.
А има ли обред, преди да излезе на сцената?
„ Винаги се моля на Господ и на майка ми! Да ми дадат сили и да направя един ослепителен концерт. Това е моят къс обред! “. Макар майка му да е умряла, той продължава да търси нейната поддръжка.
Петгодишен се качва на сцената, диско кавър е първият му хит
Георги Христов е роден на 28 януари 1964 година в София. Качва се за първи път на сцена, когато е едвам на пет години. Хлапето извършва песента „ Бу-бу “ на Оскар Бентан в паметния за годините на соца столичен бар " Москва ". И още тогава излиза наяве, че е талантлив с извънреден гений. Година по-късно на учебния празник извършва „ Моя страна, моя България “ на Емил Димитров по подобен метод, че докарва публиката до рев. Понеже не разчита единствено на дарбата си, от дребен върви на уроци по музика.
През 1983 година приключва Държавната музикална академия със компетентност „ Поп музика “. По време на следването си става солист на група „ Такт “ и записва първата си ария - „ Следи “, която по-късно претърпява нов живот като кавър версия. Младият артист стартира да натрупа интернационален опит, гастролирайки в Монголия и някогашния Съветски съюз с Биг бенда на Българското национално радио под диригентството на Вили Казасян.
Автори на първите му песни са композиторите Зорница Попова и Мария Нейкова. Хитът, който го трансформира във всеобщ любим, е дископарчето „ Кой е той “ от албума „ Естрадна мозайка 4 “ (1985). Песента е кавър версия на Colour My Love на италианската група „ Фън Фън “.
Участва и печели влиятелните фестивали „ Златният Орфей “ (1988, 1992), „ Мелодия на годината “ (1986, 1992), „ Бургас, морето и неговите трудови хора “ (1987), радиоконкурса „ Пролет “.
Има доста гастроли в чужбина - Европа, Азия и Съединени американски щати, със своята вокално-инструментална група „ Черно и бяло “ и личен балет. Пее на пет езика. Има издадени 18 албума, а репертоарът му включва от балади, диско, латино, рок до фолклор от разнообразни краища на България.
Снимки: Личен списък
Той е най-чувственият и изискан артист в родната сцена. Гласът му носи неподражаеми страсти и мощ. Днес Георги Христов е същинска икона в българската музика. Освен реализатор, той е композитор и текстописец, създател е на 90% от своите песни. Всяка негова ария има мощно обръщение и е изпипана до най-малкия подробност.
Пловдив е единственият град, в който на лятна сцена обичаният на генерации българи артист ще показа продължението на своя превъзходен формат „ Господи, какъв брой си хубава ". Това ще се случи на 18 септември 2025 година от 19.30 ч. под звездното небе на Летния спектакъл „ Бунарджика ".
Броени дни преди този трогателен концерт с Георги Христов импровизираме по тематики, свързани със заглавията на най-красивите му песни.
- „ Господи, какъв брой си хубава ”! Това ли са най-красивите думи, които ще кажете на българката - майка, жена и обичана. Вдъхновява ли Ви женската хубост?
- Тези три думи не стигат, с цел да обрисуваме българската жена. Тя заслужава доста повече. Освен своята хубост и отдаденост, българката е един доста мощен темперамент, който през годините е потвърдил, че се движи свръхвсичко и намира време за себе си. Да бъде все такава красива и прелестна! Тя работи, възпитава деца и все пак, макар компликациите, е прелестна, което е феноменално.
- „ Черно и бяло “! Черно-бял ли е животът или по-скоро сив? И по какъв начин да го създадем по-цветен?
- Животът в България и на всеки обособен човек е друг. Има хора, които живеят единствено в черното и други, които живеят в бялото. Има хора, които живеят сиво. Но има и хора, които минават през палитрата на всички цветове - и те са най-щастливи. Да бъдем почтени, не всеки ден е цветя и рози, не всеки ден е прелестен, само че човек би трябвало да има силата да усети многоцветието, тъй като другояче животът ще бъде монотонен. А и води до клинични проблеми - изключително в случай че задълбаеш в едната или другата прекаленост.
- „ Нямам потребност от доста другари “! От какви другари има потребност Георги Христов?
- От тези, които имам. Те са фактически малко, само че са извънредно правилни, извънредно отдадени на връзките ни. Аз също се стремя да давам всичко от себе си и съм подготвен да бъда разполагаем за тях 24/7. Знам, че и те ще го създадат за мен, а това е най-важното в едни връзки. Защото за хубавото, за приятните моменти всички са подготвени. Но когато човек има потребност, когато не се усеща добре и има проблем, той би трябвало да знае, че когато се обади на собствен другар, той незабавно ще откликне. Дори и единствено с добра дума!
За мен другарството е нещо доста особено. В живота си имам доста познати, положителни познати, само че приятелите, същинските, те са малко. И благодаря на Господ, че ги имам!
- Умеете ли да простите грешките на другите?
- Прощавам веднъж, два пъти, само че трети път - не. Няма безгрешни хора! Аз също съм неверен, само че имам достолепието да се оправдавам, когато съм сбъркал. Не пострадвам от ненужно самочувствие, че съм непогрешим. Човек би трябвало да прости, само че не до безспир, тъй като ще го вземат за простак.
- „ Не съжалявайте “! За какво не би трябвало да съжаляваме в този живот?
- Знаете ли, аз не скърбя за нищо хубаво, което ми се е случило. Не скърбя и за нищо неприятно, което ми се е случило. Разбира се, неприятното ме натъжава, само че човек би трябвало да живее по този начин, че да може да се разсъни заран и да си каже: Днес ще бъде един прекрасен ден, а на следващия ден ще бъде още по-хубав! Не скърбя за грешките си, не скърбя за другарствата, не скърбя за разделите. Може би скърбя само за загубата на околните хора към себе си, само че подобен е кръговратът на живота.
Човек не би трябвало да съжалява, тъй като нищо не може да се върне, то към този момент е станало. Нека живеем с една позитивна мисъл за живота напред.
- „ Илюзия “! С коя своя заблуда не успяхте да се разделите през всичките тези години?
- С доста мои илюзии не съм се разделил и това ненапълно е хубаво, тъй като човек без фантазии и без илюзии ще живее сиво. Може би се пробвам малко повече да имам вяра на хората, само че това също е доста огромна заблуда.
- „ Нещо необикновено “! Кое е най-невероятното нещо, което се е случило в живота Ви?
- О, доста невероятни неща ми се случиха! И най-красивото, невероятното и същинското измежду тях е моята кариера. Също невероятната обич на моята аудитория към всичко, което върша. Просто е необикновено - всичко това продължава повече от 40 години.
Красивите дами са неизменима част от живота му.
С актрисата Таня Димитрова го свързва близко другарство, а с Росица Кирилова изпяха доста лирични шлагери
- „ Любовта е подарък “! Но умеем ли да я разпознаем, когато я срещаме, и да я ценим?
- Любовта е нещо извънредно, нещо всеобхватно! Можеш да бъдеш влюбен в доста и разнообразни неща - в хората, в градината, в цветята, в свободата. Много значимо е обаче, когато разберем, че сме влюбени, да можем да запазим тази обич. Освен това да не се влюбваме сляпо - любовта би трябвало да е взаимна. Ако е единствено от едната страна, тогава след края ѝ ти ще страдаш доста.
- „ Пей, сърце “! А коя е мелодията на Вашето сърце?
- Всяка хубава музика, която допира сърцето ми, е негова мелодия! Обикновено пея единствено песните, които обичам, тъй като самоцелната ария - тя не доближава до хората и те нямат потребност от нея. За да изпея една ария, би трябвало да знам, че тя ще стигне до сърцата на хората. Ще ги допре. На моите концерти хората плачат, смеят се, приветстват, скандират и пеят с мен. Какво по-голямо благосъстояние да желая!? Хубавата ария постоянно ще се пее от моето сърце!
- „ Не споделих нищо “! А какво ни нашепва тишината?
- Аз съм човек, който доста постоянно е самичък, само че съм от хората, които доста рядко се усещат самотни. Защото съзнанието ми постоянно е заето с нещата, които желая да свърша в моята специалност. Когато съм самичък, се зареждам и тогава пиша най-хубавите си песни.
Много неща не съм споделил. Много неща съм премълчал съзнателно и ще продължа да го върша, тъй като, в случай че се разкриеш доста, ставаш уязвим, а доста от хората единствено това чакат.
- „ Чудак “! Чудак е друго от пътешественик. А кой от двамата - чудакът или странникът, Ви е по-близък и виждате себе си в него?
- И двете думи безусловно ме покриват - в необятния набор. И съм чудноват, и съм чешит, само че не скърбя за това. Напротив, желая да съм подобен, стремял съм се да бъда друг. Обикновеността ме убива!
- „ Какъвто съм, подобен съм “! За доста хора сте знак на гений, усърдие и непреклонен дух! Но кои са трите думи, с които може да се опишете Вие самият?
- А други хора, които четат вестници (Смее се.), ще кажат, че съм неприятен темперамент, скандалджия и какво ли не. Аз не мога да трансформира отношението на хората. Медиите, за жал, целеустремено през годините се пробват по някакъв метод да ме уязвят. Публиката има вяра в някакви безсмислени трудове, в които единствено името ми е правилно.
Кой съм аз ли? Аз съм един почтен, целенасочен и набожен човек!
- „ Как си отивате, другари... “! Да, хората си отиват от нас, само че кои остават?
- Остават единствено правилните и същинските другари. Подготвям новия си албум и имам една ария в него. В нея се споделя:
„ В живота ми минаха безчет предатели,
предатели, играещи другари.
Оставил всички вас зад своя тил ще продължа напред.
Предатели, играещи другари “.
Този мой стих споделя всичко!
Човек би трябвало да разбере кои са неговите приятели-предатели и да се пази от тях. Опитвам се да се вардя! Затова постоянно си оставям една ръка разстояние от другите, само че не всеки път съумявам да се предпазя!
Винаги се моли на Бог и на майка си преди концерт
Неподражаемият жанр на Георги Христов е плод на доста дисциплинираност, воля и възприятие за хармония. Въпреки това, най-малко що се отнася до гласа си, той признава, че не робува на строги режими. Твърди, че гласът е „ най-дресираният “ инструмент, който има. С него, макар многото провокации на сцената, артистът постоянно е подготвен да покори своята аудитория. Зад кулисите той има своите ритуали за физически и нравствен баланс - стартира деня си с чаша кафе, извършения и релаксация в сауната. Това му оказва помощ да поддържа тонус.
А има ли обред, преди да излезе на сцената?
„ Винаги се моля на Господ и на майка ми! Да ми дадат сили и да направя един ослепителен концерт. Това е моят къс обред! “. Макар майка му да е умряла, той продължава да търси нейната поддръжка.
Петгодишен се качва на сцената, диско кавър е първият му хит
Георги Христов е роден на 28 януари 1964 година в София. Качва се за първи път на сцена, когато е едвам на пет години. Хлапето извършва песента „ Бу-бу “ на Оскар Бентан в паметния за годините на соца столичен бар " Москва ". И още тогава излиза наяве, че е талантлив с извънреден гений. Година по-късно на учебния празник извършва „ Моя страна, моя България “ на Емил Димитров по подобен метод, че докарва публиката до рев. Понеже не разчита единствено на дарбата си, от дребен върви на уроци по музика.
През 1983 година приключва Държавната музикална академия със компетентност „ Поп музика “. По време на следването си става солист на група „ Такт “ и записва първата си ария - „ Следи “, която по-късно претърпява нов живот като кавър версия. Младият артист стартира да натрупа интернационален опит, гастролирайки в Монголия и някогашния Съветски съюз с Биг бенда на Българското национално радио под диригентството на Вили Казасян.
Автори на първите му песни са композиторите Зорница Попова и Мария Нейкова. Хитът, който го трансформира във всеобщ любим, е дископарчето „ Кой е той “ от албума „ Естрадна мозайка 4 “ (1985). Песента е кавър версия на Colour My Love на италианската група „ Фън Фън “.
Участва и печели влиятелните фестивали „ Златният Орфей “ (1988, 1992), „ Мелодия на годината “ (1986, 1992), „ Бургас, морето и неговите трудови хора “ (1987), радиоконкурса „ Пролет “.
Има доста гастроли в чужбина - Европа, Азия и Съединени американски щати, със своята вокално-инструментална група „ Черно и бяло “ и личен балет. Пее на пет езика. Има издадени 18 албума, а репертоарът му включва от балади, диско, латино, рок до фолклор от разнообразни краища на България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ