Благодарение на мрежата DON България днес е лидер на Балканите

Благодарение на мрежата DON България през днешния ден е водач на Балканите от позиция на съгласуваност и интернет-трафик, споделя Здравко Николов, ръководещ шеф на Equinix България (снимка: Equinix)

Новото потомство центрове за данни, които се стремят да оферират евтини услуги, с цел да настигнат огромните и одобрени играчи на пазара, няма да съумеят да устоят на софтуерните промени, задаващи се в бранша. Те няма да имат финансовия запас да изградят ново потомство системи, отговарящи на условията за висока енергийна успеваемост и еластичност, каквито клиентите ще чакат и изискват, предвижда Здравко Николов, ръководещ шеф на Equinix България. Същевременно ръководената от него компания се приготвя за построяването на ново уголемение на своите центрове за данни в София.

Г-н Николов, готвите се да изградите уголемение на Equinix SO2, по кое време ще стартира градежът?

На финала сме с разширението SO2.2 Ако събитията в световната геополитическа конюнктура разрешават, надяваме се в обозримо бъдеще да стартираме нов, огромен план, за който имаме подготвеност. Тези събития обаче имат доста съществено отражение върху България и интереса към нашия пазар.

Възпрепятстват ли проектите ви?

Equinix има центрове в четири страни, граничещи с военния спор: Финландия, Полша, България и Турция. Това слага пред нас доста съществени въпроси във връзка с надеждността и сигурността. Нормално е главните ни клиенти, които плануват агресия в тази част на света, да забавят движение, да замразят проектите си, до момента в който видят накъде отива светът.

Но белким пандемията не форсира дигитализацията и не ускори интереса към услугите на центровете за данни?

Ковид и възобновяване от него, което е извънредно неравномерно, докара до невиждано и нечувано разтърсване в цялата верига на доставки за уреди за изчислителни центрове – като се стартира от компютри, информационно съоръжение, рутери, защитни стени и се стигне до най-базови неща – самата инфраструктура, дизел-генератори, UPS, акумулатори.

Дефицитът се отразява както на времето за изграждане на нови центрове, по този начин и на тяхната цена. Налице е фрапантно нарастване на базовите цени на всички типове техника. Болно време е. Всъщност някои цени се подвигат заради простата некадърност да бъдат създадени дадени артикули.

Сроковете също за мъчителни. Материали и машини, които до неотдавна са били със период на доставка 6-8 седмици, в този момент се доставят за 58 седмици. Това е повече от година! Става дума за доставка към огромен клиент – най-големия оператор на изчислителни центрове в света. Разбирате ли – в случай че ние можем да изпреварим някого на този свят от позиция на времето за доставка, ние ще го създадем! Но не е допустимо. Най-големите производители на климатизация, на UPS, на дизел-генератори – на които ние сме най-големият клиент в международен мащаб – даже на нас споделят, че ще доставят след повече от година. Значи има сериозен проблем.

За нас това е предизвикателство, тъй като в случай че нямаш даже единствено една от тези елементи, не можеш да пуснеш център за данни. Дори всичко останало да е налице, в случай че ти липсва, да вземем за пример, батерията, няма по какъв начин оборудването да проработи.

Equinix SO2, издигнат през 2019 година, е първият у нас изчислителен център с изстудяване с чиста вода (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

На фона на сходни компликации какво ви кара да стартирате разширението тъкмо в този момент?

Клиентите порастват като брой, като интерес. Има от ден на ден компании, които желаят да слагат при нас своите ИТ запаси.

Преживяваме временен интервал, който светът е видял доста пъти в компютрите: от централните калкулации с мейнфрейми към изцяло разпределен режим, където всеки има личен компютър, а в този момент назад към централизирана обработка. В дълготраен проект облакът ще надскочи фрапантно това, което е налице като лични ИТ запаси на компаниите, което имаме през днешния ден.

В резултат, обичайният бизнес на изчислителните центрове, каквито ги познаваме, като центрове за колокация, се трансформира. Ако в миналото центровете за данни се скалираха по повърхност, а след това по изчислителна компактност и мощ, то в този момент от ден на ден и по-често хората приказват за това по какъв начин конфигурираното съоръжение на даден клиент е обвързвано към околния свят: какъв брой крос-връзки има, какви мрежови услуги се дават, какви услуги за достъп до хиперскейлъри и облачни снабдители имат операторите.

Говори се и за това какви услуги са налице за виртуални рутери, виртуални защитни стени, виртуални лоуд-балансери – все услуги от страна на оператора на изчислителния център.

В това отношение ние имаме доста преимущество. Имаме партньорство с най-хубавите производители на съоръжение за виртуализирана инфраструктура и можем да ги предлагаме. Искаш защитна стена в Хонгконг? – Просто отиваш с мишката в меню и избираш „ защитна стена “. Интерфейсът те пита от кой производител искаш да е, кой модел. Показваш си лиценза и готово, имаш виртуална защитна стена. Няма потребност да носиш физическо съоръжение, няма да го прекарваш през митница, няма да плащаш поддръжка. В момента, в който спре да ти би трябвало защитна стена – отиваш с мишката и я деактивираш. Край, готово. Същото е с рутери, лоуд-балансери, всичко.

Много огромен наш фокус е даването на така наречен „ metal ” решения – изчислителна инфраструктура като услуга. Наемаш другите функционалности единствено с мишката, посочваш и ги ползваш.

Не е ли това наклонност, към която всички оператори на центрове за данни се ориентират?

Така наречените „ предизвикатели “ – нови играчи, които притеглят десетки милиарди долари непознати вложения и желаят да построят изчислителни центрове, с които да репликират моделите на Equinix, DRT, CyrusOne, KDDI – техният взрив завърши към този момент. Те строят дадени уреди, само че ориста им е към момента неясна; не се оправят по този начин, както са дали обещание на вложителите си – за една година да настигнат водещите оператори в този отрасъл.

Какво не им стига?

Не им стига широтата на портфолиото на клиенти и на екосистемата, която е вътре в тях. Ако дават обещание привлекателни неща, надявайки се с по-ниски цени да преобърнат пазара, скоро схващат, че с цел да догонят нужния размер, би трябвало да реализират едни доста огромни покупко-продажби. Подобни огромни покупко-продажби съществуват на пазара – и те стават все по-големи и все по-важни: те са водени от хипескейлърите, които прелестно схващат своята покупателна мощ, и я употребяват. Използват я против нас и против всички, които се пробват да играят на датацентър пазара.

Батерията на Equinix SO2 е част от многослойна система за запазване на електрозахранването, гарантираща надеждността на оборудването (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

Немалка част от тези фирми-„ предизвикатели “ са водени от наши някогашни сътрудници. Това са хора, които софтуерно знаят какво би трябвало да създадат. Но репликирането на модела не се случва толкоз елементарно.

Пазарът се трансформира и се реорганизира, по тази причина ние имаме огромен вкус за предложение на цифрови услуги – виртуални рутери, виртуални защитни стени, виртуални лоуд-балансери, изобщо „ metal ” – инфраструктура като услуга. Друго голямо преимущество на компанията ни е способността да свързва клиенти в 240+ местоположения по света. То се назовава Equinix Fabric, има го в България и се радва на засилен интерес.

Но с цел да се плува в такова бурно море, са нужни обилни вложения и вероятно основни нововъведения?

За да правиш сходни неща, би трябвало да изминеш дълъг бодлив път на големи финансови разноски и оперативни разноски в нови пазари, където пък направените вложения имат по-голям период на възвръщаемост.

Що се касае до нововъведенията, софтуерно „ слонът в стаята “ е непрекъснато възходящата компактност на изчислителните запаси. Мнозина вероятно ще си спомнят един IBM4381 в Българска академия на науките, който беше 27 KW, в края на 80-те години. Тогава това изглеждаше като страшилище. В началото на 90-те машините започнаха да се слагат в шкафове. Тогава за огромна компактност се считаше, в случай че един долап побере 1 kW. Самата технология за изстудяване беше със стъклени порти начело, решетъчен под и решетъчен таван. Разчитахме на естествена конвекция. После преминахме на насилствена конвекция с вентилатори. Сетне плътностите набъбнаха толкоз, че с обдухване от пода към тавана към този момент имахме проблем: машините най-отгоре се „ опичат “. Спасението беше най-отгоре да се слага техника и кабели, които не са чувствителни към високата температура, да вземем за пример пач-панели.

След това промишлеността промени схемата. Започнахме да слагаме перфорирани порти, с цел да вземаме въздух начело и да го пращаме откъм гърба. Но от един миг нататък и това се оказа незадоволително.

Сега сега оборудването се охлажда отпред-назад. Но и на този метод краят му се вижда. Работи, само че се движим „ по ръба “. Скоро ще има машини, които са с размера на кутия за обувки и мощ 6+ kW.

Ето тук се появява слонът в стаята! Европейските управляващи са недоволни, че ЦоД промишлеността употребява запаси непропорционално. Черпим прекалено много ток! В същото време не сме огромни работодатели – в един център за данни работят шепа хора. Ние сме почнали с 5 души екип през 2008 година и в този момент сме 21 индивида – за 15 години. А употребяваните мегавати са нарастнали стремглаво. И продължаваме да харчим от ден на ден сила.

Всичко в центровете за данни на огромните снабдители като Equinix е от най-ново потомство, от пожарогасителната система (на снимката) до охлаждането, с помощта на крупни вложения, каквито актуалните “предизвикатели ” не могат да си разрешат (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

Сега промишлеността се е насочила към свободно изстудяване (Free Cooling). Това става, когато е студено на открито: вместо да работят компресори, единствено циркулираме охлаждащата течност на открито, в студения въздух, правим топлообмен. Пести се ток. Но инвестицията за такава инфраструктура е с 30-40% по-голяма.

3DC, който построихме през 2009 година, беше първият център у нас, който употребява свободно изстудяване. Тогава всички сътрудници ни се смяха. Без изключение ни споделяха, че сме откачени. Сега това е голямо техническо преимущество за нас.

Говори се доста за водно изстудяване, за потопяеми сървъри – белким това не е по-ефективно?

Има цяла генерация нови компании и артикули, които оферират сходни нововъведения. Потопяемо изстудяване? Да, хващаме сървъра и го потапяме в течност. Има и проточно изстудяване, т.е. върху най-горещите съставни елементи залепяме пелтиета, тръби и радиатори – и циркулираме през тях течност, тъй като тя е доста по-топлопроводима от въздуха. Има и други решения в тази посока.

Проблемът е, че нито едно от тях не е промишлен стандарт. Доставчиците имат патентовани решения, прототипи, доказателства за идея, само че нищо, което да е промишлен стандарт. Предлагат ни да дупчим дупки по сървърите и да прекарваме тръби и маркучи, да слагаме съставни елементи, да махаме вентилаторите. Гледаме и се чудим. На нас ни би трябвало благонадежден сървър, ние плащаме луда сума за поддръжката му, с цел да се почита гаранцията му – не можем просто да го „ подобряваме “ Няма значение каква спестовност на сила ни дават обещание – техниката, която сме купили, би трябвало да предстои на поддръжка публично, по промишлен стандарт.

Далеч сме към момента от това. Но светът на дата-центровете върви натам – към охлаждането с течност.

През 2019 г построихме SO2 – изчислителен център с изстудяване с чиста вода. Още тогава, през 2019 година, знаехме, че се върви натам. Инвестирахме десетки милиони, тъй като всичко, което компанията прави, стъпва на концепцията, че ще пристигна този миг на смяна. А операторите с тънки маржове няма да имат опцията да влагат за прекосяване към течно изстудяване. Единственото, което ще им остане, е да обслужват нископлътностни съоръжения на ниска температура, което значи високи разноски за тях.

Значи се получава все по-силно разслояване сред играчите?

Ще стигнем до такава степен, че хиперскейлърите дотам ще „ сгънат клечката “, че ще им стане жизненоважно да стартират да строят своя лична инфраструктура, което по принцип не вършат, тъй като възвръщаемостта не е толкоз огромна. Точно по тази причина те избират да употребяват изчислителния център като външна услуга. Ала са толкоз нападателни, че принуждават пазара към стесняване.

Аз съм песимист какво ще излезе от това. Не имам вяра, че на следващия ден всичко ще се оправи. По-скоро си мисля, че по този начин, както не престават да се продават и конфигурират мейнфрейми като през 70-те години като численост, по този начин и локалните съоръжения ще продължат да съществуват. Банки, застрахователи, ютилити – в голяма част от случаите те ще стартират, услуга по услуга, да изваждат някои интервенции на открито, към облака, само че главните процеси ще държат при себе си. Няма да ги изнесат в облака за един ден.

Вижте банките – доста от тях към този момент не се занимават единствено с обичайни финансови действия, най-развитите от тях всъщност са към този момент софтуерни компании. Разработват приложения, интегрират ги, влагат в поощряване на финтех компании.

Разширявате непрекъснато центровете за данни в София, само че наподобява нещо не ни стига. Microsoft реши да прави ЦоД в Гърция, не у нас.

Това е забавна тематика – в случай че желаеме тук да пристигна огромна световна ИТ компания да построи собствен център за данни, какво би трябвало да сторим?

Ако погледнем района по-отвисоко, ще забележим, че през България сега текат повече от 16 петабита трафик! Огромна част от него минава през София. Става дума за трафик, който идва от Европа, минава през столицата, огромна част отива за Турция и Близкия Изток, немалка част потегля към Балчик и оттова по кабел към Грузия, Азербайджан, Катар. Съществена част от този трафик минава през нас – през SO1, първия ни център за данни.

И този размер е потресаващо повече от оня, който има който и да е от нашите съседи! Всяка от страните към България е мощна в дадена промишленост, само че във връзка с дата-трафика ние сме 15 пъти по-големи от Гърция, от Румъния и от останалите на Балканите.

Как се стигна до това предимство?

Ключово беше издигнатата преди години оптична мрежа DON. Процесът стартира още през 1994 година В два „ кръга “ бяха обхванати всички огромни градове в страната. Държавното дружество се разпадна, само че градежът се пое от дребни частни компании, които градиха разнообразни сектори при доста тежки условия. Част от тази инфраструктура бе купена от един от огромните телеком играчи, който пък на собствен ред още първоначално разгласи, че продава десетгодишни неотменими права за потребление (IRU) на всеки – против скромна сума. Така стана допустимо за неголеми играчи с релативно дребна инвестиция да се снабдят с мрачно влакно през цялата страна – готово, издигнато, узаконено, готово за прилагане.

Започнаха да се строят доста трансгранични връзки. Дойдоха огромни телекоми от доста страни. Започна да тече голямо количество трафик.

Държавата през това време беше прекомерно заета с други неща, а тъмните сили не усетиха какво изпускат, и това ни класира в най-хубавата група във връзка с интернета. Разбира се, с цел да стане всичко това допустимо, местоположението на България и нейната относителна непоклатимост и мир изиграха основна роля.

Но в последните години наподобява, че телеком-пазарът върви обратно?

Всички телекоми са десетилетия след апогея си. Сега са в развой на усъвършенстване на разноски и делене на комерсиална активност. Инфраструктурната част се обособява в обособени компании за шерване на разноски с съперниците и усъвършенстване на разноските. Телекомите са по-скоро в интервал, когато следват пазара, а не го основават.

Показателно е и, че в миналото подводните кабели се правеха от телекоми, след това от консорциуми от телекоми, които си поделяха разноските, а в този момент новите потенциали се строят от CSP – от притежателите на наличие, от Гугъл най-много, само че и от компании като Microsoft, TikTok, Alibaba..

Ако има присъединяване на телекоми, то е, с цел да може те да обезпечават местен достъп в градовете и селата, на локално равнище. Те вземат участие със своя локален опит. Но огромният трафик се носи от притежателите на наличието. Това е бъдещето.

В момента целият свят се е заловил да строи кабел към Африка. Технологията с динамично стартиране на трафика на всяко място го разрешава. Целта е да се обиколят крайбрежията на Африка. Обиколната стартира от Генуа или от Марсилия или Лисабон – там има две кабелни станции, които са благосъстоятелност на Equinix – след това се минава през Гибралтар, Нигерия, Южна Африка та до Индия. Става дума за 40-50 хиляди км. трасе.

Африка е мястото, където ще се чака огромен растеж на основаните на Интернет услуги. Нигерия е най-голямата като Брутният вътрешен продукт страна в Африка и ще надмине по население Съединени американски щати в околните години. Етиопия е страна със 110 млн. души население! Затова сега огромното световно изпитание е този континент да се обиколи и на всички места да се остави нечувано количество потенциал, на всяка стъпка. На всички други места по света пазарите са към този момент наситени, растежът на Интернет бизнеса забавя ход. Африка дава обещание огромен напредък с куп компликации и неясноти.