Захари Карабашлиев на 55 години. Мечтае за тротоари със здрави плочки на нашата улица
„ Благодарен съм за живота, който пребивавам. С годините се научих да замествам огромните фантазии за това, което може да бъде, с признателност за това, което към този момент се е случило “. Това споделя пред Българска телеграфна агенция писателят Захари Карабашлиев в навечерието на рождения си ден. С възприятие за комизъм, създателят на романите „ Опашката “, „ 18% сиво “ и „ Хавра “ добавя, че на рождения си ден мечтае „ за тротоари със здрави плочки на нашата улица “.
Казва още, че няма рутина в празнуването на рождените си дни, а тази година персоналният му празник съответствува с Разпети петък и това отсрочва празника.
„ Около Разпети петък обаче в никакъв случай не ми е до празненство,
постоянно изпадам в някаква необяснима житейска жалост.
А в този момент рождения ми ден се пада навръх Разпети петък. Затова ще го чествам в неделя, Великден, когато ще честваме всички, ще има яйца, козунаци, софра и вино, ще има противоположното на жалост – ще има наслада. Защото няма по-високо богатство за човек от насладата “, добавя Карабашлиев.
Той споделя, че желае книгите му да останат като удостоверение – освен на гения и труда му, само че и на времето, в което живее. Има обаче нещо, което не желае да остане за поколенията след него – „ безчестието, въпреки, че и за него има място в литературата “. А за феновете му, които се питат по кое време ще излезе идната книга, отговорът е – през есента.
Захари Карабашлиев е роден на 14 април 1968 година във Варна. Завършва гимназия във Варна и записва българска лингвистика в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “. Любовта му към книгите се заражда от ранна детска възраст, с помощта на майка му, която му чете „ Записки по българските въстания “ на Захари Стоянов, Жул Верн, Майн Рид.
На 20-годишна възраст Карабашлиев стартира да написа
разкази и критически текстове, които разгласява в „ Литературен вестник “. Свири на китара и основава рок група. Работил е като дисководещ и има предаване в радио „ Варна “. Бил е водещ и на предаването „ Фул макс “ на радио „ Шумен “.
През 1997 година Захари Карабашлиев отпътува за Съединени американски щати, откакто печели „ зелена “ карта. Съединени американски щати е страната, за която той е уверен, че там го чака нещо по-добро. През деня върви на курсове по британски, работи нискоквалифицирана работа, най-вече нощни смени. Свободното си време прекарва в публичните библиотеки. Записва се да учи художествена снимка в щатския университет, в Охайо, и стартира да се занимава професионално с това. Участва в изложения, снима и продава портрети, работи с джаз музиканти и получава поръчки за обложки на албуми.
Работи като барман
в хотел от веригата „ Шератън “. В Лос Анджелис приключва кино продуцентски класове и взе участие в кино- и театрални уъркшопове. Започва да написа драматургия на български и на британски език.
В Съединени американски щати остава 17 години. През януари 2014 година Захари Карабашлиев се връща в България и стартира работа като основен редактор на издателство „ Сиела “. Дотогава той е взел участие в подбора на издателството на англоезични заглавия за превод на български език. Самият Захари Карабашлиев е изобретение на издателството.
През 2008 година издателство „ Сиела “ разгласява неговия първи разказ „ 18% сиво “. През 2013 година романът е публикуван от американското издателство Open Letter Books, като част от българската поредност на издателството. Заглавието е термин от фотографията, което писателят употребява като метафора на мига, в който живеем. Романът печели редица награди, измежду които „ Цветето на Хеликон “ за 2008 година и „ Роман на годината “ на фондация „ ВИК “.
Романът е класиран измежду стоте най-любими книги
на българите в акцията „ Голямото четене “ на Българската национална телевизия. Издаден е в редица страни, в това число в Съединени американски щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия и Сърбия и е преиздаван 25 пъти. През 2019 година романът „ 18% сиво “ е екранизиран от режисьора Виктор Чучков-син по сюжет на Захари Карабашлиев.
През 2017 година излиза от щемпел неговия втори разказ „ Хавра “, отличен на 15 юни 2018 година с националната литературна премия „ Христо Г. Данов ” в категория „ Българска художествена литература ”. Същата година Захари
Карабашлиев е измежду учредителите
на литературния фестивал „ Варна лит “, който е с ориентиран към децата и детското четене.
Захари Карабашлиев е написал също сборниците с разкази „ Кратка история на самолета “ (2009), за който получава премията „ Хеликон “ за 2009 година, „ Симетрия “ (2011) и „ Не толкоз къса история на самолета “ (2018), повестта „ Жажда “ (2018). Захари Карабашлиев е съставител на две антологии със модерни български разкази – „ Обича ме, не те обича “ (2015) и „ Преодоляване “ (2016). През 2018 година негов роман е включен в американския сборник „ Най-добра европейска прозаичност “.
През 2021 година е публикуван романът му „ Опашката “. За него Захари Карабашлиев на 11 май 2022 година е почетен с премията „ Цветето на Хеликон ” за най-продавана книга през 2021 година на книжарниците „ Хеликон “ сред общо 12 номинации и с 11-ата литературна премия за български разказ на годината на Националния дарителски фонд „ 13 века България “.
По мотив оценките писателят споделя, че премиите са значим тласък за един създател в тези времена на разлом и че в
разломни интервали като публицист
е избрал да бъде оптимално покрай времето, само че и оптимално надалеч, с цел да успее да преработи протичащото се. И най-важното – избрал е да бъде постоянно „ 100 % явен ”.
За „ Опашката “ Захари Карабашлиев получава на 1 ноември 2022 година първа премия в категория „ Проза “ на „ Портал Култура “ поради „ неподражаемото му майсторство да трансформира болките от съвременността в художествено прекарване “.
На 22 май 2021 година, на сцената на драматично-кукления спектакъл „ Иван Радоев “ в Плевен, за първи път е показана постановката „ Опашката “ по едноименния разказ, режисьор е Явор Гърдев. На 24 май 2022 година постановката е отличена с „ Аскеер “ за най-хубаво зрелище “. Преди това изпълнителят на централната роля в спектакъла Владимир Карамазов е почетен от Съюза на артистите в България с премия „ Икар ” за осъществяване на основна мъжка роля.
На 8 септември 2022 година, още веднъж на сцената на спектакъл „ Иван Радоев “ в Плевен, за първи път е показана най-новата негова пиеса „ Талант “. Тя е написана особено за двама от актьорите, които вземат участие – Александър Алексиев и Стоян Дойчев. Режисьор е Василена Радева. Писателят
приключва пиесата за рекордно малко време,
като споделя написаното на парче с актьорите: „ Събирахме се вкъщи да я четем на маса и я обсъждахме – не мислехме нито къде ще я слагаме, нито с кого и по какъв начин. Едва когато сложих „ край “, пристигна и въпросът – към кого да се обърнем, с цел да я режисира, кой спектакъл ще ни приюти? Първите подготовки съответстваха с коронавирус карантината, репетирахме надалеч от театрална сцена, в домовете си, даже в баналната атмосфера на един бизнес офис, а най-после и в редакцията на издателство „ Сиела “.
Захари Карабашлиев е създател и на пиесите „ Аутопсия “ (2004), „ Неделя вечер “ (2006), „ Откат “ (2008), за която на 24 май 2009 година е почетен с Награда за модерна българска драматургия от фондация „ Аскеер “. През март 2014 година в спектакъл „ Ла Мама “ в Ню Йорк за първи път е сложена пиесата му „ Лисабон “, написана през 2011 година Неин режисьор е Христо Христов, продуцент е Воза Ривърс.
През юли 2022 година Захари Карабашлиев е назначен за публицист драматург на, която съвместява с тази на основен редактор в издателство „ Сиела “ до ноември 2022 година Позицията му е креативна, обвързвана е със основаване, акомодация и/или развиване на драматургични текстове. На 9 ноември той подава оставката си, като във фейсбук написва, че тя е обвързвана с
спор, който ескалира и излиза надалеч отвън стените
на най-високата театрална институция, като индиректно и директно визира и него.
На 1 октомври 2021 година писателят е почетен със званието „ Доктор хонорис идея “ на Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “. Захари Карабашлиев произнася над 37-минутно академично слово, озаглавено „ Университетът в мен “, в което приказва за времето от студентските си години в Шуменския университет, за емигрантския си живот в Съединени американски щати, за първите му литературни произведения преди и в този момент.
В словото си той споделя: „ Приемайки тази висока купа през днешния ден, аз одобрявам и ангажимент към тази от време на време невидима, само че същинска общественост на разсъдъка и културата, одобрявам ангажимент към универсума, към цялото. Тук с вас, въпреки и постоянно да го забравяме, сме част от цялото. Нищо не стартира от нас, нито с нас ще свърши. Всичко е развой и част от нещо друго. “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Казва още, че няма рутина в празнуването на рождените си дни, а тази година персоналният му празник съответствува с Разпети петък и това отсрочва празника.
„ Около Разпети петък обаче в никакъв случай не ми е до празненство,
постоянно изпадам в някаква необяснима житейска жалост.
А в този момент рождения ми ден се пада навръх Разпети петък. Затова ще го чествам в неделя, Великден, когато ще честваме всички, ще има яйца, козунаци, софра и вино, ще има противоположното на жалост – ще има наслада. Защото няма по-високо богатство за човек от насладата “, добавя Карабашлиев.
Той споделя, че желае книгите му да останат като удостоверение – освен на гения и труда му, само че и на времето, в което живее. Има обаче нещо, което не желае да остане за поколенията след него – „ безчестието, въпреки, че и за него има място в литературата “. А за феновете му, които се питат по кое време ще излезе идната книга, отговорът е – през есента.
Захари Карабашлиев е роден на 14 април 1968 година във Варна. Завършва гимназия във Варна и записва българска лингвистика в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “. Любовта му към книгите се заражда от ранна детска възраст, с помощта на майка му, която му чете „ Записки по българските въстания “ на Захари Стоянов, Жул Верн, Майн Рид.
На 20-годишна възраст Карабашлиев стартира да написа
разкази и критически текстове, които разгласява в „ Литературен вестник “. Свири на китара и основава рок група. Работил е като дисководещ и има предаване в радио „ Варна “. Бил е водещ и на предаването „ Фул макс “ на радио „ Шумен “.
През 1997 година Захари Карабашлиев отпътува за Съединени американски щати, откакто печели „ зелена “ карта. Съединени американски щати е страната, за която той е уверен, че там го чака нещо по-добро. През деня върви на курсове по британски, работи нискоквалифицирана работа, най-вече нощни смени. Свободното си време прекарва в публичните библиотеки. Записва се да учи художествена снимка в щатския университет, в Охайо, и стартира да се занимава професионално с това. Участва в изложения, снима и продава портрети, работи с джаз музиканти и получава поръчки за обложки на албуми.
Работи като барман
в хотел от веригата „ Шератън “. В Лос Анджелис приключва кино продуцентски класове и взе участие в кино- и театрални уъркшопове. Започва да написа драматургия на български и на британски език.
В Съединени американски щати остава 17 години. През януари 2014 година Захари Карабашлиев се връща в България и стартира работа като основен редактор на издателство „ Сиела “. Дотогава той е взел участие в подбора на издателството на англоезични заглавия за превод на български език. Самият Захари Карабашлиев е изобретение на издателството.
През 2008 година издателство „ Сиела “ разгласява неговия първи разказ „ 18% сиво “. През 2013 година романът е публикуван от американското издателство Open Letter Books, като част от българската поредност на издателството. Заглавието е термин от фотографията, което писателят употребява като метафора на мига, в който живеем. Романът печели редица награди, измежду които „ Цветето на Хеликон “ за 2008 година и „ Роман на годината “ на фондация „ ВИК “.
Романът е класиран измежду стоте най-любими книги
на българите в акцията „ Голямото четене “ на Българската национална телевизия. Издаден е в редица страни, в това число в Съединени американски щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия и Сърбия и е преиздаван 25 пъти. През 2019 година романът „ 18% сиво “ е екранизиран от режисьора Виктор Чучков-син по сюжет на Захари Карабашлиев.
През 2017 година излиза от щемпел неговия втори разказ „ Хавра “, отличен на 15 юни 2018 година с националната литературна премия „ Христо Г. Данов ” в категория „ Българска художествена литература ”. Същата година Захари
Карабашлиев е измежду учредителите
на литературния фестивал „ Варна лит “, който е с ориентиран към децата и детското четене.
Захари Карабашлиев е написал също сборниците с разкази „ Кратка история на самолета “ (2009), за който получава премията „ Хеликон “ за 2009 година, „ Симетрия “ (2011) и „ Не толкоз къса история на самолета “ (2018), повестта „ Жажда “ (2018). Захари Карабашлиев е съставител на две антологии със модерни български разкази – „ Обича ме, не те обича “ (2015) и „ Преодоляване “ (2016). През 2018 година негов роман е включен в американския сборник „ Най-добра европейска прозаичност “.
През 2021 година е публикуван романът му „ Опашката “. За него Захари Карабашлиев на 11 май 2022 година е почетен с премията „ Цветето на Хеликон ” за най-продавана книга през 2021 година на книжарниците „ Хеликон “ сред общо 12 номинации и с 11-ата литературна премия за български разказ на годината на Националния дарителски фонд „ 13 века България “.
По мотив оценките писателят споделя, че премиите са значим тласък за един създател в тези времена на разлом и че в
разломни интервали като публицист
е избрал да бъде оптимално покрай времето, само че и оптимално надалеч, с цел да успее да преработи протичащото се. И най-важното – избрал е да бъде постоянно „ 100 % явен ”.
За „ Опашката “ Захари Карабашлиев получава на 1 ноември 2022 година първа премия в категория „ Проза “ на „ Портал Култура “ поради „ неподражаемото му майсторство да трансформира болките от съвременността в художествено прекарване “.
На 22 май 2021 година, на сцената на драматично-кукления спектакъл „ Иван Радоев “ в Плевен, за първи път е показана постановката „ Опашката “ по едноименния разказ, режисьор е Явор Гърдев. На 24 май 2022 година постановката е отличена с „ Аскеер “ за най-хубаво зрелище “. Преди това изпълнителят на централната роля в спектакъла Владимир Карамазов е почетен от Съюза на артистите в България с премия „ Икар ” за осъществяване на основна мъжка роля.
На 8 септември 2022 година, още веднъж на сцената на спектакъл „ Иван Радоев “ в Плевен, за първи път е показана най-новата негова пиеса „ Талант “. Тя е написана особено за двама от актьорите, които вземат участие – Александър Алексиев и Стоян Дойчев. Режисьор е Василена Радева. Писателят
приключва пиесата за рекордно малко време,
като споделя написаното на парче с актьорите: „ Събирахме се вкъщи да я четем на маса и я обсъждахме – не мислехме нито къде ще я слагаме, нито с кого и по какъв начин. Едва когато сложих „ край “, пристигна и въпросът – към кого да се обърнем, с цел да я режисира, кой спектакъл ще ни приюти? Първите подготовки съответстваха с коронавирус карантината, репетирахме надалеч от театрална сцена, в домовете си, даже в баналната атмосфера на един бизнес офис, а най-после и в редакцията на издателство „ Сиела “.
Захари Карабашлиев е създател и на пиесите „ Аутопсия “ (2004), „ Неделя вечер “ (2006), „ Откат “ (2008), за която на 24 май 2009 година е почетен с Награда за модерна българска драматургия от фондация „ Аскеер “. През март 2014 година в спектакъл „ Ла Мама “ в Ню Йорк за първи път е сложена пиесата му „ Лисабон “, написана през 2011 година Неин режисьор е Христо Христов, продуцент е Воза Ривърс.
През юли 2022 година Захари Карабашлиев е назначен за публицист драматург на, която съвместява с тази на основен редактор в издателство „ Сиела “ до ноември 2022 година Позицията му е креативна, обвързвана е със основаване, акомодация и/или развиване на драматургични текстове. На 9 ноември той подава оставката си, като във фейсбук написва, че тя е обвързвана с
спор, който ескалира и излиза надалеч отвън стените
на най-високата театрална институция, като индиректно и директно визира и него.
На 1 октомври 2021 година писателят е почетен със званието „ Доктор хонорис идея “ на Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “. Захари Карабашлиев произнася над 37-минутно академично слово, озаглавено „ Университетът в мен “, в което приказва за времето от студентските си години в Шуменския университет, за емигрантския си живот в Съединени американски щати, за първите му литературни произведения преди и в този момент.
В словото си той споделя: „ Приемайки тази висока купа през днешния ден, аз одобрявам и ангажимент към тази от време на време невидима, само че същинска общественост на разсъдъка и културата, одобрявам ангажимент към универсума, към цялото. Тук с вас, въпреки и постоянно да го забравяме, сме част от цялото. Нищо не стартира от нас, нито с нас ще свърши. Всичко е развой и част от нещо друго. “
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ