Помните ли проф. Маразов!? Попитаха го: Как би се събудила

Помните ли проф. Маразов!? Попитаха го: Как би се събудила България след 25 години, отговорът му шокира всички. Проф. Иван Русев Маразов е български изкуствовед, културолог, траколог и политик от Българската социалистическа партия. На президентските избори през 1996 година е претендент за президент дружно с някогашната генерална директорка на Юнеско и някогашен външен министър Ирина Бокова. Кандидатурата им тогава беше от листата на Българска социалистическа партия.  Тогава двамата стигнаха до втори тур и изгубиха от Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев. Маразов и Бокова получиха 1 687 242 гласа, а Стоянов и Кавалджиев – 2 502 517. В държавното управление на Жан Виденов, Маразов беше министър на културата.

– Проф. Маразов, честито да е на Вас и фамилията Ви 2025 година. Да има мир и берекет за индивидите. Какво е Вашето доброжелание за България, Европа и света?
– Благодаря, честита на всички. Едва ли аз мога да си разреша да честитя, за тази работа си има национални избраници. Но споделям: нека да не станем съучастници в Третата война – както е известно, „ третото “ в мита и обреда постоянно е „ привършване “, „ довеждане докрай на цикъла “. А в оптимистичен проект – доста здраве, здраве, здраве. Дори в това болно общество.

– Защо и по какъв начин кукерите пазят тайните на България?
– Обредът, изкуството, митът/епосът по разнообразни способи кодират и резервират етническата памет. И в тях хората имат своята еднаквост като национална принадлежност. Извод: би трябвало да забранят кукерските игри, тъй като опонират на задачите на глобализацията. От друга страна, кукерите тъкмо разказват политическата обстановка у нас: идват от другия свят, с цел да преобърнат реда в нашата; налични са трансгендърни моменти в преобличането на ергените в женски облекла и политкоретни в маскирането им като патриоти; обвяват се за експерти, въпреки да не са; мълчат, само че подвигат шум; като им мине мандатът отново се връщат в „ оня “ свят и така нататък Ами, в случай че им свалим маските, дали ще разберем, че нашите кукери са били маскирани?

– Като че ли през днешния ден не чуваме песните на Орфей. Каква е повода?
– Това е въпрос към Николай Овчаров. Но като питате, ще се опитам да отговоря. Няма антична просвета без артист – другояче кой ще възпее подвизите на върхушката? Всичко едно през днешния ден да си представим света без телевизия: да възникнеш на екрана е всичко едно да влезеш в епоса. Орфеите през днешния ден са публицисти, политолози, политмейкъри, те пеят днешния героически епос и възпяват полезностите на неговите юнаци. А „ оня “ Орфей си остава в епичната памет, да си пее в предишното. А ние да си пишем книги за него – богинята на паметта Мнемозина го желае.

– Всеизвестно е, че траките са живели на племена, все пак пробвайте да бъдат обединени. Виждате ли прилика със съвремието, нито и в случай че отговорът Ви е „ Да “, за какво стигнахме до такава степен?
– Още Херодот, преди 2 500 години е схванал, че сепаратизмът е неприятна работа. Сякаш е планувал поредицата от избори през днешния ден, която назоваваме „ политическа рецесия “. Но никой не споделя „ за какво стигнахме до такава степен “, тъй като никой не пита народа, който политиците трансфораха в електорат, тъй като за тях индивидът е единствено „ глас “ (вж. по-долу за човека-щурец). Как в такава среда ще се раждат характерности? Да префразирам Стефан Цанев: надписът на входа на Народното събрание би трябвало да се смени на „ Разделението прави силата “ – на ръководещите.

– Какво се случва, когато в дадена страна липсва държавността?
– Това, което се случи на траките – изчезнали. Защото нямали книжовност, тъй като, до момента в който вовали между тях, били завоювани от римляните. Нали насмалко и днешните българи да останат без кирилицата си, с цел да могат губернаторите по-лесно да предават предлагането си. Останали единствено сведенията от чуждоземни създатели, които много изкриват „ Духа “ на античните траки. Слава богу, траките основали и изкуството – единственият домакински източник за техника „ Дух “. И откакто при започване на прехода заклеймихме тракологията като комунистическа просвета, сегашните политики с горделивост се кипрят пред витрините на изложбите на тракийската просвета по света – сиреч, булгар, булгар, „ ние за първи път “…

– Вашият непосредствен другар и съавтор в „ поредицата „ Мнемозина “ издателят акад. Иван Гранитски твърди: „ Приспана е силата на българския дух “. Как да я събудим?
– „ Приспана “ е, други са полезностите през днешния ден, а те работят като бързо сънотворно „ Събуждането “ е значим претекст в мита – събуденото Ние сънуваме, че сме „ негри в щата Алабама
“ и тръпнем от щастие  Той се пробва да разсъни „ Духа “: без отмалялост кръстосва надлъж и нашир страна, изнася лекции, полемизира, написа и издава книги друго, да разсъни паметта, тъй като без нея има единствено заспалост. Аз върша каквото мога, до момента в който го мога, да си остана Иван. До един дон Кихот постоянно има един Панчо – да слушате речите за свободата.

– В изявление от 2012 година казвате: „ Политиката е отрова, посредством която една върхушка живее “. Как ще се редактирате през днешния ден?
– „ Една върхушка живее посредством отровата на политиката “.

– Преди дни огромният наш публицист Стефан Цанев показа: Време е да изпишем на знамето си: „ Независимост или гибел “!. Защо през днешния ден вие, мъдреците от вашето потомство, сякаш сте по-тъжни, в сравнение с изпълнени с вяра за бъдещето на България? (Поправете ме в случай че греша).
– Уви, не грешите. Цели 35 години не се откри политик, който да отвърне на „ посолствата “ с дързостта на огромния одриски цар Котис I: когато му оповестиха, че атиняните му дали атинско поданство (висш акт на уважение), отговори той „ И аз ще им дам правата на своето племе “. Сега е назад – първо получаваш поданството, а след… не отговаряш.
А от „ мъдреците “ нищо не зависи. Има един мит за младия хубавец Титон, който богинята на зората Еос, която си падала по момчето, харесала и даже измолила от Зевс величие за следващия си фаворит. Само дето не запомнила да търси за него и безконечна младост. Постепенно от младежа не остана нищо, с изключение на гласа му, тази и щурците, които всички чуват, само че никой не вижда, бяха посочени по неговото име. А в „ Илиада “ Омир назовава старците „ пискащи “, за скука на младите. Дори и Нестор, който помнел поколението преди потопа, не съумя да смегчи гнева на Ахил. С една дума, да си гледаме внуците.

– През лятото България се чака да бъде хазаин на 47 сесия на ЮНЕСКО. В проектобюджета, който един Бог знае по кое време ще бъде признат, липсват планувани средства. Белега защо е тази явна непредвидливост?
– Не съм в течение на казуса. Но знам, че до момента в който Ирина Бокова беше отпред на тази организация, съвсем нищо не бе направено от страната на Министерството на културата за признание на нашите културни монументи за международно културно завещание. Сами се забравяме.

– Защо се занимавате с митология?
– Защото тя е първата форма на опазване на човешката мъдрост. И тъй като в археологическите легенди откривам аналогии с нашето съвремие. И тъй като ние мислим митологично, живеем с легенди, с митични фигури и в митично време. Помните ли по какъв начин ни разказваха, че скоро няма да знаем какво да вършим с парите си, че няма да излизаме от Канарите? „ Златната химера “ не угасва. Вече толкоз време имаме вяра, че ще спечелим от Тотото. Спецификата на мита обаче е в това, че той съществува до момента в който в него имат вяра. А виждаме, че всички по-малко гласоподаватели стигат до урните. Което обаче не трансформира митологичната обстановка – хората вървят я за гъбите, я на море, я тъй като „ по този начин е в развитите демокрации “.

– Какво ще пожелаете на адашите си в навечерието на Ивановден?
– В археологическата просвета името значи идентичността на индивида, той си основава името, т.е. влиза в груповата памет. Да носим гордо това славно име. Дори когато към този момент сме „ Дядо Ивановци “.

– И последно: по какъв начин би се събудила България след 25 години?
– Ако до тогава остане нещо от света, с изявление „ Как да събудим българския дух “.

Източник: Стандарт