Бизнесът в България е в преходен период на дигитална трансформация
Бизнесът в България е в временен интервал на цифровата си промяна и към момента не е достигнал нейната зрялост. Това демонстрират резултатите от третото взаимно изследване на „ Сименс България “ (Siemens) и Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), показани на конференция във вторник.
Според тях междинната оценка, която фирмите в страната – български и задгранични – си дават за равнище на цифровизация, е съвсем 7 от 10.
Това демонстрира, че фирмите са в промеждутъчен стадий на цифровата промяна. Направили са стъпки, само че не са стигнали цифрова зрялост “, сподели Боряна Манолова, основен изпълнителен шеф на Siemens за България, Северна Македония и Украйна.
Въпреки това няколко компании си дават оценка 8 от 10, а има и такива с сред 1 и 2. Най-много отговори обаче са в диапазона 6-8, а 9 компании са си дали оптимален резултат 10.
В изследването са интервюирани 92 компании от 27 бранша, като преобладаващата част от тях (66%) са дребни и междинни предприятия, 16% са микрокомпании, а 18 на 100 са огромни (т.е. имат над 500 служители).
Най-много отговори са получени от индустриалния бранш (27%), следван от Строителство и инфраструктура (10%), Енергия и комунални услуги и IT (по 9% за двете).
Разминаване сред стремежи и действителност
Основните претекстове, поради които компаниите влагат в цифровизация, включват желанието за усъвършенствана оперативна успеваемост и внедряване на нови технологии (18%), конкурентно преимущество (16%), както и възстановяване на продуктивността на служителя (14%).
Според създателите на изследването, това демонстрира прагматичния метод към цифровата промяна.
Данните обаче обрисуват известно несъгласие – 84% от интервюираните осъзнават значимостта на стратегическия метод към нововъзникващите технологии, като или към този момент имат, или работят по създаването на тактика за тях.
В същото време близо 60% от интервюираните заделят под 10% от годишния си бюджет за цифровизация, а единствено една пета от тях – над 10 на 100.
Фирмите към момента не регистрират, че такава инвестиция ще докара до бизнес резултати и това не е топ приоритет “, сподели Манолова.
Най-често внедряваната технология са платформите за разбор на данните (21%), следвани от изкуствения разсъдък и машинното образование (15%). Разширената автоматизация/роботика е на трето място с 14 на 100 резултат. По-малко публикувани са цифровите близнаци (7%), Edge computing (4%), блокчейн и решения за индустриална метавселена (по 2%). Една десета от респондентите пък не са внедрили нито една от изброените технологии.
Основни провокации
Оптимизацията на процесите е водещото приложение на цифровите технологии (27%), следвана от контрола на качеството (16%) и потребителско обслужване (14%).
Приложенията подхождат на главните претекстове, които са мощно насочени към главните бизнес процеси “, добави Боряна Манолова.
Компаниите обаче са изправени пред редица провокации в подобряването на своята активност. Те включват бюджетни ограничавания, липса на дипломиран личен състав, както и софтуерни и културни провокации, като остарели системи и организационна просвета.
Голяма част от компаниите споделят, че предизвикателство е бюджетът. Това обаче е въпрос на решения – в случай че приоритизираме дигитализацията, можем да я сложим в бюджета, с което тя може да стане реализирана цел “, счита Соня Миклай, основен шеф на ГБИТК.
Според нея е изненадващо, че опасенията за киберсигурността са на назад във времето. „ Това може да се пояснява или като подценяване на риска, или като към този момент налични ограничения “, сподели Миклай.
Колкото до дефицита на фрагменти, съгласно Миклай човешкият фактор остава сериозен за сполучливата цифрова промяна.
Липсата на фрагменти остава една от най-сериозните спънки на дигитализацията в България, само че все пак компаниите са оптимисти за въздействието на новите технологии върху заетостта “, добави специалистът.
Бъдещи проекти
Макар сега вложенията в цифровизация да са на ниско равнище, 58% от респондентите чакат някакво нарастване на бюджета за тази цел през идващите 12 месеца. Само 6% пък предвиждат понижение.
Това демонстрира позитивно отношение към тези вложения, само че множеството организации избират сдържан метод вместо фрапантно нарастване “, добави изпълнителният шеф на Siemens.
Според изследването в бъдеще от ден на ден ще се търсят специалисти по обработка на данни, автоматизация, сигурност и софтуерно развиване.
Германо-Българска индустриално-търговска камара Сименс България Siemens дигитализация
Според тях междинната оценка, която фирмите в страната – български и задгранични – си дават за равнище на цифровизация, е съвсем 7 от 10.
Това демонстрира, че фирмите са в промеждутъчен стадий на цифровата промяна. Направили са стъпки, само че не са стигнали цифрова зрялост “, сподели Боряна Манолова, основен изпълнителен шеф на Siemens за България, Северна Македония и Украйна.
Въпреки това няколко компании си дават оценка 8 от 10, а има и такива с сред 1 и 2. Най-много отговори обаче са в диапазона 6-8, а 9 компании са си дали оптимален резултат 10.
В изследването са интервюирани 92 компании от 27 бранша, като преобладаващата част от тях (66%) са дребни и междинни предприятия, 16% са микрокомпании, а 18 на 100 са огромни (т.е. имат над 500 служители).
Най-много отговори са получени от индустриалния бранш (27%), следван от Строителство и инфраструктура (10%), Енергия и комунални услуги и IT (по 9% за двете).
Разминаване сред стремежи и действителност
Основните претекстове, поради които компаниите влагат в цифровизация, включват желанието за усъвършенствана оперативна успеваемост и внедряване на нови технологии (18%), конкурентно преимущество (16%), както и възстановяване на продуктивността на служителя (14%).
Според създателите на изследването, това демонстрира прагматичния метод към цифровата промяна.
Данните обаче обрисуват известно несъгласие – 84% от интервюираните осъзнават значимостта на стратегическия метод към нововъзникващите технологии, като или към този момент имат, или работят по създаването на тактика за тях.
В същото време близо 60% от интервюираните заделят под 10% от годишния си бюджет за цифровизация, а единствено една пета от тях – над 10 на 100.
Фирмите към момента не регистрират, че такава инвестиция ще докара до бизнес резултати и това не е топ приоритет “, сподели Манолова.
Най-често внедряваната технология са платформите за разбор на данните (21%), следвани от изкуствения разсъдък и машинното образование (15%). Разширената автоматизация/роботика е на трето място с 14 на 100 резултат. По-малко публикувани са цифровите близнаци (7%), Edge computing (4%), блокчейн и решения за индустриална метавселена (по 2%). Една десета от респондентите пък не са внедрили нито една от изброените технологии.
Основни провокации
Оптимизацията на процесите е водещото приложение на цифровите технологии (27%), следвана от контрола на качеството (16%) и потребителско обслужване (14%).
Приложенията подхождат на главните претекстове, които са мощно насочени към главните бизнес процеси “, добави Боряна Манолова.
Компаниите обаче са изправени пред редица провокации в подобряването на своята активност. Те включват бюджетни ограничавания, липса на дипломиран личен състав, както и софтуерни и културни провокации, като остарели системи и организационна просвета.
Голяма част от компаниите споделят, че предизвикателство е бюджетът. Това обаче е въпрос на решения – в случай че приоритизираме дигитализацията, можем да я сложим в бюджета, с което тя може да стане реализирана цел “, счита Соня Миклай, основен шеф на ГБИТК.
Според нея е изненадващо, че опасенията за киберсигурността са на назад във времето. „ Това може да се пояснява или като подценяване на риска, или като към този момент налични ограничения “, сподели Миклай.
Колкото до дефицита на фрагменти, съгласно Миклай човешкият фактор остава сериозен за сполучливата цифрова промяна.
Липсата на фрагменти остава една от най-сериозните спънки на дигитализацията в България, само че все пак компаниите са оптимисти за въздействието на новите технологии върху заетостта “, добави специалистът.
Бъдещи проекти
Макар сега вложенията в цифровизация да са на ниско равнище, 58% от респондентите чакат някакво нарастване на бюджета за тази цел през идващите 12 месеца. Само 6% пък предвиждат понижение.
Това демонстрира позитивно отношение към тези вложения, само че множеството организации избират сдържан метод вместо фрапантно нарастване “, добави изпълнителният шеф на Siemens.
Според изследването в бъдеще от ден на ден ще се търсят специалисти по обработка на данни, автоматизация, сигурност и софтуерно развиване.
Германо-Българска индустриално-търговска камара Сименс България Siemens дигитализация
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ