Търговското ни аташе в Берлин Стефан Йонков пред „Труд“: Българските фирми се научиха да са активни
Бизнесът с Германия изисква високо качество и съблюдаване на периодите, нашите компании не отстъпват на конкуренцията
Увеличава ли се инвеститорският интерес на немския бизнес към вложения в България, какви са преимуществата и минусите на страната ни за задграничните компании и какво е нужно на българските компании, с цел да бъдат сполучливи зад граница, дава отговор особено за „ Труд “ ръководителят на Службата по търговско-икономически въпроси към посолството ни в Берлин Стефан Йонков .
– Г-н Йонков, какви са неизползваните бизнес благоприятни условия сред България и Германия?
– Търговско-икономическите връзки сред България и Германия, изключително през последните няколко години, бележат стабилно възходящо развиване както по линия на вложенията, по този начин и по линия на търговията. През 2015, 2016 и 2017 година двустранният стокообмен, директно обвързван с немските производства в България, сложи Германия преди всичко като наш външнотърговски сътрудник и доближи през 2017 година стойности, надхвърлящи 7 милиарда евро. С Германия ни свързват обичаи на партньорство, другарство и доверие, изпитани във времето. Това играе основна роля за привличане и осъществяване на нови немски вложения у нас, каквато е основната тенденция в активността на Службата по търговско-икономическите въпроси към българското посолство в Берлин.
– Възвръща ли се ползата на немските вложители към страната ни?
– Работата ми през последната една година беше обвързвана със стартирането на съответни капиталови планове в България в региона на производството на автомобилни съставни елементи от водещи немски и интернационалните компании. Моите сътрудници от комерсиалните служби на България към дипломатическите ни представителства в Мюнхен и Франкфурт също работят сполучливо по съответни планове. С сътрудниците от Германо-българската индустриално-търговска камара, които също работят по голям брой капиталови планове, ни свързва ползотворно дългогодишно партньорство при взаимното съгласуване на доста от тези планове. През последната година водещи немски капиталови консултанти също участваха в процеса на привличане на вложители в България. В този смисъл считам, че е реализирано очебийно възкръсване на капиталовия интерес към нашата страна. Тук е мястото да отбележим приноса на междудържавните визити на най-високо равнище сред България и Германия и основаните дългогодишни връзки на политическо ниво. Бизнесът вярно схваща тези ясни сигнали на доверие, съдействие и поощряване на вложенията сред нашите страни.
– За какво подпомагане Ви търсят немските вложители?
– Германските вложители се употребяват с нашето цялостно самодейно подпомагане в стадиите на привличане и реализация в нашата страна – образуване на проучвателни визити на място в България, образуване и осъществяване на институционални срещи, визити на съответни терени, съобразени с техните условия. От основаването на първия контакт, през целия развой по визитата, вземането на капиталовото решение и реализацията на инвестицията, като търговски представител на България в Берлин съм в непрекъснат контакт с вложителите и деликатно проследявам за бързото и дейно разрешаване на неизбежно зараждащите в хода на капиталовия развой въпроси. Например неотдавна координирах среща на огромен немски вложител с министъра на стопанската система господин Караниколов по отношение на нововъзникнал проблем, който бе позволен от министъра незабавно. И това не е единствената наша поддръжка за въпросния вложител – от него бе отправена към мен молба за информация по отношение на архитектурни бюра и строителни компании, имащи опит в работата с други немски сполучливи вложители в България. Успяхме навреме да му предоставим желаните данни. Това е част от всекидневието на един търговски представител на България зад граница.
Не би трябвало да изпускаме обстоятелството, че институциите в България обръщат самостоятелно внимание и се ангажират с оптимално подпомагане за всеки един обособен вложител при визитата му у нас. Срещите на фирмите с министъра и зам.-министрите на стопанската система, техният персонален ангажимент и дейно подпомагане по реализацията на инвестицията несъмнено впечатляват немските компании. Многократно те споделят с мен, че рядко получават сходно внимание в други конкурентни на нас капиталови дестинации.
– Лесен ли е контактът с български компании?
– Контактът постоянно е елементарен, когато си на вярното място и в подобаващото време. Радостен е фактът, че с развиването на бизнес връзките сред България и Германия културните разлики сред българските и немските компании все по-често се преодоляват в името на общия триумф. Много български компании започнаха да схващат и възприемат условията на своите сътрудници по повод немския метод на работа: възнамеряват с задоволителен задатък от време своите срещи, стараят се да съблюдават акуратност и уместност в поетите задължения, знаят кои са значимите профилирани търговски изложби и участват на място, търсейки немски сътрудници. Това е един спомагателен положителен “страничен ” резултат, когато се работи с немския бизнес.
– В какво би трябвало да влагат българските компании, с цел да пробият на немския пазар?
– Участията в най-авторитетните и посещавани търговски и индустриални изложби в Германия и реализирането на директни срещи тук на място са първите най-важни стъпки в инициирането на междуфирмените контакти. Известен е фактът, че Германия е пазар, недопускащ компромис в качеството на обещано произведение или услуга, както и в периодите на доставка. Когато изпълниш тези съществени условия и работиш по този правилен метод, неизбежно ще достигнеш до триумф на немския пазар.
– Какво липсва на родните компании, с цел да се нареждат добре на немския пазар?
– Не считам, че родните компании, които схващат по какъв начин се прави бизнес с Германия, отстъпват по нещо, което да им пречи в положителното позициониране. Български компании в областта на осведомителните технологии и създаване на програмен продукт, в областта на шивашката и текстилната индустрии, в производството на елементи и съставни елементи за промишлеността, в производството на вино и храни и в други сфери са извънредно сполучливи и приети в Германия. Нямаме съображение за липса на самочувствие и убеденост в своите качества.
– Какъв вид вложители имат интерес към страната ни?
– Мотивите за вложения зад граница на немските компании са разнообразни – търсене на по-ниски индустриални разноски, търсене на по-голяма непосредственост до към този момент съществуващи техни пазари, търсене на работна ръка в задграничната дестинация, имаща характерен индустриален опит или комбиниране от всички тези фактори. Германските производители на автомобилни съставни елементи са обичайни наши вложители. През 2018 година чакаме старта на огромна инвестиция в този бранш в Северна България, по която интензивно работихме през 2017 година, и за която Министерството на стопанската система способства доста със подпомагане на най-високо ниво. През 2018 година като търговски представител в Берлин работя и по няколко нови плана за вложения в други браншове: съоръжение в авиационната промишленост и произвеждане на интериорно съоръжение за ЖП-индустрията, където успяхме да притеглим интереса на водещи компании към България. Друг наш план е обвързван с компания – огромен производител на алуминиеви опаковки, декларирала капиталов интерес по време на срещата на министър ръководителя Бойко Борисов с Фамилния Бизнес в Берлин през юни 2017 година Очакваме през 2019 година да можем да забележим съответните резултати по тези нови планове. От първичния контакт до действителното пускане на инвестицията е належащо софтуерно време за подготовка към година – година и половина. Съществена роля за триумфа в този развой имат сътрудниците от Българската организация за вложения (БАИ), Изпълнителната организацията за поощряване на дребните и междинните предприятия (ИАНМСП), Национална компания индустриални зони (НКИЗ).
– Какви са упованията Ви за интереса към България на вложители от Германия през 2018 г.?
– Според последните данни на Федералната статистическа работа за стопанската система на Германия, страната записва рекорден растеж от 2,2% на Брутният вътрешен продукт, което се явява най-високата стойност от 8 години насам. Принос за тази висока стойност са дали повишените потребителски разноски, повишеното търсене на артикули “Made in Germany ” в международен мащаб, рекордно високата претовареност и произвеждане в страната, ниските равнища на лихвите. Анализаторите плануват опазване на възходящата наклонност и през 2018 година Това са положителни вести освен за Германия, само че и за цяла Европа и за България, защото растящата стопанска система води до разширение на задграничните производства и ускорява капиталовите ползи на немските компании. Нашата задача е ясна и непроменена – да насочваме вниманието им към България.
– Как се развива планът за помощ от немска страна към родни започващи компании?
– През 2018 година дружно с Асоциацията на немските стартъпи предвиждаме организирането в Берлин на съответни събития в тази тенденция. През април следва общо събитие, в което присъединяване ще вземат немски вложители в дялов и рисков капитал. Те ще се срещнат със свои евентуални сътрудници от България. Целта ни е основаване на интерес към българската стартъп екосистема.
– Вие сте първият български посланик, почетен да бъде представител на приключилите “Програмата за интернационална дипломация ” в Дипломатическия лицей към Академията на министерството на външните работи на Германия. Бихте ли разказали повече?
– През 2017 година с поддръжката на българското посолство и на посланика в Берлин господин Ради Найденов аплайвах и кандидатурата ми бе утвърдена от Дипломатическия лицей към Академията на Министерство на външните работи на Германия за образование в курса по “Програмата за интернационалните дипломати ”. Целта на образованието е нахлуване в дълбочина с немските и европейските хрумвания и политики, както на политическо, по този начин и на икономическо равнище. Това бе скъп опит за мен, научих доста и сътворих значими контакти, с които към този момент работим дружно. Бях определен за представител с фокус стопанска система на приключилите дипломатическия лицей през 2017 година, дружно с сътрудник с фокус политика – посланик от посолството на Швейцария в Берлин. С поддръжката на немското външно министерство и за популяризирането на България пред управлението на Програмата от Германското Министерство на външните работи и пред моите сътрудници – задгранични дипломати от разнообразни страни в Европа, съвипускници в Колежа, планувам организирането на аудиенция в България през 2018 година Идеята ми е да срещна сътрудниците си от дипломатическия курс с български институции и неправителствени организации и да им покажа моята страна – развита, сполучлива и председателстваща Съвета на Европейски Съюз.
Нашият посетител
Стефан Йонков е началник на Службата по търговско-икономически въпроси към посолството ни в Берлин. Отличен е с почетни грамоти от редица немски и български институции. Икономически представител е на Дипломатическия лицей към Академията на Федералното външно министерство на Германия. Магистър по интернационалните стопански връзки в УНСС, специализирал в Академията за културна дипломация, Берлин. Отличен е от БТПП за най-хубав търговски представител на страната ни в чужбина.
Увеличава ли се инвеститорският интерес на немския бизнес към вложения в България, какви са преимуществата и минусите на страната ни за задграничните компании и какво е нужно на българските компании, с цел да бъдат сполучливи зад граница, дава отговор особено за „ Труд “ ръководителят на Службата по търговско-икономически въпроси към посолството ни в Берлин Стефан Йонков .
– Г-н Йонков, какви са неизползваните бизнес благоприятни условия сред България и Германия?
– Търговско-икономическите връзки сред България и Германия, изключително през последните няколко години, бележат стабилно възходящо развиване както по линия на вложенията, по този начин и по линия на търговията. През 2015, 2016 и 2017 година двустранният стокообмен, директно обвързван с немските производства в България, сложи Германия преди всичко като наш външнотърговски сътрудник и доближи през 2017 година стойности, надхвърлящи 7 милиарда евро. С Германия ни свързват обичаи на партньорство, другарство и доверие, изпитани във времето. Това играе основна роля за привличане и осъществяване на нови немски вложения у нас, каквато е основната тенденция в активността на Службата по търговско-икономическите въпроси към българското посолство в Берлин.
– Възвръща ли се ползата на немските вложители към страната ни?
– Работата ми през последната една година беше обвързвана със стартирането на съответни капиталови планове в България в региона на производството на автомобилни съставни елементи от водещи немски и интернационалните компании. Моите сътрудници от комерсиалните служби на България към дипломатическите ни представителства в Мюнхен и Франкфурт също работят сполучливо по съответни планове. С сътрудниците от Германо-българската индустриално-търговска камара, които също работят по голям брой капиталови планове, ни свързва ползотворно дългогодишно партньорство при взаимното съгласуване на доста от тези планове. През последната година водещи немски капиталови консултанти също участваха в процеса на привличане на вложители в България. В този смисъл считам, че е реализирано очебийно възкръсване на капиталовия интерес към нашата страна. Тук е мястото да отбележим приноса на междудържавните визити на най-високо равнище сред България и Германия и основаните дългогодишни връзки на политическо ниво. Бизнесът вярно схваща тези ясни сигнали на доверие, съдействие и поощряване на вложенията сред нашите страни.
– За какво подпомагане Ви търсят немските вложители?
– Германските вложители се употребяват с нашето цялостно самодейно подпомагане в стадиите на привличане и реализация в нашата страна – образуване на проучвателни визити на място в България, образуване и осъществяване на институционални срещи, визити на съответни терени, съобразени с техните условия. От основаването на първия контакт, през целия развой по визитата, вземането на капиталовото решение и реализацията на инвестицията, като търговски представител на България в Берлин съм в непрекъснат контакт с вложителите и деликатно проследявам за бързото и дейно разрешаване на неизбежно зараждащите в хода на капиталовия развой въпроси. Например неотдавна координирах среща на огромен немски вложител с министъра на стопанската система господин Караниколов по отношение на нововъзникнал проблем, който бе позволен от министъра незабавно. И това не е единствената наша поддръжка за въпросния вложител – от него бе отправена към мен молба за информация по отношение на архитектурни бюра и строителни компании, имащи опит в работата с други немски сполучливи вложители в България. Успяхме навреме да му предоставим желаните данни. Това е част от всекидневието на един търговски представител на България зад граница.
Не би трябвало да изпускаме обстоятелството, че институциите в България обръщат самостоятелно внимание и се ангажират с оптимално подпомагане за всеки един обособен вложител при визитата му у нас. Срещите на фирмите с министъра и зам.-министрите на стопанската система, техният персонален ангажимент и дейно подпомагане по реализацията на инвестицията несъмнено впечатляват немските компании. Многократно те споделят с мен, че рядко получават сходно внимание в други конкурентни на нас капиталови дестинации.
– Лесен ли е контактът с български компании?
– Контактът постоянно е елементарен, когато си на вярното място и в подобаващото време. Радостен е фактът, че с развиването на бизнес връзките сред България и Германия културните разлики сред българските и немските компании все по-често се преодоляват в името на общия триумф. Много български компании започнаха да схващат и възприемат условията на своите сътрудници по повод немския метод на работа: възнамеряват с задоволителен задатък от време своите срещи, стараят се да съблюдават акуратност и уместност в поетите задължения, знаят кои са значимите профилирани търговски изложби и участват на място, търсейки немски сътрудници. Това е един спомагателен положителен “страничен ” резултат, когато се работи с немския бизнес.
– В какво би трябвало да влагат българските компании, с цел да пробият на немския пазар?
– Участията в най-авторитетните и посещавани търговски и индустриални изложби в Германия и реализирането на директни срещи тук на място са първите най-важни стъпки в инициирането на междуфирмените контакти. Известен е фактът, че Германия е пазар, недопускащ компромис в качеството на обещано произведение или услуга, както и в периодите на доставка. Когато изпълниш тези съществени условия и работиш по този правилен метод, неизбежно ще достигнеш до триумф на немския пазар.
– Какво липсва на родните компании, с цел да се нареждат добре на немския пазар?
– Не считам, че родните компании, които схващат по какъв начин се прави бизнес с Германия, отстъпват по нещо, което да им пречи в положителното позициониране. Български компании в областта на осведомителните технологии и създаване на програмен продукт, в областта на шивашката и текстилната индустрии, в производството на елементи и съставни елементи за промишлеността, в производството на вино и храни и в други сфери са извънредно сполучливи и приети в Германия. Нямаме съображение за липса на самочувствие и убеденост в своите качества.
– Какъв вид вложители имат интерес към страната ни?
– Мотивите за вложения зад граница на немските компании са разнообразни – търсене на по-ниски индустриални разноски, търсене на по-голяма непосредственост до към този момент съществуващи техни пазари, търсене на работна ръка в задграничната дестинация, имаща характерен индустриален опит или комбиниране от всички тези фактори. Германските производители на автомобилни съставни елементи са обичайни наши вложители. През 2018 година чакаме старта на огромна инвестиция в този бранш в Северна България, по която интензивно работихме през 2017 година, и за която Министерството на стопанската система способства доста със подпомагане на най-високо ниво. През 2018 година като търговски представител в Берлин работя и по няколко нови плана за вложения в други браншове: съоръжение в авиационната промишленост и произвеждане на интериорно съоръжение за ЖП-индустрията, където успяхме да притеглим интереса на водещи компании към България. Друг наш план е обвързван с компания – огромен производител на алуминиеви опаковки, декларирала капиталов интерес по време на срещата на министър ръководителя Бойко Борисов с Фамилния Бизнес в Берлин през юни 2017 година Очакваме през 2019 година да можем да забележим съответните резултати по тези нови планове. От първичния контакт до действителното пускане на инвестицията е належащо софтуерно време за подготовка към година – година и половина. Съществена роля за триумфа в този развой имат сътрудниците от Българската организация за вложения (БАИ), Изпълнителната организацията за поощряване на дребните и междинните предприятия (ИАНМСП), Национална компания индустриални зони (НКИЗ).
– Какви са упованията Ви за интереса към България на вложители от Германия през 2018 г.?
– Според последните данни на Федералната статистическа работа за стопанската система на Германия, страната записва рекорден растеж от 2,2% на Брутният вътрешен продукт, което се явява най-високата стойност от 8 години насам. Принос за тази висока стойност са дали повишените потребителски разноски, повишеното търсене на артикули “Made in Germany ” в международен мащаб, рекордно високата претовареност и произвеждане в страната, ниските равнища на лихвите. Анализаторите плануват опазване на възходящата наклонност и през 2018 година Това са положителни вести освен за Германия, само че и за цяла Европа и за България, защото растящата стопанска система води до разширение на задграничните производства и ускорява капиталовите ползи на немските компании. Нашата задача е ясна и непроменена – да насочваме вниманието им към България.
– Как се развива планът за помощ от немска страна към родни започващи компании?
– През 2018 година дружно с Асоциацията на немските стартъпи предвиждаме организирането в Берлин на съответни събития в тази тенденция. През април следва общо събитие, в което присъединяване ще вземат немски вложители в дялов и рисков капитал. Те ще се срещнат със свои евентуални сътрудници от България. Целта ни е основаване на интерес към българската стартъп екосистема.
– Вие сте първият български посланик, почетен да бъде представител на приключилите “Програмата за интернационална дипломация ” в Дипломатическия лицей към Академията на министерството на външните работи на Германия. Бихте ли разказали повече?
– През 2017 година с поддръжката на българското посолство и на посланика в Берлин господин Ради Найденов аплайвах и кандидатурата ми бе утвърдена от Дипломатическия лицей към Академията на Министерство на външните работи на Германия за образование в курса по “Програмата за интернационалните дипломати ”. Целта на образованието е нахлуване в дълбочина с немските и европейските хрумвания и политики, както на политическо, по този начин и на икономическо равнище. Това бе скъп опит за мен, научих доста и сътворих значими контакти, с които към този момент работим дружно. Бях определен за представител с фокус стопанска система на приключилите дипломатическия лицей през 2017 година, дружно с сътрудник с фокус политика – посланик от посолството на Швейцария в Берлин. С поддръжката на немското външно министерство и за популяризирането на България пред управлението на Програмата от Германското Министерство на външните работи и пред моите сътрудници – задгранични дипломати от разнообразни страни в Европа, съвипускници в Колежа, планувам организирането на аудиенция в България през 2018 година Идеята ми е да срещна сътрудниците си от дипломатическия курс с български институции и неправителствени организации и да им покажа моята страна – развита, сполучлива и председателстваща Съвета на Европейски Съюз.
Нашият посетител
Стефан Йонков е началник на Службата по търговско-икономически въпроси към посолството ни в Берлин. Отличен е с почетни грамоти от редица немски и български институции. Икономически представител е на Дипломатическия лицей към Академията на Федералното външно министерство на Германия. Магистър по интернационалните стопански връзки в УНСС, специализирал в Академията за културна дипломация, Берлин. Отличен е от БТПП за най-хубав търговски представител на страната ни в чужбина.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ