Бизнесът пожела облекчение при наемането на работна ръка от чужбина.

Бизнесът пожела облекчение при наемането на работна ръка от чужбина. От работодателските организации желаеха да имат право да наемат повече служащи от други страни. Ще докара ли това до дъмпинг на пазара на труда и заливането му с по-нископлатени фрагменти? В студиото на „ Здравей, България ” по въпроса приказваха ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев и президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Васил Велев отхвърли изказванията, че бизнесът желае да внесе в страната нископлатени фрагменти от чужбина, с което да принуди и локалните да работят за по-малко пари.

„ Оценката в средносрочен проект на Института за стабилно икономическо развиване е от порядъка на нужда от 500,000 служащи и служители”, сподели той.

„ Тази нужда няма да се осъществя за месец или седмица, а в средносрочен проект в околните няколко години”, съобщи той.

„ Те са нужни, тъй като тяхната липса задържа икономическия напредък. В момента най-острият проблем е дефицитът на човешки запаси. Той изпревари корупцията, административните загради и по заостреност излиза във всички анкети. Това е в оценката на непознатите вложители и на интернационалните институции”, добави ръководителят на АИКБ.

Васил Велев сподели, че има дефицит освен на високо квалифицирани чиновници, само че и на служащи във всички браншове.

„ Няма по какъв начин да продължим и изключително да ускорим икономическия напредък, в случай че всяка година пазарът на труда напущат почти два пъти повече души, в сравнение с се вливат”, сподели той.

Велев добави, че концепцията на АИКБ е да се „ внесат” на първо място представители на българските общности в Украйна, Молдова и Македония.

Според президентът на КНСБ Пламен Димитров, главната причина за казуса с фрагментите са ниските приходи. Той съобщи, че двете спогодби с Украйна и Молдова за регулация на българите работещи там и жителите на тези страни, работещи у нас, се провалят.

„ Към момента имаме единствената опция да контролираме конвенция с Армения”, добави той.

„ Дефицитният пазар на труда е реалност от няколко години”, сподели той, „ имаме разлика в оценката на причината”.

„ Аз съм бездънен черноглед, че в случай че подчертаваме на виетнамските инжинери или заварчици, ще запълним дупката в нашия пазар”, акцентира той. Той изрази подозрение, че украинските и други сезонни служащи, които са били в България предходната година, ще дойдат още веднъж.

„ Пазарът на труда не е отворен”, сподели от своя страна Велев, давайки образец, че с цел да замине за Полша на един украинец му трябват „ няколко дни и 35 евро”, до момента в който за България 300 евро и няколко месеца.

„ Единствено Валери Симеонов прави енергични старания да облекчи вноса, само че има пасивна и дейна опозиция от всички останали”, добави ръководителят на АИКБ.

Той напомни фактът, че безработицата е под санитарния най-малко и добави, че „ няма хора, които да желаят да работят и да не могат да си намерят работа”. Според него, в случай че в България имаше задоволително квалифицирани фрагменти, бизнесът нямаше да желае да внася украинци и молдовци. Той очерта визията си, че вносът няма да повлияе отрицателно на заплатите, а даже може да се окаже позитивен, защото ще спомогне за разширението на бизнес дейностите. Той добави, че има по 40 претенденти за едно работно място от Украйна и Молдова.

Пламен Димитров не се съгласи и сподели, че вносът на служащи не е усложнен.

„ Ако желаеме да върнем българите единственото решение е нарастване на доходите”, сподели той.