Държавната хазна прелива от пари
Бизнесът заплаща повече налози, нарастват и приходите в хазната от Данък добавена стойност и акцизи, което демонстрира, че хората харчат повече пари. В резултат държавният бюджет приключи 2017 година с остатък от 798,6 млн. лева, сочат данните на Министерството на финансите. Добри сигнали за развиването на стопанската система се регистрират както в производството, по този начин и във връзка с пазара на труда и заплатите. Бизнесът заплати с 8% повече корпоративни налози през първите 11 месеца на предходната година, демонстрират окончателните данни на Министерството на финансите. От януари до края на ноември 2017 година от корпоративни налози в държавната хазна са влезнали 1,753 милиарда лева, или със 136 млн. лева повече от същия интервал на миналата година.
Това е доста добра вест на стопанската система на страната и демонстрира, че бизнесът заявява по-високи облаги. Което е резултат от оживление на стопанската система и подхванатите ограничения от страна на Националната организация за доходи и Агенция „ Митници “ за излизане на сивия бранш на ярко. Същата наклонност демонстрират и приходите в хазната от Данък добавена стойност. За първите 11 месеца на предходната година постъпленията от данъка нарастват с 657 млн. лева и доближават 8,591 милиарда лева Това нарастване от 8,28% доста изпреварва икономическия растеж, който за 2016 година е 3,9%. Очевидно нарастването на приходите от Данък добавена стойност се дължи освен на действителен растеж на оборотите на търговците и предприятията, а значително и на изсветляване на сивия бранш от стопанската система.
Най-голям растеж на приходите от януари до ноември има при осигуровките – с 14,4%, или с 957 млн. лева Това се дължи на повдигането на вноските за пенсия от 1 януари 2017 година с 1% и на минималната заплата, която през предходната година беше нараснала от 420 лева на 460 лева Приходите от налога върху приходите нарастват с 342 млн. лева, или с 12,6%. Това обаче значително също се дължи на повишението на минималната заплата. В резултат общата сума на данъчните доходи се усилва с 2,338 милиарда лева или с 9,6%.
Значително обаче понижават получените пари от фондовете на Европейски Съюз. От 2,819 милиарда лева за първите 11 месеца на 2016 година средствата от Европейски Съюз падат на 1,245 милиарда лева за същия интервал на предходната. Това понижение на получените пари от Европейски Съюз с 1,574 милиарда лева ненапълно се дължи на базовия резултат през 2016 година, когато Европейска комисия възвърне на България направените разноски по оперативните стратегии от края на 2015 година, когато беше пикът на заплащанията по плановете от предходния програмен интервал 2007-2013 година Любопитно е обаче, че през първите 11 месеца на 2015 година получените пари от Европейски Съюз са още повече – 3,143 милиарда лева
Приходите от акцизи се покачват и от януари до ноември 2017 година са събрани със 177 млн. лева повече по отношение на същия интервал на миналата година. Това се дължи главно на повишение на акцизите от горивата и цигарите, които се усилват надлежно с 106 млн. (+5,21%) до 2,14 милиарда лева, и с 63 млн. (+3%) до 2,15 милиарда лева Приходите от данък върху алкохола също нарастват – с 3,7 млн. (+1,35%) до 277,2 млн. лева
Разходите на страната до края на ноември се усилват с 1,899 милиарда лева, или с 6,87% по отношение на същия интервал на миналата година, като част от това нарастване се дължи на повдигането на пенсиите. В резултат хазната има остатък за първите 11 месеца на 2017 година от 2,385 милиарда лева, само че той е по-малък с 1 милиарда лева по отношение на остатъка за същия интервал на миналата година.
През третото тримесечие на 2017 година броят на заетите означи най-високия си годишен растеж в размер на 2,7% за целия интервал от 2014 година насам, когато заетостта стартира постепенно да се възвръща след икономическата рецесия. Най-голям принос за следеното позитивно развиване имаше селското стопанство, където броят на заетите се усили с 14% и обезпечи към 96% от общия напредък на заетостта на годишна база. Като това е обикновено за летния сезон от годината. Индустрията и услугите имаха по-малък позитивен принос за растежа на заетостта през третото тримесечие, като и в двата бранша се наблюдаваше намаляване в търсенето на труд спрямо интервала април-юни. Икономическата интензивност в индустрията леко се форсира по отношение на предходните три месеца, само че търсенето на труд се забави като броят на наетите набъбна с 0,5%, при 0,7% за предходното тримесечие. Сезонната претовареност в строителството способства за опазване на броя на заетите към равнището им от съответния интервал на миналата година.
Броят на заетите в услугите също се задържа на равнището си от третото тримесечие на 2016 година През ноември обаче безработицата се повиши с 0,2 процентни пункта по отношение на октомври и доближи 6,9%. Новите безработни понижиха с 10,8% и доближиха 34,1 хиляди души, заради отслабването на процеса на освобождение на хора от сезонно подвластните действия на стопанската система. През ноември обаче понижава и броят на хората, които постъпват на работа – 17 хиляди души. Това се дължи както от нормалната за този интервал на годината свита интензивност в търсенето на труд, по този начин и на по-слабата реализация на стратегиите и ограниченията за поощряване на заетостта. Независимо от това, общият брой на безработните през ноември от 227,5 хиляди души остана с 11,8% по-малък спрямо ноември 2016 година
Намаляването на безработицата се дължи на регистрираното повишаване на производството и оборотите. А това разумно води до нарастване на заплатите в страната. През третото тримесечие на предходната година приходите от труд продължиха възходящото си придвижване от началото на годината като възнагражденията на служащите се покачиха с 8,7% на годишна база. Основен принос за това имаше промишлеността (с растеж на възнагражденията от 17,3%) и по-специално строителството, следвани от аграрния бранш (с нарастване от 10,4%). Растежът на заплатите в услугите остана по-нисък (5,4%), само че едва се форсира по отношение на второто тримесечие на годината. Това се дължи главно на държавното ръководство, образованието и опазването на здравето (с растеж на заплатите с 11,3%) и професионални, административни и спомагателни действия (увеличение с 9,2%). Ограничено повишаване на възнагражденията за труд беше регистрирано в бранша търговия, превоз, хотелиерство и ресторантьорство (1,7%), както и във финансови и застрахователни действия (0,8%), а в бранша основаване и разпространяване на информация и интервенции с недвижими парцели продължи да се следи спад, почнал от началото на годината. В резултат от настоящата динамичност на приходите и продуктивността на труда, разноските за труд на единица продукция се покачиха със 7,5%, при 4,1% през второто тримесечие на годината.
Растежът на Брутният вътрешен продукт през трето тримесечие на 2017 година доближи 3,8% на годишна база, което бе покрай записания напредък през второ тримесечие (3,9%). Този напредък беше движен от вътрешното търсене и вложенията в главен капитал, до момента в който чистият експорт имаше негативен принос. Оборотът в търговията на дребно се усили, въпреки и с по-малък ритъм по отношение на предходното тримесечие. През октомври оборотът на промишлените предприятия регистрира сериозен растеж от 7,1% по отношение на същия интервал на миналата година. Обемът на строителната продукция през октомври набъбна с 12,2% на годишна база, при годишен растеж от 4,6% през септември. Както сградното, по този начин и гражданското строителство имаха принос за регистрираното повишаване. Растежът на сградното строителство се форсира до 17,6% при 10,8% през септември до момента в който производството в гражданското строителство се усили с 6% за първи път от месец юни. Търговията на дребно набъбна с 3.8% на годишна база през октомври. Продажбите на дребно в неспециализирани магазини регистрираха най-голямо покачване от 14,1%, следвани от продажбите на фармацевтични, медицински артикули и козметика с растеж от 11,3%.
Това е доста добра вест на стопанската система на страната и демонстрира, че бизнесът заявява по-високи облаги. Което е резултат от оживление на стопанската система и подхванатите ограничения от страна на Националната организация за доходи и Агенция „ Митници “ за излизане на сивия бранш на ярко. Същата наклонност демонстрират и приходите в хазната от Данък добавена стойност. За първите 11 месеца на предходната година постъпленията от данъка нарастват с 657 млн. лева и доближават 8,591 милиарда лева Това нарастване от 8,28% доста изпреварва икономическия растеж, който за 2016 година е 3,9%. Очевидно нарастването на приходите от Данък добавена стойност се дължи освен на действителен растеж на оборотите на търговците и предприятията, а значително и на изсветляване на сивия бранш от стопанската система.
Най-голям растеж на приходите от януари до ноември има при осигуровките – с 14,4%, или с 957 млн. лева Това се дължи на повдигането на вноските за пенсия от 1 януари 2017 година с 1% и на минималната заплата, която през предходната година беше нараснала от 420 лева на 460 лева Приходите от налога върху приходите нарастват с 342 млн. лева, или с 12,6%. Това обаче значително също се дължи на повишението на минималната заплата. В резултат общата сума на данъчните доходи се усилва с 2,338 милиарда лева или с 9,6%.
Значително обаче понижават получените пари от фондовете на Европейски Съюз. От 2,819 милиарда лева за първите 11 месеца на 2016 година средствата от Европейски Съюз падат на 1,245 милиарда лева за същия интервал на предходната. Това понижение на получените пари от Европейски Съюз с 1,574 милиарда лева ненапълно се дължи на базовия резултат през 2016 година, когато Европейска комисия възвърне на България направените разноски по оперативните стратегии от края на 2015 година, когато беше пикът на заплащанията по плановете от предходния програмен интервал 2007-2013 година Любопитно е обаче, че през първите 11 месеца на 2015 година получените пари от Европейски Съюз са още повече – 3,143 милиарда лева
Приходите от акцизи се покачват и от януари до ноември 2017 година са събрани със 177 млн. лева повече по отношение на същия интервал на миналата година. Това се дължи главно на повишение на акцизите от горивата и цигарите, които се усилват надлежно с 106 млн. (+5,21%) до 2,14 милиарда лева, и с 63 млн. (+3%) до 2,15 милиарда лева Приходите от данък върху алкохола също нарастват – с 3,7 млн. (+1,35%) до 277,2 млн. лева
Разходите на страната до края на ноември се усилват с 1,899 милиарда лева, или с 6,87% по отношение на същия интервал на миналата година, като част от това нарастване се дължи на повдигането на пенсиите. В резултат хазната има остатък за първите 11 месеца на 2017 година от 2,385 милиарда лева, само че той е по-малък с 1 милиарда лева по отношение на остатъка за същия интервал на миналата година.
През третото тримесечие на 2017 година броят на заетите означи най-високия си годишен растеж в размер на 2,7% за целия интервал от 2014 година насам, когато заетостта стартира постепенно да се възвръща след икономическата рецесия. Най-голям принос за следеното позитивно развиване имаше селското стопанство, където броят на заетите се усили с 14% и обезпечи към 96% от общия напредък на заетостта на годишна база. Като това е обикновено за летния сезон от годината. Индустрията и услугите имаха по-малък позитивен принос за растежа на заетостта през третото тримесечие, като и в двата бранша се наблюдаваше намаляване в търсенето на труд спрямо интервала април-юни. Икономическата интензивност в индустрията леко се форсира по отношение на предходните три месеца, само че търсенето на труд се забави като броят на наетите набъбна с 0,5%, при 0,7% за предходното тримесечие. Сезонната претовареност в строителството способства за опазване на броя на заетите към равнището им от съответния интервал на миналата година.
Броят на заетите в услугите също се задържа на равнището си от третото тримесечие на 2016 година През ноември обаче безработицата се повиши с 0,2 процентни пункта по отношение на октомври и доближи 6,9%. Новите безработни понижиха с 10,8% и доближиха 34,1 хиляди души, заради отслабването на процеса на освобождение на хора от сезонно подвластните действия на стопанската система. През ноември обаче понижава и броят на хората, които постъпват на работа – 17 хиляди души. Това се дължи както от нормалната за този интервал на годината свита интензивност в търсенето на труд, по този начин и на по-слабата реализация на стратегиите и ограниченията за поощряване на заетостта. Независимо от това, общият брой на безработните през ноември от 227,5 хиляди души остана с 11,8% по-малък спрямо ноември 2016 година
Намаляването на безработицата се дължи на регистрираното повишаване на производството и оборотите. А това разумно води до нарастване на заплатите в страната. През третото тримесечие на предходната година приходите от труд продължиха възходящото си придвижване от началото на годината като възнагражденията на служащите се покачиха с 8,7% на годишна база. Основен принос за това имаше промишлеността (с растеж на възнагражденията от 17,3%) и по-специално строителството, следвани от аграрния бранш (с нарастване от 10,4%). Растежът на заплатите в услугите остана по-нисък (5,4%), само че едва се форсира по отношение на второто тримесечие на годината. Това се дължи главно на държавното ръководство, образованието и опазването на здравето (с растеж на заплатите с 11,3%) и професионални, административни и спомагателни действия (увеличение с 9,2%). Ограничено повишаване на възнагражденията за труд беше регистрирано в бранша търговия, превоз, хотелиерство и ресторантьорство (1,7%), както и във финансови и застрахователни действия (0,8%), а в бранша основаване и разпространяване на информация и интервенции с недвижими парцели продължи да се следи спад, почнал от началото на годината. В резултат от настоящата динамичност на приходите и продуктивността на труда, разноските за труд на единица продукция се покачиха със 7,5%, при 4,1% през второто тримесечие на годината.
Растежът на Брутният вътрешен продукт през трето тримесечие на 2017 година доближи 3,8% на годишна база, което бе покрай записания напредък през второ тримесечие (3,9%). Този напредък беше движен от вътрешното търсене и вложенията в главен капитал, до момента в който чистият експорт имаше негативен принос. Оборотът в търговията на дребно се усили, въпреки и с по-малък ритъм по отношение на предходното тримесечие. През октомври оборотът на промишлените предприятия регистрира сериозен растеж от 7,1% по отношение на същия интервал на миналата година. Обемът на строителната продукция през октомври набъбна с 12,2% на годишна база, при годишен растеж от 4,6% през септември. Както сградното, по този начин и гражданското строителство имаха принос за регистрираното повишаване. Растежът на сградното строителство се форсира до 17,6% при 10,8% през септември до момента в който производството в гражданското строителство се усили с 6% за първи път от месец юни. Търговията на дребно набъбна с 3.8% на годишна база през октомври. Продажбите на дребно в неспециализирани магазини регистрираха най-голямо покачване от 14,1%, следвани от продажбите на фармацевтични, медицински артикули и козметика с растеж от 11,3%.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ