Бизнесът иска нова минимална заплата
Бизнесът желае нова минимална заплата.
От бюджет в средата на годината, който общо взето резервира съществуващите рамки, които бяха открити с удължителния бюджет, към него нямаме изключително огромни упования.
Това съобщи пред БНР Мария Минчева – зам.-председател на БСК. Според нея ще бъдат забавни дебатите за бюджета за идната година.
„ В момента ние не виждаме никаква смяна в политиките.
Едно механично свеждане на едно число до 3%, което за нас е значимо най-малко като политически сигнал,
че България се стреми да покрие критериите за еврозоната – това би трябвало да се случва по резистентен метод, с цел да не се стига до рискови обстановки и внезапно нарастване на недостига и дълга,
Минчева изрази очакване в бюджет 2024 година да има оферти за промени и за обезпечаване на резистентност на обществените финанси, както и среда, в която вложенията да се усилват.
Според нея концепцията минималната работна заплата да доближи до половината от междинната е концептуално сбъркано решение. БСК предлага да се предизвикват промени на този член на Кодекса на труда.
Относно желанието на властта – въвеждане на разплащане с лев и евро по едно и също време,
Поне 6 месеца са нужни за практическа подготовка за сходен вид промени, акцентира тя и добави, че чакат такива планове на финансовия министър да бъдат оповестявани след връзка с бизнеса, а това не е направено.
„ Това ще изисква смяна в касовите апарати, в счетоводните системи. Всичко това лишава време. А и не знаем каква е задачата на това предложение “, сподели тя.
Според нея проектобюджетът е най-рестриктивен към ресторантьорите.
„ Няколко са измененията в преходните и заключителни разпореждания, които са забавни. Голяма част от тях са свързани с ресторантьорския отрасъл, което буди въпроси – за какво единствено към него “, попита Минчева.
Тя разяснява концепциите на финансовия министър, свързани с ресторантьорството. Минчева изрази терзание за заплащането по банков път, тъй като няма задоволително банкомати в цялата страна. Според нея това ще сътвори усложнения за хората с най-ниски приходи и ще се отрази на сезонната претовареност.
„ Преди да се вкарват сходни ограничения, би трябвало да се обезпечи опцията хората да разполагат с парите си в действително измерение “, безапелационен е специалистът.
Когато се понижи ставката на 9% Данък добавена стойност за заведенията за хранене, те поеха ангажимент да усилят размерите на минималния застрахователен приход, който изплащат, напомни зам.-председателят на БСК. И изясни: „ Сектор „ Хотелиерство и ресторантьорство “ е в топ 3 на секторите с най-голям растеж на общите разноски за труд. Загубата от понижената ставка Данък добавена стойност е към 500 млн. лева В същото време крайните потребителски цени в групата „ Хотели и заведения за хранене “ за 2022 година, регистрирани при нас, са 51% от междинното за Европейски Съюз. Задаваме си въпроса дали нарасналите приходи от осигурителни вноски и налози в резултат на тези нараствания във възнагражденията компенсират пропуснатите изгоди от доходи от Данък добавена стойност в бюджета. Според нас понижената ставка е довела до изсветляване в бранша “.
Сега се резервира това, което е поето като ангажимент от страна на страната, което за нас е правилно, добави тя.
От бюджет в средата на годината, който общо взето резервира съществуващите рамки, които бяха открити с удължителния бюджет, към него нямаме изключително огромни упования.
Това съобщи пред БНР Мария Минчева – зам.-председател на БСК. Според нея ще бъдат забавни дебатите за бюджета за идната година.
„ В момента ние не виждаме никаква смяна в политиките.
Едно механично свеждане на едно число до 3%, което за нас е значимо най-малко като политически сигнал,
че България се стреми да покрие критериите за еврозоната – това би трябвало да се случва по резистентен метод, с цел да не се стига до рискови обстановки и внезапно нарастване на недостига и дълга,
Минчева изрази очакване в бюджет 2024 година да има оферти за промени и за обезпечаване на резистентност на обществените финанси, както и среда, в която вложенията да се усилват.
Според нея концепцията минималната работна заплата да доближи до половината от междинната е концептуално сбъркано решение. БСК предлага да се предизвикват промени на този член на Кодекса на труда.
Относно желанието на властта – въвеждане на разплащане с лев и евро по едно и също време,
Поне 6 месеца са нужни за практическа подготовка за сходен вид промени, акцентира тя и добави, че чакат такива планове на финансовия министър да бъдат оповестявани след връзка с бизнеса, а това не е направено.
„ Това ще изисква смяна в касовите апарати, в счетоводните системи. Всичко това лишава време. А и не знаем каква е задачата на това предложение “, сподели тя.
Според нея проектобюджетът е най-рестриктивен към ресторантьорите.
„ Няколко са измененията в преходните и заключителни разпореждания, които са забавни. Голяма част от тях са свързани с ресторантьорския отрасъл, което буди въпроси – за какво единствено към него “, попита Минчева.
Тя разяснява концепциите на финансовия министър, свързани с ресторантьорството. Минчева изрази терзание за заплащането по банков път, тъй като няма задоволително банкомати в цялата страна. Според нея това ще сътвори усложнения за хората с най-ниски приходи и ще се отрази на сезонната претовареност.
„ Преди да се вкарват сходни ограничения, би трябвало да се обезпечи опцията хората да разполагат с парите си в действително измерение “, безапелационен е специалистът.
Когато се понижи ставката на 9% Данък добавена стойност за заведенията за хранене, те поеха ангажимент да усилят размерите на минималния застрахователен приход, който изплащат, напомни зам.-председателят на БСК. И изясни: „ Сектор „ Хотелиерство и ресторантьорство “ е в топ 3 на секторите с най-голям растеж на общите разноски за труд. Загубата от понижената ставка Данък добавена стойност е към 500 млн. лева В същото време крайните потребителски цени в групата „ Хотели и заведения за хранене “ за 2022 година, регистрирани при нас, са 51% от междинното за Европейски Съюз. Задаваме си въпроса дали нарасналите приходи от осигурителни вноски и налози в резултат на тези нараствания във възнагражденията компенсират пропуснатите изгоди от доходи от Данък добавена стойност в бюджета. Според нас понижената ставка е довела до изсветляване в бранша “.
Сега се резервира това, което е поето като ангажимент от страна на страната, което за нас е правилно, добави тя.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ