Инвecтициитe в Тракия икономическа зона нaдвишaвaт €150 милиoнa през 2018-а
" Бизнес точка " е най-новата поредност от наличие на Money.bg, която показва сполучливите модели на работа на компании с огромен принос в българската стопанска система. Първото място, което екипът посети, беше " Тракия икономическа зона ".
Инж. Пламен Панчев е създателят на Тракия икономическа зона (ТИЗ) и ръководител на " Сиенит холдинг " АД. През 2013 година той сплотява под този бранд 6-те индустриални зони към Пловдив. През същата година инж. Панчев основава и " Клъстер Тракия икономическа зона ". Към днешна дата ТИЗ е най-мащабната индустриална зона освен в България, само че и в Югоизточна Европа.
През 2018 година поради сполучливото развиване на ТИЗ град Пловдив влезе в челната тройка в категория " Стратегия по привличане на директни задгранични вложения " (FDI strategy) в класацията Европейски градове на бъдещето 2018/2019 (Top 10 Small European cities of the Future 2018/2019) на авторитетното английско издание " Файненшъл таймс ". Регионът на Пловдив заема почетното 4-то място в същата категория в класацията на международната медия.
- Г-н Панчев, каква година изпрати един от най-успешните стопански планове у нас - " Тракия икономическа зона " (ТИЗ)?
- Категорично една сполучлива година. Много натоварена, защото ползата към България пораства трайно и всичко това докара до доста срещи с вложители, до доста действителни вложения, които бяха осъществени през годината, а други са в развой на реализация. Имаме и доста други, които ще успеем да приключим през 2019-та година или да започват през тази година.
За Тракия икономическа зона (ТИЗ)
1996 година - тогава " Сиенит холдинг " основава първата частна индустриална зона в България, която в този момент е част от ТИЗ;
Над 180 - толкоз български и непознати компании е привлякла ТИЗ досега;
2 милиарда евро - толкоз са привлечените вложения за последните 22 години;
Над 30 000 - разкритите работни места.
- Бихте ли показали някои от знаковите вложения за 2018 година?
- Започна построяването на цех на " одело Фарба България " за автомобилни елементи, по тъкмо за фаровете на " Мерцедес ". Това в действителност е едно знаково за района произвеждане, защото даде забележителен подтик на промишлено-търговска зона " Куклен ", част от ТИЗ. Заедно със завода за машини с цифрово-програмно ръководство на " Шпинър " /SPINNER /, чиято реализация в индустриалната зона също стартира, са двете нови високотехнологични производства. Всички знаем, че точно този вид произвеждане съумява да накара младежите с положително обучение да останат в България, да намерят своята професионална реализация в родината.
- Бихте ли описали 2018 година за ТИЗ в числа - какъв брой вложения бяха привлечени?
- Инвестициите през предходната година надвишават 150 милиона евро. Що се отнася до работните места, стремежът ни към този момент е с по-високотехнологичните компании да се откриват работни места, които да са с по-голяма подготовка на фрагментите и това е един от сериозните ни цели - да съединим бизнеса с професионалното обучение.
- Какво можем да чакаме от 2019 година? Кои ще бъдат новите индустриални бази, които би трябвало да отворят порти през идващите няколко месеца?
- Започнахме построяването на доста огромен нов логистичен център и сервиз на " Мото Пфое ". Има поредност от български компании, които приготвят вложения в зоната. Една част от тях през предходната година закупиха терени, започнаха планиране, а някои към този момент имат позволения за градеж. Това са компании в региона на автомобилните елементи. Голяма част от вложителите, които към този момент участват в зоната, в този момент уголемяват производството си. Някои от тях закупуват единствено нови машини и съоръжение, само че и доста други строят нови индустриални мощности. Един подобен доста добър образец е немската компания " Мекалит " / Mecalit/, която съумя да притегли нов сътрудник и ще стартира ново високотехнологично произвеждане. Френската " Латекоер " /Latécoère/, която е профилирана в елементи за авиоиндустрията, също прави уголемение въз основата си, която беше отворена през предходната година. Има съществено развиване и при платформата " Тракия Тех " за цифрова промяна на обичайните промишлености в ТИЗ. Идеята на платформата е да развие и утвърди Пловдив като център за високотехнологични вложения.
- През последните години автомобилната промишленост е една от най-бързо разрастващите се в страната, като тя е мощно застъпена и в ТИЗ. Очаквате ли тя да продължи да пораства с бързи темпове или секторът към този момент доближава тавана на своите благоприятни условия?
- Категорично има благоприятни условия за развиване, защото средата, която се сътвори в целия район, разрешава привличането на доста от сътрудниците на компаниите, които към този момент са тук. За тях е потребно да дойдат техни поддоставчици и да работят взаимно в ТИЗ. Такива образци имаме доста сега, като деклариран интерес има и от производители на части за БМВ. Водим договаряния в тази посока и се надяваме в границите на тази година да ги приключим.
- И въпреки всичко има сигнали за някои усложнения на бранша. През 2018 година доставчикът на съставни елементи за " Волво " и " Рено " - белгийската " Малмар ", разгласи, че се изтегля от България поради липса на фрагменти. Можем ли да чакаме нови изтегляния от нашия пазар поради незадоволително служащи?
- Не бих желал да споделям, че няма подобен проблем, само че по-важното е какво вършим, с цел да се оправим с него. Ние видяхме първите признаци преди към 5 години. Общините, съответно, в които ние работим, демонстрираха доста съответно отношение към проблемите с професионалното обучение. Това са старания, които поставят екипът на ТИЗ, общините, бизнесът, страната и просветителните институции и те към този момент дават, въпреки и постепенно резултати. Усилия, които доста повече би трябвало да бъдат показвани като положителни образци. Защото ние първо би трябвало да убедим себе си и всички, които не имат вяра, че младежите могат да намерят реализация в България, получавайки положително професионално обучение. И това го споделям, тъй като контактувам с такива младежи. Процесът на основаване на обучители, също е муден и той не може да се случи без помощта на бизнеса. Хубавото е, че фирмите от дълго време схванаха, че би трябвало да вземат участие в този развой. Има още доста какво да вършим. Но като добър образец бих споделил за това, което постигнахме на равнище клъстър с нашия център за образование на фрагменти. Това е тематика толкоз значима за вложителите, че е равностойна на тази за инфраструктурата, да вземем за пример.
- Може ли да дадете образци за компании, които към този момент подкрепят образованието?
- " КЦМ " сполучливо работят с професионалното учебно заведение в Асеновград и основават фрагменти, които отиват при тях или могат да бъдат ориентирани към други компании в промишлеността. Добри думи можем да кажем и за обучителния център на " Либхер ". Важно е да кажем, че създадохме първия в България Образователно-индустриален ръб дружно с Министерството на образованието, Община Пловдив и " Индъстри уоч ". Идеята е да ориентира децата професионално, като посетят действителни производства. Вече повече от 170 деца съумяха да преминат през една фаза на образование и с всяка минала година ползата към тази форма на обучение пораства. Тази форма беше ориентирана към деца 7-8 клас. В допълнение си партнираме с немския институт за приложна просвета " Фраунхофер ". Сътрудничеството ни датира от 5 години и умерено можем да кажем, че към този момент имаме първите си сполучливи резултати. Това е един приключен план за кръгова стопанска система. Имаме към този момент и план, който разрешава реализирането на един нов строителен материал, който е плод на съдействието ни. Оптимисти сме, че през идващите няколко години ще намерим метод този материал да се създава в България и да се ползва в Европа.
Инж. Пламен Панчев е създателят на Тракия икономическа зона (ТИЗ) и ръководител на " Сиенит холдинг " АД. През 2013 година той сплотява под този бранд 6-те индустриални зони към Пловдив. През същата година инж. Панчев основава и " Клъстер Тракия икономическа зона ". Към днешна дата ТИЗ е най-мащабната индустриална зона освен в България, само че и в Югоизточна Европа.
През 2018 година поради сполучливото развиване на ТИЗ град Пловдив влезе в челната тройка в категория " Стратегия по привличане на директни задгранични вложения " (FDI strategy) в класацията Европейски градове на бъдещето 2018/2019 (Top 10 Small European cities of the Future 2018/2019) на авторитетното английско издание " Файненшъл таймс ". Регионът на Пловдив заема почетното 4-то място в същата категория в класацията на международната медия.
- Г-н Панчев, каква година изпрати един от най-успешните стопански планове у нас - " Тракия икономическа зона " (ТИЗ)?
- Категорично една сполучлива година. Много натоварена, защото ползата към България пораства трайно и всичко това докара до доста срещи с вложители, до доста действителни вложения, които бяха осъществени през годината, а други са в развой на реализация. Имаме и доста други, които ще успеем да приключим през 2019-та година или да започват през тази година.
За Тракия икономическа зона (ТИЗ)
1996 година - тогава " Сиенит холдинг " основава първата частна индустриална зона в България, която в този момент е част от ТИЗ;
Над 180 - толкоз български и непознати компании е привлякла ТИЗ досега;
2 милиарда евро - толкоз са привлечените вложения за последните 22 години;
Над 30 000 - разкритите работни места.
- Бихте ли показали някои от знаковите вложения за 2018 година?
- Започна построяването на цех на " одело Фарба България " за автомобилни елементи, по тъкмо за фаровете на " Мерцедес ". Това в действителност е едно знаково за района произвеждане, защото даде забележителен подтик на промишлено-търговска зона " Куклен ", част от ТИЗ. Заедно със завода за машини с цифрово-програмно ръководство на " Шпинър " /SPINNER /, чиято реализация в индустриалната зона също стартира, са двете нови високотехнологични производства. Всички знаем, че точно този вид произвеждане съумява да накара младежите с положително обучение да останат в България, да намерят своята професионална реализация в родината.
- Бихте ли описали 2018 година за ТИЗ в числа - какъв брой вложения бяха привлечени?
- Инвестициите през предходната година надвишават 150 милиона евро. Що се отнася до работните места, стремежът ни към този момент е с по-високотехнологичните компании да се откриват работни места, които да са с по-голяма подготовка на фрагментите и това е един от сериозните ни цели - да съединим бизнеса с професионалното обучение.
- Какво можем да чакаме от 2019 година? Кои ще бъдат новите индустриални бази, които би трябвало да отворят порти през идващите няколко месеца?
- Започнахме построяването на доста огромен нов логистичен център и сервиз на " Мото Пфое ". Има поредност от български компании, които приготвят вложения в зоната. Една част от тях през предходната година закупиха терени, започнаха планиране, а някои към този момент имат позволения за градеж. Това са компании в региона на автомобилните елементи. Голяма част от вложителите, които към този момент участват в зоната, в този момент уголемяват производството си. Някои от тях закупуват единствено нови машини и съоръжение, само че и доста други строят нови индустриални мощности. Един подобен доста добър образец е немската компания " Мекалит " / Mecalit/, която съумя да притегли нов сътрудник и ще стартира ново високотехнологично произвеждане. Френската " Латекоер " /Latécoère/, която е профилирана в елементи за авиоиндустрията, също прави уголемение въз основата си, която беше отворена през предходната година. Има съществено развиване и при платформата " Тракия Тех " за цифрова промяна на обичайните промишлености в ТИЗ. Идеята на платформата е да развие и утвърди Пловдив като център за високотехнологични вложения.
- През последните години автомобилната промишленост е една от най-бързо разрастващите се в страната, като тя е мощно застъпена и в ТИЗ. Очаквате ли тя да продължи да пораства с бързи темпове или секторът към този момент доближава тавана на своите благоприятни условия?
- Категорично има благоприятни условия за развиване, защото средата, която се сътвори в целия район, разрешава привличането на доста от сътрудниците на компаниите, които към този момент са тук. За тях е потребно да дойдат техни поддоставчици и да работят взаимно в ТИЗ. Такива образци имаме доста сега, като деклариран интерес има и от производители на части за БМВ. Водим договаряния в тази посока и се надяваме в границите на тази година да ги приключим.
- И въпреки всичко има сигнали за някои усложнения на бранша. През 2018 година доставчикът на съставни елементи за " Волво " и " Рено " - белгийската " Малмар ", разгласи, че се изтегля от България поради липса на фрагменти. Можем ли да чакаме нови изтегляния от нашия пазар поради незадоволително служащи?
- Не бих желал да споделям, че няма подобен проблем, само че по-важното е какво вършим, с цел да се оправим с него. Ние видяхме първите признаци преди към 5 години. Общините, съответно, в които ние работим, демонстрираха доста съответно отношение към проблемите с професионалното обучение. Това са старания, които поставят екипът на ТИЗ, общините, бизнесът, страната и просветителните институции и те към този момент дават, въпреки и постепенно резултати. Усилия, които доста повече би трябвало да бъдат показвани като положителни образци. Защото ние първо би трябвало да убедим себе си и всички, които не имат вяра, че младежите могат да намерят реализация в България, получавайки положително професионално обучение. И това го споделям, тъй като контактувам с такива младежи. Процесът на основаване на обучители, също е муден и той не може да се случи без помощта на бизнеса. Хубавото е, че фирмите от дълго време схванаха, че би трябвало да вземат участие в този развой. Има още доста какво да вършим. Но като добър образец бих споделил за това, което постигнахме на равнище клъстър с нашия център за образование на фрагменти. Това е тематика толкоз значима за вложителите, че е равностойна на тази за инфраструктурата, да вземем за пример.
- Може ли да дадете образци за компании, които към този момент подкрепят образованието?
- " КЦМ " сполучливо работят с професионалното учебно заведение в Асеновград и основават фрагменти, които отиват при тях или могат да бъдат ориентирани към други компании в промишлеността. Добри думи можем да кажем и за обучителния център на " Либхер ". Важно е да кажем, че създадохме първия в България Образователно-индустриален ръб дружно с Министерството на образованието, Община Пловдив и " Индъстри уоч ". Идеята е да ориентира децата професионално, като посетят действителни производства. Вече повече от 170 деца съумяха да преминат през една фаза на образование и с всяка минала година ползата към тази форма на обучение пораства. Тази форма беше ориентирана към деца 7-8 клас. В допълнение си партнираме с немския институт за приложна просвета " Фраунхофер ". Сътрудничеството ни датира от 5 години и умерено можем да кажем, че към този момент имаме първите си сполучливи резултати. Това е един приключен план за кръгова стопанска система. Имаме към този момент и план, който разрешава реализирането на един нов строителен материал, който е плод на съдействието ни. Оптимисти сме, че през идващите няколко години ще намерим метод този материал да се създава в България и да се ползва в Европа.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ