Бившият вратар Йордан Господинов гостува в предаването „Код Спорт“ по

Бившият вратар Йордан Господинов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той стартира и приключва кариерата си в бургаския Нефтохимик. У нас играе още за Левски, Литекс, Славия, Калиакра, Локомотив (Мездра) и Локомотив (Пд). Зад граница носи екипите на гръцкия Пансерайкос и румънския Конкордия.

Част бе от националния ни отбор по времето на Димитър Димитров – Херо и Стойчо Младенов, като се конкурираше за титулярното място със Здравко Здравков и Димитър Иванков. След края на спортната си кариерата работи като треньор на вратарите.

@@@

- Здравей, Данчо! Трябва да отбележим, че с изключение на треньор на вратарите си и анализатор на българското състезание. Как смяташ, че ще се развие шампионатът в “А” група тази година?

- За мен най-важното, без значение от крайния излаз на акцията тази година е, че имаме едно много по-оспорвано състезание. Шампионат с ясно изразени три любимеца, които съгласно мен имат силите да посегнат към шампионската купа. Естествено приказваме за Лудогорец, ЦСКА и Левски. С оглед на това напълно обикновено и резонно е да чакаме една борба точно сред тези три тима. Според мен този път тя ще продължи до самия завършек на шампионата. Не бих се заел с последна прогноза, само че все си мисля, че борбата ще е сред ЦСКА и Лудогорец. Истината е, че Левски този път е доста по-близо до главните си съперници, само че оставам с усещането, че нещо още им липсва. Очаквам един още по-силен Левски в идната акция.

- Защо съгласно теб се стигна до рецесията в Лудогорец?

- Доста обемен би бил отговорът на този въпрос. Това е един развой, който не стартира от през вчерашния ден, а е натрупваме, което дръзвам на настоявам, започва преди две години, а може би и три. Първият човек, който сигнализира за този иден проблем беше Жоро Дерменджиев. Но тогава на гребена на вълната на триумфа и позитивните резултати, като че ли никой не се вслуша в думите му, че Лудогорец незабавно се нуждае от ободряване на тази „ футболна кръв “. След него и Херо с идването си в Лудогорец съобщи, че има потребност от подмладяване на тима. При него нещата бяха даже малко по-драстични. Той изрази своя ясна идея, в която огромни звезди на Лудогорец към този миг не попадаха в неговите проекти. Но и тогава никой не се вслуша в него. Случи се напълно естественото – в един миг се поизхабиха и физически, и прочувствено футболистите, които дърпаха Лудогорец напред. Доста се закъсня с подмладяването или освежаването на тима. Направиха се опити на пожар това да се случи, само че сякаш този път може би не се попадна на верните хора в верния миг. Определено Лудогорец изпитва усложнения, които съгласно мен биха били доста по-лесно преодолими във вътрешното състезание, само че в Европа ще стават все по-очевидни.

@@@

- Как тълкуваш отстраняването от клуба на Методи Томанов и това, че Пауло Аутори прекомерно бързо си потегли към Бразилия?

- Ще стартира с отговора в обратна посока. Аз бях първият човек, който в народен ефир преди към 20 дни, си разреших да изразя моето мнение и тогава доста хора ме сметнаха за вманиачен. Заявих в прав текст, че най-малко от това, което виждам в последните мачове на Лудогорец, Аутори не е индивидът, който ще се оправи с огромните упования. Що се отнася до Мето Томанов, там нещата са много по-деликатни. Имам своето мнение, само че съгласно мен в този миг не е правилно да разясняваме. Всичко, което излиза от Разград, обвързвано с Мето Томанов, е премерено и много неща са спестени. Но несъмнено има проблеми и търкания сред управлението на Лудогорец и него, които в един миг очевидно са взели връх и се е стигнало до отстраняването на Томанов. При всички положения обаче, говорейки за него, би трябвало да отбележим, че това е една фигура, която остави доста сериозна диря в Разград. Ако не се неистина шест-седем години, в които всичко като селекция и организация, минаваше точно през него. Наистина е забавен фактът, че Мето Томанов напусна Лудогорец.

- Идва ли краят на хегемонията на Лудогорец?

- Аз персонално няма да се учудя, в случай че тази година нещо се случи, въпреки че за мен Лудогорец още веднъж е с едни гърди пред главния си съперник ЦСКА и главния си различен преследвач Левски. Но се случва една доста забавна компилация от два обстоятелството. А точно закъснението на по този начин нужните промени, които трябваше да се случат в Лудогорец още преди година, а въпреки това това, че и Левски, и ЦСКА несъмнено подвигнаха равнището и започнаха да притеглят по-класни футболисти. Според мен двата тима към този момент са много по-конкурентни на Лудогорец. Тези два обстоятелството събрани дружно подсказват, че не е малко евентуално да се случи детрониране на Лудогорец от трона.



- Относно Аутори попадението ти беше в десетката, само че желая да те предизвикам и за Нестор Ел Маестро – ще се окаже ли точният човек за ЦСКА в последна сметка?



- Тук нещата стоят почти по същия метод. Едно доста вихрено начало на Ел Маестро с ЦСКА. Летящ старт в евротурнирите и много въпросителни след първите мачове на „ алените “ с съперници за купата и с по-равностойни съперници. За мен персонално е доста притеснително представянето на ЦСКА против Лудогорец, Ботев и Левски. Именно това е мерилото за клуб като ЦСКА, когато се цели в шампионската купа. В представянето си в тези три мача „ алените “ несъмнено демонстрираха, че имат пропуски. Няма да е учудващо при продължение на тази наклонност ЦСКА да се мъчи в дербитата, да се стигне до треньорска смяна, познавайки почти метода на мислене на господин Ганчев – там взаимни отстъпки няма.

- Сега да се върнем към началото на кариерата ти. Кой бе в основата да се запалиш по футбола? Защо избра вратарския пост, откакто всички деца обичат да бележат голове?

- Човекът, който безусловно беляза моето развиване в живота ми беше татко ми. Той е бил вратар и от дребен около него и аз се възпламених по футбола, а по-късно и по вратарския пост. Няма по какъв начин, когато татко ти е бил вратар, най-малко да не опиташ и ти да бъдеш пазач. В интерес на истината, в най-ранна детска възраст имах желанието и да бъда на вратата, и да играя като нападател. За всички е ясно, че славата е при тези, които бележат головете и доста по-малко при тези, които ги избавят. Но с течение на времето се ориентирах към вратарския пост и не скърбя.

- Бяхме с теб на турнето на националния тим в Чили. Тогава имаше подозрение за комоцио. С какъв брой контузии излезе от огромната игра?

- Много. Сега се сещам за една фотография на Тони Шумахер от края на кариерата му, на която беше застанал единствено по къси гащета и по тялото му имаше точки на счупвания и на съществени контузии. Съвсем обикновено е – вратарският пост е придружен от голям брой такива контузии. За страдание с напредването на годините все по-често ги чувствам, изключително заран, когато е хладно. Не скърбя за нито една травма. Благодаря на Господ, че имах опцията да работя това, което обичах и то доста дълги години. Към края на моята кариера даже се усещах доста мощен. Очаквах да играя още повече, само че строшаване на глезена на един четвъртфинал сред Локомотив и Ботев, постави завършек на кариерата ми.

- Каква роля изигра помощник-треньорът на Нефтохимик Еролин Кючуков в развиването ти?

- Огромна. Това е идващият човек чисто хронологически видяно. Вече приказвах за татко ми, а Кючуков е идващият човек, който видя нещо в мен. Подходи с големи предпочитание и упоритост към това да развия моите качества. Много пъти ми е казвал: „ Дани, първоначално пожертвам с теб, само че съм млад треньор. “ Или ще направя име и ще пробия, или ще дръпна безусловно крачки обратно в развиването си. Това е индивидът, който безусловно ми вдъхна ужасно доста кураж, вложи доста старания и време в моето развиване. Всичко хубаво в Нефтохимик дължа на него, на старши треньора и не трябва да забравяме един човек – без неговото положително отношение към мен, нищо нямаше да се случи. Говоря за Христо Порточанов. Човек, който мълчешком даде зелен път за моето развиване. В моменти, в които съм бъркал, тъй като това е неизбежна част от живота и развиването на всеки млад вратар, подхождаше по-снизходително към тези неща.



- Беше ли от любимците на Порточанов, на които той имаше фотоси на бюрото си?

- В интерес на истината не съм бил от неговите любимци. Лятото още веднъж се видяхме с него в Бургас и постоянно ще му бъда признателен. Отношението му към мен беше малко по-специално. Наистина имаше няколко любимци, към които доста рядко си позволяваше да покачва звук. Аз не бях от тях, само че при мен методът беше малко по-различен. Смачкваше ме от рецензии, само че постоянно по-късно успяваше да ми подаде ръка и да ме извади от психическата дупка. Никога не ме оставаше да падна тотално на колене и да не мога да се изправя. Знаеше, че в тези години, в случай че ме смачка и по-късно не ми подаде ръка, едва ли щях да мога да се възстановя. Затова споделих, че без неговото положително отношение към мен в избрани моменти, в никакъв случай нямаше да се развия.

- Защо не те пусна в Спартак (Москва)?

- Това е част от характера му.

- Наскоро го попитах и той сподели, че евентуално офертата не е била сериозна.

- Малко по-странен е в това отношение. Сещам се за два прехвърлянето, за които ме е спирал и са били безусловно на прага на завършването им – в Спартак (Москва) и в Левски през 2001 година Интересното е, че откакто спря нещата, по-късно в един интервал от време може би усещаше някаква виновност за това нещо. Определено Христо Порточанов е човек с възприятие за виновност, когато е прекалил и търси методите да компенсира нещата.

- Как би определил интервала си в Левски?

- Една страхотна страст, страхотна тръпка. До огромна степен сверяване на часовника, тъй като до този миг всички ние в Нефтохимик живеехме не тъкмо в един фиктивен футболен свят, само че в свят, в който действителностите са малко по-различни. Бях няколко години в тим, в който всичко ти е наред. Един клуб, който за стандартите на България тогава организационно беше доста напред, само че и клуб, в който знаеш, че по-напред от трето-четвърто място няма по какъв начин да мръднеш. Изискват се избрани резултати и когато си на път да ги постигнеш, никой не те натиска до края на опциите ти, с цел да растеш още. В един миг отидох в Левски, допрях се до още по-добри футболисти. Видях, че надалеч нещата, които съм постигнал до този миг не са задоволителни.

- А какво не ти се получи при „ сините “?

- Трудно ми е да кажа какво не ми се получи, тъй като за мен това е един доста сполучлив интервал. След мача с Бран, в който господин Батков и господин Сираков желаеха да остана. Имахме доста късен диалог от Берген с господин Порточанов. Нещата бяха финализирани. На идващия ден, кацайки безусловно трябваше да отида от летището до офиса на „ Леге “ и да подпиша новия контракт с Левски. Така се случиха нещата, че след кацането, имахме отмора към два-три часа. Легнах, починах, станах и имах 14 неприети повиквания. Едно от Христо Порточанов и 13 от техническия шеф. Естествено първо се обадих на господин Порточанов и му споделих: „ Шефе, какво става? “. Попита ме какво върша в София и ми сподели да се прибирам. Имах един доста бърз диалог и с Наско Сираков. Каза ми: „ Изчакай единствено да приказвам с Христо. “ Говориха две-три минути и в един миг Наско се обърна към мен и сподели: „ Е, не мога да се оправя с него! “ Така завършиха нещата. Не мога да кажа кое ми е липсвало в Левски, тъй като като че ли в случай че имахме зелена светлина в този миг от Христо Порточанов, нещата щяха да приключат с контракт.

- Следващата ти стъпка беше Литекс. Друг от отборите отвън столицата, който вгорчаваше живота на грандовете. Каква бе ситуацията там?

- Обстановката беше доста добра, даже съвършена. Ако загатнах за това, че в Левски съм усетил, че имам още доста какво да изучавам, в Литекс безусловно ме удари тази футболна действителност. Отидох с голямо самочувствие и с чувството, че надали не няма какво да изучавам. Но в Литекс с тези положителни селектирани футболисти в един миг бързо разбираш, че нещата са много по-сериозни. Не се тормозя да го кажа, тъй като постоянно съм бил самокритичен. В Ловеч за първи път разбрах, че имам да изучавам още доста във футбола.

- Какво ти харесва в треньорската специалност? Виждаш ли метод младеж като теб да развие капацитета си в България?

- Първо благодаря за определението „ младеж “. Аз съм на 40 години и е хубаво, когато слушам някой да ме назовава по този начин. Да, много се трансформираха нещата във футбола в България. Дава се път на по-младите. Определено методът на мислене в българския футбол стартира да се трансформира. До преди десетина години нещата бяха много по-консервативни и затворени. Имаше избран брой треньори от по-старото потомство, за които нямаше нищо ново във футбола, а всичко беше добре изпитаното остаряло. Сега нещата са много разнообразни. От позиция на това, че хората имат достъп до доста повече информация и база за съпоставяне, новите неща навлизат и в родния футбол. С това по-младите треньори, които несъмнено имат афинитет към тези нови способи на работа, напълно обикновено се усещат много по-комфортно в средата на българския футбол. Много се трансформира нашият футбол, повярвайте ми. Според мен до две-три години ще стартира да има забележими резултати. Хора с доста повече познания, които взимат извън и въпреки това – измененията, които текат като придобиване на база във футбола ни. Мисля, че резултатите няма да закъснеят.

- Знаем какво са футболните лагери и мачовете, също така си и анализатор. Работиш до късно, уикендите ти са заети. Как те търпят у дома?

- Скоро имах сходен диалог с жена ми. Много съм признателен, че в последните 10 години от моята кариера, тя беше нонстоп до мен и трябваше да се преценява с моето всекидневие. Винаги си говорехме за момента, в който ще спра с футбола, ще стартира да отстранявам повече време на фамилията и на децата. Преди няколко дни ми сподели: „ Какво стана – към този момент не си футболист, само че по същия метод имаш доста малко време за фамилията. “ В интерес на истината от две години и половина насам доста промени се случиха в живота ми, когато стопирах с футбола. И то неща, които едва ли съм си представял, че ще се случат. Бях си споделил, че сега, в който спра с футбола, не желая да стъпвам на стадион. Мразех да виждам футбол, до момента в който бях футболист. Сега по през целия ден съм на стадиона и ми се постанова да виждам ужасно доста футбол, тъй като би трябвало да го разясня.



- Имаш щерка Диана, която е на 10 години. Тренира ли някакъв спорт?

- Да, имам щерка Диана на 10-11 години, а синът ми Тони е на 6-7. И двамата обичат да спортуват, само че нямат по-сериозен афинитет към спорта.

- Имате ли обичано място за отмора?

- Имаме, да. Това е другата моя пристрастеност, която се появи от четири-пет години. Имам лодка и е необикновено наслаждение, че и фамилията ми харесва това занимание. Когато времето е хубаво, доста обичаме да сме на вода.

- И най-после какво ще си пожелаеш?

- Пожелавам си здраве, всичко в фамилията ми да бъде окей. Много бих се радвал в професионален проект нещата, които съм замислил и ги преследвам, да се случат.