Гвоздейков оправда проблемите в германските вагони с токови удари
Бившият транспортен министър Георги Гвоздейков излезе с дълъг пост в обществените мрежи, в който отбрани договорката за закупуване на 76 пътнически вагона втора употреба от немската Deutsche Bahn. Постът му във Facebook идва като реакция на публичното неодобрение и медийни изявления, свързани с високите температури и неработещи климатици в тези вагони, както и с мнения на сегашния министър председател Росен Желязков и министъра на превоза Гроздан Караджов, че вагоните са непригодни за българските условия.
Германската техника е безсилна пред безхаберието в българските железници
Гвоздейков, който инициира договорката по време на своя мандат, приема виновността за проблемите, само че акцентира, че те произлизат от дългогодишни неглижирания на българската железопътна инфраструктура. Според него закупуването на вагоните е било належащо, с цел да се размени „ ненадеждният, рисков и свръх стар преносим състав “ на БДЖ, осигурявайки влакове за най-натоварените линии.
Гвоздейков обобщава, че макар че вагоните са предопределени за високи скорости, които не могат да бъдат реализирани в България, пасажерите страдат от дискомфорт поради остарялата инфраструктура и нестабилното електричество, което води до срив в климатичните системи.
В отговор на честите недоволства за спиращи климатици, Гвоздейков дава две съществени аргументи, свързани с електрическата контактна мрежа на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ (НКЖИ).
Нестабилно електричество и токови удари
Гвоздейков изяснява, че заради компрометирана тук-там контактна мрежа, машинистите постоянно се постанова да смъкват пантографа на локомотива, с цел да не чупят контакторите по мрежата. При спиране на зареждането, системите на вагоните, в това число климатиците, се рестартират. Ако тези рестартирания се застъпят с наново спиране на зареждането, системите блокират. Той успокоява, че вагоните са съвместими с българската електрическа мрежа, само че самите спадове на напрежението и токовите удари пречат на естествената им работа.
Претоварване на системите
Бившият министър показва, че в техническата директива на вагоните е обещано категорично напътствие термостатите да стоят в централно състояние, а не в оптималното за изстудяване, изключително при температури над 32 градуса. Претоварването на системите за изстудяване и зареждане с сила, породено от конфигуриране на оптимално изстудяване, води до повреди и сривове.
Защо прозорците не се отварят?
Гвоздейков дава отговор и на рецензиите, че прозорците на вагоните не се отварят, което трансформира пътуването в „ капан “, когато климатикът не работи. Той изяснява, че прозорците на тези вагони (както и на всеки нов влак) са проектирани да не се отварят заради съображения за сигурност при придвижване с висока скорост (над 160 км/ч) и за обезпечаване на комфорт и понижаване на шума.
По думите му казусът с акумулирането на спомагателна топлота и дискомфорта произтича от неналичието на съвременна железопътна инфраструктура в България, която да разрешава високи скорости. Според неготова е проблем на НКЖИ, защото „ релсите са техни “.
Дългогодишни проблеми и пътят напред
Бившият министър приканва сегашния си сътрудник да откри решения на проблемите, които той не е съумял да реши за една година, и се обръща към критиците, заявявайки, че проблемите на БДЖ са „ много обратно във времето “ и не могат да бъдат решени с „ политическо говорене и язвителни журналистически списвания “. Той показва вяра, че както при хеликоптерите за незабавна помощ, и с влаковете „ някой ден “ ще се реализира прогрес.
Въпреки отбраната на Гвоздейков, закупените от БДЖ вагони бяха обект на съществени рецензии. Темата за тяхната „ неприспособимост “ беше повдигната както от сегашния министър председател Росен Желязков, който съобщи, че адаптирането им е прекомерно скъпо, по този начин и от министър Гроздан Караджов, който разпореди техници да пътуват във влаковете, с цел да рестартират климатиците.
Георги Гвоздейков използвани вагони БДЖ БДЖ – Пътнически транспорти Министерство на транспорта
Гвоздейков, който инициира договорката по време на своя мандат, приема виновността за проблемите, само че акцентира, че те произлизат от дългогодишни неглижирания на българската железопътна инфраструктура. Според него закупуването на вагоните е било належащо, с цел да се размени „ ненадеждният, рисков и свръх стар преносим състав “ на БДЖ, осигурявайки влакове за най-натоварените линии.
Гвоздейков обобщава, че макар че вагоните са предопределени за високи скорости, които не могат да бъдат реализирани в България, пасажерите страдат от дискомфорт поради остарялата инфраструктура и нестабилното електричество, което води до срив в климатичните системи.
В отговор на честите недоволства за спиращи климатици, Гвоздейков дава две съществени аргументи, свързани с електрическата контактна мрежа на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ (НКЖИ).
Нестабилно електричество и токови удари
Гвоздейков изяснява, че заради компрометирана тук-там контактна мрежа, машинистите постоянно се постанова да смъкват пантографа на локомотива, с цел да не чупят контакторите по мрежата. При спиране на зареждането, системите на вагоните, в това число климатиците, се рестартират. Ако тези рестартирания се застъпят с наново спиране на зареждането, системите блокират. Той успокоява, че вагоните са съвместими с българската електрическа мрежа, само че самите спадове на напрежението и токовите удари пречат на естествената им работа.
Претоварване на системите
Бившият министър показва, че в техническата директива на вагоните е обещано категорично напътствие термостатите да стоят в централно състояние, а не в оптималното за изстудяване, изключително при температури над 32 градуса. Претоварването на системите за изстудяване и зареждане с сила, породено от конфигуриране на оптимално изстудяване, води до повреди и сривове.
Защо прозорците не се отварят?
Гвоздейков дава отговор и на рецензиите, че прозорците на вагоните не се отварят, което трансформира пътуването в „ капан “, когато климатикът не работи. Той изяснява, че прозорците на тези вагони (както и на всеки нов влак) са проектирани да не се отварят заради съображения за сигурност при придвижване с висока скорост (над 160 км/ч) и за обезпечаване на комфорт и понижаване на шума.
По думите му казусът с акумулирането на спомагателна топлота и дискомфорта произтича от неналичието на съвременна железопътна инфраструктура в България, която да разрешава високи скорости. Според неготова е проблем на НКЖИ, защото „ релсите са техни “.
Дългогодишни проблеми и пътят напред
Бившият министър приканва сегашния си сътрудник да откри решения на проблемите, които той не е съумял да реши за една година, и се обръща към критиците, заявявайки, че проблемите на БДЖ са „ много обратно във времето “ и не могат да бъдат решени с „ политическо говорене и язвителни журналистически списвания “. Той показва вяра, че както при хеликоптерите за незабавна помощ, и с влаковете „ някой ден “ ще се реализира прогрес.
Въпреки отбраната на Гвоздейков, закупените от БДЖ вагони бяха обект на съществени рецензии. Темата за тяхната „ неприспособимост “ беше повдигната както от сегашния министър председател Росен Желязков, който съобщи, че адаптирането им е прекомерно скъпо, по този начин и от министър Гроздан Караджов, който разпореди техници да пътуват във влаковете, с цел да рестартират климатиците.
Георги Гвоздейков използвани вагони БДЖ БДЖ – Пътнически транспорти Министерство на транспорта
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ