Джон Болтън: Ако Ердоган бъде преизбран, членството на Турция в НАТО ще е под въпрос
Бившият консултант по националната сигурност на 45-ия президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп Джон Болтън разяснява в публикация за The Daily Telegraph, че участието на Турция в НАТО може да бъде сложено под въпрос през 2023 година, в случай че Ердоган бъде избран отново, на фона на нежеланието на турските управляващи да заемат твърда позиция във връзка с Русия поради войната в Украйна. Според него Русия се показва трагично на бойното поле и само слабостите на Запада избавят президента Владимир Путин от унизителна загуба, написа, която разгласява публикацията на изданието без редакторска интервенция.
Обръщението на президента Володимир Зеленски към Вашингтон на 21 декември пред двете камари на Конгреса беше трагично увещание за това какъв брой сериозна е най-голямата сухопътна война в Европа от 1945 година насам за Съединени американски щати, Обединеното кралство и НАТО. Обобщавайки 10-те месеца на безмилостна борба след нашествието на Кремъл на 24 февруари, благодарейки на Запада и (като рационален политик) изключително на Конгреса за помощта, Зеленски даде да се разбере, че е належащо повече. Той приключи с думите: " Честита победоносна Нова година! “
Да се надяваме, че желанието на Зеленски ще се сбъдне, тъй като 2023 година евентуално ще бъде годината на решение за Украйна. Ако Вашингтон и Лондон не оправят Украйна през идващите 12 месеца, отрицателните последствия ще се усетят надалеч оттатък актуалното полесражение. Всичко ще върви надолу в връзките с Китай, Иран, Северна Корея и други, които ще видят всичко по-малко от недвусмислена победа за Киев като доказателство за слабостта на Запада, която те няма да се поколебаят да употребяват. Докато нуклеарните упоритости на Техеран и Пхенян са голяма опасност и макар че съпротивата против екзистенциалната опасност на Китай ще бъде главното начинание на Запада през този век, неотложността на ориста на Украйна не може да бъде подценена.
Не е време да се потупваме по рамото. Въпреки забележителните преимущества, в това число бойния дух на популацията на Украйна; забележителната материална и разследваща помощ, изключително от страна на Лондон, Вашингтон и мощните страни от Източна Европа; и ужасяващо неприятното показване на съветските сили – сухопътни, въздушни и морски – войната в този момент е в задънена улица. Икономическите наказания навредиха на стопанската система на Русия, само че стопанската система на Украйна е в по-лошо положение, като обилни елементи от нейния физически капитал безусловно се трансформират в прахуляк. Финландия и Швеция взеха зашеметяващото решение да се причислят към НАТО, само че комерсиалните и военните сътрудници на Русия към момента не са я напуснали в час на потребност, за жалост в това число Турция, чието участие в НАТО би трябвало да бъде под въпрос през 2023 година, в случай че президентът Ердоган (вероятно посредством измама) бъде избран отново.
Истинският проблем е единството и решимостта на Запада. Нито едно от двете не е обезпечено. Започнете с Германия. Канцлерът Олаф Шолц разгласи Zeitenwende ( " повратна точка “) във външната политика на Берлин малко след нахлуването на Русия. Той разгласи, че през 2023 година Германия ще извърши повече от уговорката на НАТО от Кардиф от 2014 година членовете да изразходват 2 % от Брутният вътрешен продукт за отбраната; сътвори фонд от 100 милиарда евро за закупуване на оръжия; и се ангажира да похарчи 30 милиарда от тези евро за закупуване на 35 F-35, способни да носят нуклеарни оръжия, които да заменят остарелите Tornado на Германия.
Въпреки това малко се е случило и обещанията са под въпрос. Редовният бюджет за защита на Германия за 2023 година ще бъде по-малък от 2022 година Целта от 2 % в този момент е цел за 2025 година, може би, което е малко по-добро от обещаното от Ангела Меркел, когато беше канцлер. Нито един от 100-те милиарда евро не е контрактуван и покупката на F-35 наподобява блокирана от бюрократични битки. Добре, че в Европа не се води война.
За съпоставяне, Япония неотдавна разгласи, че ще удвои бюджета си за защита през идващите пет години, с цел да реализира задачата на НАТО от 2 % и по този метод ще стане третата най-голяма войска в света след Съединени американски щати и Китай. Това е тип показване, което поддържа предлагането на някогашния испански министър председател Хосе Мария Аснар, направено преди повече от 15 години, НАТО да стане световен съюз, като се стартира с приемането на страни като Япония, Австралия, Сингапур и Израел.
След това идва Франция. Зеленски и Еманюел Макрон спориха какво да " се даде “ на Русия, с цел да реализиран дипломатическо решение. Съвсем неотдавна на 4 декември Макрон сподели, че " една от значителните точки, които би трябвало да разгледаме, както президентът Путин постоянно е казвал, е страхът, че НАТО ще стигне до вратите му “, което от дълго време е тематика на диалози в Кремъл. Разбира се, няма доказателства, че Украйна в миналото е представлявала опасност за съветската сигурност или че НАТО в миналото е бил нещо друго с изключение на защитителен съюз. По-лошото обаче е, че Макрон също сподели, че " би трябвало да се подготвим... по какъв начин да дадем гаранции на Русия в деня, в който тя се върне на масата за договаряния “. Агресорът не заслужава никакви гаранции за сигурност единствено за това, че се е появил, с цел да разиска прекъсването на експанзията си, вместо да направи нещо съответно, като евакуиране на силите си на съветска територия.
Съединените щати също имат проблеми. Тъй като американските медии обичат да подлагат на критика вътрешните политически разделения измежду републиканците повече, в сравнение с тези измежду демократите, техните репортажи подчертаха признаци на опозиция против продължаващата помощ на Вашингтон за Украйна от дребен брой изолационисти отдясно, пренебрегвайки доста по-сериозната опасност от левите " прогресисти “.
Няколко републиканци, демонстрирайки презрението си към сериозната геостратегическа работа, в действителност пропуснаха обръщението на Зеленски. Прогресивните обаче се изрекоха обстойно и нашироко за Украйна, последно в писмо от 24 октомври 2022 година до президента Байдън. Тридесетте демократи в Камарата на представителите го приканиха " да съчетае военната и икономическа поддръжка, предоставена от Съединените щати на Украйна, с самодеен дипломатически напън “. Предложеното от тях изискване беше музика за ушите на Москва, макар че последвалата стихия докара до бързото отдръпване на писмото. Съподписалите обаче се извиниха единствено за неточност във времето при публикуването на писмото (заради наближаващите междинни избори). Те не подлагаха на критика наличието на писмото. А новия Конгрес, който се привиква през днешния ден, очаквайте да чуете повече от прогресистите. За благополучие нито Русия, нито Украйна демонстрират предпочитание за договаряния.
От страна на Москва не престават тревожните вести за Беларус. След нахлуването Путин ангажира своя сътрудник Александър Лукашенко в интензивна персонална дипломация, като да вземем за пример се срещна два пъти в границите на една седмица в края на годината, в Минск и по-късно в Санкт Петербург. В обществената част на срещите те не загатват Украйна, само че няма подозрение, че тя е била съществена тематика на полемика. Беларус неотдавна се оплака от заблудена украинска ракета, блъснала нейна територия, типичен предлог за по-късни военни дейности.
Трагичното военно показване на Русия може да продължи през 2023 година, политическата позиция на Путин може да бъде по-слаба, а икономическите ограничавания може да набъбнат. Но всеки ден, който минава без изтеглянето на силите на Москва от Украйна, рискува да усили напрежението в границите на Запада. Лидерите на Съединени американски щати и Обединеното кралство към момента се нуждаят от тактика, с цел да дадат на украинския народ тази " Честита победоносна Нова година! “
Обръщението на президента Володимир Зеленски към Вашингтон на 21 декември пред двете камари на Конгреса беше трагично увещание за това какъв брой сериозна е най-голямата сухопътна война в Европа от 1945 година насам за Съединени американски щати, Обединеното кралство и НАТО. Обобщавайки 10-те месеца на безмилостна борба след нашествието на Кремъл на 24 февруари, благодарейки на Запада и (като рационален политик) изключително на Конгреса за помощта, Зеленски даде да се разбере, че е належащо повече. Той приключи с думите: " Честита победоносна Нова година! “
Да се надяваме, че желанието на Зеленски ще се сбъдне, тъй като 2023 година евентуално ще бъде годината на решение за Украйна. Ако Вашингтон и Лондон не оправят Украйна през идващите 12 месеца, отрицателните последствия ще се усетят надалеч оттатък актуалното полесражение. Всичко ще върви надолу в връзките с Китай, Иран, Северна Корея и други, които ще видят всичко по-малко от недвусмислена победа за Киев като доказателство за слабостта на Запада, която те няма да се поколебаят да употребяват. Докато нуклеарните упоритости на Техеран и Пхенян са голяма опасност и макар че съпротивата против екзистенциалната опасност на Китай ще бъде главното начинание на Запада през този век, неотложността на ориста на Украйна не може да бъде подценена.
Не е време да се потупваме по рамото. Въпреки забележителните преимущества, в това число бойния дух на популацията на Украйна; забележителната материална и разследваща помощ, изключително от страна на Лондон, Вашингтон и мощните страни от Източна Европа; и ужасяващо неприятното показване на съветските сили – сухопътни, въздушни и морски – войната в този момент е в задънена улица. Икономическите наказания навредиха на стопанската система на Русия, само че стопанската система на Украйна е в по-лошо положение, като обилни елементи от нейния физически капитал безусловно се трансформират в прахуляк. Финландия и Швеция взеха зашеметяващото решение да се причислят към НАТО, само че комерсиалните и военните сътрудници на Русия към момента не са я напуснали в час на потребност, за жалост в това число Турция, чието участие в НАТО би трябвало да бъде под въпрос през 2023 година, в случай че президентът Ердоган (вероятно посредством измама) бъде избран отново.
Истинският проблем е единството и решимостта на Запада. Нито едно от двете не е обезпечено. Започнете с Германия. Канцлерът Олаф Шолц разгласи Zeitenwende ( " повратна точка “) във външната политика на Берлин малко след нахлуването на Русия. Той разгласи, че през 2023 година Германия ще извърши повече от уговорката на НАТО от Кардиф от 2014 година членовете да изразходват 2 % от Брутният вътрешен продукт за отбраната; сътвори фонд от 100 милиарда евро за закупуване на оръжия; и се ангажира да похарчи 30 милиарда от тези евро за закупуване на 35 F-35, способни да носят нуклеарни оръжия, които да заменят остарелите Tornado на Германия.
Въпреки това малко се е случило и обещанията са под въпрос. Редовният бюджет за защита на Германия за 2023 година ще бъде по-малък от 2022 година Целта от 2 % в този момент е цел за 2025 година, може би, което е малко по-добро от обещаното от Ангела Меркел, когато беше канцлер. Нито един от 100-те милиарда евро не е контрактуван и покупката на F-35 наподобява блокирана от бюрократични битки. Добре, че в Европа не се води война.
За съпоставяне, Япония неотдавна разгласи, че ще удвои бюджета си за защита през идващите пет години, с цел да реализира задачата на НАТО от 2 % и по този метод ще стане третата най-голяма войска в света след Съединени американски щати и Китай. Това е тип показване, което поддържа предлагането на някогашния испански министър председател Хосе Мария Аснар, направено преди повече от 15 години, НАТО да стане световен съюз, като се стартира с приемането на страни като Япония, Австралия, Сингапур и Израел.
След това идва Франция. Зеленски и Еманюел Макрон спориха какво да " се даде “ на Русия, с цел да реализиран дипломатическо решение. Съвсем неотдавна на 4 декември Макрон сподели, че " една от значителните точки, които би трябвало да разгледаме, както президентът Путин постоянно е казвал, е страхът, че НАТО ще стигне до вратите му “, което от дълго време е тематика на диалози в Кремъл. Разбира се, няма доказателства, че Украйна в миналото е представлявала опасност за съветската сигурност или че НАТО в миналото е бил нещо друго с изключение на защитителен съюз. По-лошото обаче е, че Макрон също сподели, че " би трябвало да се подготвим... по какъв начин да дадем гаранции на Русия в деня, в който тя се върне на масата за договаряния “. Агресорът не заслужава никакви гаранции за сигурност единствено за това, че се е появил, с цел да разиска прекъсването на експанзията си, вместо да направи нещо съответно, като евакуиране на силите си на съветска територия.
Съединените щати също имат проблеми. Тъй като американските медии обичат да подлагат на критика вътрешните политически разделения измежду републиканците повече, в сравнение с тези измежду демократите, техните репортажи подчертаха признаци на опозиция против продължаващата помощ на Вашингтон за Украйна от дребен брой изолационисти отдясно, пренебрегвайки доста по-сериозната опасност от левите " прогресисти “.
Няколко републиканци, демонстрирайки презрението си към сериозната геостратегическа работа, в действителност пропуснаха обръщението на Зеленски. Прогресивните обаче се изрекоха обстойно и нашироко за Украйна, последно в писмо от 24 октомври 2022 година до президента Байдън. Тридесетте демократи в Камарата на представителите го приканиха " да съчетае военната и икономическа поддръжка, предоставена от Съединените щати на Украйна, с самодеен дипломатически напън “. Предложеното от тях изискване беше музика за ушите на Москва, макар че последвалата стихия докара до бързото отдръпване на писмото. Съподписалите обаче се извиниха единствено за неточност във времето при публикуването на писмото (заради наближаващите междинни избори). Те не подлагаха на критика наличието на писмото. А новия Конгрес, който се привиква през днешния ден, очаквайте да чуете повече от прогресистите. За благополучие нито Русия, нито Украйна демонстрират предпочитание за договаряния.
От страна на Москва не престават тревожните вести за Беларус. След нахлуването Путин ангажира своя сътрудник Александър Лукашенко в интензивна персонална дипломация, като да вземем за пример се срещна два пъти в границите на една седмица в края на годината, в Минск и по-късно в Санкт Петербург. В обществената част на срещите те не загатват Украйна, само че няма подозрение, че тя е била съществена тематика на полемика. Беларус неотдавна се оплака от заблудена украинска ракета, блъснала нейна територия, типичен предлог за по-късни военни дейности.
Трагичното военно показване на Русия може да продължи през 2023 година, политическата позиция на Путин може да бъде по-слаба, а икономическите ограничавания може да набъбнат. Но всеки ден, който минава без изтеглянето на силите на Москва от Украйна, рискува да усили напрежението в границите на Запада. Лидерите на Съединени американски щати и Обединеното кралство към момента се нуждаят от тактика, с цел да дадат на украинския народ тази " Честита победоносна Нова година! “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ