Експерт оцени новия „Банкопад“ в САЩ
Бившият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп предсказа нова Велика меланхолия за Америка. Това съгласно него приказва за разоряването на една от най-големите банки в страната. Калифорнийската „ Банка на Силиконовата котловина “ (БСД) ненадейно банкрутира в границите на 48 часа. Анализаторите назовават това събитие най-големият финансов колапс в Съединените щати след рецесията от 2008 година Подобна орис сполетя основаната в Ню Йорк банка „ Сигничър “ и банката за криптовалута „ Силвъргейт “.
Администрацията на Джо Байдън няма да избавя вложители във банкрутирала БСД. В същото време самият президент на Съединени американски щати сподели на 13 март: „ Американците могат да бъдат сигурни, че банковата система остава в сигурност “. Русия незабавно се напрегна, спомняйки си успокоителните изказвания на Борис Елцин в навечерието на банкрута през 1998 година
Ще претърпи ли банковия колапс стопанската система на Съединени американски щати и международната стопанска система, ще успее ли Русия да остане настрани от нова икономическа стихия и ще приключи ли всичко с нова международна война? Разговаряме с Андрей Кобяков, член на „ Изборский клуб “, икономист, който предвижда рецесията от 2008-2009 година в работата си от 2003 година „ Упадъкът на доларовата империя и краят на „ Пакс Американа “ “.
Андрей Борисович, може ли банкрутът на две или три банки, даже и огромни, да се смята за признак на идната рецесия?
Андрей Кобяков: Да стартираме с това, че на фона на американската банкова система това не са толкоз огромни банки и не трябва да се преувеличава тяхното значение.
Има обаче неразкрити резултати от стрес тестванията, извършени от Федералния запас на Съединени американски щати. И те бяха оценени от мнозина като тревожни камбани.
Знаем, че ФР към този момент е почнал постепенно да изпомпва спомагателна ликвидност в банковата система. Какъв е казусът? Фактът, че всички банки са взаимосвързани и банкрутът на една институция води до проблеми в други. Никой не може да каже авансово действителните размери на ямата. Дори рецесията от 2007-2008 година стартира постепенно. И тогава, като гръм от ясно небе, се оказа, че всички банки имат необслужвани ипотечни облигации, които нямат разменна стойност. И в един миг тяхната ликвидност падна до нула.
Днес американската и международната стопанска система още веднъж ли са застрашени от такава заплаха?
А.К.: Разбира се, че има заплаха от развиване на такава рецесия. И аларменият звънец иззвъня. Но желая да отбележа, че казусът на една от най-големите финансови институции в света „ Кредит Сюиз “ се разисква към този момент половин година. Проблемите са толкоз съществени, че всички застраховки за отговорностите на тази банка са нарастнали.
И това към този момент е " тежка категория “, чиито активи са в трилиони. Освен това, заради избрани условия, „ Кредит Сюиз “ се оказа доста тясно обвързвана с американския финансов пазар. Това е една от главните международни банки. И никому не е ясно какво ще е належащо, с цел да се избави такава банка. Освен това банката, несъмнено, не е заинтригувана да не разкрива тази информация обществено. Защото главният проблем на банката е, в случай че вложителите избягат.
Значи ли, не може да се изключи началото на нов „ банкопад “?
A.K.: Значи нещо сходно към този момент стартира да се случва. Вчера беше спряна търговията с акции на американските тържища на редица банки. Сред тях са „ Чарлз Шваб “, „ Първа републиканска банка “ и така нататък
Има данни, че в първите минути на търговията акциите на „ Първа републиканска банка “ са паднали с 67%. „ Уестърн Алайънс “ загуби 76%. И търгът беше спрян. Разбираме, че в случай че Федералният запас не предприеме никакви стъпки за усмиряване на пазара, спадът може да се повтори. И всеки миг да се разшири и да стигне до " тежките категории ".
Но Джо Байдън дава обещание да търси по-строги регулации, с цел да избегне нови банкрути. ще помогне ли
А.К.: Късно е. Регулаторните стандарти би трябвало да бъдат увеличени, с цел да се предотврати рецесия. Ако рецесията се развие, тогава нормите, в противен случай, би трябвало да бъдат понижени, тъй че дупката в балансите на банките да не стане причина за банкрут.
Но когато се развихри банкова рецесия, стягането на регулациите е неуместно. Това значи да излееш бензин върху разпален огън.
Американската стопанска система е узряла за рецесията. Но може ли да се каже същото за света? С други думи, в този момент на път ли сме да излезем от „ Голямата криза “ или спряхме да пълзим и започнахме да падаме?
А.К.: Първо бих разделил понятията финансова и икономическа рецесия. Ако приказваме за икономическа рецесия, то аз съм сигурен, че тази година рецесията е неизбежна. Протича в множеството европейски страни, а по публични признаци към този момент половин година се следи и в Съединени американски щати.
Ясно е, че всички старания и ястребовата политика на Федералния запас не стопират - към момента има предпочитание да се бори с високата инфлация посредством повишение на лихвите, което значи ограничение на ликвидността в стопанската система и увеличение на цената на заема. Всичко това води до криза. Въпросът е какъв брой дълбока ще бъде. Темповете на напредък са доста скромни.
И по какъв начин ще се държи международният капитал в такава обстановка? Ще успее ли да реши проблемите си, без да провокира нова международна война или без следващата емисия на $, както по време на пандемията?
A.K.: Ако се въздържате от излъчвания и се борите с инфлацията, тогава ще получите задълбочаваща се рецесия в макроикономиката. Темповете на напредък ще бъдат недвусмислено негативни. Но повишението на лихвените проценти от Федералния запас прави разноските за обслужване на държавния дълг на Съединени американски щати изцяло недопустимо високи.
Имайки поради размера на дълга на Съединени американски щати, това ще значи, че съвсем половината от бюджета ще бъде изразходван за погашение на тези задължения. Това е безусловно недопустимо, защото ще изисква понижаване на бюджетните разноски, от които, апропо, зависи икономическата интензивност на Съединени американски щати.
Значи война?
А.К.: За да стартира война, е належащо още веднъж да се усилят бюджетните разноски, съответно за военната сфера. И заради какво може да се направи? Така че, заемете още веднъж. Да вземеш заем с високи лихвени проценти значи да се вкараш в капан и да стигнеш до обстановка, в която не можеш да изплатиш. Фалитът на $ значи загуба на статута на международната валута. Съответно се главното преимущество - опцията да се употребявате печатната преса, с цел да се обезпечи благоденствие и неравномерен продан в света.
Какво внася Америка? Разнообразие от артикули. И с какво заплаща? Хартии. Те имат негативен търговски баланс. А целият външнотърговски недостиг се покрива от емисията на долари.
Идентифицирани ли са претендентите за ролята на наследници на $?
А.К .: Да, виждаме, че Китай поредно демонстрира своите упоритости в това отношение. Сега наближава последната фаза, когато юанът в действителност ще стартира да замества $. Като платежен инструмент той към този момент се употребява интензивно. Спомнете си да вземем за пример съглашението със Саудитска Арабия, която ще продава нефт за юани, а не за долари. И макар обстоятелството, че Съединени американски щати изгубиха комерсиалната война с Китай. Успяха ли да понижат комерсиалния недостиг с Китай? Не, той е пораснал.
Логичен въпрос: ще почувстваме ли следствията от тази нова международна рецесия в Русия?
А.К.: Ако рецесията в действителност придобие световен темперамент, тогава се притеснявам, че няма по какъв начин да я избегнем. И има единствено един метод да не бъдем наранени от тази рецесия. Ако нашият ангажимент към външната търговия и финансовите транзакции е доста дребна част спрямо размера на нашата стопанска система.
Страна с подобен мащаб като Русия би могла да реализира това положение, в случай че ние сами използваме личните си запаси, в случай че не съсипем личната си индустриална промишленост и впрочем.
Но де факто съотношението на приходите от експорт към брутния вътрешен артикул на Русия е не по-малко от 25%. Това е доста сериозна взаимозависимост. И по този начин световната инфлация не ни заобиколи. И огромна световна криза ще докара до спад в търсенето на първични материали. Тоест тъкмо това е в основата на съветския експорт. Следователно има огромна заплаха в един миг да получим негативно комерсиално салдо.
Но има ли Русия към момента време да избегне въздействието на тази рецесия?
А.К.: Ако лозунгите се трансфорат в каузи. Например лозунгът за заменяне на вноса. Ако възстановим изгубените промишлености, това ще има омекотяващ резултат. Така ще понижим зависимостта си от вноса. Тоест увеличение на степента на квазиизолация на нейната стопанска система. Но това лишава доста време. Например, съвсем изцяло загубихме нашата лична промишленост за металорежещи машини. За да го върнем на равнището, от което се нуждаем за самозадоволяване, явно не е задоволително за една или даже пет години.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Администрацията на Джо Байдън няма да избавя вложители във банкрутирала БСД. В същото време самият президент на Съединени американски щати сподели на 13 март: „ Американците могат да бъдат сигурни, че банковата система остава в сигурност “. Русия незабавно се напрегна, спомняйки си успокоителните изказвания на Борис Елцин в навечерието на банкрута през 1998 година
Ще претърпи ли банковия колапс стопанската система на Съединени американски щати и международната стопанска система, ще успее ли Русия да остане настрани от нова икономическа стихия и ще приключи ли всичко с нова международна война? Разговаряме с Андрей Кобяков, член на „ Изборский клуб “, икономист, който предвижда рецесията от 2008-2009 година в работата си от 2003 година „ Упадъкът на доларовата империя и краят на „ Пакс Американа “ “.
Андрей Борисович, може ли банкрутът на две или три банки, даже и огромни, да се смята за признак на идната рецесия?
Андрей Кобяков: Да стартираме с това, че на фона на американската банкова система това не са толкоз огромни банки и не трябва да се преувеличава тяхното значение.
Има обаче неразкрити резултати от стрес тестванията, извършени от Федералния запас на Съединени американски щати. И те бяха оценени от мнозина като тревожни камбани.
Знаем, че ФР към този момент е почнал постепенно да изпомпва спомагателна ликвидност в банковата система. Какъв е казусът? Фактът, че всички банки са взаимосвързани и банкрутът на една институция води до проблеми в други. Никой не може да каже авансово действителните размери на ямата. Дори рецесията от 2007-2008 година стартира постепенно. И тогава, като гръм от ясно небе, се оказа, че всички банки имат необслужвани ипотечни облигации, които нямат разменна стойност. И в един миг тяхната ликвидност падна до нула.
Днес американската и международната стопанска система още веднъж ли са застрашени от такава заплаха?
А.К.: Разбира се, че има заплаха от развиване на такава рецесия. И аларменият звънец иззвъня. Но желая да отбележа, че казусът на една от най-големите финансови институции в света „ Кредит Сюиз “ се разисква към този момент половин година. Проблемите са толкоз съществени, че всички застраховки за отговорностите на тази банка са нарастнали.
И това към този момент е " тежка категория “, чиито активи са в трилиони. Освен това, заради избрани условия, „ Кредит Сюиз “ се оказа доста тясно обвързвана с американския финансов пазар. Това е една от главните международни банки. И никому не е ясно какво ще е належащо, с цел да се избави такава банка. Освен това банката, несъмнено, не е заинтригувана да не разкрива тази информация обществено. Защото главният проблем на банката е, в случай че вложителите избягат.
Значи ли, не може да се изключи началото на нов „ банкопад “?
A.K.: Значи нещо сходно към този момент стартира да се случва. Вчера беше спряна търговията с акции на американските тържища на редица банки. Сред тях са „ Чарлз Шваб “, „ Първа републиканска банка “ и така нататък
Има данни, че в първите минути на търговията акциите на „ Първа републиканска банка “ са паднали с 67%. „ Уестърн Алайънс “ загуби 76%. И търгът беше спрян. Разбираме, че в случай че Федералният запас не предприеме никакви стъпки за усмиряване на пазара, спадът може да се повтори. И всеки миг да се разшири и да стигне до " тежките категории ".
Но Джо Байдън дава обещание да търси по-строги регулации, с цел да избегне нови банкрути. ще помогне ли
А.К.: Късно е. Регулаторните стандарти би трябвало да бъдат увеличени, с цел да се предотврати рецесия. Ако рецесията се развие, тогава нормите, в противен случай, би трябвало да бъдат понижени, тъй че дупката в балансите на банките да не стане причина за банкрут.
Но когато се развихри банкова рецесия, стягането на регулациите е неуместно. Това значи да излееш бензин върху разпален огън.
Американската стопанска система е узряла за рецесията. Но може ли да се каже същото за света? С други думи, в този момент на път ли сме да излезем от „ Голямата криза “ или спряхме да пълзим и започнахме да падаме?
А.К.: Първо бих разделил понятията финансова и икономическа рецесия. Ако приказваме за икономическа рецесия, то аз съм сигурен, че тази година рецесията е неизбежна. Протича в множеството европейски страни, а по публични признаци към този момент половин година се следи и в Съединени американски щати.
Ясно е, че всички старания и ястребовата политика на Федералния запас не стопират - към момента има предпочитание да се бори с високата инфлация посредством повишение на лихвите, което значи ограничение на ликвидността в стопанската система и увеличение на цената на заема. Всичко това води до криза. Въпросът е какъв брой дълбока ще бъде. Темповете на напредък са доста скромни.
И по какъв начин ще се държи международният капитал в такава обстановка? Ще успее ли да реши проблемите си, без да провокира нова международна война или без следващата емисия на $, както по време на пандемията?
A.K.: Ако се въздържате от излъчвания и се борите с инфлацията, тогава ще получите задълбочаваща се рецесия в макроикономиката. Темповете на напредък ще бъдат недвусмислено негативни. Но повишението на лихвените проценти от Федералния запас прави разноските за обслужване на държавния дълг на Съединени американски щати изцяло недопустимо високи.
Имайки поради размера на дълга на Съединени американски щати, това ще значи, че съвсем половината от бюджета ще бъде изразходван за погашение на тези задължения. Това е безусловно недопустимо, защото ще изисква понижаване на бюджетните разноски, от които, апропо, зависи икономическата интензивност на Съединени американски щати.
Значи война?
А.К.: За да стартира война, е належащо още веднъж да се усилят бюджетните разноски, съответно за военната сфера. И заради какво може да се направи? Така че, заемете още веднъж. Да вземеш заем с високи лихвени проценти значи да се вкараш в капан и да стигнеш до обстановка, в която не можеш да изплатиш. Фалитът на $ значи загуба на статута на международната валута. Съответно се главното преимущество - опцията да се употребявате печатната преса, с цел да се обезпечи благоденствие и неравномерен продан в света.
Какво внася Америка? Разнообразие от артикули. И с какво заплаща? Хартии. Те имат негативен търговски баланс. А целият външнотърговски недостиг се покрива от емисията на долари.
Идентифицирани ли са претендентите за ролята на наследници на $?
А.К .: Да, виждаме, че Китай поредно демонстрира своите упоритости в това отношение. Сега наближава последната фаза, когато юанът в действителност ще стартира да замества $. Като платежен инструмент той към този момент се употребява интензивно. Спомнете си да вземем за пример съглашението със Саудитска Арабия, която ще продава нефт за юани, а не за долари. И макар обстоятелството, че Съединени американски щати изгубиха комерсиалната война с Китай. Успяха ли да понижат комерсиалния недостиг с Китай? Не, той е пораснал.
Логичен въпрос: ще почувстваме ли следствията от тази нова международна рецесия в Русия?
А.К.: Ако рецесията в действителност придобие световен темперамент, тогава се притеснявам, че няма по какъв начин да я избегнем. И има единствено един метод да не бъдем наранени от тази рецесия. Ако нашият ангажимент към външната търговия и финансовите транзакции е доста дребна част спрямо размера на нашата стопанска система.
Страна с подобен мащаб като Русия би могла да реализира това положение, в случай че ние сами използваме личните си запаси, в случай че не съсипем личната си индустриална промишленост и впрочем.
Но де факто съотношението на приходите от експорт към брутния вътрешен артикул на Русия е не по-малко от 25%. Това е доста сериозна взаимозависимост. И по този начин световната инфлация не ни заобиколи. И огромна световна криза ще докара до спад в търсенето на първични материали. Тоест тъкмо това е в основата на съветския експорт. Следователно има огромна заплаха в един миг да получим негативно комерсиално салдо.
Но има ли Русия към момента време да избегне въздействието на тази рецесия?
А.К.: Ако лозунгите се трансфорат в каузи. Например лозунгът за заменяне на вноса. Ако възстановим изгубените промишлености, това ще има омекотяващ резултат. Така ще понижим зависимостта си от вноса. Тоест увеличение на степента на квазиизолация на нейната стопанска система. Но това лишава доста време. Например, съвсем изцяло загубихме нашата лична промишленост за металорежещи машини. За да го върнем на равнището, от което се нуждаем за самозадоволяване, явно не е задоволително за една или даже пет години.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ