Бившият премиер Кирил Петков и настоящият финансов министър Асен Василев

Бившият министър председател Кирил Петков и актуалният финансов министър Асен Василев стоят зад продажбата рафинерията на „ Лукойл “ край Бургас. Това заяви Епицентър. бг, базирайки се на свои източници.
Новината за тези планове пристигна първо от изявление на Асен Василев пред „ Файненшъл таймс “. След това компанията отхвърли този факт, само че източниците настояват, че съпредседателите на „ Продължаваме промяната “ (ПП) вършат сериозен демарш в чужбина, предлагайки рафинерията против 30% българско присъединяване.
Лицето, зад което двамата ще се скрият, е русенският милионер и съсобственик на „ Приста ойл “ Пламен Бобоков, който щял да играе обществено за бургаския Нефтокомбинат дружно с американски петролен колос. Сондажи за намиране на нов покупател са правени даже в Русия, споделиха източниците ни.
В края на септември депутатите постановиха цялостна възбрана за импорт на съветски нефт, който „ Лукойл “ внася, от октомври 2024 година Преди това през юли беше прекъсната концесията на компанията за пристанище „ Росенец “, а страната си върна контрола над него. През януари беше неразрешен и износът от България на недопечен петрол с генезис Русия и на горива, получени от преработката му. През февруари и април Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на компанията две санкции за общо към 260 млн. лв. поради корист с господстващо състояние.
„ Вероятно има икономическа изгода от промяната на собствеността върху рафинерията. Имаме индикации за интерес “, изясни претекста за продажбата българският финансов министър Асен Василев, който избра „ Файненшъл таймс “ да разкрие тези планове. Василев посочи, че държавното управление не взе участие в възможната продажба на рафинерията.
Да, публично държавното управление не взе участие в продажбата на Нефтохим, вземат участие членове на държавното управление посредством подставени лица, подчертаха източниците ни. Няма по какъв начин Асен Василев да знае, че Лукойл се продава, в случай че няма персонален интерес за това.
„ В изявлението (за „ Файненшъл таймс “) Асен Василев съобщи, че „ Лукойл “ се продава. Самата компания го опроверга. И тук поражда разумният въпрос – той от кое място знае, че се продава? В метрото ли го чу, или в трамвая? “, зададе разумния въпрос Борисов, разяснявайки дейностите на Асен Василев.
В схемата естествено е и министър председателят акад. Денков, който удостовери, че има интерес, обвързван с продажбата на бизнеса на „ Лукойл “ в България и това зависи напълно от съветската компания. „ Не бих желал да разясня нищо повече, до момента в който няма конкретика за същински планове. Когато става дума за подобен огромен актив, има много стадии, преди да се стигне до сполучлива последна договорка “, сподели още Денков, давайки да се разбере, че е в процеса на развиването на тази договорка.
Освен Нефтохим тройката Денков-Петков- Василев имат желание да приватизират и Българската банка за развиване (ББР), оповестиха източници от самата банка. Това ще провокира голям скандал.
Според Любомир Каримански в ББР към този момент текат процеси, които да доведат до фактическата приватизация на ББР – фондовете, които се ръководят към Европейската капиталова банка, евентуално ще бъдат извадени от ББР, а банката ще остане да развива комерсиална активност и по-късно приватизирана.
В банката има неприятни заеми за към 1 млрд, лв., раздавани по време на държавното управление на Кирил Петков, за които няма обществена информация, само че доста от тях са необслужвани или мощно проблематични. Тогава от „ ИТН “ (ИТН) пристигна концепцията за приватизацията на ББР, само че очевидно в този момент Петков и Василев желаят да доведат концепцията да край, с цел да придобиат и позитивите от тази интервенция, споделят банкери.
Това ще срещне гневна опозиция в Народното събрание.
В банковите среди се развива сюжет, при който Банката за развиване се слива с Фонда на фондовете. Ако това стане, Банката ще престане да съществува в досегашния ѝ тип, а ролята ѝ на насърчителна институция, ръководеща гаранционните стратегии за комерсиалните банки, ще бъде трансферирана към фонда (по сходство на Европейския капиталов фонд). Така „ престъпната “ част от работата на държавната банка щяла да се раздели от „ икономическата “.
Според Годишния финансов доклад на ББР за 2022 година активите на банката към края на годината са 3 милиарда лева, от които 1.5 милиарда са предоставените заеми и задатъци на клиенти.
Собственият капитал на банката е понижен от 1.44 милиарда лева на 1.1 милиарда лева поради осъществените загуби през 2020 година и 2021 година – надлежно 230 млн. лева и 155 млн. лева.