Костов: АЕЦ Белене безспорно е губещ проект
Бившият министър председател Иван Костов, който управлява Центъра за разбори и ръководство на риска (ЦАУР), даде изявление за сайта www.bulenergyforum.org. Предлагаме ви диалога със Стефаниа Илкова - редактор на уеб страницата и член на Българския енергиен и минен конгрес.
- Г-н Костов, Вие сте влиятелен общественик и неоспорим специалист в региона на анализите и ръководство на икономическите опасности. Съществуват ли и, в случай че да, кои са съгласно Вас икономическите предпоставки за създаване на AEЦ ”Белене ” през днешния ден?
Фундаменталните стопански предпоставки за построяването на нова електрогенерираща мощ освен в България, а и на всички места по света, са едни и същи, и те са:
доста евентуално и задоволително като ритъм и количество повишаване на потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар и за потребностите за износ;
строго спазване на салдото на електроенергийните мощности (системната адекватност) за ръководство на системата при високо пиково и ниско вътрешно ползване, и висок дял на променливата генерация от ВЕИ;
неявяване на различни снабдители, отговарящи на европейските условия за отбрана на климата – главен принцип в идния за приемане през 2018 година пакет „ Зелена сила ” на Европейски Съюз, които да оферират на пазара електрическа енергия на по-ниски цени от предлаганата нова мощност;
себестойността на електрическата енергия от новата централа да е толкоз по-ниска от пазарната цена на тържищата, че да разрешава образуване на облага за погасяване на главницата на заема, възобновяване на направените от вложителя вложения, в това число и всички спомагателни, „ непопулярни ” за нуклеарната енергетика разноски за ръководство на радиоактивните боклуци, отработилото нуклеарно гориво и извеждане от употреба, както и редица непредвидени разноски за превъзмогване на пазарни недостатъци – като да вземем за пример, пораждане на преобладаващо състояние на един пазарен участник, който може да основава неестествен дефицит на пазара и извлича несъразмерни печалби;
гарантиране сигурността на доставките, което е друго за географски изолиран бранш като този във Англия, или има дълготраен недостиг на мощности като този в Унгария;
основана е съответна нормативна рамка и тласъци за предпочитано вложение в енергийни спестявания и енергийна ефективност;
инвестицията в един подобен план не води до пораждане на опасности за бюджетните параметри на страната, както и други геополитически опасности, подбудени от несъразмерна обязаност с един снабдител на горива, уреди и услуги.
Всички изброени нагоре условия ще би трябвало да потвърждаваме пред Европейска комисия, че са изпълнени при една идна нова нотификация на плана. Защото спекулативно и некадърно звучат твърдениията на редица виновни политици, представители на държавната администрация и нуклеарни експерти, че известието на плана Белене през 2006 година към момента е годна...
Досега нито Министерство на енергетиката, нито Българска академия на науките са показали обществено, подлежащи на инспекция доказателства за икономическата целенасоченост на плана АЕЦ „ Белене “. Изразеното предпочитание на министъра на енергетиката да се провежда „ необятно разискване и реализиране на консенсус “ не може да се извърши, до момента в който не се разгласяват причините „ За “, а позоваването на поверителен отчет е нечиста сделка. И в умозаключение, съгласно нашите разбори не съществува проблем с адекватността на генериращите мощности в енергийната система на България на хоризонта 2027.
- Необходима ли е АЕЦ “Белене “ на енергетиката на България в този момент с отчитане на опциите на актуалните енергийни технологии и темпото на промени в структурата на потреблението на електрическа енергия в страната и района?
- ЦАУР създаде прогноза за крайното електропотребление на страната до 2035 по поръчка на ЕСО. За задачата бе конструиран 10-модулен планиран модел. Прогнозните сюжети се основават на публични прогнози за развиването на енергийния бранш на България, Европейска комисия, МВФ и на данни, предоставени и съгласувани с ЕСО. Бяха изследвани трендовете и енергийните политики на страните в ЮИЕ, с цел да се образуват ориентири за износа и вноса. След отчитане на процесите на заменяне на крайното електропотребление на семействата и услугите с различни източници на сила, резултатите на най-близкия до действителността сюжет (бавно понижение на популацията и междинни темпове на повишаване на БВП) демонстрират:
Неголямо повишаване на крайното електропотребление в страната от 28,3 ТWh в 2015 на 30,98 ТWh в 2035. Допълнителното търсене от 2,678 ТWh годишно могат да се задоволят единствено с една нова спомагателна генерираща мощ от 630 MW;
Намаление на чистия експорт (износ-внос) от страната от 10,45 ТWh в 2015 на 5,84 ТWh (при минималния сюжет – на 2,21 ТWh) в 2035. Отчетните данни на Национален статистически институт за в този момент удостоверяват нашата прогноза - през 2017 чистия експорт е понижен до 5,65 ТWh, т.е. траекторията на износа на електрическа енергия от България към този момент следва нашия планиран най-малък сюжет. В резултат на настъпилите промени на локалния електроенергиен пазар и на районните пазари, а вследствие на това и понижения експорт през 2017, 1 130 MW от конфигурираните в страната електрогенериращи мощности през тази година се оказаха непотребни.
За информация на българската общност и на енергийните среди, които пледират за нуждата от АЕЦ ”Белене ”, тъй като не знам до какъв брой това е всеобщо известно, до 2026 ЕСО възнамерява въвеждането на 1506 MW нови генериращи мощности, включително от ВЕИ - 1119 MW, от Топлоелектрическа централа – 187 MW, от увеличение на номиналната дейна мощ на двата блока в АЕЦ „ Козлодуй “ - общо 200 MW. Така разполагаемите мощности в системата към 2026 ще варират сред зимен най-много от 9918 MW и летен най-много от 9365 MW, като в този интервал не се планува извеждане на други значими мощности от ЕЕС.
Към 2026 прогнозата на ЕСО е за брутно ползване от към 40 ТWh. Това ще значи непотребни, или работещи с ненапълно натоварване мощности от към 20% от разполагаемите мощности тогава, или сред 1873 и 1983,6 MW. И по този начин се постанова въпросът: коя рационално планувана европейска стопанска система може да си разреши такова разхищаване на запаси? А вследствие на това се постанова и нашия извод, че към 2026 година няма да бъде налице такова пазарно търсене на електрическа енергия в страната и района, което да оправдае решението за създаване на нова нуклеарна мощ и стартирането й в употреба в този интервал. Оценката на ЕСО за систематичната адекватност е за непотребни мощности от порядъка на съвсем 2000 MW към 2026 година.
Големият проблем на българската електроенергетика в действителност е все по-очертаващата се мощна нужда от създаване на нови регулиращи мощности на природен газ или биогаз, които да балансират растежа на ВЕИ с вариращо произвеждане, за което никой не приказва.
- При какви условия АЕЦ “Белене “ би бил печеливш план и би ли могла страната да ги обезпечи?
- Резултатите от нашите разбори демонстрират следното:
Оценката на HSBC отпреди 8-9 години за вложения в плана до €10.5 милиарда следва да се актуализира;
Ако въобще е изпълним, заем при рента в границите сред 4-5% е вероятен единствено при държавна гаранция;
Нива на борсовите цени на електрическата енергия в България и ЮИЕ през 2027 следва да не са по-ниски от 72-73 €/MWh. На българската борса усреднената цена за 2017 е 38,4 €/MWh, т.е. цената би трябвало да се увеличи с 89% в идващите 10 години, което съгласно нас и съгласно прогнозите на европейските институции е невероятно. Важно е да отбележа, че цената на електрическата енергия в България за последните 10 години е повишена единствено с 43%.
Нетната сегашна стойност (NPV) на плана следва да бъде позитивна. Изтеклата обществена информацията сочи, че и при 6-те съществени разновидността от финансовия разбор на Българска академия на науките тя е негативна, NPV е минус 2,3 милиарда лв., т.е. това е един несъмнено губещ план.
Усреднената стойност на електрическата енергия за целия експлоатационен интервал (LCOE) би трябвало да бъде наложително по-ниска от годишната усреднена борсова цена. Сравнението демонстрира, че печелившите разновидности в разбора на Българска академия на науките са при доста по-ниска усреднена стойност на електрическата енергия от АЕЦ «Белене» в сравнение с са оценките на всички други страни към 2020 за други нуклеарни централи, които предвиждат LCOE над 83 €/MWh.
- Реалистични ли са опциите за привличане на задграничен вложител в този план и какви биха били неговите условия за вложение в подобен план?
- При посочените дотук предпоставки опциите за привличане на задграничен вложител, който няма да изиска държавни гаранции за заема или за цената и количествата, обезпечено изкупувана от НЕК електрическа енергия (по дълготраен контракт – неизбежно условие на банките-кредитори), са оскъдни. Допълнителен пазарен риск за хипотетичния вложител съставлява и бъдещото унищожаване на функционалността „ единствен покупател ”, изпълнявана до момента от НЕК. Тази неизбежна смяна в законодателството, обвързвана с либерализацията, ще аргументи други съществени проблеми – кой ще бъде новият пазарен „ сътрудник ”, който наложително ще изкупува тези големи количества сила по закрепена цена за най-малко 15 години напред.
- Вариантът 7-ми блок на АЕЦ “Козлодуй “ като корпоративен план за вложение на доставеното съоръжение не е ли по-реалистичен и какви са неговите преимущества от систематична позиция и позиция на риска за стопанската система ни?
- Няма задоволително обществено налична информация за един план като АЕЦ „ Козлодуй “ 7 блок, с цел да се разяснява тази тематика.
За мен по-важният въпрос по-скоро е, за какво АЕЦ „ Белене “ е вероятен политически? Защото знае се, че в Европа се стартират планове, които нямат икономическа логичност, само че биват осъществени политически, само че за всеки един от тях са обществено ясни претекстовете. Не подобен е случая обаче на АЕЦ ”Белене ”. Например, цената на построяването на АЕЦ „ Хинкли Пойнт - С “ в Обединеното кралство ще доближи рекордните 23 милиарда евро, а себестойността на електрическата енергия 104,52 /MWh (средната борсова цена във Англия за 2017 е единствено 51/MWh). Но тази централа се постанова заради масирано извеждане от употреба в енергийната система на редица остарели нуклеарни централи там. В по-широк аспект такива планове са и газовите геополитически планове като ”Син поток ”, „ Турски поток “ и „ Северен поток “. На процедура и АЕЦ „ Белене “ е политически план без икономическа целенасоченост, само че с към този момент изхарчени 1.5 милиарда
И опциите даже единствено за лансиране и подготовката за реализация на такива неефективни планове (свързани с големи разходи на обществени средства!) се коренят в редица недостатъци на българското общество, като:
държавния надзор върху енергийния бранш и неналичието на ефикасен надзор върху капиталовите политически решения;
неналичието на господство на закона, което е главната причина за свързването на политически и стопански ползи, реализиращи частен или непряк политически интерес;
неналичието на свободни медии, в които да тече разумен спор за изгодите и вредите от дадени политически решения, въз основата на който жителите да се осведомят и да образуват позиция.
ЦАУР разполага с експертен капацитет и бази данни и заявява подготвеност за присъединяване при разискване на тематиката за ново нуклеарно строителство в България, както и при разискване на разновидностите на една нова енергийна тактика.
- Г-н Костов, Вие сте влиятелен общественик и неоспорим специалист в региона на анализите и ръководство на икономическите опасности. Съществуват ли и, в случай че да, кои са съгласно Вас икономическите предпоставки за създаване на AEЦ ”Белене ” през днешния ден?
Фундаменталните стопански предпоставки за построяването на нова електрогенерираща мощ освен в България, а и на всички места по света, са едни и същи, и те са:
доста евентуално и задоволително като ритъм и количество повишаване на потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар и за потребностите за износ;
строго спазване на салдото на електроенергийните мощности (системната адекватност) за ръководство на системата при високо пиково и ниско вътрешно ползване, и висок дял на променливата генерация от ВЕИ;
неявяване на различни снабдители, отговарящи на европейските условия за отбрана на климата – главен принцип в идния за приемане през 2018 година пакет „ Зелена сила ” на Европейски Съюз, които да оферират на пазара електрическа енергия на по-ниски цени от предлаганата нова мощност;
себестойността на електрическата енергия от новата централа да е толкоз по-ниска от пазарната цена на тържищата, че да разрешава образуване на облага за погасяване на главницата на заема, възобновяване на направените от вложителя вложения, в това число и всички спомагателни, „ непопулярни ” за нуклеарната енергетика разноски за ръководство на радиоактивните боклуци, отработилото нуклеарно гориво и извеждане от употреба, както и редица непредвидени разноски за превъзмогване на пазарни недостатъци – като да вземем за пример, пораждане на преобладаващо състояние на един пазарен участник, който може да основава неестествен дефицит на пазара и извлича несъразмерни печалби;
гарантиране сигурността на доставките, което е друго за географски изолиран бранш като този във Англия, или има дълготраен недостиг на мощности като този в Унгария;
основана е съответна нормативна рамка и тласъци за предпочитано вложение в енергийни спестявания и енергийна ефективност;
инвестицията в един подобен план не води до пораждане на опасности за бюджетните параметри на страната, както и други геополитически опасности, подбудени от несъразмерна обязаност с един снабдител на горива, уреди и услуги.
Всички изброени нагоре условия ще би трябвало да потвърждаваме пред Европейска комисия, че са изпълнени при една идна нова нотификация на плана. Защото спекулативно и некадърно звучат твърдениията на редица виновни политици, представители на държавната администрация и нуклеарни експерти, че известието на плана Белене през 2006 година към момента е годна...
Досега нито Министерство на енергетиката, нито Българска академия на науките са показали обществено, подлежащи на инспекция доказателства за икономическата целенасоченост на плана АЕЦ „ Белене “. Изразеното предпочитание на министъра на енергетиката да се провежда „ необятно разискване и реализиране на консенсус “ не може да се извърши, до момента в който не се разгласяват причините „ За “, а позоваването на поверителен отчет е нечиста сделка. И в умозаключение, съгласно нашите разбори не съществува проблем с адекватността на генериращите мощности в енергийната система на България на хоризонта 2027.
- Необходима ли е АЕЦ “Белене “ на енергетиката на България в този момент с отчитане на опциите на актуалните енергийни технологии и темпото на промени в структурата на потреблението на електрическа енергия в страната и района?
- ЦАУР създаде прогноза за крайното електропотребление на страната до 2035 по поръчка на ЕСО. За задачата бе конструиран 10-модулен планиран модел. Прогнозните сюжети се основават на публични прогнози за развиването на енергийния бранш на България, Европейска комисия, МВФ и на данни, предоставени и съгласувани с ЕСО. Бяха изследвани трендовете и енергийните политики на страните в ЮИЕ, с цел да се образуват ориентири за износа и вноса. След отчитане на процесите на заменяне на крайното електропотребление на семействата и услугите с различни източници на сила, резултатите на най-близкия до действителността сюжет (бавно понижение на популацията и междинни темпове на повишаване на БВП) демонстрират:
Неголямо повишаване на крайното електропотребление в страната от 28,3 ТWh в 2015 на 30,98 ТWh в 2035. Допълнителното търсене от 2,678 ТWh годишно могат да се задоволят единствено с една нова спомагателна генерираща мощ от 630 MW;
Намаление на чистия експорт (износ-внос) от страната от 10,45 ТWh в 2015 на 5,84 ТWh (при минималния сюжет – на 2,21 ТWh) в 2035. Отчетните данни на Национален статистически институт за в този момент удостоверяват нашата прогноза - през 2017 чистия експорт е понижен до 5,65 ТWh, т.е. траекторията на износа на електрическа енергия от България към този момент следва нашия планиран най-малък сюжет. В резултат на настъпилите промени на локалния електроенергиен пазар и на районните пазари, а вследствие на това и понижения експорт през 2017, 1 130 MW от конфигурираните в страната електрогенериращи мощности през тази година се оказаха непотребни.
За информация на българската общност и на енергийните среди, които пледират за нуждата от АЕЦ ”Белене ”, тъй като не знам до какъв брой това е всеобщо известно, до 2026 ЕСО възнамерява въвеждането на 1506 MW нови генериращи мощности, включително от ВЕИ - 1119 MW, от Топлоелектрическа централа – 187 MW, от увеличение на номиналната дейна мощ на двата блока в АЕЦ „ Козлодуй “ - общо 200 MW. Така разполагаемите мощности в системата към 2026 ще варират сред зимен най-много от 9918 MW и летен най-много от 9365 MW, като в този интервал не се планува извеждане на други значими мощности от ЕЕС.
Към 2026 прогнозата на ЕСО е за брутно ползване от към 40 ТWh. Това ще значи непотребни, или работещи с ненапълно натоварване мощности от към 20% от разполагаемите мощности тогава, или сред 1873 и 1983,6 MW. И по този начин се постанова въпросът: коя рационално планувана европейска стопанска система може да си разреши такова разхищаване на запаси? А вследствие на това се постанова и нашия извод, че към 2026 година няма да бъде налице такова пазарно търсене на електрическа енергия в страната и района, което да оправдае решението за създаване на нова нуклеарна мощ и стартирането й в употреба в този интервал. Оценката на ЕСО за систематичната адекватност е за непотребни мощности от порядъка на съвсем 2000 MW към 2026 година.
Големият проблем на българската електроенергетика в действителност е все по-очертаващата се мощна нужда от създаване на нови регулиращи мощности на природен газ или биогаз, които да балансират растежа на ВЕИ с вариращо произвеждане, за което никой не приказва.
- При какви условия АЕЦ “Белене “ би бил печеливш план и би ли могла страната да ги обезпечи?
- Резултатите от нашите разбори демонстрират следното:
Оценката на HSBC отпреди 8-9 години за вложения в плана до €10.5 милиарда следва да се актуализира;
Ако въобще е изпълним, заем при рента в границите сред 4-5% е вероятен единствено при държавна гаранция;
Нива на борсовите цени на електрическата енергия в България и ЮИЕ през 2027 следва да не са по-ниски от 72-73 €/MWh. На българската борса усреднената цена за 2017 е 38,4 €/MWh, т.е. цената би трябвало да се увеличи с 89% в идващите 10 години, което съгласно нас и съгласно прогнозите на европейските институции е невероятно. Важно е да отбележа, че цената на електрическата енергия в България за последните 10 години е повишена единствено с 43%.
Нетната сегашна стойност (NPV) на плана следва да бъде позитивна. Изтеклата обществена информацията сочи, че и при 6-те съществени разновидността от финансовия разбор на Българска академия на науките тя е негативна, NPV е минус 2,3 милиарда лв., т.е. това е един несъмнено губещ план.
Усреднената стойност на електрическата енергия за целия експлоатационен интервал (LCOE) би трябвало да бъде наложително по-ниска от годишната усреднена борсова цена. Сравнението демонстрира, че печелившите разновидности в разбора на Българска академия на науките са при доста по-ниска усреднена стойност на електрическата енергия от АЕЦ «Белене» в сравнение с са оценките на всички други страни към 2020 за други нуклеарни централи, които предвиждат LCOE над 83 €/MWh.
- Реалистични ли са опциите за привличане на задграничен вложител в този план и какви биха били неговите условия за вложение в подобен план?
- При посочените дотук предпоставки опциите за привличане на задграничен вложител, който няма да изиска държавни гаранции за заема или за цената и количествата, обезпечено изкупувана от НЕК електрическа енергия (по дълготраен контракт – неизбежно условие на банките-кредитори), са оскъдни. Допълнителен пазарен риск за хипотетичния вложител съставлява и бъдещото унищожаване на функционалността „ единствен покупател ”, изпълнявана до момента от НЕК. Тази неизбежна смяна в законодателството, обвързвана с либерализацията, ще аргументи други съществени проблеми – кой ще бъде новият пазарен „ сътрудник ”, който наложително ще изкупува тези големи количества сила по закрепена цена за най-малко 15 години напред.
- Вариантът 7-ми блок на АЕЦ “Козлодуй “ като корпоративен план за вложение на доставеното съоръжение не е ли по-реалистичен и какви са неговите преимущества от систематична позиция и позиция на риска за стопанската система ни?
- Няма задоволително обществено налична информация за един план като АЕЦ „ Козлодуй “ 7 блок, с цел да се разяснява тази тематика.
За мен по-важният въпрос по-скоро е, за какво АЕЦ „ Белене “ е вероятен политически? Защото знае се, че в Европа се стартират планове, които нямат икономическа логичност, само че биват осъществени политически, само че за всеки един от тях са обществено ясни претекстовете. Не подобен е случая обаче на АЕЦ ”Белене ”. Например, цената на построяването на АЕЦ „ Хинкли Пойнт - С “ в Обединеното кралство ще доближи рекордните 23 милиарда евро, а себестойността на електрическата енергия 104,52 /MWh (средната борсова цена във Англия за 2017 е единствено 51/MWh). Но тази централа се постанова заради масирано извеждане от употреба в енергийната система на редица остарели нуклеарни централи там. В по-широк аспект такива планове са и газовите геополитически планове като ”Син поток ”, „ Турски поток “ и „ Северен поток “. На процедура и АЕЦ „ Белене “ е политически план без икономическа целенасоченост, само че с към този момент изхарчени 1.5 милиарда
И опциите даже единствено за лансиране и подготовката за реализация на такива неефективни планове (свързани с големи разходи на обществени средства!) се коренят в редица недостатъци на българското общество, като:
държавния надзор върху енергийния бранш и неналичието на ефикасен надзор върху капиталовите политически решения;
неналичието на господство на закона, което е главната причина за свързването на политически и стопански ползи, реализиращи частен или непряк политически интерес;
неналичието на свободни медии, в които да тече разумен спор за изгодите и вредите от дадени политически решения, въз основата на който жителите да се осведомят и да образуват позиция.
ЦАУР разполага с експертен капацитет и бази данни и заявява подготвеност за присъединяване при разискване на тематиката за ново нуклеарно строителство в България, както и при разискване на разновидностите на една нова енергийна тактика.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ