Ще срутят ли политиците Нотариата: Битката за най-красивата къща в София
Бившият Нотариат на бул. „ Патриарх Евтимий “ постоянно е именуван „ най-красивата къща в София “. Тази постройка е същинско архитектурно украшение, с което столицата заслужава да се гордее. В момента обаче обстановката към обекта е тревожна. Сградата пустее от години, а положението ѝ става все по-окаяно. Фасадата е издраскана с грозни рисунки и надписи. Тревните площи в близост са превърнати в сметище. Малката градинка при метрото, ремонтирана неотдавна, също е занемарена. Чешмата в нея не работи, а пространството е осеяно с отпадъци. Мястото се е трансформирало в събирателен пункт за хора, които не пазят градската среда. Почистващите организации също наподобяват незаинтересовани от поддръжката на тази знакова зона.
Сградата е издигната през 1899 година и е оповестена за монумент на културата от национално значение през 1978 година
За разлика от доста други изоставени къщи, някогашният Нотариат е държавна благосъстоятелност. До 1997 година в него се обитаваше нотариалната работа. По-късно постройката бе употребена от Софийския градски съд. След това Министерският съвет даде парцела на КПКОНПИ. Комисията в началото планираше реституция, само че след това се отхвърли от плана. Така през 2020 година зданието мина в ръцете на Министерството на културата. Оттам неведнъж заявяваха, че ремонтът следва. В последна сметка обаче се разбра, че в държавните бюджети не са планувани нужните средства.
Наскоро Столичният общински съвет предприе решителна стъпка. С гласовете на всички политически сили кметът Васил Терзиев бе претрупан със задача. Той би трябвало да изиска от Министерския съвет парцелът да се даде за ръководство на общината. Терзиев възнамерява да подписа контракт с регионалния шеф за безплатно придобиване. Кметът даде да се разбере, че ще опита да форсира договорката. Той се надява на бърза работа със служебното държавно управление на Андрей Гюров.
„ В София има пространства, които носят историята на града. Сега имаме късмет да ги създадем и част от неговото бъдеще. Една от огромните ми фантазии като кмет е да видя по какъв начин остарели здания, които през днешния ден стоят празни и забравени, още веднъж се изпълват с живот “
Министерството на културата към този момент е оповестило социална поръчка за капиталово планиране и авторски контрол на обекта.
От Столичната община обясниха своите планове пред „ 24 часа – 168 истории “. Те желаят постройката да се употребява най-вече за функционалности в публичен интерес. Това включва планове в областта на културата, образованието и градския живот. Основната цел е паметникът да не последва ориста на други рушащи се обекти в центъра.
„ Ако постройката бъде предоставена на Столичната община, нашият метод ще бъде тя да се употребява най-вече за функционалности в публичен интерес – в областта на културата, образованието и градския живот, като в същото време се търси най-хубавият модел за стабилно и свястно потребление на пространството “
Министерството на културата обаче наподобява резервирано към концепцията за смяна на собствеността. От ведомството настояват, че към този момент имат направен капиталов план за консервация. В момента се чака координиране с общината по отношение на растителността към постройката.
„ Сградата съставлява недвижима културна полезност и се намира под ръководството на МК. За нея е направен капиталов план за консервация и реституция, чиято съществена цел е опазването и възобновяване на архитектурните и културно-историческите характерности на обекта. “
Последната съществена реституция на фасадата е осъществена през 1999 година по програмата „ Красива България “.
Историческата стойност на къщата е голяма. Тя е дело на великия проектант Петко Момчилов. Той е проектирал знакови здания като Централната баня и Синодалната палата. Момчилов е имал забележителна интернационална кариера и е печелил награди в конкуренция с Густав Айфел. Сградата е строена за неговия брат, инженер Михаил Момчилов. Той е бил женен за баронеса Филипина декор Услар – Глайхен. Къщата е проектирана в жанр градско палацо по европейски мостри. Тя разполага с панорамен балкон с панорама към Витоша.
В момента знаковата постройка е опакована с защитни платна, с цел да се спрат произшествия с падаща мазилка.
Историята на обекта е обвързвана и с трагични политически събития. Преди Втората международна война тук се е помещавала немската легация. По-късно в зданието се настанява руското комерсиално посланичество. Историкът Тодор Чобанов споделя, че в постройката са се провеждали срещи с дипломат Бекерле. Има догатки, че там са работили и структури на нацисткото разузнаване. Преди 9 септември нацистките дипломати са унищожили или изнесли най-важните си документи. Съветският интервал също е обгърнат в загадка. Смята се, че тогава достоверният интериор е бил изцяло унищожен.
През 80-те и 90-те години мястото става знак на дисидентски дух. Младите хора се събираха там, с цел да почитат паметта на Джон Ленън и Джим Морисън. Властта тогава не гледаше с положително око на тази известност. Преди години на фасадата бе подложен релеф на Ленън, който по-късно изчезна.
Обществената поръчка на министерството включва планиране на още две здания в София и една в Созопол.
Общината е подготвена да поддържа министерството, в случай че то стартира действителен ремонт. Основната цел е съхраняването на архитектурното завещание на София. Жителите на столицата обаче чакат съответни резултати и завършек на разрухата. Бъдещето на някогашния Нотариат остава пленник на административни процедури и политически решения.
