Бербатов - възможната промяна
- Бившият национал се изправя против статуквото в една доста консервативна конструкция - Ако Михайлов остане отпред на БФС, безвремието във футбола ще получи още 4 години
За българския футбол вероятно събаряне на Борислав Михайлов и неговото ръководство в БФС от власт може да се съпостави с това, което се случи в българската политика през тази година. В продължение на 16 години някогашният вратар и воин от Съединени американски щати 1994 освен че не съумя да придвижи българския футбол напред, само че трансформира застоя в непрекъсната големина. За този интервал националният тим на България не се класира на нито едно огромно състезание. Нещо повече - той се срина до най-слабите отбори в Европа. Клубният футбол е заседнал в задължения, банкрути, незначителност и липса на гений. България е опозорена в интернационален мащаб поради расисткия скандал от мача против Англия преди две години, което беше причина Михайлов да се отдръпна от ръководството за дълъг интервал от време. Единственото по-съществено достижение в досегашното ръководство на БФС е построяването на новата централа в Бояна, за която обаче не е ясно до каква степен дейно се ръководи. Освен това се оказа, че за обзавеждането й е теглен в допълнение заем от 5 милиона лв.. На конгреса на 12 октомври, призован по самодейност на последната огромна българска футболна звезда Димитър Бербатов, на безвремието може да се постави точка. Голмайсторът на националния тим е единият от претендентите за поста на Борислав Михайлов и най-яростният му критик в последната повече от година. Той освен, че инициира подписка за привикване на ексклузивен конгрес, само че съумя да се пребори в съда против поредност от отводи на изпълнителния комитет да го направи. Битката на Бербатов ще бъде сложна до последната бюлетина. Той ще се изправи против една добре проведена и чудесно следена отвесна конструкция, в която решенията на централната власт се предават по районите и те имат директно значение за всеки обособен клуб. Администрацията разполага с доста съществени финансови и институционални принадлежности, които имат значение освен за дребните клубове, само че и за по-големите. Такава, да вземем за пример, е опцията да се въздейства директно върху резултатите на мачовете посредством контрола върху съдиите. Или пък властта да се постановат тежки финансови наказания за прегрешения посредством дисциплинарната комисия. Затова е обяснимо, че редица главно по-малки клубове се опасяват да заявят публично желанието си за смяна. Бербатов ще се сблъска и с въздействието, което локалната власт и локалните бизнес и политически феодали имат върху издръжката на клубовете. Без поддръжката на държавни или общински структури ще бъде мъчно да бъдат уверени президентите на клубове да влязат в спор с кметове, депутати или представителите на административните структури по места. Цялата тази палитра от зависимости и практическа прозорливост може да бъде обединена от една дума - боязън. Но в никакъв случай до момента в последните две десетилетия футболът не е получавал толкоз важен късмет да стартира да мисли по-свободно за смяна. За разлика от всички останали кандидат-президенти в последните години в този момент Бербатов разполага на своя страна с редица значими детайли, които да го създадат сполучлив в осъществяването на задачата му. За разлика от изгубилия легитимност Михайлов, той е национално извънредно известен. През годините на професионален футболист съумя да резервира позитивен профил на сдържан и обмислен човек с явен проект за своята кариера. Благодарение на сполучливата си кариера на клубно равнище, достигнала до най-високите равнища в Англия, той е интернационално различим и добре възприеман. Отново поради годините, прекарани в най-силните европейски шампионати, Бербатов има визия от най-модерните и работещи модели за ръководство на клубове и шампионати. Единствената по-слаба страна в неговия профил е неналичието на административен опит. Но пък зад тила си разчита на умел управител от българския и интернационалния бизнес - Петър Величков, който дълги години ръководи поделението на OMV за България. Също по този начин разполага с поддръжката на други двама сполучливи и обичани футболисти от своето потомство, също добре разпознаваеми в България и чужбина - Мартин Петров и Стилиян Петров. Дали възможна победа на Бербатов ще докара до по-добри времена за футбола в България, мъчно е да се каже. Най-малкото, тъй като това е тромава система, в която измененията в този момент ще дадат резултат след минимум 4-5 години. До огромна степен той ще се сблъска с прекомерно ниското равнище на ръководство на клубовете и закостенялото мислене на ръководители и треньори. Той ще би трябвало да наложи правила, които може би няма да бъдат възприети навсякъде. Трябва да се изправи против авторитетни притежатели на клубове, за които статуквото е преференциално. Такъв е казусът с " Лудогорец " и братя Домусчиеви, които като се изключи че получават удобно съдийство в основни моменти през годините, управляват от входа до изхода процеса по продажбата на телевизионни права. Но въпреки това, Бербатов има най-малкото неповторимата опция да внесе нови хрумвания и процеси, които би трябвало да допринесат за ободряване на въздуха във футбола и може би модернизацията му. Ако загуби изборите от Михайлов, спокойното корабоплаване към дъното ще продължи, от което интерес имат само една дребна група хора в администрацията и изпълкома на БФС.
- Бившият национал се изправя против статуквото в една доста консервативна конструкция - Ако Михайлов остане отпред на БФС, безвремието във футбола ще получи още 4 годиниЗа българския футбол вероятно събаряне на Борислав Михайлов и неговото ръководство в БФС от власт може да се съпостави с това, което се случи в българската политика през тази година. В продължение на 16 години някогашният вратар и воин от Съединени американски щати 1994 освен че не съумя да придвижи българския футбол напред, само че трансформира застоя в непрекъсната големина. За този интервал националният тим на България не се класира на нито едно огромно състезание. Нещо повече - той се срина до най-слабите отбори в Европа. Клубният футбол е заседнал в задължения, банкрути, незначителност и липса на гений. България е опозорена в интернационален мащаб поради расисткия скандал от мача против Англия преди две години, което беше причина Михайлов да се отдръпна от ръководството за дълъг интервал от време. Единственото по-съществено достижение в досегашното ръководство на БФС е построяването на новата централа в Бояна, за която обаче не е ясно до каква степен дейно се ръководи. Освен това се оказа, че за обзавеждането й е теглен в допълнение заем от 5 милиона лв.. На конгреса на 12 октомври, призован по самодейност на последната огромна българска футболна звезда Димитър Бербатов, на безвремието може да се постави точка. Голмайсторът на националния тим е единият от претендентите за поста на Борислав Михайлов и най-яростният му критик в последната повече от година. Той освен, че инициира подписка за привикване на ексклузивен конгрес, само че съумя да се пребори в съда против поредност от отводи на изпълнителния комитет да го направи. Битката на Бербатов ще бъде сложна до последната бюлетина. Той ще се изправи против една добре проведена и чудесно следена отвесна конструкция, в която решенията на централната власт се предават по районите и те имат директно значение за всеки обособен клуб. Администрацията разполага с доста съществени финансови и институционални принадлежности, които имат значение освен за дребните клубове, само че и за по-големите. Такава, да вземем за пример, е опцията да се въздейства директно върху резултатите на мачовете посредством контрола върху съдиите. Или пък властта да се постановат тежки финансови наказания за прегрешения посредством дисциплинарната комисия. Затова е обяснимо, че редица главно по-малки клубове се опасяват да заявят публично желанието си за смяна. Бербатов ще се сблъска и с въздействието, което локалната власт и локалните бизнес и политически феодали имат върху издръжката на клубовете. Без поддръжката на държавни или общински структури ще бъде мъчно да бъдат уверени президентите на клубове да влязат в спор с кметове, депутати или представителите на административните структури по места. Цялата тази палитра от зависимости и практическа прозорливост може да бъде обединена от една дума - боязън. Но в никакъв случай до момента в последните две десетилетия футболът не е получавал толкоз важен късмет да стартира да мисли по-свободно за смяна. За разлика от всички останали кандидат-президенти в последните години в този момент Бербатов разполага на своя страна с редица значими детайли, които да го създадат сполучлив в осъществяването на задачата му. За разлика от изгубилия легитимност Михайлов, той е национално извънредно известен. През годините на професионален футболист съумя да резервира позитивен профил на сдържан и обмислен човек с явен проект за своята кариера. Благодарение на сполучливата си кариера на клубно равнище, достигнала до най-високите равнища в Англия, той е интернационално различим и добре възприеман. Отново поради годините, прекарани в най-силните европейски шампионати, Бербатов има визия от най-модерните и работещи модели за ръководство на клубове и шампионати. Единствената по-слаба страна в неговия профил е неналичието на административен опит. Но пък зад тила си разчита на умел управител от българския и интернационалния бизнес - Петър Величков, който дълги години ръководи поделението на OMV за България. Също по този начин разполага с поддръжката на други двама сполучливи и обичани футболисти от своето потомство, също добре разпознаваеми в България и чужбина - Мартин Петров и Стилиян Петров. Дали възможна победа на Бербатов ще докара до по-добри времена за футбола в България, мъчно е да се каже. Най-малкото, тъй като това е тромава система, в която измененията в този момент ще дадат резултат след минимум 4-5 години. До огромна степен той ще се сблъска с прекомерно ниското равнище на ръководство на клубовете и закостенялото мислене на ръководители и треньори. Той ще би трябвало да наложи правила, които може би няма да бъдат възприети навсякъде. Трябва да се изправи против авторитетни притежатели на клубове, за които статуквото е преференциално. Такъв е казусът с " Лудогорец " и братя Домусчиеви, които като се изключи че получават удобно съдийство в основни моменти през годините, управляват от входа до изхода процеса по продажбата на телевизионни права. Но въпреки това, Бербатов има най-малкото неповторимата опция да внесе нови хрумвания и процеси, които би трябвало да допринесат за ободряване на въздуха във футбола и може би модернизацията му. Ако загуби изборите от Михайлов, спокойното корабоплаване към дъното ще продължи, от което интерес имат само една дребна група хора в администрацията и изпълкома на БФС.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Георги Филипов
За българския футбол вероятно събаряне на Борислав Михайлов и неговото ръководство в БФС от власт може да се съпостави с това, което се случи в българската политика през тази година. В продължение на 16 години някогашният вратар и воин от Съединени американски щати 1994 освен че не съумя да придвижи българския футбол напред, само че трансформира застоя в непрекъсната големина. За този интервал националният тим на България не се класира на нито едно огромно състезание. Нещо повече - той се срина до най-слабите отбори в Европа. Клубният футбол е заседнал в задължения, банкрути, незначителност и липса на гений. България е опозорена в интернационален мащаб поради расисткия скандал от мача против Англия преди две години, което беше причина Михайлов да се отдръпна от ръководството за дълъг интервал от време. Единственото по-съществено достижение в досегашното ръководство на БФС е построяването на новата централа в Бояна, за която обаче не е ясно до каква степен дейно се ръководи. Освен това се оказа, че за обзавеждането й е теглен в допълнение заем от 5 милиона лв.. На конгреса на 12 октомври, призован по самодейност на последната огромна българска футболна звезда Димитър Бербатов, на безвремието може да се постави точка. Голмайсторът на националния тим е единият от претендентите за поста на Борислав Михайлов и най-яростният му критик в последната повече от година. Той освен, че инициира подписка за привикване на ексклузивен конгрес, само че съумя да се пребори в съда против поредност от отводи на изпълнителния комитет да го направи. Битката на Бербатов ще бъде сложна до последната бюлетина. Той ще се изправи против една добре проведена и чудесно следена отвесна конструкция, в която решенията на централната власт се предават по районите и те имат директно значение за всеки обособен клуб. Администрацията разполага с доста съществени финансови и институционални принадлежности, които имат значение освен за дребните клубове, само че и за по-големите. Такава, да вземем за пример, е опцията да се въздейства директно върху резултатите на мачовете посредством контрола върху съдиите. Или пък властта да се постановат тежки финансови наказания за прегрешения посредством дисциплинарната комисия. Затова е обяснимо, че редица главно по-малки клубове се опасяват да заявят публично желанието си за смяна. Бербатов ще се сблъска и с въздействието, което локалната власт и локалните бизнес и политически феодали имат върху издръжката на клубовете. Без поддръжката на държавни или общински структури ще бъде мъчно да бъдат уверени президентите на клубове да влязат в спор с кметове, депутати или представителите на административните структури по места. Цялата тази палитра от зависимости и практическа прозорливост може да бъде обединена от една дума - боязън. Но в никакъв случай до момента в последните две десетилетия футболът не е получавал толкоз важен късмет да стартира да мисли по-свободно за смяна. За разлика от всички останали кандидат-президенти в последните години в този момент Бербатов разполага на своя страна с редица значими детайли, които да го създадат сполучлив в осъществяването на задачата му. За разлика от изгубилия легитимност Михайлов, той е национално извънредно известен. През годините на професионален футболист съумя да резервира позитивен профил на сдържан и обмислен човек с явен проект за своята кариера. Благодарение на сполучливата си кариера на клубно равнище, достигнала до най-високите равнища в Англия, той е интернационално различим и добре възприеман. Отново поради годините, прекарани в най-силните европейски шампионати, Бербатов има визия от най-модерните и работещи модели за ръководство на клубове и шампионати. Единствената по-слаба страна в неговия профил е неналичието на административен опит. Но пък зад тила си разчита на умел управител от българския и интернационалния бизнес - Петър Величков, който дълги години ръководи поделението на OMV за България. Също по този начин разполага с поддръжката на други двама сполучливи и обичани футболисти от своето потомство, също добре разпознаваеми в България и чужбина - Мартин Петров и Стилиян Петров. Дали възможна победа на Бербатов ще докара до по-добри времена за футбола в България, мъчно е да се каже. Най-малкото, тъй като това е тромава система, в която измененията в този момент ще дадат резултат след минимум 4-5 години. До огромна степен той ще се сблъска с прекомерно ниското равнище на ръководство на клубовете и закостенялото мислене на ръководители и треньори. Той ще би трябвало да наложи правила, които може би няма да бъдат възприети навсякъде. Трябва да се изправи против авторитетни притежатели на клубове, за които статуквото е преференциално. Такъв е казусът с " Лудогорец " и братя Домусчиеви, които като се изключи че получават удобно съдийство в основни моменти през годините, управляват от входа до изхода процеса по продажбата на телевизионни права. Но въпреки това, Бербатов има най-малкото неповторимата опция да внесе нови хрумвания и процеси, които би трябвало да допринесат за ободряване на въздуха във футбола и може би модернизацията му. Ако загуби изборите от Михайлов, спокойното корабоплаване към дъното ще продължи, от което интерес имат само една дребна група хора в администрацията и изпълкома на БФС.
- Бившият национал се изправя против статуквото в една доста консервативна конструкция - Ако Михайлов остане отпред на БФС, безвремието във футбола ще получи още 4 годиниЗа българския футбол вероятно събаряне на Борислав Михайлов и неговото ръководство в БФС от власт може да се съпостави с това, което се случи в българската политика през тази година. В продължение на 16 години някогашният вратар и воин от Съединени американски щати 1994 освен че не съумя да придвижи българския футбол напред, само че трансформира застоя в непрекъсната големина. За този интервал националният тим на България не се класира на нито едно огромно състезание. Нещо повече - той се срина до най-слабите отбори в Европа. Клубният футбол е заседнал в задължения, банкрути, незначителност и липса на гений. България е опозорена в интернационален мащаб поради расисткия скандал от мача против Англия преди две години, което беше причина Михайлов да се отдръпна от ръководството за дълъг интервал от време. Единственото по-съществено достижение в досегашното ръководство на БФС е построяването на новата централа в Бояна, за която обаче не е ясно до каква степен дейно се ръководи. Освен това се оказа, че за обзавеждането й е теглен в допълнение заем от 5 милиона лв.. На конгреса на 12 октомври, призован по самодейност на последната огромна българска футболна звезда Димитър Бербатов, на безвремието може да се постави точка. Голмайсторът на националния тим е единият от претендентите за поста на Борислав Михайлов и най-яростният му критик в последната повече от година. Той освен, че инициира подписка за привикване на ексклузивен конгрес, само че съумя да се пребори в съда против поредност от отводи на изпълнителния комитет да го направи. Битката на Бербатов ще бъде сложна до последната бюлетина. Той ще се изправи против една добре проведена и чудесно следена отвесна конструкция, в която решенията на централната власт се предават по районите и те имат директно значение за всеки обособен клуб. Администрацията разполага с доста съществени финансови и институционални принадлежности, които имат значение освен за дребните клубове, само че и за по-големите. Такава, да вземем за пример, е опцията да се въздейства директно върху резултатите на мачовете посредством контрола върху съдиите. Или пък властта да се постановат тежки финансови наказания за прегрешения посредством дисциплинарната комисия. Затова е обяснимо, че редица главно по-малки клубове се опасяват да заявят публично желанието си за смяна. Бербатов ще се сблъска и с въздействието, което локалната власт и локалните бизнес и политически феодали имат върху издръжката на клубовете. Без поддръжката на държавни или общински структури ще бъде мъчно да бъдат уверени президентите на клубове да влязат в спор с кметове, депутати или представителите на административните структури по места. Цялата тази палитра от зависимости и практическа прозорливост може да бъде обединена от една дума - боязън. Но в никакъв случай до момента в последните две десетилетия футболът не е получавал толкоз важен късмет да стартира да мисли по-свободно за смяна. За разлика от всички останали кандидат-президенти в последните години в този момент Бербатов разполага на своя страна с редица значими детайли, които да го създадат сполучлив в осъществяването на задачата му. За разлика от изгубилия легитимност Михайлов, той е национално извънредно известен. През годините на професионален футболист съумя да резервира позитивен профил на сдържан и обмислен човек с явен проект за своята кариера. Благодарение на сполучливата си кариера на клубно равнище, достигнала до най-високите равнища в Англия, той е интернационално различим и добре възприеман. Отново поради годините, прекарани в най-силните европейски шампионати, Бербатов има визия от най-модерните и работещи модели за ръководство на клубове и шампионати. Единствената по-слаба страна в неговия профил е неналичието на административен опит. Но пък зад тила си разчита на умел управител от българския и интернационалния бизнес - Петър Величков, който дълги години ръководи поделението на OMV за България. Също по този начин разполага с поддръжката на други двама сполучливи и обичани футболисти от своето потомство, също добре разпознаваеми в България и чужбина - Мартин Петров и Стилиян Петров. Дали възможна победа на Бербатов ще докара до по-добри времена за футбола в България, мъчно е да се каже. Най-малкото, тъй като това е тромава система, в която измененията в този момент ще дадат резултат след минимум 4-5 години. До огромна степен той ще се сблъска с прекомерно ниското равнище на ръководство на клубовете и закостенялото мислене на ръководители и треньори. Той ще би трябвало да наложи правила, които може би няма да бъдат възприети навсякъде. Трябва да се изправи против авторитетни притежатели на клубове, за които статуквото е преференциално. Такъв е казусът с " Лудогорец " и братя Домусчиеви, които като се изключи че получават удобно съдийство в основни моменти през годините, управляват от входа до изхода процеса по продажбата на телевизионни права. Но въпреки това, Бербатов има най-малкото неповторимата опция да внесе нови хрумвания и процеси, които би трябвало да допринесат за ободряване на въздуха във футбола и може би модернизацията му. Ако загуби изборите от Михайлов, спокойното корабоплаване към дъното ще продължи, от което интерес имат само една дребна група хора в администрацията и изпълкома на БФС.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Георги Филипов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ