Гледайте третия сезон на Приятели – и ще видите колко

„ Гледайте третия сезон на Приятели – и ще видите какъв брой доста съм измършавял към края му “, написа Матю Пери в мемоара си.

„ Опиоидите прецакаха апетита ми, а и те карат да повръщаш непрекъснато “, прибавя той.

 

Ако човек се загледа още веднъж, в действителност – на моменти Матю Пери като че ли носи риза, взета назаем от доста по-едър човек, а панталоните му висят. Зависимостта ще го убие съвсем 30 години по-късно, когато е на 54.Пише profit.

По това време обаче множеството фенове евентуално не са забелязвали нищо, заслепени от блестящата му комична игра като Чандлър.

Пери е приемал по 55 хапчета Vicodin на ден, с цел да действа и да избегне тежките признаци на абстиненция – само че в никакъв случай не е бил дрогиран, до момента в който работи, написа той в книгата Friends, Lovers and the Big Terrible Thing (2022).

Просто е трябвало да издържи до края на сезона, с цел да може да потърси помощ. Ако сезонът беше траял повече от 25 епизода, това е можело да го убие, считал той.

Това е първият път, в който Пери влиза в клиника. Той е на 26 – и една от най-големите звезди в света.

През идващите десетилетия ще последват над 65 опита за детокс и лекуване на зависимостта от алкохол и опиати, до гибелта му през 2023 година Миналата седмица доктор беше наказан на две години и половина затвор за снабдяване на кетамин в интервала преди гибелта на Пери (макар че не става дума за веществото, което го е убило); още трима, които са се признали за отговорни, следва да бъдат наказани.

На този декор The Guardian беседва с мениджъра на Пери Дъг Чейпин и неговият съветник по обществени връзки Лиза Кастелер-Калио, които работят с артиста повече от 30 години. След гибелта му основават Фондация „ Матю Пери “, която да поддържа лекуване на зависимости, възобновяване и да води акция против стигмата. Пери от дълго време говорел за сходна организация.

До октомври 2023 година Кастелер-Калио – един от най-влиятелните PR специалисти в Холивуд – към този момент е решила да напусне организацията, която е съосновала. Тя изпраща известие на Пери, за му заяви персонално, че ще продължи да работи с него по фондацията и по още няколко хрумвания, в които той желал тя да взе участие, споделя Кастелер-Калио за The Guardian.

Това се случва три дни преди Матю Пери да си отиде.

„ Трагедията върху нещастието от загубата на Матю е, че той беше подготвен да стартира работа “, споделя тя. Чейпин добавя: „ Бяхме прекратени в средата на изречението – и нямаше какво друго да създадем, с изключение на да довършим започнатото. Това беше движещата мощ. “

Кастелер-Калио акцентира, че Пери постоянно е казвал, че не желае да бъде запомнен с Приятели, а като човек, който е оказал помощ на други хора.

„ Не трябваше да търсим задачата. Тя беше там. Той искаше да помогне на колкото се може повече хора – толкоз е просто. “

Чейпин става управител на Пери през 1992 година и го среща с Кастелер-Калио малко преди Приятели да избухне като събитие през 1994 година „ Беше обаятелен “, спомня си тя.

„ Мисля, че повода хората да се влюбят в Чандлър е точно това – същинският Матю прозираше през него. “

Чейпин си спомня млад мъж, който в действителност не се трансформира през десетилетията:

„ Той беше това, което постоянно е бил – благ, интелигентен, занимателен. “

Чейпин споделя, че Пери е търсел славата, само че проблемите му са предшествали натиска, който тя носи (той изпива първата си чашка на 14). Все отново славата „ усилва натиска “, прибавя той. И по-важното: „ тя правеше съвсем невероятно проблемите му да се случват уединено. “

Славата убива и илюзията му, че в случай че стане задоволително прочут, ще се почувства по-добре.

„ Той се оказа в най-гледания сериал – и проблемите му продължаваха да съществуват “, споделя още Чейпин.

Той акцентира, че най-уникалната линия на Матю е била невероятната му преданост.

„ Има причина да работим с него 30 години. Той държеше приятелите си близо. Държеше екипа си близо. Вдъхновяваше преданост – само че и самичък я даваше. “

Пери написа, че в случай че не е бил взел обезболяващото, което доктор му дал на снимачната площадка при започване на кариерата му, откакто се наранил при случай с джет-ски, евентуално последвалите три десетилетия нямало да протекат по този начин.

Когато след двуседмична кома през 2018 година – породена от пръсване на дебелото черво, последвано от пневмония, разследване от големия стрес върху тялото му – още веднъж му били предписани опиоиди.

Чейпин и Кастелер-Калио споделят, че не желаят хората да мислят, че Матю е бил жертва на заболяването – тъй като той постоянно се е борел да се възвърне.

И двамата признават, че първоначално не са имали визия, че Пери се бори със взаимозависимост.

„ Работеше толкоз доста – сериалът, по-късно филми през почивките – тази активност на работа маскираше част от проблемите “, споделя Чейпин. Освен това, по думите му, в ранните години зависимостта „ не е била чак такова предизвикателство, каквото става “.

Кастелер-Калио споделя:

„ Матю усещаше дълбока отговорност към останалите петима в Приятели. Появяваше се всеки ден и си вършеше работата. Не беше човек, който излиза по клубовете и така нататък “

Пиел е у дома и е вземал опиати.

„ Тази болест е извънредно изолираща – и той, за разлика от други, не демонстрираше признаците си обществено. “

През седмия сезон (2000 г.) – подписвайки контракта си в болница, където се лекува от панкреатит, породен от тежка приложимост на алкохол – сътрудниците му от Приятели към този момент били задоволително обезпокоени, с цел да му кажат, че знаят, че има проблем.

Чейпин и Кастелер-Калио споделят, че Пери постоянно е бил изцяло открит с тях.

„ Никога не е било обстановка от вида ‘знаем, че се случва нещо, само че не можем да му го кажем’ “, споделя Чейпин. „ Той самият беше индивидът, който, когато стане прекомерно зле, споделяше: ‘Трябва да спра и да потърся помощ.’ “

Имало е моменти, признава Чейпин,

„ в които заболяването се сблъскваше с работата, само че мисля, че е по-добре тези истории да идват от неговата книга, а не от нас. “

И двамата заобикалят да се стопират на интервалите, когато продукции са били отлагани, тъй като Пери не е бил добре – като кино лентата Serving Sara от 2002 година или някои негови подиуми в Приятели — или случаите, когато се е появявал на работа, да вземем за пример в сериала The Odd Couple на CBS, само че е бил обезсърчителен. Ако зависимостта на Пери е затруднявала работата им – а безспорно го е правила – целта постоянно е бил здравето му.

Кастелер-Калио отбелязва, че когато Пери се е налагало да се отдръпна от работа, след завръщането си на снимачната площадка е минавал „ и се е извинявал на безусловно всеки един човек “. Много огромни звезди в никакъв случай не биха създали това, прибавя тя.

Въпреки че зависимостта се трансформира в неговата история, тя надалеч не е цялата истина

 

Имало е и дълги интервали на трезвеност – един от които му носи номинация за „ Еми “ за ролята му в Приятели. Има я и пиесата, която той основава и слага в Лондон – черната комедия The End of Longing, както и телевизионните планове като ситкома на ABC Mr. Sunshine.

„ Липсва ми креативната му страна “, споделя Чейпин. „ Беше извънредно интелигентен и изобретателен. “ Кастелер-Калио пък споделя, че ѝ липсва методът, по който я е карал да се смее. „ Има толкоз доста моменти от живота, в които Матю беше част от всичко. Помня всичко това, тъй като там личаха добротата и състраданието му. “

Когато е имал сложни моменти, споделя тя, той не ги е криел. „ Не беше сложен човек. Имала съм задоволително сложни клиенти. С него не съм имала нито един сложен ден. “

„ Не беше с експлозивен темперамент, “ добавя Чейпин. „ Той беше превъзходен, благ човек, който имаше персонална борба и непрекъснато се бореше да остане оня зает креативен. “

За Кастелер-Калио по-големите провокации са идвали от медиите, които са били захласнати от истории за Пери, а не от самия артист.

В петдесетгодишната си PR кариера, споделя тя,

„ най-трудни са били клиентите, които в миг на рецесия не желаят да слушат и мислят, че знаят всичко. Матю не беше подобен. “

Имало е няколко повратни позитивни момента в борбата на Пери със зависимостта

 

Един от тях е терапевтът, който му споделил, че това не е негова виновност – че зависимостта е болест.

„ Промяната на разбирането му, че се бори с хронично заболяване, промени напълно мисленето му “, споделя Чейпин.

Другият основен миг е публикуването на мемоара му през 2022 година – занимателен, самоироничен и брутално почтен.

„ Дори в най-тежките си интервали той постоянно е бил човек, който оказва помощ и се ангажира с другите “, споделя Чейпин. „ Хората идваха при него, тъй като имаше толкоз доста опит със болестта и лекуването, че можеше да предложи хиляди разнообразни пътища напред. “

Книгата му дава метод да доближи до хора в голям мащаб

 

„ Това беше огромното отлепяне на пластира на срама за него, “ споделя Чейпин. „ Много значима стъпка. Стигмата, виновността и срамът към зависимостта бяха част от неговата битка. Книгата беше методът му да каже: ‘Ето ме – всичко мое, положително, неприятно и грозно.’ Да пусне това в света – и да види любовта, която се върна към него – беше трансформиращо. “

Кастелер-Калио прибавя:

„ Колкото и сложна да беше битката за него, способността му да оказва помощ на други хора беше също толкоз голяма. Затова, щом го загубихме, нямаше никакво подозрение, че би трябвало да създадем фондацията и да продължим работата. “

Тя прибавя:

Правим това, което Матю искаше. Той повтаряше непрестанно, че желае да оказа помощ на допустимо най-вече хора.

Борбата със стигмата е една от главните задачи на фондацията

 

Само 50% от американците, споделя Кастелер-Калио, „ признават, че зависимостта е болест. Останалите считат, че това е честен неуспех и че човек просто би трябвало да се стегне – а това не е правилно. “

На този декор лекарите не са подготвени да лекуват това заболяване, прибавя тя.

„ Обучението би трябвало да бъде наложително за всички, освен за експертите, с цел да може всеки доктор да разпознава взаимозависимост, да насочи индивида към вярното лекуване – и да бъде деликатен в предписването на лекарства. “

Фондацията работи с доктор Сара Уейкмън, експерт по лекуване на зависимости в Масачузетската обща болница в Бостън, и към този момент е основала стипендия на името на Пери, с цел да подкрепи образованието на лекари.

„ Важно е да подчертаваме, че възобновяване е допустимо. Колкото по-умели ставаме в лекуването му, толкоз повече образци за възобновяване ще виждаме “, споделя Чейпин.

Среща на фондацията през септември събира към 200 специалисти, както и хора и общности с опит със зависимостта, с цел да изградят партньорства и да обменят познания.

Седмица по-късно фондацията приказва на Clinton Global Initiative, ръководена от Бил, Хилари и Челси Клинтън, за въздействието на стигмата и методите тя да бъде преодоляна.

На по-ниско равнище, едно от първите неща, които фондацията прави, е да даде средства на към 20 локални организации в Калифорния, които подкрепят хора със зависимости и обезверено се нуждаят от финансиране.

Има и стратегии, които подкрепят хора в развой на възобновяване да се върнат на работа, както и планът Bridge – управителен от лекари – който цели да обезпечи непрестанно лекуване за хора със зависимости, които излизат от пандиза.

„ Заради нашия опит с Матю знаем, че това е многопластово заболяване и би трябвало да го атакуваш от доста разнообразни направления по едно и също време “, споделя Чейпин. „ Има медицински аспект, психически аспект. Има и общностен аспект. Хората не се лекуват сами в стая. Това, което видяхме през годините с Матю, е, че има доста дупки в процеса на възобновяване. Нужна е цялостна система, тъй като процесът би трябвало да бъде поддържан доста дълго време. Ние търсим местата, където можем да запълним тези дупки. “

Пери, споделят и двамата, участва във всичко това.

„ Шестте месеца рев към този момент ги претърпях, “ споделя Чейпин. „ Останалото е работа по неговия план – тъй че той е към момента тук с нас, всеки ден. “

Кастелер-Калио прибавя:

„ Правим това, което Матю искаше. Той го споделяше още веднъж и още веднъж: Искам да оказа помощ на допустимо най-вече хора. Разбира се, желае ни се да вършим това дружно с него. Липсва ми извънредно. Но най-хубавото, което можем да създадем, е просто да продължим тази работа. “

Още вести четете в: Култура, Свят, Шоу нюз За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News