Николай Младенов: България има нужда от изцяло нова Конституция
Бившият министър на защитата и на външните работи Николай Младенов счита, че България има потребност от напълно нова Конституция, политикът пък Петър Берон е за смяна на малко неща в нея.
" Искането за нова Конституция е закъсняло. То трябваше да бъде направено много от дълго време, тъй като България има потребност освен от ремонти, а от напълно нова Конституция. Това може да се случи с Велико национално заседание ".
Това сподели в " Тази заран " по bTV Николай Младенов, някогашен министър на защитата, а по-късно и на външните работи в първия кабинет " Борисов ". От 2015 година насам той е специфичен координатор за Близкоизточния кротичък развой на генералния секретар на Организация на обединените нации.
" Настоящата ни Конституция е писана в напълно друг исторически интервал. България в този момент е член на Европейски Съюз, след няколко години ще одобри еврото. Имаме потребност от сериозен публичен спор, който да предложи на българското общество цялостна смяна на Конституция на България ", разяснява Младенов.
Според него не може с лекост да се отхвърлят хрумвания по отношение на това по какъв начин да бъде изменена или по какъв метод да бъде призната.
" Хората излязоха по улиците с претенции за смяна, а тя може да се случи, в случай че умерено погледнем върху това какво би трябвало да бъде променено. Списъкът на нещата, които би трябвало да бъдат изменени, е дълъг. Трябва да има спокоен спор, който би трябвало да се случи в обществото ни ", на мнение е Николай Младенов.
По думите му всяка политическа партия оттук насетне би трябвало да формулира своя план, да го показа пред хората и да го отбрани.
Според Младенов концепцията да се понижи броят на депутатите е доста добра.
" Време е в българското общество обаче да бъде разисквана една друга тематика, която до този миг не е отразена, а точно дали нямаме потребност от двукамерен парламент. Ако търсим положителни гаранции за бистрота, има други модели, които би трябвало да бъдат прегледани ", сподели още някогашният министър на защитата.
Петър Берон
Снимка: bTV
" Това, което ще се направи - Велико национално заседание, би трябвало да бъде последното и както доста хора считат - да се отстрани от Конституцията тази част, която се отнася до Велико народно събрание, защото с огромно болшинство могат да се вземат решение въпросите и от нормално ", разяснява от своя страна доктор Петър Берон, народен представител в последното извършено Велико национално заседание. Според него доста малко неща са за смяна в Конституцията, даже и главата, която касае правосъдната власт.
" В нея множеството неща са напълно допустими. Ако би трябвало да се промени нещо, то може да се направи в действителност от Велико народно събрание ", разяснява Берон.
Според него броят на депутатите може да се понижи малко - към 200, само че не да бъдат чак 120.
Ако се тръгне към нова Конституция, тя ще е петата подред в историята на страната ни. Първа е Търновската конституция от 1879 година, с която ставаме парламентарна монархия - първо княжество, а след това Царство България.
Следват двете социалистически конституции, признати през 1947 и 1971 година С тях се вкарва и утвърждава водещата роля на Българска комунистическа партия и се основава Държавен съвет.
След демократичните измененията през 1989 година се приема и Конституцията от 1991 година Тя трансформира България в демократична парламентарна република, само че и постоянно е подложена на критика поради дефекти в глава " Съдебна власт ". От тогава до през днешния ден е редактирана шест пъти - четири от тях тъкмо в региона на правораздаването.
Седмото Велико национално заседание, определено през 1990 година, работи тъкмо една година над Конституцията и то в изискванията на исторически митинги - кулминационната точка е Палежът на партийния дом. За да се одобри нова, пета подред Конституция, ще се наложи свикването на Осмо Велико национално заседание.
" Искането за нова Конституция е закъсняло. То трябваше да бъде направено много от дълго време, тъй като България има потребност освен от ремонти, а от напълно нова Конституция. Това може да се случи с Велико национално заседание ".
Това сподели в " Тази заран " по bTV Николай Младенов, някогашен министър на защитата, а по-късно и на външните работи в първия кабинет " Борисов ". От 2015 година насам той е специфичен координатор за Близкоизточния кротичък развой на генералния секретар на Организация на обединените нации.
" Настоящата ни Конституция е писана в напълно друг исторически интервал. България в този момент е член на Европейски Съюз, след няколко години ще одобри еврото. Имаме потребност от сериозен публичен спор, който да предложи на българското общество цялостна смяна на Конституция на България ", разяснява Младенов.
Според него не може с лекост да се отхвърлят хрумвания по отношение на това по какъв начин да бъде изменена или по какъв метод да бъде призната.
" Хората излязоха по улиците с претенции за смяна, а тя може да се случи, в случай че умерено погледнем върху това какво би трябвало да бъде променено. Списъкът на нещата, които би трябвало да бъдат изменени, е дълъг. Трябва да има спокоен спор, който би трябвало да се случи в обществото ни ", на мнение е Николай Младенов.
По думите му всяка политическа партия оттук насетне би трябвало да формулира своя план, да го показа пред хората и да го отбрани.
Според Младенов концепцията да се понижи броят на депутатите е доста добра.
" Време е в българското общество обаче да бъде разисквана една друга тематика, която до този миг не е отразена, а точно дали нямаме потребност от двукамерен парламент. Ако търсим положителни гаранции за бистрота, има други модели, които би трябвало да бъдат прегледани ", сподели още някогашният министър на защитата.
Петър Берон
Снимка: bTV
" Това, което ще се направи - Велико национално заседание, би трябвало да бъде последното и както доста хора считат - да се отстрани от Конституцията тази част, която се отнася до Велико народно събрание, защото с огромно болшинство могат да се вземат решение въпросите и от нормално ", разяснява от своя страна доктор Петър Берон, народен представител в последното извършено Велико национално заседание. Според него доста малко неща са за смяна в Конституцията, даже и главата, която касае правосъдната власт.
" В нея множеството неща са напълно допустими. Ако би трябвало да се промени нещо, то може да се направи в действителност от Велико народно събрание ", разяснява Берон.
Според него броят на депутатите може да се понижи малко - към 200, само че не да бъдат чак 120.
Ако се тръгне към нова Конституция, тя ще е петата подред в историята на страната ни. Първа е Търновската конституция от 1879 година, с която ставаме парламентарна монархия - първо княжество, а след това Царство България.
Следват двете социалистически конституции, признати през 1947 и 1971 година С тях се вкарва и утвърждава водещата роля на Българска комунистическа партия и се основава Държавен съвет.
След демократичните измененията през 1989 година се приема и Конституцията от 1991 година Тя трансформира България в демократична парламентарна република, само че и постоянно е подложена на критика поради дефекти в глава " Съдебна власт ". От тогава до през днешния ден е редактирана шест пъти - четири от тях тъкмо в региона на правораздаването.
Седмото Велико национално заседание, определено през 1990 година, работи тъкмо една година над Конституцията и то в изискванията на исторически митинги - кулминационната точка е Палежът на партийния дом. За да се одобри нова, пета подред Конституция, ще се наложи свикването на Осмо Велико национално заседание.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ