Неизвестен факт в "ШОУ": Покойният писател Дончо Цончев спасил Вежди Рашидов от самоубийство
Бившият министър на културата Вежди Рашидов преди време е правил опит да се самоубие. Факт, който малко на брой знаят. И тогава само бързата интервенция на приятеля му Дончо Цончев е предотвратила нещастието, написа " ШОУ ", чийто нов брой ще се появи през днешния ден на пазара. „ По това време постоянно си носех бръснарско ножче в дребния джоб, с което да си наточвам моливите. Отидох в Клуба на писателите на „ Ангел Кънчев”, където на една маса бяха седнали Гошо Трифонов, Дончо Цончев, Христо Калчев. Седнах при тях, само че по едно време нещо ми се обърна в душата. Пийнахме по 1-2 водки и в един миг аз им споделям: - Ще отида до тоалетната. Там извадих ножчето и щеше да стане огромна пакост – пробвах се да си нарязвам вените”, признава Рашидов. И прибавя с прям звук:
„ В този миг Дончо влезе в тоалетната и като ме видя какво върша, първото нещо, което направи, бе да ме удари, след това ме хвана за ръцете, взе ми ножчето и няма да не помни в никакъв случай думите му: „ Ти добре ще си отидеш, ще се махнеш от този свят, а нас на кого ни оставяш”.
Въпреки нелекото си детство днешният културен министър като дете е бил добър цигулар, а в гимназията е упражнявал интензивно самбо. Майка му, която е известна изпълнителка на турски и български национални песни, умира напълно млада, а той е изпратен в сиропиталището в с. „ Студен кладенец” едвам на 11 годинки. Тогавашната директорка на учебното заведение в Кърджали Златка Петрова, която Вежди назовава своя „ втора майка”, го взима под своя настойчивост и се грижи за него като за собствен роден наследник.
Двамата бяха доста положителни другари
По време на „ възродителния процес” към този момент някогашният министър на културата отпътува на специализация в Париж, където остава не два месеца, за колкото има виза, а за интервала от година и осем месеца. Докато обитава незаконно във френската столица, Вежди се среща с огромния ваятел Сезар, който галено се обръща към него с прякора „ Ел Турко”.
След майка си губи и брат си. Всъщност гибелта прекатурва два пъти живота на Вежди Рашидов. След като губи майка си, Рашидов изпраща и брат си.
„ Мама почина при злополука. Издъхна в ръцете ми. Изживях необикновен потрес. Помня, че доста мъчно понесох гибелта й”, връща лентата с насълзени очи той.
„ Брат ми умря млад. Тогава аз бях на 31, той - на 36. Издъхна в ръцете ми. Раздялата с него ми беше следващият нечовечен удар. Току-що се бях завърнал от чужбина и незабавно потеглих към Кърджали. Отидох напряко в болничното заведение. Беше към 11 ч вечерта. Заварих го жив... Мъките му бяха страшни. Стоях до леглото му, когато внезапно той ме хвана за яката и ми сподели: „ В магазина има, в магазина има,...”. Това бяха последните му думи.
Когато умира брат му, Вежди взима съдбовното решение да подари очите му на ослепял при акцидент миньор.
„ Нищо не помня, само че когато чух, че би трябвало да дам очите на брат си, свят ми се зави. Беше потрес! Можете ли да си визиите какво щеше да стане, в случай че нашите бяха разбрали, че давам очите на брат си за присаждане?
Щяха да ме линчуват. И да ме ненавиждат цялостен живот. Брат ми бе слаб, строен и хубав, приличаше на майка ми, красавица, с доста чисти черти. Аз наподобявам на татко си - дебелонос, наедрял, огромен. Много обичах брат си. И тъгата ми по него в никакъв случай не отшумя. Излязох като зашеметен от стаята”, добавя описа Рашидов.
Вежди Рашидов (вляво) със брачната половинка си Снежана Бахарова и Бойко Борисов 10 негови паметни бисера С присъщата за всеки ваятел точност Вежди Рашидов постоянно „ извайва” словесни бисери, които по-късно се помнят с години. Предлагаме ви 10 от най-големите ментални шедьоври на „ основния мултак на републиката”.
♦ „ И аз стачкувам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, само че какво да правиш”.
♦ „ Вие още не сте били камериерки на Ахмед Доган, когато аз съм го хранил с шкембе чорба”.
♦ „ Получавайте шестици, тъй като аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха - министър”.
♦ (за Доган) „ Ако смятате, че този фес не ви ръководи, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, но няма да посмеете.”
♦ „ Най-неприятното съсловие за мен са гейовете, тъй като те са комбиниране от най-лошите качества на дамата и най-долните качества на мъжа.”
♦ „ Не може храната да е единственото, поради което хомо сапиенсът е основал индивида. Много красиво сме се облекли, караме едни прелестни коли, естетизирали сме се, желаеме да се развием духовно, да, само че не може единственият смисъл да е да ядем, да пием. Много е значимо, в действителност, би трябвало да ядем три пъти дневно, само че ядем три пъти дневно, с цел да се усъвършенстваме.”
♦ (защо не поддържа противоречивия закон за горите) „ Не може България да се лиши от вложения, а и аз не мога непрестанно да адресирам сина и внучките си в Австрия да се пързалят – малко скъпичко ми излиза”.
♦ (на конференция към журналисти) „ Дълго ли приказвам? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко... ме хвана по този начин...”.
♦ „ Навремето имаше публицисти, с които дружно пиехме, дружно повръщахме, дружно ставахме от масата. Бяхме като едно цяло тяло.”
♦ „ Ами несъмнено, тъй като Господ Бог е бил първо и ваятел. Нали въпреки всичко преди словото, преди началото е сътворил индивида от тиня. Все отново ми е бил сътрудник.”
Подготви Анелия ПОПОВА
„ В този миг Дончо влезе в тоалетната и като ме видя какво върша, първото нещо, което направи, бе да ме удари, след това ме хвана за ръцете, взе ми ножчето и няма да не помни в никакъв случай думите му: „ Ти добре ще си отидеш, ще се махнеш от този свят, а нас на кого ни оставяш”.
Въпреки нелекото си детство днешният културен министър като дете е бил добър цигулар, а в гимназията е упражнявал интензивно самбо. Майка му, която е известна изпълнителка на турски и български национални песни, умира напълно млада, а той е изпратен в сиропиталището в с. „ Студен кладенец” едвам на 11 годинки. Тогавашната директорка на учебното заведение в Кърджали Златка Петрова, която Вежди назовава своя „ втора майка”, го взима под своя настойчивост и се грижи за него като за собствен роден наследник.
Двамата бяха доста положителни другари
По време на „ възродителния процес” към този момент някогашният министър на културата отпътува на специализация в Париж, където остава не два месеца, за колкото има виза, а за интервала от година и осем месеца. Докато обитава незаконно във френската столица, Вежди се среща с огромния ваятел Сезар, който галено се обръща към него с прякора „ Ел Турко”.
След майка си губи и брат си. Всъщност гибелта прекатурва два пъти живота на Вежди Рашидов. След като губи майка си, Рашидов изпраща и брат си.
„ Мама почина при злополука. Издъхна в ръцете ми. Изживях необикновен потрес. Помня, че доста мъчно понесох гибелта й”, връща лентата с насълзени очи той.
„ Брат ми умря млад. Тогава аз бях на 31, той - на 36. Издъхна в ръцете ми. Раздялата с него ми беше следващият нечовечен удар. Току-що се бях завърнал от чужбина и незабавно потеглих към Кърджали. Отидох напряко в болничното заведение. Беше към 11 ч вечерта. Заварих го жив... Мъките му бяха страшни. Стоях до леглото му, когато внезапно той ме хвана за яката и ми сподели: „ В магазина има, в магазина има,...”. Това бяха последните му думи.
Когато умира брат му, Вежди взима съдбовното решение да подари очите му на ослепял при акцидент миньор.
„ Нищо не помня, само че когато чух, че би трябвало да дам очите на брат си, свят ми се зави. Беше потрес! Можете ли да си визиите какво щеше да стане, в случай че нашите бяха разбрали, че давам очите на брат си за присаждане?
Щяха да ме линчуват. И да ме ненавиждат цялостен живот. Брат ми бе слаб, строен и хубав, приличаше на майка ми, красавица, с доста чисти черти. Аз наподобявам на татко си - дебелонос, наедрял, огромен. Много обичах брат си. И тъгата ми по него в никакъв случай не отшумя. Излязох като зашеметен от стаята”, добавя описа Рашидов.
Вежди Рашидов (вляво) със брачната половинка си Снежана Бахарова и Бойко Борисов 10 негови паметни бисера С присъщата за всеки ваятел точност Вежди Рашидов постоянно „ извайва” словесни бисери, които по-късно се помнят с години. Предлагаме ви 10 от най-големите ментални шедьоври на „ основния мултак на републиката”.
♦ „ И аз стачкувам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, само че какво да правиш”.
♦ „ Вие още не сте били камериерки на Ахмед Доган, когато аз съм го хранил с шкембе чорба”.
♦ „ Получавайте шестици, тъй като аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха - министър”.
♦ (за Доган) „ Ако смятате, че този фес не ви ръководи, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, но няма да посмеете.”
♦ „ Най-неприятното съсловие за мен са гейовете, тъй като те са комбиниране от най-лошите качества на дамата и най-долните качества на мъжа.”
♦ „ Не може храната да е единственото, поради което хомо сапиенсът е основал индивида. Много красиво сме се облекли, караме едни прелестни коли, естетизирали сме се, желаеме да се развием духовно, да, само че не може единственият смисъл да е да ядем, да пием. Много е значимо, в действителност, би трябвало да ядем три пъти дневно, само че ядем три пъти дневно, с цел да се усъвършенстваме.”
♦ (защо не поддържа противоречивия закон за горите) „ Не може България да се лиши от вложения, а и аз не мога непрестанно да адресирам сина и внучките си в Австрия да се пързалят – малко скъпичко ми излиза”.
♦ (на конференция към журналисти) „ Дълго ли приказвам? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко... ме хвана по този начин...”.
♦ „ Навремето имаше публицисти, с които дружно пиехме, дружно повръщахме, дружно ставахме от масата. Бяхме като едно цяло тяло.”
♦ „ Ами несъмнено, тъй като Господ Бог е бил първо и ваятел. Нали въпреки всичко преди словото, преди началото е сътворил индивида от тиня. Все отново ми е бил сътрудник.”
Подготви Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ