Бившият италиански халф Самуеле Дала Бона даде интервю пред Гадзета

Бившият италиански халф Самуеле Дала Бона даде изявление пред " Гадзета дело Спорт ", в което се върна обратно във времето. Някогашният футболист изрази страдание, че през лятото на 2002 година смени Челси с Милан. За тима на Карло Анчелоти Сам записа 16 мача и един гол във всички шампионати. В единствения си сезон с " росонерите " той завоюва Шампионска лига. В момента 44-годишният италианец седи настрана от обичаната игра и е в ролята на арендатор.

" Помня по какъв начин ми се обади Джанлука Виали и ме попита: " И по този начин, какво реши? Идваш ли в Челси? Невъзможно е да откажеш, Сам ". Виали промени живота ми. През май 1998 година играх на европейското състезание за юноши в Шотландия. Представих се доста мощно - като Бог! Загубихме финала, Виали чакаше до рейса. Зачудих се какво желае. Бях на 16 година Каза ми, че Челси търси положителни млади футболисти и желае да се причисля към тях. По това време бях в юношеската групировка на Аталанта. Избягах от колежа на 15 август, с цел да отида да подпиша контракт в Лондон.

Отидох в Англия с друго италианско момче - Лука Перкаси. Живеехме дружно в един дребен апартамент против " Хайд Парк ". Дъжд, вятър, сняг и футбол. Беше травматично - не говорех нито дума британски. Челси ни нае частен преподавател, който не знаеше италиански. Понякога не го разбирах и го псувах. Трудно беше. Дебютирах за Челси под управлението на Виали през 2000 година Около мен бяха Хаселбанк, Десаи, Дзола, Ди Матео, Уайз, Тери, моят другар Кудичини. След това управител стана Раниери. За две години в никакъв случай не го чух да споделя " отлично ", само че той беше човек-ментор. И Виали също. В Челси нямаше диети. Ние, италианците, ядохме брезаола (б.а. - сушено говеждо месо) и ризото, англичаните и другите чужденци ядяха всичко. Все още помня по какъв начин преди един значим мач Хаселбанк ядеше карбонара, а Раниери го попита какво прави. Отговори му: " Не се тревожи, по този начин или другояче ще вкарам гол ".

Да, скърбя, че напуснах Лондон. Беше друг футбол, по-свободен, без напрежение. Кристиан Панучи и Раниери ме предизвестиха да не се връщам в Италия. През 2001 година отхвърлих оферта от Венеция и Челси ме извади от състава. След два месеца Раниери ме върна, само че в края на сезона си потеглих. Все още мисля за това през днешния ден: трябваше да остана там вечно. Брайда ми сподели в 11 сутринта, че ще бъде на " Стамфорд Бридж " за мача Челси - Фулъм. Бях поощрен от фамилията ми, сътрудника ми и приятелите. И одобрих предлагането на Милан.

Какво се обърка в Милан ли? Мачът против Реал Мадрид в Испания остави своя отпечатък върху мен. Започнах, играх едно полувреме и то зле. Анчелоти ме сложи на дясното крило против Роберто Карлуш, който тичаше на цялостно обороти. Получих ранен жълт картон и по-късно бях заменен. Беше тестване. Ако го бях издържал, щях да продължа. За страдание, италианският футбол е подобен. Веднага те съдят. В Италия един ден си неприятен, на другия си най-хубавият. Това е гадно.

Гледах финала през 2003 година против Ювентус от трибуните на " Олд Трафорд ". Спомням си спор сред Индзаги и Шевченко по време на последната подготовка, те си размениха обиди. Малдини се приближи и им сподели да спрат. Истински капитан, той постоянно ме плашеше, почтено казано. А Пипо, въпреки това, беше " човекоядец " - преди финала упражняваше самичък придвижванията си на игрище за голф.

Спрях на 31, тъй като футболният свят не ми харесваше. Аз съм почтен човек и си платих за това. Най-голямата нелепост в кариерата ми? Едно лято, изведнъж, споделих, че желая да прекарам три месеца с Бобо Виери. Купони и клубове. Сигурно бях похарчил 50 000 евро. От банката ми се тормозиха, че някой е откраднал картата ми. В Милан делях стая с Марко Бориело, красавецът на тима. Излизахме дружно. Непрекъснато му споделях да остави едно гадже и за мен ", описа Самуеле Дала Бона.