Саша Симонович: Големият проблем в България са футболните шефове, а всички бивши футболисти на ЦСКА и Левски искат минимум да водят националния отбор
Бившият футболист Саша Симонович е един от най-дълго игралите у нас чужденци. Има над 150 мача в елита, стана първенец с Левски, има 3 купи и 1 Суперкупа. Освен за " сините " игра и за Локо Мездра, Вихрен и Славия, а до скоро беше треньор на Беласица
Според него по-големият проблем в България е обвързван с ръководството на футболните клубове, с футболните шефове. " Аз съм в България от 20 години, съвсем половината ми живот е тук. Не е казусът единствено до треньорите. За да вземеш един добър треньор, той коства избрана сума пари. В един миг обаче шефовете си вършат сметката – за какво ми е този треньор, ще си взема някой различен, който ми е два пъти по-евтин. Президентите вършат взаимни отстъпки, назначават треньори, които не са на равнище. Не се обръща внимание на треньорите в школите ", разяснява Симонович. Според нето не всеки човек е подобаващ да стане треньор, още повече треньор на деца, който би трябвало да ги научи на футболната писменост.
" В Сърбия в една школа, която има искания и желае да развива деца, доста рядко може да намериш инцидентен човек. Преди време бях на шампионат, на който дойде тим от школата на Партизан. Водеше ги именит някогашен футболист, който беше останал да работи в школата на Партизан! В школата…
В България обаче всички някогашни футболисти на ЦСКА и Левски желаят най-малко да водят националния тим. И въпростият човек евентуално желае да води първия тим на Партизан. Обаче по този начин са решили в клуба, че мястото му на този стадий е в школата, тъй като на следващия ден той ще даде път на идващите футболни гении. И от това ще се завоюва доста повече, в сравнение с да го вземат в мъжкия тим на Партизан и след шест месеца да го уволнят.
В Сърбия треньорите са по-спокойни от това естество. Какво се случва в България?! Един треньор би трябвало да работи в допълнение една, втора или трета работа, с цел да може да си изкарва парите за месеца! Това съгласно мен не е вярна посока на развиване. А има положителни треньори, безапелационен съм. И виждате едно по едно по какъв начин се изпускат значими моменти във футбола. А не се ли слагат основите във футболното учебно заведение, каквото би трябвало да е школата, след това не чакай триумфи ", споделя Саша Симонович пред.
" Когато пристигнах в България през 2002 година, имаше много сръбски футболисти в тимовете. Не единствено във водещите, в съвсем всички тимове. Сега България не може да си разреши сърби. Няма по какъв начин да привлечеш сериозен сръбски футболист, тъй като той взима заплата в Цървена Звезда в порядъка на 500 – 750 хиляди евро на година. Отива малко по на запад и в Динамо Загреб заплатата му става 1 милион евро на година. Тук евентуално Лудогорец само може да си разреши такива пари. Ако даден футболист играе за 3-5 хиляди евро в Сърбия в тим от средата на класирането, за какво да идва в България за същите пари?! Няма смисъл.
В края на 90-те години аз бях в Обилич, само че към момента не бях титуляр. Аркан беше началник и Обилич даже стана първенец през 1998 година Голяма част от футболистите стигнаха зенита си и трябваше да бъдат продадени. Обаче поради проблемите си Аркан не можеше да ги продаде на Запад. А в България имаше контакти с тогавашните футболни шефове, някои от които и в този момент са във футбола. И по този начин огромна част от играчите се озоваха в България. Цели петима играчи пристигнаха в ЦСКА, имаше в Литекс, в Беласица, под дърво и камък. Някои останаха тук повече време, само че други играха малко и по-късно направиха прехвърляния на запад. Така аз към този момент станах титуляр в Обилич и напролет на 2002 година пристигнах в Левски. На " Герена " ме притегли Славолюб Муслин, той беше тогава треньор. Преди това той ме искаше и в Цървена звезда, само че не се случиха нещата.
Дойдох пролетта на 2002 година и към този момент се играеха плейофите в шампионата. Дебютирах против ЦСКА и още в първия си мач вкарах гол, като ги победихме с 2:0. Станахме първенци – аз за първи път, а за тима това беше трета поредна купа. През лятото играхме в евротурнирите. Вкарах на Сконто Рига и ги отстранихме след еднакъв и победа. После отпаднахме от Динамо Киев, само че продължихме за Купата на УЕФА. Там вкарах 2 гола против Брьондби за 4:1, елиминирахме ги, само че отпаднахме с дузпи от Щурм Грац, като и на тях вкарах в постоянното време, с цел да се стигне до продълженията ", спомня си още Симонович.
Според него по-големият проблем в България е обвързван с ръководството на футболните клубове, с футболните шефове. " Аз съм в България от 20 години, съвсем половината ми живот е тук. Не е казусът единствено до треньорите. За да вземеш един добър треньор, той коства избрана сума пари. В един миг обаче шефовете си вършат сметката – за какво ми е този треньор, ще си взема някой различен, който ми е два пъти по-евтин. Президентите вършат взаимни отстъпки, назначават треньори, които не са на равнище. Не се обръща внимание на треньорите в школите ", разяснява Симонович. Според нето не всеки човек е подобаващ да стане треньор, още повече треньор на деца, който би трябвало да ги научи на футболната писменост.
" В Сърбия в една школа, която има искания и желае да развива деца, доста рядко може да намериш инцидентен човек. Преди време бях на шампионат, на който дойде тим от школата на Партизан. Водеше ги именит някогашен футболист, който беше останал да работи в школата на Партизан! В школата…
В България обаче всички някогашни футболисти на ЦСКА и Левски желаят най-малко да водят националния тим. И въпростият човек евентуално желае да води първия тим на Партизан. Обаче по този начин са решили в клуба, че мястото му на този стадий е в школата, тъй като на следващия ден той ще даде път на идващите футболни гении. И от това ще се завоюва доста повече, в сравнение с да го вземат в мъжкия тим на Партизан и след шест месеца да го уволнят.
В Сърбия треньорите са по-спокойни от това естество. Какво се случва в България?! Един треньор би трябвало да работи в допълнение една, втора или трета работа, с цел да може да си изкарва парите за месеца! Това съгласно мен не е вярна посока на развиване. А има положителни треньори, безапелационен съм. И виждате едно по едно по какъв начин се изпускат значими моменти във футбола. А не се ли слагат основите във футболното учебно заведение, каквото би трябвало да е школата, след това не чакай триумфи ", споделя Саша Симонович пред.
" Когато пристигнах в България през 2002 година, имаше много сръбски футболисти в тимовете. Не единствено във водещите, в съвсем всички тимове. Сега България не може да си разреши сърби. Няма по какъв начин да привлечеш сериозен сръбски футболист, тъй като той взима заплата в Цървена Звезда в порядъка на 500 – 750 хиляди евро на година. Отива малко по на запад и в Динамо Загреб заплатата му става 1 милион евро на година. Тук евентуално Лудогорец само може да си разреши такива пари. Ако даден футболист играе за 3-5 хиляди евро в Сърбия в тим от средата на класирането, за какво да идва в България за същите пари?! Няма смисъл.
В края на 90-те години аз бях в Обилич, само че към момента не бях титуляр. Аркан беше началник и Обилич даже стана първенец през 1998 година Голяма част от футболистите стигнаха зенита си и трябваше да бъдат продадени. Обаче поради проблемите си Аркан не можеше да ги продаде на Запад. А в България имаше контакти с тогавашните футболни шефове, някои от които и в този момент са във футбола. И по този начин огромна част от играчите се озоваха в България. Цели петима играчи пристигнаха в ЦСКА, имаше в Литекс, в Беласица, под дърво и камък. Някои останаха тук повече време, само че други играха малко и по-късно направиха прехвърляния на запад. Така аз към този момент станах титуляр в Обилич и напролет на 2002 година пристигнах в Левски. На " Герена " ме притегли Славолюб Муслин, той беше тогава треньор. Преди това той ме искаше и в Цървена звезда, само че не се случиха нещата.
Дойдох пролетта на 2002 година и към този момент се играеха плейофите в шампионата. Дебютирах против ЦСКА и още в първия си мач вкарах гол, като ги победихме с 2:0. Станахме първенци – аз за първи път, а за тима това беше трета поредна купа. През лятото играхме в евротурнирите. Вкарах на Сконто Рига и ги отстранихме след еднакъв и победа. После отпаднахме от Динамо Киев, само че продължихме за Купата на УЕФА. Там вкарах 2 гола против Брьондби за 4:1, елиминирахме ги, само че отпаднахме с дузпи от Щурм Грац, като и на тях вкарах в постоянното време, с цел да се стигне до продълженията ", спомня си още Симонович.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ