Не далавера, а гадосдел - 100 години след акад. Балан царист бори чуждиците
Бившият народен представител Станимир Илчев измисля нови думи, с цел да ги размени
Представяте ли си вместо “вето ” да се споделя “спир ”, “гето ” да се размени с “негдекът ”, а “далавера ” - с “гадосдел ”? На пръв взор звучи доста ексцентрично и даже неуместно. Но е стъпка в изчистването на българския език от чуждици.
100 година след акад. Александър Теодоров-Балан някогашният царски народен представител Станимир Илчев се е заел още веднъж с сложната задача да измисля нови думи в българския език, с които да размени чуждиците.
След два мандата
в българския
парламент и един
в европейския през днешния ден
Илчев е пенсионер
и по-скоро непряк наблюдаващ на процесите, защото партията му Национална движение „Симеон Втори" е отвън Народното събрание. Но като подобен има повече време да следи речта на българите - било те политици, учени, общественици или специалисти, и от ден на ден се ужасява от потреблението на чуждици в ежедневната ни тирада.
Признава си, че самият той постоянно и по табиет вмъква такива думи и в своите изявления. Но в мига, в който се “улови ”, бърза да ги размени с родни слова. И защото не всеки път му хрумват подобаващи, е почнал да написа собствен речник.
Измисля си нови думи, които образува въз основа на смисъла и тълкуванието на тази, която желае да “преведе ”. Ето да вземем за пример упоменатите нагоре: “вето ” заменя със “спир ”, тъй като един законопроект бива спрян; “гето ” с “негдекът ”, тъй като “къде, къде - негде вършат своето кътче и населено място ”; “далавера ” с “гадосдел ” от гадна договорка.
Ето още от речника на Илчев:
База - ратище (от рат - армия и война, и радетел - войник)
Алтернатива - другизлаз (друг излаз от ситуацията)
Абсурд - учидир (толкова огромно удивление се състои в нещо неуместно, че то оставя трайна диря и следа в съзнанието)
Анонс - извест (известявам, обявявам)
Контекст - мислокръг ( “в подтекста на ” значи тъкмо в семантичния кръг на обсъжданата тема)
Консенсус - погода (спогождане, конвенция, погаждат се)
Рейтинг - местостъп (мястото, на което си стъпил)
Вот - общ брой (защото събира гласовете)
Промоция - обслава (дава ѝ се слава)
Стартъп (начинаеща фирма) - ранзанят (ранен занаят)
Уикенд - седмокрай (края на седмицата)
Ъпгрейд - укреп (укрепвам или ускорявам системата)
“Тези думи са непредвидени, част от тях будят автоматизирано или противоречие, или смях. Но дано да помислим оттатък това какво следва - още по-голямо и неконтролирано навлизане на непознати думи и цели словесни структури в езика ни. И той най-после ще бъде полуумъртвен ”, подлага на критика Илчев. И изяснява, че концепцията за самобитния му речник пристигнала непринудено, само че го обсебила трайно, даже
води диалози с
езиковеди по тематиката
“Езикът ни е съществено заплашен - нахлуват чуждици, опростява се изказът за да се печели време, компютърният лексикон подменя живи думи от всекидневното другарство. Става дума за съществени загуби на хубави звучни български думи ”, изяснява царистът. Илчев не е лингвист по специалност, само че постоянно е бил един от най-цветните оратори в политиката ни.
“Да, агресор съм в тази сфера, в която не съм експерт. И взех решение да кова думи, да съживявам други и да комбинирам елементи от думи, които са надалеч по-български, по-точни и изразителни ”, изяснява той. Убеден е, че когато езикът страда, се трансформира и визията за самия живот. Дава образец с възвратния глагол “случвам се ”. “У нас през днешния ден всеки приказва с оптимално натоварване на този глагол и отвод от потреблението на негови синоними. Стигнахме до такава степен интелигентни хора, напуснали огромния град и отишли на село, да споделят: “Аз съм в едно малко родопско село, тъй като тук животът се случва. ” А амбициозни политици и специалисти в своята област да споделят, че “Неслучването на промяната в този бранш ще докара до това да се случат еди-какви си неща ”. А има сказуеми като “ставам ”, “състоя се ”, “осъществявам ”, възмущава се царистът.
Дразни се и недоумява по какъв начин е допустимо все по-често в езика да се употребяват толкоз паразитни изречения и клишета като “в смисъл ”, “впрочем ”.
Възмутен е, че младите през днешния ден не могат да приказват, тъй като, забили погледи в телефон, таблет или компютър, те не поддържат връзка между тях и просто няма от кое място да образуват добра езикова просвета. Смята да се захване и с младежкия IT език, с новите така наречен “компютърни ” термини. Но първо би трябвало самичък да се образова на тази тематика. Защото не крие, че е динозавър във връзка с новите технологии. Е, зарязал е остарялата пишеща машина, само че не написа на компютър, а диктува, най-често на децата.
Телефонът му
е с копчета,
обществените мрежи са непознати за него и го ужасяват.
Като непряк слушател е ужасяващ и от равнището на депутатските диспути. Всички произшествия за 12-те месеца на годината събрани дружно, са извънредно по-малки от езиковата злополука в българското Народно заседание. По-ярки и убийствени демонстрации на скудоумие, комплициран словоред и отклонения от българските езикови модели не е имало до момента, споделя той.
Интересът му към езика е от детските му години. Израснал е в родното си село Равна гора в предпланините на Странджа. На площада постоянно слушал разказите на старците за живота, някои от тях били участници във войните, други пътували по света. Освен това изчитал на един мирис всяка книга, която му попаднела -
татко му бил миньор
и от всяка заплата му
купувал по 1 книга
Така до VII клас имал библиотека съвсем колкото селското читалище - с над 100 тома. “Слушането на забавни разкази на хора с богат житейски опит и четенето на книги тренира, от една страна, сетивата ми за писаната тирада, от друга - онази ниша в паметта ми, която ми разрешава и до през днешния ден да пресъздавам цели текстове ”, споделя Илчев. Наскоро изумил съветски екскурзиант, на който цитирал наизуст цялостен откъс от “Тихият Дон ” на Шолохов.
Освен с речника Илчев се е захванал и с друго значимо дело - ще написа Харта на българо-македонските връзки към контракта сред двете страни. Идеята му е в нея да написа, че двете страни се спогаждат да предизвикват всевъзможни форми на езиково доближаване. А самият той моли нашите езикови експерти да предложат на държавниците ни да се възстановят дублетните форми на съюзите с, със, в, във с частиците со и во. А на македонците да предложим “да спрат да се вършат, че няма тон Ъ и да възстановят положителната писмен знак Ъ ”. Техният “език ” е непосредствен до нашия - няма падежи, 90% от речниковия състав съответствува отчасти или изцяло, безапелационен е някогашният народен представител.
Създал е и фондация
“Български свят ” за
българите в чужбина
и корените на историята ни. Главен редактор е на списание “НАТО и България ”. Не е загърбил напълно и политиката - част е от триумвирата, който в този момент е отпред на Национална движение „Симеон Втори", дружно с ексдепутатите Олимпи Кътев и Съби Давидов.
Това са единствено част от заниманията на пенсионера Илчев през днешния ден. Денят му протича сред “офиса ” - кварталната механа “При чичо Чайник ”, където бистри политиката с другари като художника Иван Кутузов-Кути, и “силовия ъгъл ” сред блоковете (фитнесуредите на открито), където тренира с новите си млади другари от квартала - Фая, Боби, Айдо, Ярето, Зоба и Главата.
100-процентово на вниманието му обаче могат да се радват единствено двете внучки - дъщерите на Владимир, огромният наследник на Илчев и журналистката Светла Петрова. Дядо Стенли към този момент разяснява с петокласничката Светла разликите сред еволюция и гражданска война. С 5-годишната Валентина пък четат приказки и играят на “Чичо лекар ”. Стенли и Светла сега ремонтират къща на село, където мечтаят да се преселят за непрекъснато. /24chasa.bg
Представяте ли си вместо “вето ” да се споделя “спир ”, “гето ” да се размени с “негдекът ”, а “далавера ” - с “гадосдел ”? На пръв взор звучи доста ексцентрично и даже неуместно. Но е стъпка в изчистването на българския език от чуждици.
100 година след акад. Александър Теодоров-Балан някогашният царски народен представител Станимир Илчев се е заел още веднъж с сложната задача да измисля нови думи в българския език, с които да размени чуждиците.
След два мандата
в българския
парламент и един
в европейския през днешния ден
Илчев е пенсионер
и по-скоро непряк наблюдаващ на процесите, защото партията му Национална движение „Симеон Втори" е отвън Народното събрание. Но като подобен има повече време да следи речта на българите - било те политици, учени, общественици или специалисти, и от ден на ден се ужасява от потреблението на чуждици в ежедневната ни тирада.
Признава си, че самият той постоянно и по табиет вмъква такива думи и в своите изявления. Но в мига, в който се “улови ”, бърза да ги размени с родни слова. И защото не всеки път му хрумват подобаващи, е почнал да написа собствен речник.
Измисля си нови думи, които образува въз основа на смисъла и тълкуванието на тази, която желае да “преведе ”. Ето да вземем за пример упоменатите нагоре: “вето ” заменя със “спир ”, тъй като един законопроект бива спрян; “гето ” с “негдекът ”, тъй като “къде, къде - негде вършат своето кътче и населено място ”; “далавера ” с “гадосдел ” от гадна договорка.
Ето още от речника на Илчев:
База - ратище (от рат - армия и война, и радетел - войник)
Алтернатива - другизлаз (друг излаз от ситуацията)
Абсурд - учидир (толкова огромно удивление се състои в нещо неуместно, че то оставя трайна диря и следа в съзнанието)
Анонс - извест (известявам, обявявам)
Контекст - мислокръг ( “в подтекста на ” значи тъкмо в семантичния кръг на обсъжданата тема)
Консенсус - погода (спогождане, конвенция, погаждат се)
Рейтинг - местостъп (мястото, на което си стъпил)
Вот - общ брой (защото събира гласовете)
Промоция - обслава (дава ѝ се слава)
Стартъп (начинаеща фирма) - ранзанят (ранен занаят)
Уикенд - седмокрай (края на седмицата)
Ъпгрейд - укреп (укрепвам или ускорявам системата)
“Тези думи са непредвидени, част от тях будят автоматизирано или противоречие, или смях. Но дано да помислим оттатък това какво следва - още по-голямо и неконтролирано навлизане на непознати думи и цели словесни структури в езика ни. И той най-после ще бъде полуумъртвен ”, подлага на критика Илчев. И изяснява, че концепцията за самобитния му речник пристигнала непринудено, само че го обсебила трайно, даже
води диалози с
езиковеди по тематиката
“Езикът ни е съществено заплашен - нахлуват чуждици, опростява се изказът за да се печели време, компютърният лексикон подменя живи думи от всекидневното другарство. Става дума за съществени загуби на хубави звучни български думи ”, изяснява царистът. Илчев не е лингвист по специалност, само че постоянно е бил един от най-цветните оратори в политиката ни.
“Да, агресор съм в тази сфера, в която не съм експерт. И взех решение да кова думи, да съживявам други и да комбинирам елементи от думи, които са надалеч по-български, по-точни и изразителни ”, изяснява той. Убеден е, че когато езикът страда, се трансформира и визията за самия живот. Дава образец с възвратния глагол “случвам се ”. “У нас през днешния ден всеки приказва с оптимално натоварване на този глагол и отвод от потреблението на негови синоними. Стигнахме до такава степен интелигентни хора, напуснали огромния град и отишли на село, да споделят: “Аз съм в едно малко родопско село, тъй като тук животът се случва. ” А амбициозни политици и специалисти в своята област да споделят, че “Неслучването на промяната в този бранш ще докара до това да се случат еди-какви си неща ”. А има сказуеми като “ставам ”, “състоя се ”, “осъществявам ”, възмущава се царистът.
Дразни се и недоумява по какъв начин е допустимо все по-често в езика да се употребяват толкоз паразитни изречения и клишета като “в смисъл ”, “впрочем ”.
Възмутен е, че младите през днешния ден не могат да приказват, тъй като, забили погледи в телефон, таблет или компютър, те не поддържат връзка между тях и просто няма от кое място да образуват добра езикова просвета. Смята да се захване и с младежкия IT език, с новите така наречен “компютърни ” термини. Но първо би трябвало самичък да се образова на тази тематика. Защото не крие, че е динозавър във връзка с новите технологии. Е, зарязал е остарялата пишеща машина, само че не написа на компютър, а диктува, най-често на децата.
Телефонът му
е с копчета,
обществените мрежи са непознати за него и го ужасяват.
Като непряк слушател е ужасяващ и от равнището на депутатските диспути. Всички произшествия за 12-те месеца на годината събрани дружно, са извънредно по-малки от езиковата злополука в българското Народно заседание. По-ярки и убийствени демонстрации на скудоумие, комплициран словоред и отклонения от българските езикови модели не е имало до момента, споделя той.
Интересът му към езика е от детските му години. Израснал е в родното си село Равна гора в предпланините на Странджа. На площада постоянно слушал разказите на старците за живота, някои от тях били участници във войните, други пътували по света. Освен това изчитал на един мирис всяка книга, която му попаднела -
татко му бил миньор
и от всяка заплата му
купувал по 1 книга
Така до VII клас имал библиотека съвсем колкото селското читалище - с над 100 тома. “Слушането на забавни разкази на хора с богат житейски опит и четенето на книги тренира, от една страна, сетивата ми за писаната тирада, от друга - онази ниша в паметта ми, която ми разрешава и до през днешния ден да пресъздавам цели текстове ”, споделя Илчев. Наскоро изумил съветски екскурзиант, на който цитирал наизуст цялостен откъс от “Тихият Дон ” на Шолохов.
Освен с речника Илчев се е захванал и с друго значимо дело - ще написа Харта на българо-македонските връзки към контракта сред двете страни. Идеята му е в нея да написа, че двете страни се спогаждат да предизвикват всевъзможни форми на езиково доближаване. А самият той моли нашите езикови експерти да предложат на държавниците ни да се възстановят дублетните форми на съюзите с, със, в, във с частиците со и во. А на македонците да предложим “да спрат да се вършат, че няма тон Ъ и да възстановят положителната писмен знак Ъ ”. Техният “език ” е непосредствен до нашия - няма падежи, 90% от речниковия състав съответствува отчасти или изцяло, безапелационен е някогашният народен представител.
Създал е и фондация
“Български свят ” за
българите в чужбина
и корените на историята ни. Главен редактор е на списание “НАТО и България ”. Не е загърбил напълно и политиката - част е от триумвирата, който в този момент е отпред на Национална движение „Симеон Втори", дружно с ексдепутатите Олимпи Кътев и Съби Давидов.
Това са единствено част от заниманията на пенсионера Илчев през днешния ден. Денят му протича сред “офиса ” - кварталната механа “При чичо Чайник ”, където бистри политиката с другари като художника Иван Кутузов-Кути, и “силовия ъгъл ” сред блоковете (фитнесуредите на открито), където тренира с новите си млади другари от квартала - Фая, Боби, Айдо, Ярето, Зоба и Главата.
100-процентово на вниманието му обаче могат да се радват единствено двете внучки - дъщерите на Владимир, огромният наследник на Илчев и журналистката Светла Петрова. Дядо Стенли към този момент разяснява с петокласничката Светла разликите сред еволюция и гражданска война. С 5-годишната Валентина пък четат приказки и играят на “Чичо лекар ”. Стенли и Светла сега ремонтират къща на село, където мечтаят да се преселят за непрекъснато. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ