Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър призовава да се

Бившият държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър приканва да се прегледат освен практическите и правните аспекти на съществуването на изкуствения разсъдък (ИИ), само че и философските. В публикация за американското издание The Wall Street Journal, написана взаимно с Ерик Шмит и Дейниъл Хътънлочър, авторитетният посланик разсъждава над въпроса какво ще бъде въздействието на ИИ върху културата, човешката природа и историята. Материалът е показан като превод без редакторска интервенция, предава " Фокус ". Размишленията са нашето главно средство за познаване на света. Как ще се трансформират нещата, в случай че машините стартират да мислят? Отделът на Белия дом по въпросите за научнотехнологичната политика приканва за създаване на „ законопроект за правата “, който да пази американците в „ свят на изкуствен интелект. Притесненията по отношение на навлизането на ИИ в живота на хората са добре обосновани и добре познати: мнозина се опасяват, че той ще наруши границите на поверителността и ще компрометира прозрачността на процеса, и че предубедените входни данни ще доведат до пристрастни крайни резултати, в това число за такива значими за персоналния и публичен разцвет сфери като медицина, правоприлагане, наемане на работа и разпределяне на заеми. Развитието на ИИ обаче ще докара до друга фундаментална смяна: ще оспори примата на човешкото мислене. През цялата история хората са се стремяли да схванат света към тях и ролята си в него. Още от Просвещението считаме мисленето - способността да изследваме, разбираме и обясняваме - като главно средство за познаване на света. Именно посредством познаването на света хората са съдействали за неговото развиване. През последните 300 години, т.е. във времевия откъслек, които историците назовават „ епохата на разсъдъка “, ние се държахме надлежно: изучавахме, експериментирахме, изобретявамхе и градихме. Сега ИИ – артикул на човешката досетливост – последователно подкопава шампионата на нашето мислене. Той изследва и стартира да схваща най-разнообразните аспекти на съществуването на света доста по-бързо от нас. И прави това по друг метод от нас, а в някои случаи даже отвън нашето схващане. През 2017 година Гугъл DeepMind сътвори стратегия, наречена AlphaZero, която се научи по какъв начин да печели игра на шах, като овладя играта без човешка интервенция и създаде не напълно човешка тактика. Когато гросмайстор Гари Каспаров видя играта й, той означи, че AlphaZero е раздрусала концепцията за шаха „ до основите “. Програмата не играеше по-бързо или по-ефективно, само че като че ли изцяло премисли шаха. През 2020 година се появи нов антибиотик, наименуван халицин. Той беше открит от учени от Масачузетския софтуерен институт, които разпоредиха на ИИ да прави калкулации, които надвишават опциите на човешкия мозък, да симулират милиони варианти и да учат до момента неразучени и в никакъв случай не обяснявани способи за ликвидиране на бактерии. След като направиха това изобретение, учените означиха, че без помощта на ИИ, откриването на халицин благодарение на обичайни пробни способи би трябвало да коства „ необикновено доста пари “ - с други думи, откриването му би било невероятно. Моделът за програмиране на езика GPT-3, който се ръководи от OpenAI и се учи посредством обработка на текст от Интернет, към този момент е в положение да генерира автентичен текст. Всъщност това е литературно произведение, което дава отговор на оферти от Алън Тюринг стандарт за „ рационално “ държание, което не може да бъде разграничено от човешкото. Технологията за изкуствен интелект е извънредно обещаваща: превод от огромно многообразие от езици, диагностициране на болести, битка с изменението на климата - или най-малко по-добро моделиране на процеса на изменението на климата. Въпреки това, както се вижда от триумфа на програмата AlphaZero в шаха, изобретяването на халицин и GPT-3, потреблението на ИИ за реализиране на дадена цел може да докара до непредвидени последствия, а точно откриването на незнайни преди, само че евентуално значими аспекти на действителността. Това оставя хората с нуждата да дефинират - или може би да премислят - нашата роля в света. В продължение на 300 години, т.е. цялата „ ера на разсъдъка “, хората са се управлявали от правилото „ Мисля – значи живея “. Но в случай че ИИ също „ мисли “, тогава кои сме ние? Ако ИИ напише най-хубавия сюжет на годината, би трябвало ли да му бъде дадена премията „ Оскар “? Ако ИИ може да симулира или да организира най-важните дипломатически договаряния за годината, би трябвало ли да му бъде присъдена Нобелова премия за мир? Или ще би трябвало да бъде присъден на хората, основали логаритъма на този изкуствен интелект? Могат ли машините да имат креативност? Трябва ли да се основат нови думи, с цел да бъдат разказани техните процеси? Ако дете, поддържано от ИИ помощник, стартира да мисли за него като за „ другар “, какво се случва с взаимоотношенията с връстниците на това дете? И какво ще се случи с неговото обществено и прочувствено развиване? Ако ИИ може да се грижи за стара жена в старешки дом – като й припомня да си вземе медикаментите, да алармира на медицинския личен състав, в случай че падне, и й прави компания по други способи – членовете на фамилията ще могат ли да я посещават по-рядко? И като цяло ще би трябвало ли да я посещават? Ако тя прекарва по-голямата част от времето си във взаимоотношение с машината, а не с хората, какво ще бъде прочувственото й положение в края на живота й? Ако в разгара на война, в неразбираема бойна среда, ИИ предлага предприемане на дейности, които могат да причинят вреди и даже жертви измежду цивилни, би трябвало ли командирът да обърне внимание? Тези въпроси се появяват все по-често в този момент, когато световни платформи като Гугъл, Twitter и Фейсбук употребяват ИИ, с цел да натрупват и проучват от ден на ден и повече информация за своите консуматори. След това ИИ взима решения за това какво е значимо и - от ден на ден - какво е правилно. Всъщност главното обвиняване на „ разобличителя “ Франсис Хауген против Фейсбук е, че управлението на компанията е наясно, че логаритмите за струпване и пречистване на данни усилват въздействието на дезинформацията и утежняват психологичните болести на потребителите. За да се отговори на тези въпроси, е належащо да се работи в няколко направления едновременно. Необходимо е да се вземат поради освен практическите и правните аспекти на съществуването на ИИ, само че и философските: в случай че ИИ възприема такива аспекти на действителността, които хората не са в положение да възприемат, по какъв начин това може да повлияе на усещането, когнитивните качества и взаимоотношението от хора? Може ли ИИ да се сприятелява с хората? Какво ще бъде въздействието на ИИ върху културата, човешката природа и историята? Освен това е належащо да се разшири разглеждането на въпроса за въздействието на ИИ върху човешкия живот, надхвърляйки разработчиците и регулаторите и мислейки за области като медицина, опазване на здравето, околна среда, селско стопанство, бизнес, логика на психиката, философия, история и така нататък. Целта на тези старания би трябвало да бъде отбягване на прекомерно остри реакции. Не се нуждаем от цялостно послушание на ИИ, само че въпреки това, нямаме потребност и от строги ограничавания. Трябва да търсим междинна основа, т.е. способи да „ насадим “ в ИИ човешки полезности, като достолепие и свободна воля, които хората ценят толкоз доста. В Съединени американски щати би трябвало да се сътвори комисия, ръководена от държавното управление, с специалисти и мислители от разнообразни среди. Развитието на ИИ е неизбежно, само че ние сме в положение да влияем какъв ще бъде крайният му резултат.