Бившият бос на картела от Меделин Карлос Ледер иска да

Бившият необут на картела от Меделин Карлос Ледер желае да обясни две неща. Първо, съгласно него всички опиати, като се изключи марихуаната, би трябвало да бъдат противозаконни. И второ – към този момент не е захласнат от Хитлер.

Като един от най-продуктивните и колоритни наркобарони на 80-те години, в разгара на силата си Ледер се трансформира във в действителност държател на един остров на Бахамите, основава колумбийска политическа партия, постоянно описвана като фашистка, и украсява едно от именията си със скулптура на голия Джон Ленън.

По думите му е бил предаден от Пабло Ескобар, което води до екстрадицията му през 1987 година и до 33 години затвор в Съединени американски щати. Ледер е задържан на 4 февруари 1987 година, когато колумбийската полиция щурмува ранчо край Гуарне (Антиокия) и го задържа. В Съединени американски щати получава присъда от пожизнен затвор без право на предварително освобождение плюс спомагателни 135 години, като по-късно, след съдействие по делото против Мануел Нориега, присъдата му е понижена на 55 години.

В разгара на интервенцията му американски федерални чиновници настояват, че картелът му е бил виновен за към 80% от кокаина, внасян в Съединени американски щати в тези години - оценка, която тогава трансформира Ледер в лице на „ индустриализирания “ трафик.

Тази година Ледер се завръща в Колумбия от Германия – родината на татко му – където, по личните му думи, е осъзнал грешките на предишните си убеждения, за които необятно се оповестява, че са включвали извънредно антисемитски възгледи.

„ Не съм нацист и няма да бъда нацист “, споделя 76-годишният Ледер пред Financial Times.

„ Изпитвам огромно почитание към евреите. Имал съм страхотни другари и бизнес сътрудници евреи. Адвокатът по делото ми също е евреин. “

Ледер, който твърди, че е разкрил Бог по време на престоя си в пандиза, през днешния ден се пробва да пренапише наследството си, настоявайки, че не носи виновност за най-жестоките зверства на Пабло Ескобар.
Getty Images | Карлос Енрике Ледер Ривас, упрекнат в управление на незаконна група, виновна за контрабандата на 74% от кокаина, използван в Съединени американски щати
Сега той споделя пред FT, че не разпознава индивида, чиято непредпазливост и крайности са му донесли прякорите „ Ел Локо “ и „ Лудия Чарли “.

„ Този Карлос Ледер към този момент не съществува “, споделя той.

„ Съществува един пенсионер, татко, дядо. “

В записките си Life and Death of the Medellín Cartel („ Живот и гибел на картела от Меделин “) Ледер разказва в разхвърляни елементи възхода си от авто апаш до наркобос и признава, че през днешния ден счита, че те може би са „ съгрешили, като са злоупотребили с коката – свещеното листо на империята на инките “.

Вдъхновен от метода, по който Англия употребява Хонконг за контрабанда на опиат в Китай през XIX век, Ледер революционизира актуалната търговия с опиати, трансформирайки бахамския остров Норманс Кей в стартова площадка за трафик на кокаин към Съединени американски щати.

„ Бях перфекционист, използвах най-хубавата налична технология и се научих да пилотирам самолети и да ръководя лодки “, споделя Ледер.

„ Бях доста съдбоносен човек - не изпитвах огромен боязън от управляващите или полицията. Тренирах интензивно с оръжия за персонална отбрана и планирах дейностите си доста добре. “

Ледер твърди, че посредством медиатор е плащал на първия министър-председател на Бахамите Линдън Пиндлинг по 150 000 $ месечно, с цел да си затваря очите, само че при започване на 80-те години Съединени американски щати в последна сметка убеждават Пиндлинг да го изгони.

Пиндлинг, умрял през 2000 година, отхвърля обвиняванията в корупция по това време.

След това Ледер се връща в Колумбия и подписва съглашение с крайнолявата партизанска формация ФАРК, която получава дял от приходите му в подмяна на това да му разреши да развива интервенциите си в джунглата.
Getty Images | Карлос Ледер, „ звездата “ на картела Меделин, през февруари 1988 година
Но, по личните му думи, е повален от „ тайната на наркотрафика “.

„ Основният зложелател не са полицията или съдиите – това са другите наркобосове “, споделя той.

За Ледер този зложелател е дългогодишният му сътрудник Ескобар, за който твърди, че го е предал на управляващите като част от ход за консолидиране на контрола върху картела.

„ В последна сметка той стартира да убива всички в картела. Убиваше всеки, който го преследваше “, споделя Ледер.

„ Пабло Ескобар беше доста чудноват човек – съгласно мен имаше голям брой персони. “

Въпреки че постоянно е работил с Ескобар и го назовава „ шефа на шефовете “ в книгата си, Ледер твърди, че картелът от Меделин е бил по-разхлабен, в сравнение с нормално се показва – формиран от 26 относително самостоятелни бизнеса.

„ Имаше наклонност всички да бъдем хвърляни в един и същи блендер и демонизирани “, споделя Ледер, който твърди, че в главната му интервенция на Бахамите „ не е имало принуждение “.

„ Имаше наркоорганизации, които бяха извънредно жестоки, и други, които не се замесваха в принуждение “, упорства той, добавяйки, че „ дейностите, убийствата и закононарушенията на Ескобар са ограбили хиляди колумбийски фамилии “.

Ледер споделя, че не изпитва виновност за гибелта и зависимостите, породени от търговията с кокаин.

„ Съвестта ми е чиста и спокойна, тъй като платих с половин живот в пандиза “, споделя той.

Според него ключът към прекъсването на наркотрафика е по-доброто обучение, а книгата му може да бъде потребен инструмент.

„ Когато проблем толкоз сериозен като наркотрафика се преглежда посредством подправени разкази, е доста мъчно да бъде решен. Затова способствах, като написах книгата си и обясних действителните и неповторими обстоятелства “, споделя той.

В книгата Ледер признава предходната си благосклонност към нацизма, само че споделя, че до момента в който е живял в Германия, „ съм научил и удостоверил, че – за разлика от това, което в даден миг от живота си съм вярвал – жестоките и безчовечен крайности на националсоциализма са донесли само гибел, болежка и срам “.

Ледер приказва в миг, когато Доналд Тръмп ускорява блокадата против Венецуела, която президентът на Съединени американски щати твърди, че има за цел да спре трафика на опиати.

Попитан за борбата, Ледер споделя, че „ войни “ не са нужни за битка с наркотрафика, само че дефинира залавянето на панамския деспот Мануел Нориега от Съединени американски щати през 1989 година като „ благословия “ за страната.

„ Панамците бяха банкрутирали, унищожени, в беднотия “, споделя Ледер, чиято присъда е била понижена на половина, откакто е свидетелствал за американското държавно управление по делото за наркотрафик против Нориега.

„ Днешна Панама наподобява като мини-Маями… тя към този момент е една от най-успешните латиноамерикански страни. “

Месеци след екстрадицията на Ледер през 1987 година списание Forbes включва Ескобар и още трима босове от картела от Меделин в първия си лист на международните милиардери. Ледер обаче твърди, че след ареста е изгубил всичко и през днешния ден живее от авторските хонорари от книгата си.

„ Правителството ми лиши всичко, конфискува всичко и ще продължи да го прави “, споделя той.

„ Бях един от най-бедните хора в света, тъй като в продължение на 33 години единственото, което притежавах, беше един китайски часовник за 20 $. “