За първи път от три години жертви на комунистическия режим се поклониха в концлагера Белене
Бившите лагеристи от „ Белене “, които поради своята опозиция против „ възродителния развой “ са въдворени в концлагера, се поклониха в памет на миналите или починалите в най-големия лагер, основан от комунистическия режим за съперниците на диктатурата на Българска комунистическа партия.
Днес страдалците от турското малцинство поддържат борбата за правдивост на Сафие Юрдакул, щерка на техен другар по орис от „ Белене “ Алиш Ахмедов, който към този момент не е сред живите, оповестява уеб сайтът desebg.com.
За първи път от три години насам жертви на комунистическия режим, минали през най-големия концентрационен лагер на Българска комунистическа партия „ Белене “, се поклониха на някогашния Втори обект на лагера на остров Персин на река Дунав.
Това направиха група лагеристи – български жители от турски генезис, изолирани в лагера „ Белене “ без съд и присъда в интервала края на 1984 – пролетта на 1986 година, като изключително рискови по време на осъществяването на „ възродителния развой “, сбъднат от тоталитарната комунистическа върхушка отпред с Тодор Живков, а кореспондент на desebg.com документира самодейността.
Както е известно при започване на насилствената акция за промяната на имената на турското малцинство в края на 1984 година комунистическият режим отваря още веднъж концлагера „ Белене “, закрит през 1959 година, с цел да изолира в него без съд и присъди общо 517 съперници на „ възродителния развой “.
Групата някогашни лагеристи от „ Белене “ дойде от Турция, с цел да поддържа Сафие Юрдакул, щерка на техния другар по орис Алиш Ахмедов – преподавател от Разград, който също е бил измежду изолираните в концлагера (починал през 1998 г.).
Сафие Юрдакул води правосъдна борба против прокуратурата поради 30-годишното ѝ безучастие по делото против виновните комунистически функционери, отговорни за насилствената асимилация – приета от българския парламент след политическите промени у нас.
Тя към този момент завоюва делото на първа правосъдна инстанция, а разглеждането на проблема от Върховния касационен съд се състоя предходната седмица, като цялата група от някогашни лагеристи, другари на татко ѝ, засвидетелстваха поддръжката си с наличие в правосъдната зала по време на разглеждането на делото.
Групата не пропусна да посети „ Белене “, съпроводена от екип на Българска национална телевизия, която снима документален филм за Сафие Юрдакул.
Бившите лагеристи и наследници на към този момент умряли лагеристи са обединени в Гражданската организация на концлагеристите, репресирани без съд и присъда и нелегално арестувани в концлагера „ Белене “.
До 2020 година те пристигаха особено от Турция за годишните поклонения в памет на жертвите на режима на Българска комунистическа партия, които се организираха на някогашния Втори обект на остров Персин.
Там през 1949 година комунистическото държавно управление основава най-големия концентрационен лагер за политическите си съперници.
Заради тежката пандемия от ковид-19 през 2020 година и 2021 година годишните поклонения на „ Белене “ не се състояха, а през тази години такова поклонение не бе проведено (по традиция поклоненията се правят в края на месец май или в самото начало на месец юни).
Така някогашните лагеристи от времето на „ възродителния развой “ станаха първите жертви от три години насам, които се покланят в памет на хилядите свои събратя от друг обществен генезис, партийна принадлежност и изповедание, които са минали през „ Белене “ или са намерили гибелта си в концлагера.
Днес страдалците от турското малцинство поддържат борбата за правдивост на Сафие Юрдакул, щерка на техен другар по орис от „ Белене “ Алиш Ахмедов, който към този момент не е сред живите, оповестява уеб сайтът desebg.com.
За първи път от три години насам жертви на комунистическия режим, минали през най-големия концентрационен лагер на Българска комунистическа партия „ Белене “, се поклониха на някогашния Втори обект на лагера на остров Персин на река Дунав.
Това направиха група лагеристи – български жители от турски генезис, изолирани в лагера „ Белене “ без съд и присъда в интервала края на 1984 – пролетта на 1986 година, като изключително рискови по време на осъществяването на „ възродителния развой “, сбъднат от тоталитарната комунистическа върхушка отпред с Тодор Живков, а кореспондент на desebg.com документира самодейността.
Както е известно при започване на насилствената акция за промяната на имената на турското малцинство в края на 1984 година комунистическият режим отваря още веднъж концлагера „ Белене “, закрит през 1959 година, с цел да изолира в него без съд и присъди общо 517 съперници на „ възродителния развой “.
Групата някогашни лагеристи от „ Белене “ дойде от Турция, с цел да поддържа Сафие Юрдакул, щерка на техния другар по орис Алиш Ахмедов – преподавател от Разград, който също е бил измежду изолираните в концлагера (починал през 1998 г.).
Сафие Юрдакул води правосъдна борба против прокуратурата поради 30-годишното ѝ безучастие по делото против виновните комунистически функционери, отговорни за насилствената асимилация – приета от българския парламент след политическите промени у нас.
Тя към този момент завоюва делото на първа правосъдна инстанция, а разглеждането на проблема от Върховния касационен съд се състоя предходната седмица, като цялата група от някогашни лагеристи, другари на татко ѝ, засвидетелстваха поддръжката си с наличие в правосъдната зала по време на разглеждането на делото.
Групата не пропусна да посети „ Белене “, съпроводена от екип на Българска национална телевизия, която снима документален филм за Сафие Юрдакул.
Бившите лагеристи и наследници на към този момент умряли лагеристи са обединени в Гражданската организация на концлагеристите, репресирани без съд и присъда и нелегално арестувани в концлагера „ Белене “.
До 2020 година те пристигаха особено от Турция за годишните поклонения в памет на жертвите на режима на Българска комунистическа партия, които се организираха на някогашния Втори обект на остров Персин.
Там през 1949 година комунистическото държавно управление основава най-големия концентрационен лагер за политическите си съперници.
Заради тежката пандемия от ковид-19 през 2020 година и 2021 година годишните поклонения на „ Белене “ не се състояха, а през тази години такова поклонение не бе проведено (по традиция поклоненията се правят в края на месец май или в самото начало на месец юни).
Така някогашните лагеристи от времето на „ възродителния развой “ станаха първите жертви от три години насам, които се покланят в памет на хилядите свои събратя от друг обществен генезис, партийна принадлежност и изповедание, които са минали през „ Белене “ или са намерили гибелта си в концлагера.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ