Една добре пазена тайна: Каквo се крие в бившето българско консулство в Берлин
Бившето консулство на България в берлинския квартал Панко от години е изоставено, запада и се разрушава , написа " Берлинер моргенпост " в своя обширна обява, представена от " ".
Берлинското издание споделя историята на дипломатическата постройка, чиято благосъстоятелност е била трансферирана на България през 2014 година. Бившата резиденция, намираща се на " Бойтщрасе " 6-8 и издигната единствено няколко години преди рухването на Берлинската стена, за малко време е била употребена за дипломатически цели . Съществуват обаче индикации, че е имало проекти там да работят и тайните служби , написа изданието.
В някогашния дипломатически квартал на Германска демократична република по времето на комунизма са били издигнати десетки здания за пратениците на непознати страни - посолства, резиденции и домове за дипломатите. След обединяването на Източна и Западна Германия доста от тях обаче стартират да си търсят нови жилища и парцели. Така множеството дипломатически здания биват изоставени и стартират да западат, отбелязва " Берлинер моргенпост ".
Същото се случва и с българското консулството. Днес в постройката е неразрешено да се влиза , инсталирани са камери за наблюдаване. България обаче очевидно не демонстрира интерес да употребява парцела за нещо, защото той стои празен от 1990 насам.
Официална резиденция на България?
Сградата на " Бойтщрасе ", написа изданието, евентуално публично е била предопределена за консулски цели. Резиденцията се е намирала до посолството на Ирак в Германска демократична република, както и покрай представителствата на Франция, Швеция и Италия. А площта на парцела е съвсем 3000 квадратни метра.
В предната част на бившето българско консулство е издигната едноетажна постройка, която съставлява жилище за чиновниците на консулството. Под нея се намира под земята гараж. Самото консулство в задната част на имота съставлява двуетажна постройка, построена в стила на социалистическия модернизъм . То е с остъклено стълбище и тераса, гледаща към задната част на градината. В трапезарията могат да се видят кристални полилеи, а в танцовата зала и до през днешния ден има пиано. Горният етаж обитава, с изключение на всичко друго, и офисите на консулството, както и просторна приемна зала.
Помещенията за защитата са се намирали в мазето. До тази част се е стигало по стълбище, което водело до врата със звънец. Зад нея имало кулоар с помощни стаи и хранилища. В края на коридора е била обособена зоната, предопределена за противовъздушна отбрана. Имало е съблекални и просторна стая за отдих с камина. А зад две бронирани порти се е помещавала стая от към 20 кв. м., която крие добре защитавана загадка, написа немското издание.
Тайният тунел под консулството
След това последно помещение в мазето в края на външната му стена има още едно укритие със стоманена врата. От тази незабележима врата се влиза в бетонна тръба с диаметър от може би 80-90 сантиметра - задоволително, с цел да може възрастен човек да пропълзи в нея. Краят на тунела води до тухлена шахта със стъпала и железен похлупак на равнището на земята, който може да бъде заключван от вътрешната страна. Изходът от тунела е затрупан от пръст и растения. Сложната система е давала опция за скрито влизане и излизане от българското консулство , а това е голямо преимущество за разследващи интервенции, разяснява " Берлинер моргенпост ".
Зловещата Държавна сигурност
Българската загадка работа Държавна сигурност (ДС) е била печално известна, наред с всичко друго, и с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978, както и с несполучливия опит за ликвидиране на Владимир Костов в Париж през 1978 година. Смята се, че по време на " разцвета " на Държавна сигурност в България са работили до 300 000 секрети сътрудници, написа още немското издание.
Българската шпионска мрежа е поддържала интензивно съдействие с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Министерството на държавната сигурност на Германска демократична република, а главната цел на Шесто ръководство и клоновете му в другарски страни е било политическото гонене на съперници на режима. За управлението на Германска демократична република това съдействие е било значимо за идентифициране и наблюдаване на съперници и евентуални немски бегълци в чужбина. През 1980-те години това става още по-значимо. Дипломатическата постройка на " Бойтщрасе " евентуално е била планувана като действен обект, само че не е документирано доколко е била употребена за разследващи действия през 1980-те, написа изданието.
Берлинското издание споделя историята на дипломатическата постройка, чиято благосъстоятелност е била трансферирана на България през 2014 година. Бившата резиденция, намираща се на " Бойтщрасе " 6-8 и издигната единствено няколко години преди рухването на Берлинската стена, за малко време е била употребена за дипломатически цели . Съществуват обаче индикации, че е имало проекти там да работят и тайните служби , написа изданието.
В някогашния дипломатически квартал на Германска демократична република по времето на комунизма са били издигнати десетки здания за пратениците на непознати страни - посолства, резиденции и домове за дипломатите. След обединяването на Източна и Западна Германия доста от тях обаче стартират да си търсят нови жилища и парцели. Така множеството дипломатически здания биват изоставени и стартират да западат, отбелязва " Берлинер моргенпост ".
Същото се случва и с българското консулството. Днес в постройката е неразрешено да се влиза , инсталирани са камери за наблюдаване. България обаче очевидно не демонстрира интерес да употребява парцела за нещо, защото той стои празен от 1990 насам.
Официална резиденция на България?
Сградата на " Бойтщрасе ", написа изданието, евентуално публично е била предопределена за консулски цели. Резиденцията се е намирала до посолството на Ирак в Германска демократична република, както и покрай представителствата на Франция, Швеция и Италия. А площта на парцела е съвсем 3000 квадратни метра.
В предната част на бившето българско консулство е издигната едноетажна постройка, която съставлява жилище за чиновниците на консулството. Под нея се намира под земята гараж. Самото консулство в задната част на имота съставлява двуетажна постройка, построена в стила на социалистическия модернизъм . То е с остъклено стълбище и тераса, гледаща към задната част на градината. В трапезарията могат да се видят кристални полилеи, а в танцовата зала и до през днешния ден има пиано. Горният етаж обитава, с изключение на всичко друго, и офисите на консулството, както и просторна приемна зала.
Помещенията за защитата са се намирали в мазето. До тази част се е стигало по стълбище, което водело до врата със звънец. Зад нея имало кулоар с помощни стаи и хранилища. В края на коридора е била обособена зоната, предопределена за противовъздушна отбрана. Имало е съблекални и просторна стая за отдих с камина. А зад две бронирани порти се е помещавала стая от към 20 кв. м., която крие добре защитавана загадка, написа немското издание.
Тайният тунел под консулството
След това последно помещение в мазето в края на външната му стена има още едно укритие със стоманена врата. От тази незабележима врата се влиза в бетонна тръба с диаметър от може би 80-90 сантиметра - задоволително, с цел да може възрастен човек да пропълзи в нея. Краят на тунела води до тухлена шахта със стъпала и железен похлупак на равнището на земята, който може да бъде заключван от вътрешната страна. Изходът от тунела е затрупан от пръст и растения. Сложната система е давала опция за скрито влизане и излизане от българското консулство , а това е голямо преимущество за разследващи интервенции, разяснява " Берлинер моргенпост ".
Зловещата Държавна сигурност
Българската загадка работа Държавна сигурност (ДС) е била печално известна, наред с всичко друго, и с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978, както и с несполучливия опит за ликвидиране на Владимир Костов в Париж през 1978 година. Смята се, че по време на " разцвета " на Държавна сигурност в България са работили до 300 000 секрети сътрудници, написа още немското издание.
Българската шпионска мрежа е поддържала интензивно съдействие с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Министерството на държавната сигурност на Германска демократична република, а главната цел на Шесто ръководство и клоновете му в другарски страни е било политическото гонене на съперници на режима. За управлението на Германска демократична република това съдействие е било значимо за идентифициране и наблюдаване на съперници и евентуални немски бегълци в чужбина. През 1980-те години това става още по-значимо. Дипломатическата постройка на " Бойтщрасе " евентуално е била планувана като действен обект, само че не е документирано доколко е била употребена за разследващи действия през 1980-те, написа изданието.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ