Мебелна фирма в Русе нае служители от 7 държави
Бивш преподавател по биология и младежи от Азия се трудят един до друг с българи
Мебелна компания от Русе се трансформира в образец за глобализация на трудовия пазар, като обезпечава прехранване на 48 души от седем разнообразни страни. В изискванията на остра липса на квалифицирани фрагменти в района, бизнесът все по-често разчита на импорт на работна ръка от далечни дестинации като Филипините, Бангладеш и Нигерия, стана ясно от репортаж на Българска национална телевизия.
Според националната статистика най-вече задгранични служащи у нас идват от Узбекистан, Турция и Киргизстан, само че в дунавския град географията е още по-екзотична.
Мечта за по-добър живот
Майкъл Оливерас от Филипините е един от новите поданици на Русе. Неговата трудова биография стартира в родината му със заплата от едвам 200 $. След разочароващ опит в Катар, където макар обещанията получава ниско заплащане, той избира България, с цел да устоя фамилията си.
" Заплатата ме устройва, икономисвам 600 евро, които изпращам във Филипините. Харесва ми, че работя единствено 5 дни в седмицата ", споделя Оливерас.
Историята на 23-годишния Тамим Тоухидул от Бангладеш е сходна. Младежът работи в мебелния завод и упорства за изключителни смени, с цел да максимизира приходите си. Разликата в стандарта на живот е главният му претекст.
" Тук животът по-добре от Бангладеш. Последна работа – продавач облекла, един месец – 300 лв.. Там един самун, един лев. Тук разходвам 300 лв., а останалите ги изпращам в Бангладеш ", споделя Тамим.
Сред служащите е и Брайт Чинимерела Ебере от Нигерия, който е някогашен преподавател по биология.
Въпреки че обича специалността си, икономическата насила го води в индустриалното хале в Русе, с цел да оказва помощ на петчленното си семейство.
" Тук всички хора са другари. Български доста сложен, всеки ден изучавам 20 думи ", признава някогашният преподавател.
Бюрократични пречки и интеграция
Наемането на служащи от трети страни не е по-евтино за работодателите, само че постоянно е единственият вид за опазване на индустриалния потенциал. Освен заплатите, компанията поема разноските за настаняване и храна.
" Осигуряваме им заслон, те не заплащат общежитието, нито сметките, осигуряваме ваучери за храна. Изпитвахме компликации да вземем хора от Непал, Бангладеш и Индия, тъй като процедурите се удължиха извънредно доста, над 1 година ", изясни Христо Дъров, управител " Човешки запаси " в компанията.
Първоначалното терзание измежду българските чиновници бързо е отстъпило място на колегиалността.
" Останалите служащи бяха изплашени, че някой ще им открадне работата, по различен метод си мислеха някакви неща. С наша помощ ги одобряват добре ", разяснява Калоян Брайков, шеф на производството. Той добави, че чужденците са извънредно стимулирани и постоянно " на линия ", защото са надалеч от фамилиите си и главната им цел е работата.
Мебелна компания от Русе се трансформира в образец за глобализация на трудовия пазар, като обезпечава прехранване на 48 души от седем разнообразни страни. В изискванията на остра липса на квалифицирани фрагменти в района, бизнесът все по-често разчита на импорт на работна ръка от далечни дестинации като Филипините, Бангладеш и Нигерия, стана ясно от репортаж на Българска национална телевизия.
Според националната статистика най-вече задгранични служащи у нас идват от Узбекистан, Турция и Киргизстан, само че в дунавския град географията е още по-екзотична.
Мечта за по-добър живот
Майкъл Оливерас от Филипините е един от новите поданици на Русе. Неговата трудова биография стартира в родината му със заплата от едвам 200 $. След разочароващ опит в Катар, където макар обещанията получава ниско заплащане, той избира България, с цел да устоя фамилията си.
" Заплатата ме устройва, икономисвам 600 евро, които изпращам във Филипините. Харесва ми, че работя единствено 5 дни в седмицата ", споделя Оливерас.
Историята на 23-годишния Тамим Тоухидул от Бангладеш е сходна. Младежът работи в мебелния завод и упорства за изключителни смени, с цел да максимизира приходите си. Разликата в стандарта на живот е главният му претекст.
" Тук животът по-добре от Бангладеш. Последна работа – продавач облекла, един месец – 300 лв.. Там един самун, един лев. Тук разходвам 300 лв., а останалите ги изпращам в Бангладеш ", споделя Тамим.
Сред служащите е и Брайт Чинимерела Ебере от Нигерия, който е някогашен преподавател по биология.
Въпреки че обича специалността си, икономическата насила го води в индустриалното хале в Русе, с цел да оказва помощ на петчленното си семейство.
" Тук всички хора са другари. Български доста сложен, всеки ден изучавам 20 думи ", признава някогашният преподавател.
Бюрократични пречки и интеграция
Наемането на служащи от трети страни не е по-евтино за работодателите, само че постоянно е единственият вид за опазване на индустриалния потенциал. Освен заплатите, компанията поема разноските за настаняване и храна.
" Осигуряваме им заслон, те не заплащат общежитието, нито сметките, осигуряваме ваучери за храна. Изпитвахме компликации да вземем хора от Непал, Бангладеш и Индия, тъй като процедурите се удължиха извънредно доста, над 1 година ", изясни Христо Дъров, управител " Човешки запаси " в компанията.
Първоначалното терзание измежду българските чиновници бързо е отстъпило място на колегиалността.
" Останалите служащи бяха изплашени, че някой ще им открадне работата, по различен метод си мислеха някакви неща. С наша помощ ги одобряват добре ", разяснява Калоян Брайков, шеф на производството. Той добави, че чужденците са извънредно стимулирани и постоянно " на линия ", защото са надалеч от фамилиите си и главната им цел е работата.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ