Битките на културния фронт у нас са нещо перманентно и

Битките на културния фронт у нас са нещо непрестанно и са по-стабилни от самата културна сфера.
Било към министъра, било към администрацията - министерството на културата постоянно е ставало обект на нападки. Не правеше изключение и предходният министър Боил Банов. Нито пък неговият предходник Вежди Рашидов. Днес под прицел е проф. Велислав Минеков. Атаките към него са очеизвадно политически - подхващат ги единствено етикетирани като последователи на ГЕРБ културни дейци. Вероятно към всеки от предходните министри офанзивите са били по политическа линия, само че днешните звучат много Матросовски.
Дали един създател би трябвало да бъде политически зает е въпрос, остарял като света. Вероятно не би било нещо укоримо да си има убеждения и да си ги отстоява, в случай че става дума за убеждения, а не за пари . Или жилища. Когато убежденията ти се движат паралелно на този, който те финансира, е много смешно и даже малко грозно. Не е интелигентно. Защото създателят по подразбиране е конкурент на властта. Да, по принцип е по този начин. На процедура е напълно другояче.
Будинов към Минеков: Обиждате сътрудниците ми
" Обиждате сътрудниците ми, обиждате всички работещи в областта на културата! Вие знаете ли на какво тъкмо сте министър? ". Това написа във F...
Днешните нападки към Минеков са най-много заради обстоятелството, че е протестен човек, искащ проверка, герой против корупцията и човек с корав темперамент. Но бидейки фигура от митингите, той не е преставал да бъде престиж като създател. Светът не разбра за него, чак когато стана министър - той си имаше дълга и постоянна креативна биография. Бунтарските му изявления в последните няколко години му сътвориха имидж на визионер, подготвен да се бори с корупцията. Това очевидно вбесява хората, чиято кариера е на правилото " аз ще бъда с таз, която е на власт " . А евентуално са и уплашени от идните промени. Така, както са уплашени всички вързани на хранилката.
За някакви по-ненадарени хорица е разбираемо да се пльосват с плонж пред властта, с цел да получават я пари, я други облаги. Това нито е от през вчерашния ден, нито е български патент. За хората на изкуството обаче е много обратно да се държат по този начин.
Например, в театралните среди чудесно знаят кой от коя власт какво е получил. Разбира се, най-одумвани са получилите жилища и благи службици. И когато артисти се хвърлят на амбразурата, с цел да защитят ГЕРБ, като нападат следващия министър, доста рискуват вечно да преминат от листата с елитни гении в листата на посредствените партайгеносен. Последните не просперират, в случай че не порастват по партийна линия.
Като въшка на челото излиза всяка истина. Рано или късно ще излезе и за добре хранените от Борисов, ще стане ясно какво са получили против своята лоялност. Няма по какъв начин да е обикновено създател да пази една еднолична власт - всички знаем, че е тя беше такава три мандата. Никак не звучи безапелационно да атакуваш министър, който има единствено два месеца власт, а да пропуснеш да критикуваш най-малко мъничко който и да е министър в последните 12 години.
Впрочем, къде бяха всичките тези недоволни от Минеков, когато Вежди Рашидов наскърбяваше в прав текст хора на изкуството? Къде бяха, когато този исполин на мисълта псуваше като каруцар? На митингите " Оставка за Вежди " нямаше огромно стълпотворение, тъй като Вежди " даваше ". Точно като банкянския патрон. Като че ли от джоба си ги дава, а не от хазната, която всички дружно пълним, а опразват шепа хора.
Калин Вельов с първи думи след номинирането му за министър на културата
" Благодаря на Бойко Борисов и ГЕРБ за номинирането ми за Министър на Културата. Независимо от парламентарната поддръжка и дребния късмет д...
Проблемите на българската просвета не са в министъра. Поне не в този. Колкото и да е значимо ръководството на бранша, доста по-важни са процентите от Брутният вътрешен продукт , които са планувани за просвета в държавния бюджет. У нас по този въпрос всеобщо опълчение в никакъв случай не е имало, тъй като на българина му е все тая за културата. Ценностите са оставени на възрастните им пазители, които малко по малко измират. Младите запалянковци пък най-често се отхвърлят, тъй като не се работи за без пари и за без самопризнание.
Проблемите в сферата са подбудени от поощряваната с десетилетия псевдокултура, в толерирането на посредствеността, станала към този момент норма, в десетилетното неглижиране на същинските гении, принуждавани да се осъществят единствено в чужбина и оставащи непознати за българската публика. Отиват в чужбина - правят оценка ги. Прибират се - мизерстват. А някакви псевдозвезди със съмнителна съществена компетентност греят отвред.
Може да има нещо правилно в това, че министрите на културата най-често поддържат личните си сектори: театралите - театрали, музикантите - музиканти и така нататък Но по времето на Стефан Данаилов, да вземем за пример, нямаше чак толкоз недоволни от останалите гилдии. И все пак част от тези, които му лакействаха, след това се лепнаха за ГЕРБ - някои дори много просперираха.
Културната сфера страда от неналичието на стратегическа държавна политика, от недостиг на визионерство и от срив на равнището. Последното, прочее, е първо. Със настоящия нрав, със сегашните сринати до под нулата критерии за професионализъм , е наивно да чакаме културен артикул на високо равнище. При който и да е министър.
Автор: Евелина Гечева