След битката при Горни Дъбник, Плевен е напълно обсаден от руската армия
Биткатапри Горни Дъбник на 24-ти октомври/настоящ жанр - бел. ред./е деяние на съветското командване за спиране на информационната и снабдителната линия наЗападната турска армияи затваряне наблокадния пръстен към Плевенпо време наРуско-турската война (1877– 1878).
Преди това, на 20 септември 1877 година Плевенският османски гарнизон пристъпва към изграждане на мощно укрепени пунктове за да задържи пътякъм София.
През 10 км един от различен са издигнати укрепления при моста на рекаВитс пълководец Саид бей, приДолни Дъбникс пълководец Вели бей,Горни Дъбникс пълководец Ахмед Хивзи паша иТелишс пълководец Хаки паша. В укрепленията са сложени мощни гарнизон и от армията наОсман паша. Всеки има за задача да охранява изпращаните превози до прилежащия пункт.
Турците считат укреплението при село Горни Дъбник основно за защитата на пътя за София. На това място има рид, който разделя пътя на две елементи. Северната част има съвсем отвесни скатове и е лишена от всякаква растителност. Тук е построенГолемият редут, с командно състояние над местността. Южната част има по-полегати скатове и тук е изграденМалкият редут. Около цялото барикада са прокопани голям брой изкопи и валове, а от двата редута са прокарани напред като ветрило голям брой траншеи и ложементи.
Гарнизонът на Горни Дъбник се състои от 3800 офицери и бойци, под командването на Ахмед Хивзи пашав състав от 6 табора, 6 ескадрона и 4 оръдия.
Руското командване дефинира за офанзивата на Горни Дъбник отряд от 15 613 офицери и бойци с 48 оръдия под командването на генерал-лейтенантЙосиф Гурко. Отрядът е формиран от новопристигналите елитни гвардейски елементи, като са образувани три колони.
Превземането на село Горни Дъбник е началото на края наОсман паша. Постигната е цялостна обсада на Плевенския османски гарнизон, с което е прекратена снабдителната и информационна му линия с основното турско командване. Осман паша устоя под блокада още един месец и се предава на 28 ноември 1877 г.
Преди това, на 20 септември 1877 година Плевенският османски гарнизон пристъпва към изграждане на мощно укрепени пунктове за да задържи пътякъм София.
През 10 км един от различен са издигнати укрепления при моста на рекаВитс пълководец Саид бей, приДолни Дъбникс пълководец Вели бей,Горни Дъбникс пълководец Ахмед Хивзи паша иТелишс пълководец Хаки паша. В укрепленията са сложени мощни гарнизон и от армията наОсман паша. Всеки има за задача да охранява изпращаните превози до прилежащия пункт.
Турците считат укреплението при село Горни Дъбник основно за защитата на пътя за София. На това място има рид, който разделя пътя на две елементи. Северната част има съвсем отвесни скатове и е лишена от всякаква растителност. Тук е построенГолемият редут, с командно състояние над местността. Южната част има по-полегати скатове и тук е изграденМалкият редут. Около цялото барикада са прокопани голям брой изкопи и валове, а от двата редута са прокарани напред като ветрило голям брой траншеи и ложементи.
Гарнизонът на Горни Дъбник се състои от 3800 офицери и бойци, под командването на Ахмед Хивзи пашав състав от 6 табора, 6 ескадрона и 4 оръдия.
Руското командване дефинира за офанзивата на Горни Дъбник отряд от 15 613 офицери и бойци с 48 оръдия под командването на генерал-лейтенантЙосиф Гурко. Отрядът е формиран от новопристигналите елитни гвардейски елементи, като са образувани три колони.
Превземането на село Горни Дъбник е началото на края наОсман паша. Постигната е цялостна обсада на Плевенския османски гарнизон, с което е прекратена снабдителната и информационна му линия с основното турско командване. Осман паша устоя под блокада още един месец и се предава на 28 ноември 1877 г.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ