Новите оръжия на ЕС срещу тех гигантите
Битката на Европейската комисия и други институции от Oбщността с американските софтуерни колоси не е от през вчерашния ден и в актива на Европа има не едно и две съществени антитръстови каузи, инспекции и наложени големи санкции. През годините цел на европейските регулатори са били както софтуерният колос Microsoft, производителят на устройства Apple и водещият разработчик на процесори Intel, по този начин и онлайн платформи като Гугъл и Фейсбук. А в последно време във фокуса на регулаторния огън са точно интернет фирмите с тяхната еластичност и опция да оперират отдалечено в разнообразни юрисдикции, без да съблюдават локалните правила.
Успоредно с антитръстовите инспекции и с опитите за принуждаване на софтуерните бегемоти да заплащат повече налози в Европа, към този момент сме ставали очевидци и на редица дейности на законодателно равнище. Сред тях са да вземем за пример разпоредбите за предизвестие за „ бисквитки “ или станалата печално известна регулация за отбрана на персоналните данни GDPR. Успехът на сходни нормативни извършения и през днешния ден продължава да е противоречив, а фактът, че на всички европейски консуматори се постанова при всяко посещаване на уебсайт „ да се съгласяват с бисквитките “, без да имат визия какво в действителност значи това, надали ги прави по-защитени.
Затова и разумно софтуерният отрасъл беше поизнервен, откакто Европа извади на напред във времето и новото си оръжие, което за следващ път ще пренапише разпоредбите в сектора и съгласно мнозина има капацитета
да промени интернет
какъвто го познаваме. Става въпрос за два нови нормативни акта, ориентирани към изцяло контролиране на съвсем всички аспекти от цифровия пазар - Digital Markets Act и Digital Services Act. Те ще бъдат ориентирани малко или повече против огромните цифровите платформи. Вездесъщи колоси, които по всеобщо мнение в последно време се трансфораха в неразделна част от живота ни. Мислете си за Гугъл, Amazon, Фейсбук, само че също и за Twitter, Netflix, Reddit, Snapchat, Viber или Microsoft, която има Skype, LinkedIn и GitHub. По-малките също няма да бъдат подминати.
Според източници от Европейския парламент (ЕП) в Общността действат към 10 000 онлайн платформи, като повече от 90% от тях са дребни и междинни компании. От Екологичен потенциал към този момент потвърдиха, че всички тези цифрови играчи са донесли големи изгоди на всички нас, позволявайки ни да поддържаме връзка без ограничавания, да достъпваме и споделяме информация и наличие, да купуваме артикули онлайн и какво ли още не.
Въпреки това от там показват, че преобладаващата позиция, добита от някои от тези платформи, им дава обилни преимущества пред съперниците, както и голямо въздействие върху демокрацията, главните права, обществото и стопанската система. Този вид компании постоянно изкупуват перспективните нови играчи в сектора, навлизат в голям брой други сегменти, оказвайки въздействие върху обичайните играчи в тях, дефинират какви нововъведения да бъдат разработвани и се трансформират в самобитен медиатор сред локалния бизнес и потребителите. Затова и новите правила имат за цел да върнат на обществото контрола върху развиването на бранша.
Почти всичко ще бъде наранено
- от работата на чат месинджърите, през онлайн магазините за приложения, до интелектуалната благосъстоятелност и доста други сфери. И съгласно мнозина двата нови закона ще имат последствия, някои от които могат да отидат надалеч оттатък европейските граници.
Председателят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен към този момент ги дефинира като „ исторически, както във връзка с скоростта, по този начин и всъщност “ и добави: „ Това ще подсигурява, че онлайн средата остава безвредно пространство, гарантиращо свободата на изложение и опциите за цифров бизнес. Добавя се практическо значение на правилото, че това, което е нелегално офлайн, би трябвало да бъде нелегално и онлайн “.
Digital Markets Act
Според една от най-важните разпореждания на този закон, доставчиците на чат известия като WhatsApp, Viber или Фейсбук Messenger ще би трябвало да създадат своите услуги оперативно съвместими с такива на по-малки играчи, в случай че те изискат това. Регулацията доста припомня либерализирането на телеком пазара преди години, когато „ историческите “ оператори със доста пазарно въздействие (традиционните телекоми) трябваше да дадат достъп до мрежата си на различни играчи. Все още не е ясно дали новата наредба ще се ползва и за оперативната съгласуемост сред самите огромни платформи за известия, като следва това да бъде решено в бъдеще.
Може би най-потърпевш от този текст е Meta – компанията майка на Фейсбук и притежател на три от най-големите чат месинджъри - WhatsApp, Фейсбук Messenger и Instagram. От компанията обаче не избързаха с мнения по тематиката и ги ограничиха до Twitter постинг на ръководителя на WhatsApp Уил Каткарт, който изрази очаквания, че законът ще е „ извънредно деликатен ". За сметка на това от различен колос – Apple - към този момент разкритикуваха Digital Markets Act, акцентирайки, че съгласно тях ще сътвори ненужни уязвимости в поверителността и сигурността за потребителите на компанията и може да повлияе на бизнеса й в областта на интелектуалната благосъстоятелност.
Друга основна наредба на новия закон е възбраната фирмите да „ комбинират персонални данни за таргетирана реклама “ без експлицитното единодушие на потребителите. Текст, който също ще повлияе доста на бизнеса на Фейсбук, само че и на Гугъл и други колоси. Начинът, по който Apple и Гугъл ръководят своите магазини за приложения, също може да бъде обиден от нормативния акт, въпреки че някои по-ранни текстове в тази посока евентуално няма да бъдат признати в последното съглашение.
Digital Services Act
Този регулаторен документ, който следва да влезе в действие през 2024 година, от своя страна е ориентиран към налагане на по-сериозна отчетност на Big Tech колосите. Така да вземем за пример, те ще би трябвало да бъдат транспарантни по отношение на метода, по който работят системите им, с цел да демонстрират наличие на потребителите, както и да основат различни системи, които не са основани на профилиране, а ще демонстрират хронологични излъчвания. Сред отговорностите им, вменени от новия закон, ще бъде и шерване на основни данни с тествани откриватели и неправителствени организации, които да правят оценка в бъдеще онлайн рисковете. Фокусът на закона ще бъдат огромните компании – такива, които имат минимум 45 милиона консуматори в Европейски Съюз.
Не на последно място, Digital Services Act ще ограничи таргетираните реклами, ориентирани към лица въз основа на тяхната вяра, полова ориентировка, етническа или политическа принадлежност, както и тези, таргетиращи малолетни. В добавка законът дава право на европейските институции да глобяват софтуерни компании с до шест % от техния световен оборот за нарушавания на разпоредбите, а при наново нарушаване – да бъде стеснен достъпът им до Общността.
Европа в ролята на пионер
Приемането на двата нови закона има и още един аспект – те могат да се окажат ентусиазъм за други страни по света, в това число и Съединени американски щати, които също търсят способи да лимитират въздействието на софтуерните колоси. Затова и не е изненадващо, че компании като Гугъл, Amazon и Meta през последните години са похарчили милиони за лобиране измежду политици в Европа за по-облекчени текстове на Digital Markets Act и Digital Services Act.
Монетата обаче има две страни, тъй като хипотетичното овакантяване на континента от тези платформи може да се окаже не по-малко нездравословно за потребителите и дребния бизнес в Общността, в сравнение с някои техни практики – обект на рецензии. По всичко проличава, че „ дресирането “ на цифровите колоси ще се окаже комплицирана регулаторна задача и, за положително или за неприятно, Европа има намерение да бъде пионер в тази област.
Текстът е част от бр. 109 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Успоредно с антитръстовите инспекции и с опитите за принуждаване на софтуерните бегемоти да заплащат повече налози в Европа, към този момент сме ставали очевидци и на редица дейности на законодателно равнище. Сред тях са да вземем за пример разпоредбите за предизвестие за „ бисквитки “ или станалата печално известна регулация за отбрана на персоналните данни GDPR. Успехът на сходни нормативни извършения и през днешния ден продължава да е противоречив, а фактът, че на всички европейски консуматори се постанова при всяко посещаване на уебсайт „ да се съгласяват с бисквитките “, без да имат визия какво в действителност значи това, надали ги прави по-защитени.
Затова и разумно софтуерният отрасъл беше поизнервен, откакто Европа извади на напред във времето и новото си оръжие, което за следващ път ще пренапише разпоредбите в сектора и съгласно мнозина има капацитета
да промени интернет
какъвто го познаваме. Става въпрос за два нови нормативни акта, ориентирани към изцяло контролиране на съвсем всички аспекти от цифровия пазар - Digital Markets Act и Digital Services Act. Те ще бъдат ориентирани малко или повече против огромните цифровите платформи. Вездесъщи колоси, които по всеобщо мнение в последно време се трансфораха в неразделна част от живота ни. Мислете си за Гугъл, Amazon, Фейсбук, само че също и за Twitter, Netflix, Reddit, Snapchat, Viber или Microsoft, която има Skype, LinkedIn и GitHub. По-малките също няма да бъдат подминати.
Според източници от Европейския парламент (ЕП) в Общността действат към 10 000 онлайн платформи, като повече от 90% от тях са дребни и междинни компании. От Екологичен потенциал към този момент потвърдиха, че всички тези цифрови играчи са донесли големи изгоди на всички нас, позволявайки ни да поддържаме връзка без ограничавания, да достъпваме и споделяме информация и наличие, да купуваме артикули онлайн и какво ли още не.
Въпреки това от там показват, че преобладаващата позиция, добита от някои от тези платформи, им дава обилни преимущества пред съперниците, както и голямо въздействие върху демокрацията, главните права, обществото и стопанската система. Този вид компании постоянно изкупуват перспективните нови играчи в сектора, навлизат в голям брой други сегменти, оказвайки въздействие върху обичайните играчи в тях, дефинират какви нововъведения да бъдат разработвани и се трансформират в самобитен медиатор сред локалния бизнес и потребителите. Затова и новите правила имат за цел да върнат на обществото контрола върху развиването на бранша.
Почти всичко ще бъде наранено
- от работата на чат месинджърите, през онлайн магазините за приложения, до интелектуалната благосъстоятелност и доста други сфери. И съгласно мнозина двата нови закона ще имат последствия, някои от които могат да отидат надалеч оттатък европейските граници.
Председателят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен към този момент ги дефинира като „ исторически, както във връзка с скоростта, по този начин и всъщност “ и добави: „ Това ще подсигурява, че онлайн средата остава безвредно пространство, гарантиращо свободата на изложение и опциите за цифров бизнес. Добавя се практическо значение на правилото, че това, което е нелегално офлайн, би трябвало да бъде нелегално и онлайн “.
Digital Markets Act
Според една от най-важните разпореждания на този закон, доставчиците на чат известия като WhatsApp, Viber или Фейсбук Messenger ще би трябвало да създадат своите услуги оперативно съвместими с такива на по-малки играчи, в случай че те изискат това. Регулацията доста припомня либерализирането на телеком пазара преди години, когато „ историческите “ оператори със доста пазарно въздействие (традиционните телекоми) трябваше да дадат достъп до мрежата си на различни играчи. Все още не е ясно дали новата наредба ще се ползва и за оперативната съгласуемост сред самите огромни платформи за известия, като следва това да бъде решено в бъдеще.
Може би най-потърпевш от този текст е Meta – компанията майка на Фейсбук и притежател на три от най-големите чат месинджъри - WhatsApp, Фейсбук Messenger и Instagram. От компанията обаче не избързаха с мнения по тематиката и ги ограничиха до Twitter постинг на ръководителя на WhatsApp Уил Каткарт, който изрази очаквания, че законът ще е „ извънредно деликатен ". За сметка на това от различен колос – Apple - към този момент разкритикуваха Digital Markets Act, акцентирайки, че съгласно тях ще сътвори ненужни уязвимости в поверителността и сигурността за потребителите на компанията и може да повлияе на бизнеса й в областта на интелектуалната благосъстоятелност.
Друга основна наредба на новия закон е възбраната фирмите да „ комбинират персонални данни за таргетирана реклама “ без експлицитното единодушие на потребителите. Текст, който също ще повлияе доста на бизнеса на Фейсбук, само че и на Гугъл и други колоси. Начинът, по който Apple и Гугъл ръководят своите магазини за приложения, също може да бъде обиден от нормативния акт, въпреки че някои по-ранни текстове в тази посока евентуално няма да бъдат признати в последното съглашение.
Digital Services Act
Този регулаторен документ, който следва да влезе в действие през 2024 година, от своя страна е ориентиран към налагане на по-сериозна отчетност на Big Tech колосите. Така да вземем за пример, те ще би трябвало да бъдат транспарантни по отношение на метода, по който работят системите им, с цел да демонстрират наличие на потребителите, както и да основат различни системи, които не са основани на профилиране, а ще демонстрират хронологични излъчвания. Сред отговорностите им, вменени от новия закон, ще бъде и шерване на основни данни с тествани откриватели и неправителствени организации, които да правят оценка в бъдеще онлайн рисковете. Фокусът на закона ще бъдат огромните компании – такива, които имат минимум 45 милиона консуматори в Европейски Съюз.
Не на последно място, Digital Services Act ще ограничи таргетираните реклами, ориентирани към лица въз основа на тяхната вяра, полова ориентировка, етническа или политическа принадлежност, както и тези, таргетиращи малолетни. В добавка законът дава право на европейските институции да глобяват софтуерни компании с до шест % от техния световен оборот за нарушавания на разпоредбите, а при наново нарушаване – да бъде стеснен достъпът им до Общността.
Европа в ролята на пионер
Приемането на двата нови закона има и още един аспект – те могат да се окажат ентусиазъм за други страни по света, в това число и Съединени американски щати, които също търсят способи да лимитират въздействието на софтуерните колоси. Затова и не е изненадващо, че компании като Гугъл, Amazon и Meta през последните години са похарчили милиони за лобиране измежду политици в Европа за по-облекчени текстове на Digital Markets Act и Digital Services Act.
Монетата обаче има две страни, тъй като хипотетичното овакантяване на континента от тези платформи може да се окаже не по-малко нездравословно за потребителите и дребния бизнес в Общността, в сравнение с някои техни практики – обект на рецензии. По всичко проличава, че „ дресирането “ на цифровите колоси ще се окаже комплицирана регулаторна задача и, за положително или за неприятно, Европа има намерение да бъде пионер в тази област.
Текстът е част от бр. 109 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ