Мартин Котее: Борисов и Гешев се борят като динозаври преди да измрат
Битката сред Борисов и Гешев е като борба сред динозаври преди да измрат, а Кремъл непрестанно дебне да унищожи българската народна власт: Мартин Котее от фондация " Науман " разяснява пред " Дойче веле " протичащото се в България.
Г-н Котее, по какъв начин в Германия посрещнаха встъпването в служба на новото българско държавно управление? Какви са мненията?
- Бих споделил: със комбинация от облекчение, че са съумели да създадат държавно управление, от вяра, че то ще обезпечи непоклатимост и ще работи уверено, само че и от паника. В тази връзка аз стигам до разумния извод, че такива смесени усеща се появяват основно тогава, когато ситуацията не е напълно под надзор.
И то си е по този начин: навлизаме в непознати води и имаме чувството за неустановеност. Такъв е животът, всички сме в Божиите ръце, а има моменти, в които го усещаме изключително отчетливо. В такива моменти би трябвало крепко да се напънем, с цел да спестим на Бога колкото е допустимо повече труд.
В България има много, откакто дълго време остро нападнаха някогашния министър председател и неговата партия на тематика корупция. Има ли съображение за такова отвращение?
- Лично аз разбирам това отвращение. Но то не ни придвижва напред. Нима още едни предварителни избори щяха да бъдат същинска опция? Всички предварителни избори през последните две години доведоха до един-единствен резултат: те измориха българската народна власт.
Служебните държавни управления също не придвижиха страната напред - те просто не могат да реализират такова нещо. Това безплодно напред-назад беше преференциално само за враговете на демокрацията.
Затова считам, че вярната крачка в този момент ще бъде в действителност да се потърси ново начало, оттатък партийните окопи. Да, това си е опит. Но политиците и от двете страни, които поемат отговорност, към този момент демонстрираха, че желанията им са съществени, че не гледат на протичащото се като някаква игричка. За нашите партньорски партии " Да, България " и аз си поставям ръката в огъня: те чудесно знаят, че с този опит поемат екзистенциален риск. Правят го обаче в името на България.
С какво би трябвало незабавно да се заеме това държавно управление - в името на България?
- То към този момент си е сложило избрани цели: Шенген, подсилване на стопанската система и конституционна промяна, с цел да може България да се измъкне от мъртвата хватка на олигархичните структури и на. Ако тези цели бъдат реализирани, България ще даде голям принос за бъдещето на цяла Европа. Мисля, че тази цел си коства.
Дъждовни води: Казахте съветско въздействие: измежду страните от Европейски Съюз България като че ли е най-дружелюбно настроена към Русия и даже към Путин. Войната обаче бушува единствено на няколкостотин километра, а България непрестанно се тресе от политически и институционални рецесии. Дали немското държавно управление в Берлин схваща всичко това?
Котее: Според мен не в нужната степен. Току-що се връщам от едно служебно пътешестване до Грузия и Армения, където открих същото, което виждам в България и другаде в района: точно там, където европейските полезности към момента не са укрепнали, хората ги взимат доста драговолно, а тези полезности са моторът на демократичните промени. Защото на Запад тези полезности от дълго време се възприемат като нещо най-естествено, което дава право на хората да изискват всякакви неща от страната. С други думи, полезностите излиняват и се трансформират в персонални искания. Те към този момент не са така живи и дейни в сърцата на хората, както в Източна Европа. И още нещо за тези политици в България и в района, които са се врекли в демократичните промени: те са движени от един бездънен и впечатляващ национализъм, който им е по-голям от техните лични политически кариери. Според мен в Източна Европа поражда нещо ново, нещо характерно: едно съединяване сред демократични полезности и жизнен национализъм, който е автентичен, локален, не е прекопиран от другаде. Това може да се окаже извор на сили за цялата ни остаряла Европа, от който да почерпим доста сила и предпочитание за промени. Според мен това си е сериозен мотив за горделивост.
Дъждовни води: Какви рискове тогава виждате за демокрацията в България?
- Виждаме по какъв начин непрестанно, да провокира подбив към демократичните институции в страната и да се възползва от накърнената горделивост на хората, с цел да укрепи екстремизма и популизма. Но е преломен миг в конфликта сред автокрацията и демокрацията, който доминираше в политическия живот през последните 10-15 години. Автокрацията се саморазобличи и сподели същинския си противен лик: на нея въобще не ѝ пука за хората и тяхното достолепие, тя знае единствено едно - да упражнява брутално принуждение и да потиска популацията. Днес към този момент всеки може да го види и осъзнае.
А по какъв начин Вие тълкувате разтърсванията в българските институции и конфликта сред Борисов и Гешев сега?
- Битката сред тези две персони е като борба сред динозаври преди да измрат. Далеч по-важна е битката за институциите. Ако фактически е уверен, че трябват мощни институции и води поредно тази борба, оставяйки на назад във времето персоналните си ползи, той ще има заслуга за България.
Движение за права и свободи още веднъж излезе на политическата авансцена и даже прокара кандидатурата на господин Пеевски за член на Конституционната комисия. Как си го обяснявате? Та нали господин Пеевски е глобен по " Магнитски "? А Движение за права и свободи членува в АЛДЕ.
- Няма какво да го увъртане: сега Движение за права и свободи играе основна роля, в случай че става въпрос за конституционната промяна. Вероятно думата на Движение за права и свободи ще се чува и по отношение на оцеляването на самото държавно управление. Сигурен съм, че сега в Движение за права и свободи напряко са се възгордели.
В реалност обаче това е без значение: една партия може да се окаже в основна роля, просто тъй като на терена към този момент няма други - основна роля от немай къде. Нека не забравяме, че и в Движение за права и свободи сега са се надигнали екзистенциални въпроси, на които би трябвало да се даде отговор. Тази партия би трябвало да реши дали желае да даде принос за бъдещето на България или пък по-скоро ще поведе страната обратно, към предишното.
Ако Движение за права и свободи избере второто, от това ще има последици за реномето на партията на интернационално ниво - и то надалеч оттатък границите на АЛДЕ. На Кисинджър приписват саркастичната имитация " Кой е телефонният номер на Европа? ". Е, през днешния ден Европа има към този момент много телефонни номера и аз мога да си показва, че сега и през идните седмици от тези телефонни номера постоянно звънят и ще звънят в София, а в диалозите се загатват две имена: и Магнитски.
И е изключително значимо какви тъкмо отговори ще дойдат от другия завършек на линията.
Най-оптимистичната и най-песимистичната прогноза за България сега?
- Със сформирането на държавното управление България се оказа на значим, в случай че не и на съдбоносен за демократичното ѝ бъдеще кръстопът. Лично аз моля да се даде доверие на тези, които съществено и с възприятие за отговорност са се захванали с огромните промени. Това е доверие в задатък, да. Но мисля, че тези политици са го заслужили със своя ангажимент за страната си в едни сериозни времена, пък и с непоколебимите си персонални позиции.
Ако не ги подкрепим, ние единствено ще подсилим тези, за които парламентаризмът е просто някаква фасада, зад която могат да крият своите лични стопански и политически ползи. Това не трябва да се случва.
Мартин Котее е районен шеф за Югоизточна Европа в немската демократична фондация " Фридрих Науман ". От 2004 до 2010 година Котее беше представител на немския президент Хорст Кьолер.
Г-н Котее, по какъв начин в Германия посрещнаха встъпването в служба на новото българско държавно управление? Какви са мненията?
- Бих споделил: със комбинация от облекчение, че са съумели да създадат държавно управление, от вяра, че то ще обезпечи непоклатимост и ще работи уверено, само че и от паника. В тази връзка аз стигам до разумния извод, че такива смесени усеща се появяват основно тогава, когато ситуацията не е напълно под надзор.
И то си е по този начин: навлизаме в непознати води и имаме чувството за неустановеност. Такъв е животът, всички сме в Божиите ръце, а има моменти, в които го усещаме изключително отчетливо. В такива моменти би трябвало крепко да се напънем, с цел да спестим на Бога колкото е допустимо повече труд.
В България има много, откакто дълго време остро нападнаха някогашния министър председател и неговата партия на тематика корупция. Има ли съображение за такова отвращение?
- Лично аз разбирам това отвращение. Но то не ни придвижва напред. Нима още едни предварителни избори щяха да бъдат същинска опция? Всички предварителни избори през последните две години доведоха до един-единствен резултат: те измориха българската народна власт.
Служебните държавни управления също не придвижиха страната напред - те просто не могат да реализират такова нещо. Това безплодно напред-назад беше преференциално само за враговете на демокрацията.
Затова считам, че вярната крачка в този момент ще бъде в действителност да се потърси ново начало, оттатък партийните окопи. Да, това си е опит. Но политиците и от двете страни, които поемат отговорност, към този момент демонстрираха, че желанията им са съществени, че не гледат на протичащото се като някаква игричка. За нашите партньорски партии " Да, България " и аз си поставям ръката в огъня: те чудесно знаят, че с този опит поемат екзистенциален риск. Правят го обаче в името на България.
С какво би трябвало незабавно да се заеме това държавно управление - в името на България?
- То към този момент си е сложило избрани цели: Шенген, подсилване на стопанската система и конституционна промяна, с цел да може България да се измъкне от мъртвата хватка на олигархичните структури и на. Ако тези цели бъдат реализирани, България ще даде голям принос за бъдещето на цяла Европа. Мисля, че тази цел си коства.
Дъждовни води: Казахте съветско въздействие: измежду страните от Европейски Съюз България като че ли е най-дружелюбно настроена към Русия и даже към Путин. Войната обаче бушува единствено на няколкостотин километра, а България непрестанно се тресе от политически и институционални рецесии. Дали немското държавно управление в Берлин схваща всичко това?
Котее: Според мен не в нужната степен. Току-що се връщам от едно служебно пътешестване до Грузия и Армения, където открих същото, което виждам в България и другаде в района: точно там, където европейските полезности към момента не са укрепнали, хората ги взимат доста драговолно, а тези полезности са моторът на демократичните промени. Защото на Запад тези полезности от дълго време се възприемат като нещо най-естествено, което дава право на хората да изискват всякакви неща от страната. С други думи, полезностите излиняват и се трансформират в персонални искания. Те към този момент не са така живи и дейни в сърцата на хората, както в Източна Европа. И още нещо за тези политици в България и в района, които са се врекли в демократичните промени: те са движени от един бездънен и впечатляващ национализъм, който им е по-голям от техните лични политически кариери. Според мен в Източна Европа поражда нещо ново, нещо характерно: едно съединяване сред демократични полезности и жизнен национализъм, който е автентичен, локален, не е прекопиран от другаде. Това може да се окаже извор на сили за цялата ни остаряла Европа, от който да почерпим доста сила и предпочитание за промени. Според мен това си е сериозен мотив за горделивост.
Дъждовни води: Какви рискове тогава виждате за демокрацията в България?
- Виждаме по какъв начин непрестанно, да провокира подбив към демократичните институции в страната и да се възползва от накърнената горделивост на хората, с цел да укрепи екстремизма и популизма. Но е преломен миг в конфликта сред автокрацията и демокрацията, който доминираше в политическия живот през последните 10-15 години. Автокрацията се саморазобличи и сподели същинския си противен лик: на нея въобще не ѝ пука за хората и тяхното достолепие, тя знае единствено едно - да упражнява брутално принуждение и да потиска популацията. Днес към този момент всеки може да го види и осъзнае.
А по какъв начин Вие тълкувате разтърсванията в българските институции и конфликта сред Борисов и Гешев сега?
- Битката сред тези две персони е като борба сред динозаври преди да измрат. Далеч по-важна е битката за институциите. Ако фактически е уверен, че трябват мощни институции и води поредно тази борба, оставяйки на назад във времето персоналните си ползи, той ще има заслуга за България.
Движение за права и свободи още веднъж излезе на политическата авансцена и даже прокара кандидатурата на господин Пеевски за член на Конституционната комисия. Как си го обяснявате? Та нали господин Пеевски е глобен по " Магнитски "? А Движение за права и свободи членува в АЛДЕ.
- Няма какво да го увъртане: сега Движение за права и свободи играе основна роля, в случай че става въпрос за конституционната промяна. Вероятно думата на Движение за права и свободи ще се чува и по отношение на оцеляването на самото държавно управление. Сигурен съм, че сега в Движение за права и свободи напряко са се възгордели.
В реалност обаче това е без значение: една партия може да се окаже в основна роля, просто тъй като на терена към този момент няма други - основна роля от немай къде. Нека не забравяме, че и в Движение за права и свободи сега са се надигнали екзистенциални въпроси, на които би трябвало да се даде отговор. Тази партия би трябвало да реши дали желае да даде принос за бъдещето на България или пък по-скоро ще поведе страната обратно, към предишното.
Ако Движение за права и свободи избере второто, от това ще има последици за реномето на партията на интернационално ниво - и то надалеч оттатък границите на АЛДЕ. На Кисинджър приписват саркастичната имитация " Кой е телефонният номер на Европа? ". Е, през днешния ден Европа има към този момент много телефонни номера и аз мога да си показва, че сега и през идните седмици от тези телефонни номера постоянно звънят и ще звънят в София, а в диалозите се загатват две имена: и Магнитски.
И е изключително значимо какви тъкмо отговори ще дойдат от другия завършек на линията.
Най-оптимистичната и най-песимистичната прогноза за България сега?
- Със сформирането на държавното управление България се оказа на значим, в случай че не и на съдбоносен за демократичното ѝ бъдеще кръстопът. Лично аз моля да се даде доверие на тези, които съществено и с възприятие за отговорност са се захванали с огромните промени. Това е доверие в задатък, да. Но мисля, че тези политици са го заслужили със своя ангажимент за страната си в едни сериозни времена, пък и с непоколебимите си персонални позиции.
Ако не ги подкрепим, ние единствено ще подсилим тези, за които парламентаризмът е просто някаква фасада, зад която могат да крият своите лични стопански и политически ползи. Това не трябва да се случва.
Мартин Котее е районен шеф за Югоизточна Европа в немската демократична фондация " Фридрих Науман ". От 2004 до 2010 година Котее беше представител на немския президент Хорст Кьолер.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ