Битка ще има! На 14 ноември Румен Радев и проф. ...

Битка ще има! На 14 ноември Румен Радев и проф.

Неудобството да си фаворит

Битка ще има! На 14 ноември Румен Радев и проф. Анастас Герджиков застават един против различен, с цел да дефинират следващия български държавен глава. Този път искащите за позицията на президента са значителен брой, действителни шансове макар че имат първите двама. За останалите в най-положителния случай може да се каже, че разполагат с обезпечената опция за обичайно показване. Най-евентуално новият държавен глава ще стане явен в късните часове на 21 ноември, датата на която ще бъде извършен вторият тур на президентския избор. Обстоятелството макар че, че кандидатурите отвън Радев и Герджиков са с малки шансове, напълно не значи, че тяхното присъединяване в изборите не би оставило своя съществен отпечатък върху крайния резултат от изборната конкуренция. Дори е доста евентуално преразпределението на гласовете сред двата тура да се окаже един от най-значимите фактори, които ще дефинират крайния резултат. Този фактор може да има такава тежест на тези избори, каквато не е имал в никакъв случай до момента и каквато не е позната в българската политическа процедура. В този смисъл съществен интерес ще съставляват методите, по които двамата съперници ще пробват да събират гласове в границите на късия срок от няколко дни сред двата тура.

Преди това също няма да липсват забавни моменти, даже в противен случай, ще имаме опция да се насладим на поредност от такива. Ако се върнем обратно в годините, когато са се провеждали президентски избори в България, просто ще установим, че този тип избор има капацитета да сервира изненади и след това да насочва политическия развой като цяло в посока, друга от тази, в която той се е развивал досега на съответния президентски избор. През 2001 година, когато Петър Стоянов изненадващо изгуби против Георги Първанов, измененията в тогавашната политическа система бяха почнали, само че точно тази загуба ги направи необратими. Тя беше най-яркия сигнал, че българската десница ще претърпи съществени видоизменения. Кризата в дясното пространство се задълбочи, относително бързо стана ясно, че чрез реформи този бранш от политическата система няма да може да се възроди, а ще е нужен нов десен план, който не е обвързван със съществуващите досега и който би трябвало да възникне и да се развива без значение от тях. Така се показа ГЕРБ и за първи път показва капацитет на европейските избори през 2007 година

Изненада имаше и преди 5 години, когато Цецка Цачева изгуби против Румен Радев. Важно е да се отбележи, че и в този случай, сходно на случая с Петър Стоянов, претендентът на десницата изгуби от своя диспутант, а не толкоз, че съперникът е спечелил. След встъпването на Радев в служба последователно стартира да излиза наяве, че и този път няма да се мине без смени в политическата система. В началото се видя появяването на изострена политическа изразителност, опълчване по значими национални тематики, да вземем за пример модернизацията на Военновъздушни сили (Военновъздушните сили) и по този начин до кулминационната точка-летните митинги от 2020 година, във връзка с които Радев, в случай че не мотора, беше най-малко горивото с високо октаново число за тяхното започване и дълготрайно поддържане. Появиха се и нови политически планове. Да речем " Изправи се! Ние идваме! " беше групировка, появила се напълно вследствие на митингите. Този развой даже продължи като разследване от обстоятелството, че два Народното събрание не можаха да конституират държавно управление и имаха къс живот. Така към този момент с изключение на за протестърски групи, можем да приказваме и за постпротестърски, какъвто е случая с " Продължаваме смяната " на Кирил Петков и Асен Василев.

И двете изненадващи президентски изгуби до момента могат да бъдат подведени под общия знаменател на измененията, които дойдоха след тях. Разбира се, измененията бяха разнообразни, почиващи върху друга логичност и се развиха в друг подтекст, само че те излязоха надалеч отвън тесните рамки на президентската институция и оставиха своя дълготраен отпечатък върху цялостната институционална уредба на страната.

Поне на първо четене наподобява, че Анастас Герджиков се е ориентирал във връзка с следствията, които настъпват при загуба на считания за любимец претендент-държавен глава и се пробва да покаже, че този път последващите смени няма да се случват безредно, а ще могат да бъдат предвиждани и навигирани. Макар че в тази ситуация, в случай че фаворитът Радев изгуби, това няма да е даже такава почуда каквато беше загубата на Цачева от 2016 година и изключително тази на Стоянов от 2001 година

По отношение на президентските избори у нас съществува един феномен, можем да го наименуван-" Неудобството на фаворита ". През 2001 година Петър Стоянов имаше цел-да повтори мандата си, до момента в който Георги Първанов съумя да убеди евентуалните си избиратели, че има задача. Брандира се като обществен държавен глава и сътвори чувството, че държавният глава може да компенсира управническите дефекти, които неизбежно съществуват при всяко едно държавно управление и всяко едно конституционно болшинство. През 2006 година Първанов спечели просто, тъй като против себе си той нямаше съперник, който да сътвори чувството, че би бил държавен глава с задача.

През 2016 година пък Цецка Цачева беше претендентът за-да спечели президентския избор и да подсигурява първенството на ГЕРБ като съществена и значително безалтернативна групировка в българския политически живот. На тези избори Радев беше претендентът мисионер, макар подозренията за външна интервенция при избора на неговата кандидатура, които по този начин и не бяха разсеяни до дъно. 2016 година беше част от един много парещ срок в системата на интернационалните връзки и Радев успешно сътвори чувството, че може да обезпечи по-балансирана позиция на страната в интернационален проект. От средата на 2020 година насам макар че Радев ориентира своето държание напълно към вътрешната политика. Президентските избори 2021 станаха разнообразни след включването на Анастас Герджиков, тъй като той няма елементарно за цел да се опълчи на фаворита Радев, а несъмнено има устрема да бъде претендентът с задача на тези избори. Колкото повече Герджиков открива способи да налага тази визия в акцията си, толкоз по-завързани ще стават изборите и толкоз по-мъчно прогнозируем ще бъде крайният резултат, като даже фотофинишът не може да бъде изключен при определянето на финалните данни.

Сериозната компликация за акцията на Анастас Герджиков най-евентуално ще дойде вследствие на провокациите към него, които биха могли да поразклатят чувството за задача, което той ще пробва да гради. При това тези провокации ще дойдат не толкоз от Радев, а от част от останалите претенденти, тези които по този начин или другояче ще би трябвало да се задоволят с обичайно показване, в най-положителния случай за тях.

Ако задачата на двойката Анастас Герджиков/Невяна Митева почива върху диалога и разбирането, че всеки един политически индивид следва да бъде зает с най-значимите социални и национални казуси и да дава своя принос за тяхното разрешаване съгласно личните си ценности и правила, като по този метод се основава база за обединяване и единение, то би било напълно разбираемо, че сходна тактика може да бъде сложена на тестване тъкмо посредством отправяне на провокации. Справянето с тях би било решаващо за триумфа на стратегията. Провокациите нормално са съответни и сполучливото им париране изисква съответни отговори и съответни реакции. Като образец за сходна обстановката може да се уточни въпросът към Герджиков от страна на хората на Лозан Панов, кого би подкрепил професора в случай че балотажа е сред Панов и Радев. Това би било съвсем необикновено развиване на тези президентски избори и питането беше просто за отговор, само че то сподели естеството на подхода, който ще бъде прилаган към Герджиков от страна на част от конкуренцията.

Отделно от всичко това едновременното осъществяване на президентски и конституционни избори ще бъде предизвикване за всички претенденти за държавен глава. За Румен Радев предизвикването се показва в нуждата от баланс сред електоратите на подкрепящите го политически групи. За Анастас Герджиков пък това е оценката, която той би трябвало да има на продължителното ръководство с присъединяване на ГЕРБ, което страната имаше в границите на финалното десетилетие.

Предизвикателство има даже и за Лозан Панов, тъй като една част от последователите на " Демократична България " (ДБ) като че ли към момента не го припознават като своя претендент и най-малко към този момент, при започване на предизборната акция, гледат в друга посока. Липсата на цялостна консолидация на последователите на ДБ към Лозан Панов е източник на спомагателни въпросителни по отношение на крайния резултат на президентските избори. Още повече, че съществуват и компликации при оценката на тази цялост. Не е ясно тъкмо каква част от евентуалните гласоподаватели на ДБ към този момент са гласоподаватели на " Продължаваме смяната ".

Много е допустимо точно вследствие на тези условия да стартира и едно самобитно преструктуриране на електората с либерална и ляволиберална ориентировка. Ако до момента този електорат разпознаваше ДБ като собствен пълномощник, то в този момент центристкият демократичен електорат евентуално ще оформи ядрото на тази групировка, а левите либерали би било логично да оттекат към " Продължаваме смяната ". Това преструктуриране на либералния електорат е в начална фаза на този стадий, в случай че процесът макар че продължи да се развива може да бъдем очевидци на прелюбопитни условия. За момента за тях можем да съдим най-към този момент по конституционния проблем с двойното поданство на Кирил Петков. Конституционният съд ще вземе своето решаване и конституционноправните следствия ще станат ясни, въпросът макар че напълно не се изчерпва само с това. Има и втори проект, който е ценностен. Левите либерали имат склонността по-свободно да поясняват всички типове правила, без значение наистина ли те са обществени, правни, конституционни, религиозни и така нататък Именно това виждаме в този момент в държанието на Петков и Василев, които споделят, че е задоволително да заявиш отвод от поданство, с цел да се счита, че този отвод се е превърнал във факт.

Тълкуването на нормите при класическите либерали е по-задълбочено и неговата легитимност идва от институционалната среда, в която то се случва. Или казано с други думи тук съществува ясно разграничаване сред лично мнение и легално пояснение. Съвсем умерено можем да кажем, че в редица връзки класическите либерали стоят доста по-покрай умерените консерватори в сравнение с до левите либерали. В близкото бъдеще ще забележим по какъв начин в ДБ ще разчетат тези ценностни стандарти и наистина ли биха пробвали да се препозиционират съгласно тях. Тези структурни трансформации в границите на либералния електорат, въпреки и надалеч от своята същностна фаза, могат да има несъмнено въздействие и върху президентските избори, най-към този момент върху втория тур. Ако от ДБ съумеят вярно да преценяват обстановката, те биха могли да употребяват втория тур на президентските избори, с цел да стартират процеса на препозициониране и стабилизиране в границите на политическата система на страната.

И по този начин, предстоят ни динамични, напрегнати и мъчно предвидими президентски избори, в които Румен Радев е любимец, а проф. Анастас Герджиков главен кандидат с много положителни шансове. На 21 ноември в края на деня ще разберем наистина ли феноменът, който нарекохме-" Неудобството на фаворита " не престава да работи или е останал в предишното, превръщайки се елементарно в част от историята на президентските избори у нас.

Източник: news.bg