Бисер ТошевДа се завърнеш в бащината къщакогато вечерта смирено гасне…Когато

Бисер Тошев

Да се завърнеш в бащината къща
когато вечерта смирено гасне…

Когато се случи да съм в Копривщица, постоянно се отклонявам в дома на Димчо Дебелянов. Мога да извозвам с часове там и дружно с майка му да го очаквам да се върне. Винаги си приказвам с нея. Поздравявам я. Неловко се пробвам да я успокоявам. Тя все по този начин не ми дава отговор. Само един път нещо доста необичайно се случи.
Беше петък вечер. Хората се прибираха в родното си място. Градчето се оживяваше, гъмжеше от туристи. В къщата на Дебелянов в края на деня бе пусто. Нямаше жива душа. А аз боготворя тези моменти. Бях седнал с тил на тревата на няколко метра пред паметника на майка му. Която все по този начин, в мирен захлас чака, да пристигна нейното дете. Разсъждавах за ориста на поета. Какво би се случило, ако…

Представях си го по какъв начин най-накрая се прибира…Цитирах си с насълзени очи – Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне…В този момент зад себе си дочух едвам осезаем, съвсем шептящ женски глас да споделя: Сине, идваш ли си към този момент? Чакам те…

Онемях. Обляха ме студени и топли талази. Устата ми пресъхна. Обърнах се. Зад мен нямаше никой. Само майката на поета си стоеше все по този начин вкаменена, безжизнена и чакаща. Стори ми се, че този път ме гледа по-особено. Вцепених се. Исках да побягна с всички сили. Но не можех да помръдна от мястото си. Дишах безшумно. Наблюдавах майката с периферното зрение. Стори ми се, че това продължи цяла безкрайност. Изведнъж на входа в здрача се появи наедрял юноша в балтон, с набола брада и с осанката на поета. В ръката си носеше куфар. Личеше си, че идва от дълъг път. С очите си търсеше някого из двора. Сега към този момент сърцето ми препускаше бясно и ударите му ехтяха над цяла Копривщица. Ощипах се, с цел да се уверя, че не сънувам. Младежът се насочи с бързи стъпки към паметника. Хвърли зад мен куфара. Едрото му тяло и балтонът закриваха гледката пред него, само че доста ясно видях, по какъв начин се прегърнаха мощно с жена като след дълга разлъка. Виждах нежните ѝ пръсти в прегръдка на гърба му. После дамата го погали по косицата. Сетне го целуна. Чак когато се отмести настрана, разпознах уредничката на музея. Беше посрещнала сина си.