Историята на биологичното оръжие – от Одисей до Втората Световна война
Биологичното оръжие постоянно е причина за водене на редица войни или започването на огромни военни акции. Дори съмнението за владеене на такова може да пренапише историята и даже да заличи една страна. За разлика от химическото оръжие, което по своя смисъл съставлява използването на химикали за оптимално причиняване на вреди, биологичното оръжие е малко по-различно.
Според кодекса на войната, това е умишлена приложимост на микроби и биологични отрови, които посредством живи или мъртви животни, растения и даже хора, може да се употребява като оръжие. Най-чест вид е заразяването на храна или вода с разнообразни рискови материали.
]
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2555025
И до през днешния ден се счита, че дребната шарка може да се употребява като биологичен сътрудник. Рицинът също влиза в тази подредба, изключително откакто няма усет, нито цвят и може да унищожи своята жертва, маскирайки себе си с други признаци. Именно Георги Марков е елеминиран по този метод. Древните асири познавали доста добре качествата на паралитичната гъба ергот, която при несъразмерна приложимост може да докара до гангрена. В Троянската война също има следи на приложимост на биологично оръжие.
Снимка: By AllenMcC. – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4442037
Още тогава под управлението на Одисей, войните потапяли стрелите и върховете на копията си в отрова. През първата Месенска война в Гърция, атиняните съумяват да отровят питейната вода на град Делфи. През IV век прочие Хр. е употребена змийска отрова, човешка кръв, скотски изпражнения и всеки различен вероятен детайл, който може да аргументи съществени вреди върху врага. Самият Ханибал е имал още по-гениална концепция. Той употребява гърнета цялостни с отровни змии и по време водни сражения нареждал на моряците да хвърлят гърнетата по палубата на вражеските кораби.
В Средновековието би трябвало да отбележим, че най-агресивното биологично оръжие, което влиза в приложимост, е чумата. Монголската империя е била пословична с покоряването на света и можела да се похвали с безспорен надзор на армията по цялата си фронтова линия. Тогаващните татари, които били под надзор на Чингис хан, употребявали телата на мъртвите.
Вместо да употребяват по-едри камъни, татарите поставяли телата на болните и ги хвърляли оттатък стените. Не е ясно какъв брой тъкмо тела са били нужни, с цел да се развихри чумата, само че тя била факт и в идващите седмици последвало отдръпване на бранителите. Впрочем точно тази офанзива може да се счита и за главното отприщване на чумата в Европа. Английските стрелци имали и друга доста по-лесна концепция, вместо да търсят трупове на животни или отрова, те просто забивали стрелите в земята, което подсигурило зараза.
Последните опити за приложимост на чумата като биологично оръжие се случват пррез 1710 година с офанзивата на съветски сили против шведския град Талин. Тогава труповете на заболели още веднъж прелитали стената.
Когато британците пристигнали в Северна Америка, те постоянно били обект на офанзиви от страна на индианците. Когато Понтиак се вдигнал на въстание (1763-1766 г.), колонизаторите решили да употребяват биологично оръжие. Капитан Симеон Екуеър дава на индианците две одеяла, които са били употребявани от човек с дребна шарка. Делото и до през днешния ден се счита за противоречиво и няма гаранция, че в действителност са съумели да изпълнят задачата. Следите на английската корона в използването на този тип оръжие се срещат и в Австралия. И до през днешния ден наследниците на абуригените са прекомерно сигурни, че точно с блага е пристигнала и дребната шарка.
През XX век и Първата Световна война заслугите за приложимост на биологично оръжие се извършват от Германия. Нещо по-интересно е, че страната прави редица опити да болести съперника, употребявайки дипломатическите колета и куриерите си. Във Финландия даже слагат ампули с антракс върху елените, които по-късно се озовавали в съветските обори. Някои немски посланици като Антон Касимир Дилгер създават дребни лаборатории в мазетата си и се подготвяли за нахлуване.
Едва през 1925 година Женевската спогодба ще забрани използването на химически и биологични оръжия, въпреки и до през днешния ден да има редица доказателства, че продължава да се употребява. Ако до този миг биологичното оръжие се е считало за прохождащо, то през Втората Световна война е в апогея си, а по-късно е сериозен обект на проучване. Япония и до през днешния ден е именита със своя Отряд 731, който организира секретни опити и коства живота на към 400 000 китайци по време на опитите.
