Замразените трупове няма да възкръснат: защо криониката няма да ни даде безсмъртие
Биологът и лауреат на Нобелова премия Венкатраман Рамакришнан е изследвал задълбочено концепцията за криониката, както и вероятните клопки на промишлеността.
В античен Египет хората са мумифицирали фараони, с цел да могат да се върнат към живот и да употребяват още веднъж личните си тела. Няколко хиляди години по-късно сходна концепция наподобява смешна. Но в действителност има съвременен аналог.
Биолозите от дълго време търсят способността да замразяват проби, с цел да ги запазят за по-късна приложимост. Но задачата не беше лесна, защото целият живот на Земята се състои най-вече от вода. Когато водата замръзне, тя се уголемява, което значи, че раздира клетките и тъканите. Именно заради това, да вземем за пример, размразените ягоди наподобяват на лепкава и неапетитна каша.
Така че цялостен клон на биологията, криоконсервацията, учи по какъв начин да замразява проби, тъй че да останат жизнеспособни, когато се размразят, пише LiveScience. По този метод учените научиха да вземем за пример по какъв начин да съхраняват стволови кафези и други проби в течен азот. Открит е и безвреден метод за заледяване на сперма и човешки ембриони за следващо оплождане.
Хората се надяват, че в бъдеще ще съумеят да възкресят тези, които са били замразени Снимка: Cryonics Institute
Както виждаме, криоконсервацията работи за доста типове кафези и тъкани. За това постоянно се употребява глицерин, който може да се охлади до доста ниски температури, само че предотвратява превръщането на водата в лед.
В същото време терминът крионика се отнася до замразяването на цели хора, което се случва незабавно след гибелта им, с цел да бъдат „ възкресени “ замразените, когато се откри лек за повода за гибелта им. Идеята надалеч не е нова, само че стана необятно публикувана с помощта на учения и публицист на научна фантастика Робърт Етингер. Авторът си показа по какъв начин учените в бъдещето биха могли да съживят замразени тела и освен да излекуват тези хора, само че и да ги създадат още веднъж млади.
Как работи всичко? След като човек почине, кръвта му се източва изцяло, заменя се със примес от глицерин и по-късно се слага в течен азот.
Етингер основава Института по крионика през 1976 година и убеждава повече от 100 души да платят 28 000 $, с цел да замразят телата си в азот. Един от първите клиенти на Института по крионика беше майката на Етингер, Рея, която умря през 1977 година Двете съпруги на учения също бяха сложени в азот. През 2011 година самият Етингер умря и също отиде на азот.
Днес в света има доста сходни съоръжения. Друг известен фонд в Аризона таксува към 200 000 $ за запазване на замразени тела.
Трансхуманисти против крионика
Издънка на тази концепция са трансхуманистите, които имат вяра, че човешките мозъци не би трябвало да бъдат обвързани с краткотрайни тела. Според тях интелигентността и разсъдъкът може да са неповторимо събитие във Вселената. В последна сметка, какъв е смисълът на Вселената, в случай че няма разсъдък, който да я оцени?
Затова трансхуманистите се застъпват за опазване единствено на мозъците им. Само един орган заема по-малко място и запазването му ще коства по-малко пари. Освен това инжектирането на аналог на " антифриз " непосредствено в мозъка би нараснало възможностите за сполучливото му опазване.
Привържениците на трансхуманизма имат вяра, че в един миг тяхното схващане може да бъде качено в компютър или различен сходен обект. Така полученият обект ще „ оживее “ още веднъж. Тя към този момент няма да бъде лимитирана от потребността от храна, вода, О2 и ще може да пътува до всяка точка на Вселената.
Трансхуманистите постоянно настояват, че пътуването в космоса е единственият късмет на човечеството за оцеляване. Поддръжник на тази концепция е шефът на SpaceX Илон Мъск. Вероятно една от първите му цели на Марс ще бъде построяването на оборудване за крионика.
Замразени завинагиКриогениката е клон на нискотемпературната физика, който учи моделите на промени в свойствата на разнообразни субстанции при условия на извънредно ниски (криогенни) температури.
Лошата вест е, че няма нито едно надеждно доказателство, че криогениката ще работи върху хората. Потенциалните проблеми са безчет, като се стартира с времето. От момента на гибелта досега на заледяване на тялото могат да минат минути или даже часове, при изискване че човек живее в относителна непосредственост до криогенния център.
Такова закъснение е изцяло задоволително, с цел да може всяка клетка на умрелия да претърпи фрапантни биохимични промени заради липса на О2 и хранителни субстанции. Следователно положението на замръзнало тяло към този момент не може да подхожда на положението на жив човек. Но последователите на концепцията споделят, че главната цел е да се резервира физическата конструкция на мозъка, а за останалата част от тялото може да си " пандизите очите “. Докато мозъкът остава добре непокътнат, тъй че всички милиарди кафези в него да остават забележими, той предстои на реорганизация.
Connectomics е картографиране на всички неврони в мозъка, което е ново направление в актуалната просвета. Въпреки невероятния прогрес в тази област, учените към момента картографират невроните на мухи и други дребни инсекти. Докато науката няма работещ способ за поддържане на мозъка в идеално положение, конектомиката не може да го пресъздаде.
Съвсем неотдавна те съумяха да запазят мозъка на мишка, макар че това изискваше да се налее балсамираща течност в него, до момента в който сърцето й бие. Очевидно този развой самичък по себе си е умъртвил мишката.
Ето за какво до момента нито една от съществуващите криокомпании не е съумяла да даде доказателства, че фактически резервира мозъците на умрелия в положение, което би било належащо за основаване на цялостна карта на невронните връзки.
Но даже и с такава карта, тя не би била задоволителна за моделиране на мозъка. Изключително наивно е да си представяме всеки неврон като транзистор в компютър. В мозъците ни клетките ръководят мястото, споделя професор Рамакришнан.
Науката към момента не знае по какъв начин да възкреси човешкия мозък Снимка: Getty Images
Според него във всяка мозъчна клетка се правят непрекъснато изменящи се стратегии, в които вземат участие хиляди гени и протеини, както и взаимоотношенията на една клетка с друга също се трансформират. Картографирането на връзките в мозъка е голяма крачка напред, само че даже това е единствено статична моментна фотография. Това няма да разреши да се реконструира действителното положение на замразен мозък, камо ли да се предскаже по какъв начин ще „ мисли “ от този миг нататък.
Професор Рамакришнан съпоставя тази задача с опит да се предскаже бъдещето на една страна и нейните хора, употребявайки пътна карта.
Факт е, че нашият мозък е еволюирал дружно с нашето тяло и получава сензорни сигнали от него, с цел да взаимодейства с тях. Човешкият мозък е неустойчив, като нови връзки се прибавят всеки ден и се прекъсват през нощта, когато спим. Има както циркадни, по този начин и сезонни ритми, включващи растежа и гибелта на невроните, и това непрекъснато ремоделиране на мозъка е едва разбрано.
Не можете просто да изключите мозъка си от тялото си и да очаквате той да работи както преди. Нашият мозък се ръководи освен от електрически импулси, които минават през невроните. Той също по този начин реагира на химикали, открити както в мозъка, по този начин и в други елементи на тялото.
Нещо повече, кой в действителност би трябвало да маринова остарял, отпаднал мозък, а не съвършено работещата „ машина “ на 25-годишен мъж. Какъв е смисълът да спасяваме този мозък?
Трансхуманистите имат вяра, че всички тези проблеми ще бъдат решени в бъдеще. Но те основават теорията си на обстоятелството, че мозъкът е просто компютър, единствено малко по-сложен от тези, които хората основават.
Разбира се, мозъкът е изчислителен орган, само че биологичното положение на неговите неврони е също толкоз значимо, колкото и връзките сред тях, с цел да се реконструира положението му във всеки един миг.
В античен Египет хората са мумифицирали фараони, с цел да могат да се върнат към живот и да употребяват още веднъж личните си тела. Няколко хиляди години по-късно сходна концепция наподобява смешна. Но в действителност има съвременен аналог.
Биолозите от дълго време търсят способността да замразяват проби, с цел да ги запазят за по-късна приложимост. Но задачата не беше лесна, защото целият живот на Земята се състои най-вече от вода. Когато водата замръзне, тя се уголемява, което значи, че раздира клетките и тъканите. Именно заради това, да вземем за пример, размразените ягоди наподобяват на лепкава и неапетитна каша.
Така че цялостен клон на биологията, криоконсервацията, учи по какъв начин да замразява проби, тъй че да останат жизнеспособни, когато се размразят, пише LiveScience. По този метод учените научиха да вземем за пример по какъв начин да съхраняват стволови кафези и други проби в течен азот. Открит е и безвреден метод за заледяване на сперма и човешки ембриони за следващо оплождане.
Хората се надяват, че в бъдеще ще съумеят да възкресят тези, които са били замразени Снимка: Cryonics Institute Както виждаме, криоконсервацията работи за доста типове кафези и тъкани. За това постоянно се употребява глицерин, който може да се охлади до доста ниски температури, само че предотвратява превръщането на водата в лед.
В същото време терминът крионика се отнася до замразяването на цели хора, което се случва незабавно след гибелта им, с цел да бъдат „ възкресени “ замразените, когато се откри лек за повода за гибелта им. Идеята надалеч не е нова, само че стана необятно публикувана с помощта на учения и публицист на научна фантастика Робърт Етингер. Авторът си показа по какъв начин учените в бъдещето биха могли да съживят замразени тела и освен да излекуват тези хора, само че и да ги създадат още веднъж млади.
Как работи всичко? След като човек почине, кръвта му се източва изцяло, заменя се със примес от глицерин и по-късно се слага в течен азот.
Етингер основава Института по крионика през 1976 година и убеждава повече от 100 души да платят 28 000 $, с цел да замразят телата си в азот. Един от първите клиенти на Института по крионика беше майката на Етингер, Рея, която умря през 1977 година Двете съпруги на учения също бяха сложени в азот. През 2011 година самият Етингер умря и също отиде на азот.
Днес в света има доста сходни съоръжения. Друг известен фонд в Аризона таксува към 200 000 $ за запазване на замразени тела.
Трансхуманисти против крионика
Издънка на тази концепция са трансхуманистите, които имат вяра, че човешките мозъци не би трябвало да бъдат обвързани с краткотрайни тела. Според тях интелигентността и разсъдъкът може да са неповторимо събитие във Вселената. В последна сметка, какъв е смисълът на Вселената, в случай че няма разсъдък, който да я оцени?
Затова трансхуманистите се застъпват за опазване единствено на мозъците им. Само един орган заема по-малко място и запазването му ще коства по-малко пари. Освен това инжектирането на аналог на " антифриз " непосредствено в мозъка би нараснало възможностите за сполучливото му опазване.
Привържениците на трансхуманизма имат вяра, че в един миг тяхното схващане може да бъде качено в компютър или различен сходен обект. Така полученият обект ще „ оживее “ още веднъж. Тя към този момент няма да бъде лимитирана от потребността от храна, вода, О2 и ще може да пътува до всяка точка на Вселената.
Трансхуманистите постоянно настояват, че пътуването в космоса е единственият късмет на човечеството за оцеляване. Поддръжник на тази концепция е шефът на SpaceX Илон Мъск. Вероятно една от първите му цели на Марс ще бъде построяването на оборудване за крионика.
Замразени завинагиКриогениката е клон на нискотемпературната физика, който учи моделите на промени в свойствата на разнообразни субстанции при условия на извънредно ниски (криогенни) температури.
Лошата вест е, че няма нито едно надеждно доказателство, че криогениката ще работи върху хората. Потенциалните проблеми са безчет, като се стартира с времето. От момента на гибелта досега на заледяване на тялото могат да минат минути или даже часове, при изискване че човек живее в относителна непосредственост до криогенния център.
Такова закъснение е изцяло задоволително, с цел да може всяка клетка на умрелия да претърпи фрапантни биохимични промени заради липса на О2 и хранителни субстанции. Следователно положението на замръзнало тяло към този момент не може да подхожда на положението на жив човек. Но последователите на концепцията споделят, че главната цел е да се резервира физическата конструкция на мозъка, а за останалата част от тялото може да си " пандизите очите “. Докато мозъкът остава добре непокътнат, тъй че всички милиарди кафези в него да остават забележими, той предстои на реорганизация.
Connectomics е картографиране на всички неврони в мозъка, което е ново направление в актуалната просвета. Въпреки невероятния прогрес в тази област, учените към момента картографират невроните на мухи и други дребни инсекти. Докато науката няма работещ способ за поддържане на мозъка в идеално положение, конектомиката не може да го пресъздаде.
Съвсем неотдавна те съумяха да запазят мозъка на мишка, макар че това изискваше да се налее балсамираща течност в него, до момента в който сърцето й бие. Очевидно този развой самичък по себе си е умъртвил мишката.
Ето за какво до момента нито една от съществуващите криокомпании не е съумяла да даде доказателства, че фактически резервира мозъците на умрелия в положение, което би било належащо за основаване на цялостна карта на невронните връзки.
Но даже и с такава карта, тя не би била задоволителна за моделиране на мозъка. Изключително наивно е да си представяме всеки неврон като транзистор в компютър. В мозъците ни клетките ръководят мястото, споделя професор Рамакришнан.
Науката към момента не знае по какъв начин да възкреси човешкия мозък Снимка: Getty Images Според него във всяка мозъчна клетка се правят непрекъснато изменящи се стратегии, в които вземат участие хиляди гени и протеини, както и взаимоотношенията на една клетка с друга също се трансформират. Картографирането на връзките в мозъка е голяма крачка напред, само че даже това е единствено статична моментна фотография. Това няма да разреши да се реконструира действителното положение на замразен мозък, камо ли да се предскаже по какъв начин ще „ мисли “ от този миг нататък.
Професор Рамакришнан съпоставя тази задача с опит да се предскаже бъдещето на една страна и нейните хора, употребявайки пътна карта.
Факт е, че нашият мозък е еволюирал дружно с нашето тяло и получава сензорни сигнали от него, с цел да взаимодейства с тях. Човешкият мозък е неустойчив, като нови връзки се прибавят всеки ден и се прекъсват през нощта, когато спим. Има както циркадни, по този начин и сезонни ритми, включващи растежа и гибелта на невроните, и това непрекъснато ремоделиране на мозъка е едва разбрано.
Не можете просто да изключите мозъка си от тялото си и да очаквате той да работи както преди. Нашият мозък се ръководи освен от електрически импулси, които минават през невроните. Той също по този начин реагира на химикали, открити както в мозъка, по този начин и в други елементи на тялото.
Нещо повече, кой в действителност би трябвало да маринова остарял, отпаднал мозък, а не съвършено работещата „ машина “ на 25-годишен мъж. Какъв е смисълът да спасяваме този мозък?
Трансхуманистите имат вяра, че всички тези проблеми ще бъдат решени в бъдеще. Но те основават теорията си на обстоятелството, че мозъкът е просто компютър, единствено малко по-сложен от тези, които хората основават.
Разбира се, мозъкът е изчислителен орган, само че биологичното положение на неговите неврони е също толкоз значимо, колкото и връзките сред тях, с цел да се реконструира положението му във всеки един миг.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ