Агитатор и социален реформатор Биндешвар Патхак, който почина във вторник, на 80 години, беше човек, който революционизира концепция за тоалетни в Индия.
В началото на 1970 г. той прави евтина тоалетна с двойна яма - дизайн, който оттогава е използван за изграждане на чисти тоалетни в стотици на хиляди домове в цяла Индия, помагайки на милиони жени да имат достъп до безопасни санитарни съоръжения.
През годините неговата фондация Sulabh също помогна на много индийски градове да създадат плащане на -използвайте тоалетни, които са чисти и безопасни.
Концепцията - една рупия за пикаене и две рупии за изпражнение - бързо се наложи в страна, където използването на тоалетната на обществено място често означаваше клякане зад дърво.
Неговата работа в оспорването на упоритата кастова дискриминация в Индия - която поставя онези от дъното на социалната йерархия в неравностойно положение - и повдигането на ръчните чистачи, предимно далити (преди недосегаеми ), също е широко признат.
През живота си г-н Pathak спечели много престижни индийски и световни награди. С нарастването на популярността му пресата го нарича "г-н санитария" и "тоалетния човек на Индия". В доклад Washington Post го описва като „мини революционер“ и той фигурира в списъка за глобално разнообразие на Economist през 2015 г.
Според New York Times доклад през 1989 г., той веднъж заведе 100 момичета от семейства на ръчни чистачи в щата Раджастан в храм - където на далитите традиционно беше забранено да влизат - и ядоха публично с тях.
През последните години фондация Sulabh също се свърза с водещата кампания на индийското правителство Swachh Bharat Abhiyan (Clean India Campaign), която има за цел да сложи край на дефекацията на открито.
Г-н Патак, който често казваше, че неговият „приоритет в живота е бил да реши проблема със санитарните условия за хората“ и че „обичам тази работа повече от моите синове и дъщери“ , беше дълбоко повлиян от ученията на Махатма Ганди, лидер на движението за независимост на Индия.
Роден в брахманско семейство от висшата каста, г-н Патак казва, че дори като дете е бил ясно наясно с привилегията си и е бил объркан от безмилостната реалност на кастата система, която по всякакъв начин диктуваше живота в неговото село.
