„Хизбула“ e на кръстопът - съдбата на Ливан e в ръцете на групировката
Билал Сааб, „ Гардиън “
Как Ливан може да се оправи със заплетените си, нефункционални връзки с „ Хизбула “, без да се върне към вътрешен еретически спор? Бенямин Нетаняху, министър-председателят на Израел, който е упрекнат от основния прокурор на Международния углавен съд във военни закононарушения в Газа, твърди, че има отговор: ливанците би трябвало да „ освободят “ Ливан от „ Хизбула “. „ Имате опция да спасите Ливан - сподели той във видеообръщение, - преди той да падне в бездната на дълга война, която ще докара до опустошения и премеждия, каквито виждаме в Газа “.
Нетаняху, който отхвърля обвиняванията на Международния углавен съд, намерено заплашва да наложи на ливанското население същата опустошителна военна тактичност, употребена в Газа. Ако той в действителност искаше да помогне на ливанците да се оправят с „ Хизбула “, нямаше да заповяда на военните си да нахлуят в Южен Ливан и вследствие на това да вдъхнат нов живот на организацията. Нетаняху познава историята, само че избира да я подценява: „ Хизбула “ се ражда частично, с цел да се опълчи на израелската окупация на Южен Ливан, която стартира през 1982 година и завършва едвам през 2000 година Дайте ѝ още веднъж това опрощение и тя ще откри метод да се прегрупира, като набира нови членове измежду шиитската общественост, която няма да одобри нова израелска окупация.
Дори и този път Израел да не окупира ливанска територия, ливанците няма по какъв начин да разоръжат паравоенна организация, която е доста по-силна от ливанската войска. Между другото, същите тези ливанци сега са убивани, осакатявани, тероризирани и разселвани (една четвърт от цялото население е било насила да напусне домовете си) от израелската войска. Ако ливанските секти се вдигнат на оръжие против „ Хизбула “, връщането към гражданската война, която Ливан претърпя от 1975 до 1990 година, ще бъде съвсем несъмнено.
И въпреки всичко, колкото и кухо и цинично да е предлагането на Нетаняху, то не трансформира действителността, че от 2000 година насам „ Хизбула “ е главен пасив за Ливан.
В продължение на десетилетия групировката упорства, че единствено тя може да отбрани Ливан от израелската експанзия. Изгонването на израелските военни от Южен Ливан преди 24 години затвърди тази теза. Но след напускането на Израел военната роля на „ Хизбула “ не е нито ефикасна, нито законна. Групировката не съумява да възпре израелските офанзиви, а дейностите ѝ даже провокират израелски военни дейности, за което свидетелстват войната от 2006 година и актуалната смъртоносна борба.
Ролята, оръжията и въздействието на „ Хизбула “ не са самоцелни. В продължение на доста години тя се радва на политическата и военната поддръжка на Иран и Сирия. Техеран гледа на групировката като на лепило, което държи дружно районна мрежа от пълномощници, вкопчени в непрекъснат спор с Израел. В спора си с Израел „ Хизбула “ надали е разглеждала границите или суверенитета на Ливан като ограничавания. Тя също като Иран има вяра, че сполучливата битка против Израел изисква обединяване на всички районни фронтове - в Йемен, Ирак, Сирия, Ливан и Газа.
Първото действително приложение на тази теория е през лятото на 2006 година, когато „ Хизбула “ навлиза в Северен Израел и пленява двама израелски бойци. От тактическа позиция „ Хизбула “ искаше да наложи замяна на ливанско-палестински пандизчии с Израел и да подкрепи „ Хамас “ в борбата му с Израел в Газа. Но по-стратегическата цел на нейните господари в Техеран беше да наложат на Израел нова действителност, в която палестинското и ливанското полесражение са едно цяло.
Нападението на „ Хизбула “ докара до 34-дневни жестоки сражения с Израел, които оставиха Ливан в руини, с повече от 1100 убити, огромна част от Южен Ливан изравнена със земята и мощно развалена инфраструктура в цялата страна.
Седемнайсет години по-късно, очевидно без да си е взела поука, „ Хизбула “ ще повтори всичко още веднъж, единствено че този път случката ѝ ще се окаже доста по-пагубна за групировката и за Ливан като цяло. Израел санкционира „ Хизбула “ за това, че на 8 октомври 2023 година открива фронт против него, като убива множеството от политическите и военните ѝ командири, в това число Хасан Насрала, нейния основен водач. Щабът на групировката е подравнен със земята. Инфилтрирала се е в организацията както в никакъв случай до момента. И опразни огромна част от южен Ливан и южните покрайнини на Бейрут, където се намира базата за поддръжка на „ Хизбула “. Никога в историята на „ Хизбула “ не е имало толкоз огромна суматоха измежду нейните почитатели и толкоз огромна неустановеност за нейното бъдеще.
Не е ясно дали Израел ще трансформира тактическите си триумфи в стратегически, само че това, което е несъмнено, е, че Ливан не може да издържи при сегашните условия. „ Хизбула “ просто не може да продължи да работи отвън рамките на ливанската страна, без контрол или отчетност, отговаряйки пред непозната мощ и вземайки едностранно решения за война и мир от името на всички ливанци. Нищо от това не е обикновено или конституционно за всяко функциониращо общество.
Разбира се, всичко това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Нищо в опита и философията на „ Хизбула “ не подсказва, че тя в миналото ще се откаже или ще промени фрапантно метода си на деяние. „ Хизбула “ е тясно обвързвана с висшия водач на Иран и да се разграничи от Ислямската република би означавало самоубийство.
Но по подигравка на ориста пътят, който „ Хизбула “ е избрала, я приближава до самоизтребление. Подобно на Нетаняху, тя избира да подценява съществени истини. Би било непочтено или наивно да се твърди, че превръщането на „ Хизбула “ в чисто политическа конструкция, паралелно с цялостното консолидиране на силите ѝ в ливанската войска, внезапно ще държи израелските закани настрани.
Въпреки това Ливан постоянно ще бъде в по-силна позиция да се пази и да пази своя суверенитет, в случай че приказва с един глас. Това е нещо, което „ Хизбула “ в никакъв случай не си е правила труда да оцени или насърчи. Всъщност най-мощният защитен клапан за групировката и нейните шиитски поддръжници не са ракетите на Иран, а по-скоро груповата поддръжка на ливанския народ. Но с цел да я заслужи, първо би трябвало да постави оръжие и да стане пълноправен сътрудник във възобновяване на Ливан./ БГНЕС
Как Ливан може да се оправи със заплетените си, нефункционални връзки с „ Хизбула “, без да се върне към вътрешен еретически спор? Бенямин Нетаняху, министър-председателят на Израел, който е упрекнат от основния прокурор на Международния углавен съд във военни закононарушения в Газа, твърди, че има отговор: ливанците би трябвало да „ освободят “ Ливан от „ Хизбула “. „ Имате опция да спасите Ливан - сподели той във видеообръщение, - преди той да падне в бездната на дълга война, която ще докара до опустошения и премеждия, каквито виждаме в Газа “.
Нетаняху, който отхвърля обвиняванията на Международния углавен съд, намерено заплашва да наложи на ливанското население същата опустошителна военна тактичност, употребена в Газа. Ако той в действителност искаше да помогне на ливанците да се оправят с „ Хизбула “, нямаше да заповяда на военните си да нахлуят в Южен Ливан и вследствие на това да вдъхнат нов живот на организацията. Нетаняху познава историята, само че избира да я подценява: „ Хизбула “ се ражда частично, с цел да се опълчи на израелската окупация на Южен Ливан, която стартира през 1982 година и завършва едвам през 2000 година Дайте ѝ още веднъж това опрощение и тя ще откри метод да се прегрупира, като набира нови членове измежду шиитската общественост, която няма да одобри нова израелска окупация.
Дори и този път Израел да не окупира ливанска територия, ливанците няма по какъв начин да разоръжат паравоенна организация, която е доста по-силна от ливанската войска. Между другото, същите тези ливанци сега са убивани, осакатявани, тероризирани и разселвани (една четвърт от цялото население е било насила да напусне домовете си) от израелската войска. Ако ливанските секти се вдигнат на оръжие против „ Хизбула “, връщането към гражданската война, която Ливан претърпя от 1975 до 1990 година, ще бъде съвсем несъмнено.
И въпреки всичко, колкото и кухо и цинично да е предлагането на Нетаняху, то не трансформира действителността, че от 2000 година насам „ Хизбула “ е главен пасив за Ливан.
В продължение на десетилетия групировката упорства, че единствено тя може да отбрани Ливан от израелската експанзия. Изгонването на израелските военни от Южен Ливан преди 24 години затвърди тази теза. Но след напускането на Израел военната роля на „ Хизбула “ не е нито ефикасна, нито законна. Групировката не съумява да възпре израелските офанзиви, а дейностите ѝ даже провокират израелски военни дейности, за което свидетелстват войната от 2006 година и актуалната смъртоносна борба.
Ролята, оръжията и въздействието на „ Хизбула “ не са самоцелни. В продължение на доста години тя се радва на политическата и военната поддръжка на Иран и Сирия. Техеран гледа на групировката като на лепило, което държи дружно районна мрежа от пълномощници, вкопчени в непрекъснат спор с Израел. В спора си с Израел „ Хизбула “ надали е разглеждала границите или суверенитета на Ливан като ограничавания. Тя също като Иран има вяра, че сполучливата битка против Израел изисква обединяване на всички районни фронтове - в Йемен, Ирак, Сирия, Ливан и Газа.
Първото действително приложение на тази теория е през лятото на 2006 година, когато „ Хизбула “ навлиза в Северен Израел и пленява двама израелски бойци. От тактическа позиция „ Хизбула “ искаше да наложи замяна на ливанско-палестински пандизчии с Израел и да подкрепи „ Хамас “ в борбата му с Израел в Газа. Но по-стратегическата цел на нейните господари в Техеран беше да наложат на Израел нова действителност, в която палестинското и ливанското полесражение са едно цяло.
Нападението на „ Хизбула “ докара до 34-дневни жестоки сражения с Израел, които оставиха Ливан в руини, с повече от 1100 убити, огромна част от Южен Ливан изравнена със земята и мощно развалена инфраструктура в цялата страна.
Седемнайсет години по-късно, очевидно без да си е взела поука, „ Хизбула “ ще повтори всичко още веднъж, единствено че този път случката ѝ ще се окаже доста по-пагубна за групировката и за Ливан като цяло. Израел санкционира „ Хизбула “ за това, че на 8 октомври 2023 година открива фронт против него, като убива множеството от политическите и военните ѝ командири, в това число Хасан Насрала, нейния основен водач. Щабът на групировката е подравнен със земята. Инфилтрирала се е в организацията както в никакъв случай до момента. И опразни огромна част от южен Ливан и южните покрайнини на Бейрут, където се намира базата за поддръжка на „ Хизбула “. Никога в историята на „ Хизбула “ не е имало толкоз огромна суматоха измежду нейните почитатели и толкоз огромна неустановеност за нейното бъдеще.
Не е ясно дали Израел ще трансформира тактическите си триумфи в стратегически, само че това, което е несъмнено, е, че Ливан не може да издържи при сегашните условия. „ Хизбула “ просто не може да продължи да работи отвън рамките на ливанската страна, без контрол или отчетност, отговаряйки пред непозната мощ и вземайки едностранно решения за война и мир от името на всички ливанци. Нищо от това не е обикновено или конституционно за всяко функциониращо общество.
Разбира се, всичко това е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Нищо в опита и философията на „ Хизбула “ не подсказва, че тя в миналото ще се откаже или ще промени фрапантно метода си на деяние. „ Хизбула “ е тясно обвързвана с висшия водач на Иран и да се разграничи от Ислямската република би означавало самоубийство.
Но по подигравка на ориста пътят, който „ Хизбула “ е избрала, я приближава до самоизтребление. Подобно на Нетаняху, тя избира да подценява съществени истини. Би било непочтено или наивно да се твърди, че превръщането на „ Хизбула “ в чисто политическа конструкция, паралелно с цялостното консолидиране на силите ѝ в ливанската войска, внезапно ще държи израелските закани настрани.
Въпреки това Ливан постоянно ще бъде в по-силна позиция да се пази и да пази своя суверенитет, в случай че приказва с един глас. Това е нещо, което „ Хизбула “ в никакъв случай не си е правила труда да оцени или насърчи. Всъщност най-мощният защитен клапан за групировката и нейните шиитски поддръжници не са ракетите на Иран, а по-скоро груповата поддръжка на ливанския народ. Но с цел да я заслужи, първо би трябвало да постави оръжие и да стане пълноправен сътрудник във възобновяване на Ливан./ БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ