Бил съм навсякъде по света, но народ като българския не

" Бил съм на всички места по света, само че народ като българския не съм виждал ": германецът Франк Надлер назовава Банско " моят град ", а България - " моята страна ". Какво мисли банкерът от Уолстрийт за България и българите?

Германецът Франк Надлер

Дъждовни води: Г-н Надлер, роден сте в Алпите, живял сте в Ню Йорк, Лондон и Прованс, само че най-вече на сърцето Ви лежи България. Откъде потегля ползата Ви и на какво се дължи Вашият избор?

Франк Надлер: Дойдох в България инцидентно - влюбих се в българка, само че не знаех нищо за родината ѝ, даже не знаех къде е на картата. Любопитството ме води в България и страната незабавно ме притегли - макар икономическата си назадничавост. Заживяхме в София - с нейните открити, култивирани, изобретателни и предприемчиви жители. В началото не знаех езика, а хората, които познавах, бяха единствено околните на моята другарка. Естествено позволих, че всички българи са такива и непрекъснато се питах за какво на Запад никой не познава България - този парадайс. С течение на времето илюзиите ми отстъпиха място на действителността, само че България в това време стана моята страна - от всяка позиция.

Дъждовни води: Казвате, че можете да се наречете дипломат на България - къде и по какъв начин сте се проявявали по този метод? И с какъв триумф?

Надлер: Чувствам се дипломат на България в смисъл, че където и да отида, се пробвам да събудя интереса на хората към нашата страна и да описвам за нейните голям брой положителни страни - още повече, че на Запад България е съвсем непозната.

Ето едно доказателство: преди няколко години бях с двама немски другари шест седмици в Лаос, където искахме да опознаем страната и хората. Когато пътуването завърши, приятелите ми споделиха, че за тези шест седмици са научили повече за България, в сравнение с за Лаос.

На странствуване
Редакцията предлага
Успях да подтикна двама мои другари, немски бизнесмени, да открият компании и заводи в България, което докара до възстановяване на виталния стандарт за работещите в тях. Рекламирал съм шумно Банско, моя град, и на редица европейски туристически конгреси, а на националния спорт " мрънкане " се приписвам единствено в най-тесен другарски кръг.

Дъждовни води: Само Банско ли харесвате - или цялата страна?

Надлер: През 2001 година празнувахме Великден в Банско и незабавно се влюбихме в хората и в природата. Казахме си: тук желаеме да живеем. Тогава Банско към момента беше приказно място и всички мои другари от София се впечатляваха, когато им говорех за Банско. Купих там една остаряла обичайната къща, започнах да отглеждам зеленчуци и прасе, да върша вино и ракия. Няколко години бях в Управителния съвет на Туристическата асоциация в Банско, с цел да допринеса за разцвета на обичания ми град. Междувременно съм банскалия, част от общността. Всеки ме познава и съвсем всеки ме цени. Това е моят парадайс.

А котвата ми, сърцето на Банско, е мъжката вокална група " Стар копнеж ". Всички нейни членове са от остарели градски родове, живеят и дишат със " остарялото Банско ", от което, както на всички места другаде, остава все по-малко. За мен е огромна чест, че локалните хора ме одобряват като собствен.

Дъждовни води: Как успяхте да научите български толкоз добре, даже и с най-големите тънкости?

Надлер: Бях сюрпризиран от това какъв брой сложен е българският. А и първоначално в София това не беше проблем, защото множеството ми другари и познати знаеха непознатите езици, които и аз владеех. Когато се преселих в Банско обаче, към този момент нямах избор - никой не знаеше нито един непознат език с изключение на съветски. Започнах да си закупувам вестник " Струма " и да го чета с речник. Ужас...

Но пък защото бях първият чужденец с къща в Банско и несъмнено се трансфорах в атракция за локалните хора, те непрекъснато ме канеха. А ракията течеше като пълноводна река. Тя доста ми оказа помощ да се отпусна да приказвам и беше най-хубавият ми преподавател. Но минаха години, до момента в който започнах и да сънувам на български. Радвам се, че през днешния ден знам два езика - бански и български.

Дъждовни води: Казвате, че българите са " луди хора ". В положителния смисъл или в различен?

Надлер: Нищо отрицателно няма - те са разнообразни от всички останали. За България могат да бъдат написани доста книги, само че не познавам никого, в това число нито един българин, който да е съумял да разшифрова до дъно този " чип " в главите на българите. Бил съм на всички места по света, само че народ като българския не съм виждал.

Българите са индивидуалисти. На глава от популацията има повече вестници и малките екрани, в сравнение с в която и да е друга страна. А политическите партии са надали не повече от гласоподавателите. Всеки има лично мнение, само че толерира и мнението на другите, което за мен е симптом за огромна независимост. Българите са открити и общителни хора, за които другарството и фамилията играят доста значима роля. Това е нещо, което ми липсва в богатите западни страни. Но несъмнено с възходящото богатство и в България нещата ще се трансформират.

Дъждовни води: Вие сте предприемач, имате планове и в България. Добро място за бизнес ли е Вашата обичана страна? Какви вероятности виждате в това отношение?

Надлер: Всичко зависи от типа бизнес. Аз постоянно съм мислил в огромни мащаби. България е бедна страна без огромна покупателна дарба и с малцина население - т.е., не е изключително забавен пазар за непознати компании. Към това се прибавят голямата администрация, неприятното географско разположение в края на Европа и комплицираният трудов пазар. Да не приказваме за езика, който никой с изключение на българите не приказва и за произлизащите от това спомагателни усложнения.

Моята философия постоянно е била: не се опитвай да спечелиш пари в една бедна страна, печели ги в богатите страни и ги харчи в бедните. В началото финансирах няколко стартъпа в София - на другари и познати, които работеха интензивно и желаеха да се утвърдят. Покрай това научих доста за българския нрав - и се отдръпнах от плановете.

Дъждовни води: А планът Банско?

Надлер: През 2005 година Банско бе намерено от англичаните и голямото строителство стартира. Навсякъде изникнаха комплекси от жилища и в началото си помислих: ще съсипят моето Банско и ще би трябвало да си диря опция. Но не открих никакво друго място, което да ми предложи подобен живот, какъвто имам в Банско. А градът се изпълни с лешояди отвред, които желаеха бързо да създадат огромни пари.

Бях подтиснат от ниското качество на строителството и от нереалистичните концепции, по тази причина построих и аз комплекс - само че по западни стандарти и от най-хубавите материали. Исках и Банско да се гордее с него, и аз самият. Не завоювах кой знае какво, само че пък през годините научих доста неща - и положителни, и неприятни, които през днешния ден ми разрешават да кажа " nyama novi nomera za mene v Bulgaria ".

Комплексът на Франк Надлер в Банско

Дъждовни води: Не криете, че Ви притеглят и българското вино и българската храна. Заслужават ли висока оценка?

Надлер: Преди бях огромен обожател на виното бордо. И в действителност бях доста впечатлен, когато през 1990-те години пробвах напълно другите български виновност и се срещнах с български винопроизводители. Междувременно технологията за произвеждане на вино в България направи огромен прогрес и има доста повече качествени виновност. За страдание обаче прекомерно малко от тях са със личен темперамент, което понижава възможностите на България на интернационалните пазари за вино.

А качеството на питателните артикули в България непрекъснато се утежнява - както по целия свят, прочее. Когато пристигнах в България, всичко беше " домашно " и био. Днес хората в градовете се хранят най-вече с промишлени артикули, с полуфабрикати, чиято продължителност е увеличена по химически път. В Банско към момента могат да се намерят качествени храни от селяните, в това число от помаците от Родопите - само че и това става от година на година все по-трудно. Силата на България е в зеленчуците - такива постни ястия, каквито съм опитвал в България, не съм опитвал на никое място другаде.

Дъждовни води: До каква степен Ви интересува българската политика? Какво би трябвало, съгласно Вас, да създадат политиците, с цел да се усъвършенства имиджът на България?

Надлер: Ние сме страна на неверниците и скептиците. Анархисти по душа. Никой не има вяра на другия, всеки е самичък за себе си против всички останали. В България имаме два паралелни свята: жителите и страната. Гражданите не имат вяра на страната, а страната не има вяра на жителите.

За страдание българите на драго сърце се виждат в ролята на жертви - за всичко постоянно са отговорни другите. И изключително политиците. Хората чакат " тези горе " да оправят всичко - само че без самите те да допринесат за това по какъвто и да било метод. Само че " тези горе " са същите като " тези долу ", около което не виждам да се задава основна смяна. Неведнъж съм бил канен от разнообразни партии да се кандидатирам за управата на Банско, само че в политически проект избирам да бъда наблюдаващ, а не участник.

*****

Вижте и това видео от архива ни:
Германка в България: " Тук си спомних какво значи да си човек "