Директорът на НАСА: Ще кацнем отново на Луната - там, където има вода
Бил Нелсън е капитан, астронавт и сенатор. Директор на НАСА - на Земята и в Космоса. През седмицата той пристигна за първи път у нас.
В изявление за бТВ той разяснява вероятността за нов полет до Луната с хора на борда:
" Бях там преди половин век. Сега за какво да се върнем? Отиваме още веднъж там, с цел да учим, да напредваме, да сътворяваме, тъй че да можем да стигнем до Марс. Не се връщаме на Луната просто по този начин. Насочили сме се към друга част на Луната – потегляме към Южния полюс. А там е доста мъчно да се кацне.
Защото цялата повърхнина е осеяна с кратери. Ако това е Луната и слънчевата светлина пада напряко към Южния полюс, то всеки кратер, всяка пролука е в непрекъсната сянка.
Няма доста места, където да може да се каца. А за какво сме се насочили натам? Защото считаме, че там има вода. Ако има такава, има водород и О2, ракетно гориво. Затова сме тръгнали към южния полюс на Луната. "
По думите му, кацането при южния полюс ще е мчног оразлично от предходните.
" Преди кацнахме в центъра на Луната, където има непрекъсната светлина. Вече я бяхме следили с нашите спътници, галактически апарати, телескопи. Знаехме къде желаеме да кацнем. Но в този момент, насочвайки се към Южния полюс, не сме сигурни дали имаме ясна визия за мястото.
Не може да кацнеш в кратер, другояче ще попаднеш в непрекъснат мрак. Може да се преобърнеш. Затова би трябвало да кацнеш в пространствата сред кратерите. Това прави задачата толкоз друга. А и задачата на задачата не е просто да стигнем до Луната, а да научим задоволително там, че да можем да изпратим хора на Марс. " - разясни Бил Нелсън.
Директорът на НАСА дефинира като действителна опция наличиеето на живот на Марс:
" Всички знаем, че е имало вода на Марс преди милиони години. Приземявали сме към 5 марсохода на тази планета. В последно време са два, най-скорошният е „ Пърсивиърънс “. Той е огромен колкото пикап. Има сонда и пробива повърхността с размерите на пура в титаниеви тръбички. Вече имаме 32 проби, взети от пресъхнало корито на езеро, където се е вливала река. Смятаме, че където е имало вода, най-вероятно е имало и живот, преди милиони години. Продължаваме да търсим живот в Космоса и това е един от образците, които преглеждаме. Марс може да е била обитаема планета. "
Други евентуални огнища на живот в нашата Слънчева система са юпитеровата луна Европа и един от спътниците на Сатурн - Титан.
" АпаратътEuropa Clipper ще стигне до луната на Юпитер, която, бидейки толкоз отдалечена от Слънцето, е покрита с лед – обвивка, дълбока километър и половина. Но под леда има топъл океан. А в случай че има вода, то може да има микробен живот. Изпращаме Europa Clipper на тази луна на Юпитер, с цел да забележим дали има живот там. Беше изстреляна едвам предходната седмица от галактически център Кенеди и пътува към Юпитер. Ще изпратим още една сонда по-далеч – до една от луните на Сатурн – Титан, с цел да проучим същото – дали е имало или има в този момент живот на Титан. " - отбелязва Бил Нелсън.
Той е уверен, че във вселената има живот:
" Моето персонално мнение е – да, има живот. Защо? Вселената е толкоз огромна, че мозъкът не може да го побере. Имаме телескоп – галактическият телескоп „ Джеймс Уеб “. Той се взира обратно до самото начало на времето. Вселената е на 13,8 милиарда години. Уловили сме светлина от образуването на първите галактики – тъкмо след самото начало. Тази светлина, пътуваща със скорост 300 000 км в секунда, пътува към този момент 13 милиарда и половина години. Представете си какво разстояние е минала?!
Има Вселена – освен нашата вселена Млечния път, която има милиарди звезди или слънца. Има милиарди галактики с милиарди звезди. Ние търсим други земи. С телескопа „ Джеймс Уеб “, със идващия галактически телескоп след две години и с бъдещи доста футуристични галактически телескопи ще намерим други евентуални планети като нашата, обикалящи към слънцата им. Питам учените ни какъв брой са другите евентуални вероятности за планети като Земята, на които може да има цивилизован живот? Учените ми дават отговор - най-малко един трилион. Да, трилион! Така че дали аз считам, че там някъде има живот – да. "
Директорът на НАСА счита, че в стратегиите на американската галактическа организация може да бъде включен български астронавт:
„ При срещата ми с българския президент му предложих да лети български астронавт. Има толкоз доста неща, с които можем да си сътрудничим. Фактът, че имате дребна компания за спътници – EnduroSat, с толкоз необикновен триумф, е впечатляващ. Посетил съм ги и имам вяра, че тази компания за спътници е образец по какъв начин можете да развивате галактическа стопанска система тук, тъй като Космосът е мястото.
Хора отиват в Космоса, бизнесът напуща Земята и излиза в ниска земна орбита, с цел да организира проучвания, да създава артикули при нулева гравитация, което не може да се прави на Земята. Вярвам, че колкото повече се развива тази стопанска система – тя, както потвърждава към този момент EnduroSat, ще бъде извънредно стопански печеливша за България. “
Като човек, който е бил в космоса, Бил Нелсън се усеща жител на планетата Земя. И е угрижен за нея.
" Спомням си го всеки ден. Гледах на открито, с всяка обиколка на Земята на всеки 90 минути. Земята е толкоз красива, цветна, изобретателна. Там е. Жива е. Нашият дом е. И виси посред нищото. Поглеждате ръба на Земята и ярката синя лента е атмосферата. Тя поддържа целия ни живот. Можех да видя по какъв начин я разрушаваме. Можех да видя тропическите гори на Амазонка и различавах цветовия контрастност там, където са секли дърветата.
В същото прозорче на галактическия уред можех да погледна на изток, към устието на река Амазонка, да видя по какъв начин наносите се носеха към Атлантическия океан в продължение на стотици километри – от цялото заличаване на дървета нагоре по течението. После към Мадагаскар, на югоизточния бряг на Африка. Когато летях, преди 39 години, бяха изсекли всички дървета и нямаше какво да задържа горния слой почва, когато завалеше. Целият горен пласт почва при дъжд се изливаше към реките и от Космоса виждах по какъв начин всичко това излиза в ярките сини води на Индийския океан.
Но мога да кажа и друго. Бях и млад конгресмен, когато летях. Бях и още съм политик. Гледах с разнообразни очи, до момента в който обикалях към Земята. Не видях расово разделяне, религиозно разделяне, политическо разделяне. Видях ни всички дружно като жители на планетата Земя. Това ми е оставило най-силно усещане, което съм запазил и мисля за него всеки ден. " - споделя астронавтът.
В изявление за бТВ той разяснява вероятността за нов полет до Луната с хора на борда:
" Бях там преди половин век. Сега за какво да се върнем? Отиваме още веднъж там, с цел да учим, да напредваме, да сътворяваме, тъй че да можем да стигнем до Марс. Не се връщаме на Луната просто по този начин. Насочили сме се към друга част на Луната – потегляме към Южния полюс. А там е доста мъчно да се кацне.
Защото цялата повърхнина е осеяна с кратери. Ако това е Луната и слънчевата светлина пада напряко към Южния полюс, то всеки кратер, всяка пролука е в непрекъсната сянка.
Няма доста места, където да може да се каца. А за какво сме се насочили натам? Защото считаме, че там има вода. Ако има такава, има водород и О2, ракетно гориво. Затова сме тръгнали към южния полюс на Луната. "
По думите му, кацането при южния полюс ще е мчног оразлично от предходните.
" Преди кацнахме в центъра на Луната, където има непрекъсната светлина. Вече я бяхме следили с нашите спътници, галактически апарати, телескопи. Знаехме къде желаеме да кацнем. Но в този момент, насочвайки се към Южния полюс, не сме сигурни дали имаме ясна визия за мястото.
Не може да кацнеш в кратер, другояче ще попаднеш в непрекъснат мрак. Може да се преобърнеш. Затова би трябвало да кацнеш в пространствата сред кратерите. Това прави задачата толкоз друга. А и задачата на задачата не е просто да стигнем до Луната, а да научим задоволително там, че да можем да изпратим хора на Марс. " - разясни Бил Нелсън.
Директорът на НАСА дефинира като действителна опция наличиеето на живот на Марс:
" Всички знаем, че е имало вода на Марс преди милиони години. Приземявали сме към 5 марсохода на тази планета. В последно време са два, най-скорошният е „ Пърсивиърънс “. Той е огромен колкото пикап. Има сонда и пробива повърхността с размерите на пура в титаниеви тръбички. Вече имаме 32 проби, взети от пресъхнало корито на езеро, където се е вливала река. Смятаме, че където е имало вода, най-вероятно е имало и живот, преди милиони години. Продължаваме да търсим живот в Космоса и това е един от образците, които преглеждаме. Марс може да е била обитаема планета. "
Други евентуални огнища на живот в нашата Слънчева система са юпитеровата луна Европа и един от спътниците на Сатурн - Титан.
" АпаратътEuropa Clipper ще стигне до луната на Юпитер, която, бидейки толкоз отдалечена от Слънцето, е покрита с лед – обвивка, дълбока километър и половина. Но под леда има топъл океан. А в случай че има вода, то може да има микробен живот. Изпращаме Europa Clipper на тази луна на Юпитер, с цел да забележим дали има живот там. Беше изстреляна едвам предходната седмица от галактически център Кенеди и пътува към Юпитер. Ще изпратим още една сонда по-далеч – до една от луните на Сатурн – Титан, с цел да проучим същото – дали е имало или има в този момент живот на Титан. " - отбелязва Бил Нелсън.
Той е уверен, че във вселената има живот:
" Моето персонално мнение е – да, има живот. Защо? Вселената е толкоз огромна, че мозъкът не може да го побере. Имаме телескоп – галактическият телескоп „ Джеймс Уеб “. Той се взира обратно до самото начало на времето. Вселената е на 13,8 милиарда години. Уловили сме светлина от образуването на първите галактики – тъкмо след самото начало. Тази светлина, пътуваща със скорост 300 000 км в секунда, пътува към този момент 13 милиарда и половина години. Представете си какво разстояние е минала?!
Има Вселена – освен нашата вселена Млечния път, която има милиарди звезди или слънца. Има милиарди галактики с милиарди звезди. Ние търсим други земи. С телескопа „ Джеймс Уеб “, със идващия галактически телескоп след две години и с бъдещи доста футуристични галактически телескопи ще намерим други евентуални планети като нашата, обикалящи към слънцата им. Питам учените ни какъв брой са другите евентуални вероятности за планети като Земята, на които може да има цивилизован живот? Учените ми дават отговор - най-малко един трилион. Да, трилион! Така че дали аз считам, че там някъде има живот – да. "
Директорът на НАСА счита, че в стратегиите на американската галактическа организация може да бъде включен български астронавт:
„ При срещата ми с българския президент му предложих да лети български астронавт. Има толкоз доста неща, с които можем да си сътрудничим. Фактът, че имате дребна компания за спътници – EnduroSat, с толкоз необикновен триумф, е впечатляващ. Посетил съм ги и имам вяра, че тази компания за спътници е образец по какъв начин можете да развивате галактическа стопанска система тук, тъй като Космосът е мястото.
Хора отиват в Космоса, бизнесът напуща Земята и излиза в ниска земна орбита, с цел да организира проучвания, да създава артикули при нулева гравитация, което не може да се прави на Земята. Вярвам, че колкото повече се развива тази стопанска система – тя, както потвърждава към този момент EnduroSat, ще бъде извънредно стопански печеливша за България. “
Като човек, който е бил в космоса, Бил Нелсън се усеща жител на планетата Земя. И е угрижен за нея.
" Спомням си го всеки ден. Гледах на открито, с всяка обиколка на Земята на всеки 90 минути. Земята е толкоз красива, цветна, изобретателна. Там е. Жива е. Нашият дом е. И виси посред нищото. Поглеждате ръба на Земята и ярката синя лента е атмосферата. Тя поддържа целия ни живот. Можех да видя по какъв начин я разрушаваме. Можех да видя тропическите гори на Амазонка и различавах цветовия контрастност там, където са секли дърветата.
В същото прозорче на галактическия уред можех да погледна на изток, към устието на река Амазонка, да видя по какъв начин наносите се носеха към Атлантическия океан в продължение на стотици километри – от цялото заличаване на дървета нагоре по течението. После към Мадагаскар, на югоизточния бряг на Африка. Когато летях, преди 39 години, бяха изсекли всички дървета и нямаше какво да задържа горния слой почва, когато завалеше. Целият горен пласт почва при дъжд се изливаше към реките и от Космоса виждах по какъв начин всичко това излиза в ярките сини води на Индийския океан.
Но мога да кажа и друго. Бях и млад конгресмен, когато летях. Бях и още съм политик. Гледах с разнообразни очи, до момента в който обикалях към Земята. Не видях расово разделяне, религиозно разделяне, политическо разделяне. Видях ни всички дружно като жители на планетата Земя. Това ми е оставило най-силно усещане, което съм запазил и мисля за него всеки ден. " - споделя астронавтът.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ