Бил КирЕ в Сърбия и се срещнал със сънародниците ни

Бил КирЕ в Сърбия и се срещнал със сънародниците ни в Западните околности. Извикал ги в последния миг. По тази причина доста от тях не съумели да дойдат. Което какво значи? Срещата не е била планувана и в последния миг някой е шепнал в ушенцето на премиера, че в тази страна има устойчиво българско малцинство, за част от проблемите на което  виновност носи и българската страна. Не от в този момент. От десетилетия, че и повече. И най-много очевидно някой е шепнал, че част от това малцинство гласоподава на българските избори. Явно Лена и министърът на външните работи и визия са нямали като са тръгвали за Сърбия. Нормално! За Харвард Ньойския контракт не е приоритет в просветителната стратегия.  И спасяваме ситуацията в последния миг. Викаме набързо  хората, едвам мине номера и ги занимаваме с каквото и за каквото си знаем да приказваме. Каквото си баба знае, това си бае. С дъвката за корупцията в България ги занимаваме и по какъв начин чутовно и самоуверено се борим с нея. Защото на тях тъкмо това им е казусът.

И СЕГА ВНИМАНИЕ!

Срещата меко казано се провела „на крак“. Никой не поканил сънародниците ни да седнат, а ги държал прави като осъдени до стената. Най-големият престиж и потенциал по въпросите на българите от Западните околности Иван Николов (човекът с патериците) е държан прав до стената да слуша Кире Харвардски и никой не се е сетил ПОНЕ на него да предложи стол. Човекът е неработоспособен, само че би трябвало почтително и строен до стената да слуша харвардски излияния. С кои очи харвардския ученик е гледал индивида с патериците да се мъчи като неверен демон отсреща му прав, дори въобще не запитвам. Такова нахалство и липса на човечност може да сътвори единствено някой заслепен и изцяло самозабравил се от личното си великолепие субект. И несъмнено се е хилил отсреща му, както си е привикнал. С тридесет и два зъба.

Е, няма такива дебили! На мен, внучката на един от основателите на организация „ВЪРТОП“ в Царибродския край, ми привряха…. сещате се какво. Аз, дъщерята на наказан на гибел за пробългарска активност в  Западните околности (отървал кожата на косъм), ми се ще през днешния ден да стисна някой/някои за гушата.

Е, няма по какъв начин да почитам такива хора! Няма по какъв начин да блея в стадото фенове. Не ми се получава някак си. Особено през днешния ден!

Валентина Милова