Бигъл
Бигълът е кротко куче, което се схваща прелестно с деца и е подобаващ даже за неопитни стопани. Бигълът е прочут с това, че съвсем няма присъщия за куче мирис, което е преимущество за стопаните, които не понасят мощно изразената кучешка миризма, каквато е да вземем за пример тази на басет.
История на породата бигъл
Бигълът е антично куче, което принадлежи към една от най-старите британски породи. За нея има писмени документи още от III век. Бигълът е бил на респект по време на царуването на Елизабет I и крал Хенри VIII. По това време тези кучета се трансформират в обичана порода на ловците от кралския двор. По това време е имало три разновидности на породата - малък бигъл, с височина до 35 сантиметра, северен бигъл - с височина 40 сантиметра и южен бигъл, който стигал до 45 сантиметра и бил черно-бял.
Към дребните бигъли се причислявал и по този начин нареченият бигъл на Елизабет, който не достигал до повече от 20 сантиметра височина. Той станал любим на британската кралица поради мелодичния си глас и бил прочут и като пеещият бигъл. Векове наред бигълът е бил считан за чисто британска порода, само че през 60-те години на XIX век тази порода попада във Франция. От този миг стартира разпространението на бигъла по целия свят. Кучетата от тази порода бързо стават любимци на ловците, тъй като са бързи, със спокоен темперамент, дребни са и имат мощно изявен ловджийски инстинкт.
Стандарт на породата бигъл
Съвременният стандарт на породата бигъл е завършен едвам през 1957 година. Бигълът от 8 кг до 14 кг. На височина доближава 33-40 сантиметра. Главата на бигъла е мощна, макар дребния му размер, само че при женските е малко по-фина, в сравнение с при мъжките. Носът на бигъла е необятен, черен на цвят, с необятни ноздри. Малко по-светъл цвят на носа е позволен при кучетата с по-светъл цвят на козината.
Муцуната е леко тъпа, устните са леко провиснали. Бигълът има мощни челюсти, като горните зъби компактно покриват долните. Очите на бигъла са тъмнокафяви или лешникови, много огромни, без да са изпъкнали. Погледът на бигъла е образован и в това време добросърдечен. Ушите на бигъла са дълги, със заоблени краища и в случай че се обтегнат, стигат съвсем до връхчето на носа. Ушите са тънки на пипане и висят, като компактно са прилепнали към бузите.
Цветът на бигъла е друг, има над 10 вариации. Краят на опашката би трябвало да е бял. Недопустим е цветът, прочут като " черен дроб ", тъй като постоянно е в композиция със зелени очи. Признати за общоприети за породата бигъл са три съществени цвята - черен, бял и рижав, които могат да варират в разнообразни нюанси. Срещат се трицветни представители на породата бигъл, чиято четина е от цели сектори от изброените три цвята. Двуцветният, прочут като биколор, е известен в Англия, и се счита за съвършен. Белият цвят се съчетава с рижав, който може да варира от доста ярък до наситено кестеняв.
Допустимо е и съчетанието от черно и бяло, само че то се среща рядко. Съществуват и едноцветни представители на породата бигъл, само че се признава единствено чисто белият цвят. Допустими съгласно стандарта са пъстрите представители, козината на които е формирана от дребни петна от главните общоприети цветове. Стандартът позволява и дребни точки на фона на чисто бяла четина.
Грижи за бигъл
Бигълът е доста чистоплътно куче, по тази причина грижите за него не са доста огромни. Това куче се усеща добре и в малко жилище, само че има потребност от доста разходки на открито, с цел да изразходва силата си. Трябва да му осигурите опция да тича на воля, само че в това време да го наблюдавате деликатно, тъй като може да се загуби, до момента в който преследва котка или друго дребно животно. Това може да стане единствено в заградени пространства, навън не се предлага да разхождате бигъла без мотив, защото може елементарно да го изгубите поради ловджийския му инстинкт.
Бигълът ще последва всяка забавна миризма и мъчно ще може да го настигнете, тъй като е доста бърз. Колкото и да го викате, шансът да ви обърне внимание не е огромен, тъй като има сентенция, че когато носът на бигъла се задейства, ушите му се изключват. Не може да разчитате и че кучето ще се измори, тъй като представителите на тази порода са с невероятна сила и могат да тичат, до момента в който не паднат от отмалялост.
Лошото време не е проблем за бигъла, по тази причина той ще избра да излезе в дъжд или сняг, вместо да се лиши от всекидневната си разходка. Добре е да минавате по козината на бигъла с влажна забрадка, с цел да отстраните мъртвите косъмчета. Бигълът на процедура не се скубе и е желано домашно куче. Заради съвсем безспорната липса на миризма се предлага доста рядко да къпете бигъла. Кучетата от тази порода имат мощно развито обществено възприятие и се усещат зле, когато останат сами. Те избират да играят с други кучета и не харесват котки, само че в случай че останат без стопанина си за няколко часа, ще предпочетат компанията на котката пред това да стоят напълно сами. Бигълът с наслада взе участие в игрите на децата, по тази причина е подобаващ за огромни фамилии.
Обучение на бигъл
Бигълът е самоуверено и уверено куче и макар че прелестно се поддава на образование, може да се наложи да деянията самообладание, до момента в който го научите да извършва главните команди. Трябва да съчетавате образованието с продължителни разходки, тъй като в случай че бигълът не изразходва големите си ресурси от сила, той става нервозен и непокорен. Бигълът се образова елементарно с поощрения във тип на лакомство, тъй че грубият метод няма по какъв начин да работи при представителите на тази порода.
Хранене на бигъл
Бигълът яде всичко, тъй че стопаните му нямат проблеми с храненето му. Препоръчва се кучетата над една година да се хранят два пъти дневно, едновременно. Купата с храна би трябвало да стои не повече от 15 минути и по-късно да се прибере. Бигълът яде както суха храна, по този начин и меню от натурални артикули. Тъй като бигълът е интензивно куче, не се предлага да се храни преди разходка, защото може да получи приплъзване на стомаха, до момента в който тича, а това може да докара до гибел.
Препоръчва се да се заобикаля свинското месо и да се отдаде желание на телешкото. Субпродуктите също не се предлагат за бигъл. Кокали би трябвало да се дават рядко, и то единствено такива, които няма по какъв начин да се сцепят и да наранят стомаха на кучето. Най-добре е да му се дават хрущяли. Пушените меса, както и шоколадът и тестените артикули не се предлагат за бигъл, само че по тази причина пък тези кучета на драго сърце хапват зеленчуци - сварени и сурови.
Заболявания на бигъл
Бигълът като цяло е крепко куче, което рядко боледува. Въпреки това тази порода е склонна генетично към някои болести, измежду които е епилепсията. Бигълът също е податлив към болести като хепатит, заболявания на гръбнака, разнообразни типове дерматит, а също по този начин заболявания на ушите, на щитовидната жлеза и очите.
Любопитни обстоятелства за породата бигъл
Министерството на земеделието на Съединени американски щати има бригада от бигъли, които са подготвени да оглеждат багажа на пасажерите на летищата и да откриват селскостопанска продукция. Бигълът е измежду кучетата, които са станали значима част от научно-изследователски стратегии по медицина. В Австралия бигълът се употребява за разкриване на взривни субстанции и на колонии от термити. Един от най-популярните анимационни бигъли е Снупи, следван от приятеля на котарака Гарфилд - Оди.
Недостатъци на породата бигъл
Ако останат дълготрайно време сами, представителите на породата бигъл могат да се изнервят и да стартират да гризат мебели, да късат облекла и документи. Лаят на бигъла го е направил едно от най-любимите кучета на ловците от антични времена, защото с лаенето си бигълът е алармирал стопаните си за плячката. Но склонността на бигъла да лае мощно и дълготрайно може да изнерви стопаните му, както и съседите им. Друг минус на породата е любовта им към копаенето, тъй че в случай че имате градина, би трябвало да я пазите от набезите на бигъла си.
Ако към момента си нямате бигъл, а желаете да си вземете такова, разгледайте тези разгласи за бигъл.
